Да, без елементарна човечност е невъзможно да се живее!

Днес в късния следобед ми се наложи да напиша и да изпратя поредните писмени обяснения до директорката на ПГЕЕ-Пловдив, които са етап от нейната крайно интензивна дейност по подготовката на поредното ми опраскване (уволнение) в отговор на "покана", която публикувах вече под заглавието Административната образователна система в степента, в която разчита на насилието, на страха, на принудата, на несвободата, е и терористична!:

До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив

Чрез Директорка на ПГЕЕ-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа И.Киркова, Началник на РУо-Пловдив

ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Госпожо Директор,

Дами и господа членове на Съвета, колеги,

В отговор на Ваша писмена покана Изх. № 180/25 януари 2017 г. (връчена ми днес, с императивен срок за отговор до 16.30 ч. същия ден) мога в малкото време, което имам, да Ви отговоря следното (принуден съм да бъда пределно кратък, въпреки че с крайно провокативните си и умишлено злепоставящи ме въпроси отваряте тема за голям и продължителен дебат, с оглед да стигнем до същината на проблемите, дебат, от който обаче Вие очевидно бягате, опитвайки се всичко да сведете до административна казуистика, с цел да изобретите повод за мое дисциплинарно наказание):

Най-напред се чувствам длъжен да Ви поздравя, уважаема госпожо Директор, за всеотдайността и твърдостта, с която вървите към реализацията на предварително зададената си цел, а именно всички ония проблеми, по които аз от много време предлагам провеждането на задълбочен демократичен дебат, а също така и тъй многозначителните процеси, които се случват в училището под Вашето ръководство, да бъдат превратно изтълкувани по начин, чрез който Вие да можете да „докажете” своята преднамерена теза (с която именно бягате от своята собствена отговорност за случващото се!), а именно, че виновник за всичко е… Ангел Грънчаров, който, видите ли, е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие, т.е. очевидно по Вашата представа в училището ни ще се установи състояние на завидна административна идилия само след като въпросният „виновник за всичко” бъде, тъй да се рече, опраскан, отстранен от училището, изгонен, уволнен и то така, че никога повече да не може да се върне, сиреч, трябва да бъде опраскан така, че да потъне по възможност вдън земя! Толкова по този пункт.

Аз в своята т.н. „Кратка прочувствена жалба под формата на отворено писмо” (с Вх. № 303 от 24 януари 2017 г.) описах пределно ясно своята интерпретация на състоянието в 11 Ж клас. Смятам, че е непростимо това, че администрацията вече цели пет месеца се държи така, че фактически продължава да използва по недопустим начин учениците от този клас за да реализира заветната си цел: да „докаже” преднамерената си априорна теза, че, видите ли, учителят по философия Ангел Грънчаров е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие. Разбира се, Вие имитирате (след като благодарение на мен, на мои жалби до висшестоящите отговорни институции на образователното ведомство въпросът вече не може да бъде, по Вашия любим маниер, „заметен под килима”!) каква ли не активност, но тази Ваша активност не е насочена към истинското решаване на проблема, а към неговото задълбочаване и усложняване, именно с цел да „докажете” своята тъй любима теза, а именно, че учителят по философия Ангел Грънчаров е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие. Тоест Вие не пожелахте, пак с оглед да докажете тази същата своя преднамерена теза, да изпълните добросъвестно ролята си на арбитър в така и така очерталия се конфликт; жалко е също така, че всички длъжностни лица, примерно педагогическият съветник, класният ръководител на 11 Ж клас и пр., които Вие използвахте и намесихте в случая, разбирайки Вашата позиция, съзнателно абдикираха от своите отговорности и то именно с цел да Ви угодят, а също така и да Ви подпомогнат в „доказването” на тази същата Ваша теза, а именно, че учителят по философия Ангел Грънчаров е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие. Тоест, подпомогнаха Ви с каквото можаха, разбира се, жертвата на едно такова отношение се оказаха използваните за Вашите цели ученици; а пък жетвеното агне, разбира се, по замисъл, трябва да бъде моя милост. Пиша тия неща с горчивина, щото случващото е така абсурдно, че няма нищо общо с мисията на един съвременен ръководител и то на образователно-възпитателно учреждение, каквото е нашето училище.

Понеже в момента времето ми за писане почти изтича (разбира се, пак съзнателно ме поставяте в толкова неизгодна позиция да не мога да Ви отговоря основателно и аргументирано на толкова зложелателно формулираните въпроси, само дефицитът на време е причина за това!) ще бъда пределно кратък, като се надявам дебатът по зачекнатите въпроси да продължи в адекватната за това форма, именно на Педагогически съвет. Апропо, докога смятате да криете от членовете на Съвета кашата, която забъркахте с 11 Ж клас?! Защо, прочее, се боите толкова от публичността?! Виждате, че темата е грамадна и тя не може да се сведе до пределно тясната административна рамка, в която Вие, водена от превратните си цели, се опитвате да натикате дебата по нея.

- Защо пет месеца се съм бил водил учебен процес? – ме питате. Има ли смисъл да Ви обяснявам, че учебният процес е нещо двустранно, в него участват ученици и учители. (Понякога, в съвременни условия, според съвременните разбирания, учениците и учителите даже си сменят ролите!) Аз сам няма как да водя учебен процес при положение, че другата страна, именно учениците, както знаете, са настроени така, че искат отстраняването ми, т.е в прав текст Ви заявиха, че няма да допуснат провеждане на учебен процес с този учител, заявиха го във Ваше присъствие, добре знаейки, че тази цел съвпада изцяло със собствените Ви най-сърдечни въжделения. Давате ли си сметка при това положение коя е истинската, действителната причина за това, че в този клас вече пет месеца не се води учебен процес? Аз ли съм причината? Моля, опитайте се да премислите поне малко тъй смехотворната си теза. Аз като учител имам доброто желание (такава ми е работа) да водя с учениците най-пълноценен учебен процес, но след като благодарение на много други фактори учениците фактически бойкотират учебния процес, аз няма как без тяхно участие да провеждам какъвто и да било учебен процес. Вярно, ситуацията е кафкианска, но знаем, че Вие лично много си падате по този литературен стил, да не говорим за формите на живот, които съответстват на него.

- Вписвал съм в дневника теми тъй като всеки час аз влизам с доброто желание да провеждам обучение по темите както са по разпределението ми; вписвам темата в началото на часа; по тази причина има теми, а учебен процес няма – защото просто няма условия за водене на какъвто и да било учебен процес.

- На учениците в един момент им дадох въпрос за писмен отговор, с който исках да установя тяхната изначална представа за това що е философия; затова имат по една съвсем формална оценка от това писмено изпитване.

- В моите часове (Вие би следвало да сте запозната с тази моя иновативна методология или технология) аз нищичко не желая да налагам или да натрапвам на учениците, те нищо не бива да правят против тяхната воля; не желаят да водят учебен процес с мен по философия, уважавам това тяхно желание; искат да си гледат… клипчета по телевизията, щом така се преценили, щом смятат, че това е толкова важно за тях, няма да им попреча; аз смятам, че учениците следва да имат свобода сами да решават кое бива и може, което не бива; още повече, че учениците от 11 Ж клас успяха да си извоюват правото да нарушават Правилника на училището колкото си искат, те го нарушаваха най-арогантно във Ваше присъствие, Вие не им направихте никаква забележка, на това основание те възприеха отношението Ви като санкция, че в моите часове могат да си правят каквото си искат; един вид успяха да си извоюват „правото” да имат свой собствен „Правилник”, валиден само за часовете по философия, който Вие фактически им позволихте да имат, с оглед да си постигнете заветната цел, а именно да докажете, че техният учител по философия Ангел Грънчаров е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие. Да, тази е главната причина учениците в часовете по философия да имат куража да си правят каквото си искат: защото те знаят, че Вие не бихте ги укорили за нищо, те също така прекрасно знаят, че за всичко случващо се в часа по философия Вие укорявате единствено техния учител по философия Ангел Грънчаров, който във Вашата меродавна и при това съвсем официална представа е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие! Сега схващате ли коя е същинската вътрешна мотивация за това тяхно поведение?!

- Защо не назовавам конкретни имена на ученици, нарушаващи дисциплината? – Ами защото нещата стигнаха вече до етап, в който поради възникналата атмосфера на пълна безнаказаност вече никой ученик не чувства някакви задръжки или скрупули, т.е. стигнало се е до положение, в което просто няма ученици, които да не спомагат в класа да е налице обстановка, изцяло неподходяща за провеждане на учебен процес по философия.

- Не съм предложил конкретни ученици за наказания от страна на Съвета? Ами прочетете моите предишни доклади по случая, там ще намерите отговор на този интригуващ въпрос. Аз многократно там предложих класът сам да проведе дебат по случващото се, сам да излъчи ония ученици, които имат най-голяма заслуга за провалянето на часовете, направих всичко това с пределно ясна цел – защото се водя от образователно-възпитателна методология и технология, която е иновативна, сиреч, не отговаря на представите на традиционната репресивна или, иначе казано, терористична административно-командна (не)образователна система.

- Педагогическите съвети не ги свиквам аз, свиквате ги Вие, директорът. Много добре съм запознат с иновативните образователни стратегии, можете да се информирате за тях от моите книги, някои от които съм Ви подарил, ала Вие очевидно не сте си дала труда да прочетете.

- Проблемът с 11 Ж клас не може да се реши с някакви сделки с класа, които да ми бъдат вменени като „специални или извънредни ангажименти”, решение за това как може да бъде решен този тежък конфликт може да бъде изнамерено единствено на едни свободни и демократични дебати в Съвета, които Вие обаче съвсем умишлено не допускате вече пети месец. Целта да я повтаря ли?! Аз многократно я повторих, но я ето пак: спешно Ви се налага да докажете, че учителят по философия Ангел Грънчаров е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие, с оглед да имате основания отново да го опраскате; за тази цел 11 Ж Ви е съдбовно необходим, щото иначе Вашата предвзета теза отива по дяволите.

- Всички препоръки изпълнявам, стига да са разумни, глупавите и идиотски препоръки просто няма как да ги изпълня – просто защото ако ги изпълня ще станем за резил, не само аз, но и институцията. Макар това последното – да ставаме за резил – сякаш вече стана практика и неотменна характеристика на един стил на ръководство, който живее с представи за нещата, нямащи нищо общо със съвременните изисквания.

Нямам време даже да си прочета текста, понеже времевия лимит, който ми отпуснахте, изтече. Извинявам се за грешки или за неяснота в изказа, но ми се наложи да галопирам, пишейки този текст. А темата е важна и, повтарям, се налага по нея да се води задълбочен дебат на съвършено друга, нерепресивна, нетерористична форма или основа.

Госпожо Директор, не съзнавате ли, че тероризирайки така грозно един учител Вие създавате крайно опасен прецедент, който един ден може да се обърне и срещу Вас самата? Не смятате ли, че е крайно време да смените подхода си в отношението си към персонала, щото без човечност е наистина крайно трудно да се живее?

От години Ви критикувам точно за това, посочвайки Ви Вашата основна грешка, а в замяна вместо благодарност получавам само какви ли не унижения…

25 януари 2017 г.

С най-добри чувства: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo