Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

неделя, 8 януари 2017 г.

Да напусна ли държавното образование, да направя ли така, че бясно съпротивляващата се за властовия си монопол образователна бюрокрация да си отдъхне от проклетия дразнител?




Попаднах на едно интервю на този ентусиаст, Светлин Наков, в него между другото той каза нещо, което особено силно ме впечатли - понеже е свързано и с моите проблеми около борбите ми за реформирането, за демократизирането, за либерализирането на системата на държавното образование в България. Ами той заяви, че когато се опитал да направи някакви промени в същата тази сфера или система на държавното образование, тогава се стигнало дотам да си има ужасни проблеми - понеже иновациите му, по неговите думи, необходимо засегнали интересите на други хора, а пък те започнали да противодействат, да пречат на промените, започнали да се борят срещу промените, именно за запазването на тъй удобното им статукво (предавам с мои думи смисъла на това, което той каза, той го каза по по-друг начин, но смисълът беше този). И за да направи това, което смятал за необходимо, на него му се наложило да напусне системата, да направи, да създаде своя образователна или обучителна структура (фирма, университет, академия, училище) и там, вече без никой да му пречи, да проведе идеите си; на тази база си е спестил проблемите и ужасните борби с бранителите на статуквото - и спестената енергия, разбира се, я употребил в позитивен план, за създаването, за сътворяването на нещо ново. И на тази база постигнал успеха си - и тепърва още много ще постигне, защото подобни творчески мислещи и търсещи хора не знаят почивка, те не знаят и що е умора. Това на първо място, отбелязвам го специално, тепърва ще разсъждавам дали този не е верния път и в моята кажи-речи почти безнадеждна ситуация - защото, знаете, съм затънал в такива кошмарни борби с бранителите на отвратителното статукво в сферата на образованието, че изход от тях не се види; да оставим настрана това, че тия борби ми изчерпаха силите дотам, че си съсипах и здравето, тези борби ме убиват, аз, ако не променя нищо, гарантирано ще рухна физически съвсем скоро, прочее, цяло чудо е, че още дишам, че Бог още ме крепи, че благоволява още да продължава живота ми - въпреки преживяното особено през последните 4-5 кошмарни направо години.

Вторият момент, който особено ме впечатли от приказките, от философстването на този интересен млад човек (да, той философства доста добре, макар е съмнително дали си дава сметка, че изобщо го прави, че това, което прави, е именно философстване!), е че в каквато и сфера да работиш, ако наистина работиш, ако работиш истински, сиреч, ако си вдъхновен, ако не се щадиш, ако, дето се казва, си скъсваш... знаете какво, от работа, ако вложиш цялата си енергия в любимото дело, то тогава, независимо от трудностите, няма начин в крайна сметка да не успееш, да не постигнеш нещо значимо. И, евентуално, да бъдеш признат от другите и пр. Да, ама има значение в каква сфера на живота се подвизаваш, дето се казва, ето, той е имал шанса да се развие в сфера (програмиране, правене на софтуер и пр., обучение по тия неща на другите и пр., аз не разбирам много с какво по-точно той се занимава), която в съвременни условия е много интензивно развиваща се, има огромно търсене, огромна жажда или глад за такива специалисти, ето, на това основание, е постигнал успех, признание, включително и във финансов план; моята сфера на изява - обучението, образованието по философия, по личностно развитие, психологията, духовните неща и пр. - в нашенските специфично български и съвременни условия е в такова състояние, че, първо, няма комай никакво търсене, масово не се осъзнава нуждата от подобни "излишества" и "лигавщини", без които народът, дето се казва, "прекрасно си живее", нали така, защо с тях тогава да си усложняваме, дето се казва, и живота, и съществуването, и съзнанията, и всичко?! Но това положение, тази ситуация, от една страна, е показател за това, че тук, в моята сфера, нуждата от подобни духовни "продукти", дето не се и търсят изобщо, е още по-голяма, нищо че това не се съзнава още, сиреч, в моята сфера перспективата е още по-бляскава, само дето е съмнително че аз специално ще доживея времето, в което ще се разбере в по-големи мащаби колко е потребно това, което аз предлагам. Значи ако Стив Джобс и другите там (Бил Гейтс и останалите) са имали година-две-три трудни години, след което са успели да "пробият" и се е започнало тяхното триумфиране и признание (то пак не е лишено от борби, нали така, там борбата за доказване не престава!), тук, в моята сфера, сферата на духовните и чисто личностните промени и изяви, периодът на ужасни изпитания, очевидно, ще бъде значително по-дълъг, а особено утежняващо обстоятелство е това, че моя милост има несретата да живее и да се подвизава в... тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, страната на простащината, на ментетата, на лъжата, на бездуховността, на триумфиращите наглеци, мутри, "патреоти" и прочие, а това, няма как да не признаем, силно утежнява положението ми. И вгорчава живота ми, да не говорим за това какви страшни перспективи чертае пред мен, пред такива като мен, доколкото изобщо ги има. Но е важно това, че човек въпреки всичко трябва, за да успее, да работи яко, да се съдира от работа, да не се щади, това поне е нещото, което изцяло зависи от нас самите, ето, това нещо аз го правя, скъсвам се от работа, разбира се, успех и признание никакво няма, но това нещо, казахме, си се подразбира като неизбежно, особено ако се вземе предвид колко особена е сферата, в която имам несретата да се подвизавам.

Сега да се върна на първия момент: трябва ли да дезертирам от борбите с представителите на тъй арогантната властваща образователна бюрокрация, да им харижа сферата на държавното образование, да се оттегля сам от нея, да се захвана да правя на празно място нещо принципно ново, примерно, да си създам училище, академия или каквото там се наложи да създам? Това нещо, между другото, аз вече съм го правил обаче, но го правих паралелно с работата ми в сферата на държавното образование, имам предвид създаването на моя Център за развитие на личността в далечната 1994 година; но тогава аз, за да не умра все пак от глад, се принудих да продължа работата си като учител по философия в държавно училище, а паралелно на това си работих, разбира се, не изцяло отдавайки се, на моите си иновации, примерно работих по разните си там проекти, програми, идеи, философии и стратегии на образованието, писах своите изцяло иновативни учебни помагала, водих борби за издаването им, за утвърждаването им от Министерството, правих разни курсове, кабинети за психологическо консултиране правих, и в София, и в Пловдив, но се оказа, че съм "прекалено подранило пиле", което, знайно е, "само пролет не прави", трудностите ми бяха така големи, че ето, опитвайки се при това "да нося две дини под една и съща мишница", аз, естествено, не постигнах кой знае какво, напротив, нито едно нещо не доведох до логичния му край, примерно, като издадох своите книги и помагала, не можах, нямах силите да направя така, че да ги продам тия книги, да направя нужното те да стигнат до тия, за които са написани, да си намерят читателите, е, по тази причина, понеже заложих на съществуващата система на книгоразпространение, книгите ми останаха арестувани и блокирани по разни складове и книжни борси, т.е. техни "читатели" се оказаха... мишките! Същото стана и със списанията, които създадох, ето, списание ИДЕИ съществува вече девета (!) година, издавам го в ужасно тежки условия, не успях да намеря подкрепа отникъде, почти нямам сътрудници, разбира се, на това основание силите ми не стигат за всичко, работите не мога да ги доведа докрай, списанието не се утвърди, не биде допуснато до будките за периодични издания, разпространителите без капка жал го убиха, екзекутираха го, аз не можах да организирам, въпреки положените усилия, действаща, работеща система за алтернативно разпространение, на това основание списанието агонизира, тиражът му стана обидно малък, разпространява се (подарява се) предимно на библиотеките, поради което издателят му се разори тотално, помощ, естествено, от никъде не получих, а и не можах да направя нужното да си доизградя някаква мрежа от читатели на списанието, може би причината е, че се мъча да предлагам... непродаваем продукт, да продавам "ненужен" продукт, аз съм писал безброй пъти, че се чувствам като идиот, който се опитва да продава... кожуси на жителите на екваториална Африка (или хладилници на ескимосите), по същия начин на масовия българин не му е потребна такава "излишна продукция" каквато са списанията за духовните неща, за философия, за личностно израстване и пр. Опитвам се да продавам на... роби не нещо друго, а именно... свобода, а те ме гледат учудено и ми се чудят на акъла, какъв е тоя идиот, що иска от нас, какви са тия идиотщини, които ни предлага, нам освен чалга и ракия друго комай не ни е нужно, а, пардон, и секс ни е нужен, нали така отвръща масовият българин като му кажеш, че има и нещо друго освен това, на което се кланя?!

Та да се върна на поставения въпрос, щото се отклоних: да напусна ли сферата на държавното образование, да направя така, че бясно съпротивляващата се за властовия си монопол образователна бюрокрация да си отдъхне от проклетия дразнител, в какъвто съм се превърнал, да се оттегля аз някъде, примерно, в някой запустял... манастир и там, дето се казва, да си угасна като свещ, щото кой, моля ви се, ще дойде при мен за да се обучава, примерно, на творческо мислене, на духовност, на свобода, на личностен просперитет и прочие, не, тия "продукти" у нас решително не са нужни на никой, нали така излиза?! Кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, що мълчите като...?!

Спирам дотук, щото нямам време за повече писане. Хубав ден ви желая! Някога може да продължа разсъждението си, засега го оставям съвсем недовършено...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

4 коментара:

Анонимен каза...

Достойно решение на достоен човек!

Анонимен каза...

Правилно гранчаров напусни училището ни това е единственото разумно решение на което си способен след безумията които извърши през последните години. Хем ти ще си отдъхнеш хем училището ни ще се оправи от бедите които ти му нанесе. Не ставаш за учител намери си друга работа. Примерно пазач или нещо друго. И си изхвърли всичките книги в контейнера за боклук.

Анонимен каза...

Много силно ме развълнува писмото приятелю мой Грънчаров! Мога да дам само моя пример, как нямаше сила която да ме задържи на държавна работа с настъпването на Демокрацията в България! На частния фронт попадах на ужасни,неописуеми трудности,но когато ги преодолявах се чувствах горда със себе се и се чувствах щастлива! Имах щастието да бъда на гости в САЩ при леля ми! Посетих няколко държавни у-ща и едно частно у-ще за обучение по английски език! Разликата беше огромна! В частното обучение има логика и се набляга на личностното усъвършенстване ! Всяка минута на държавна работа е загубено време и никога не е късно човек да започне отново...

Ануш Тилкиян

Анонимен каза...

АIG, така е, държавното е пиявица, нема в него ефективност освен ефективността да разрушава по-умните от него... Затова Господ създаде частния сектор, където всеки е свободен... Затова комунистите трепереха като болни гниди срещу частния сектор, теа имбецили бяха усетили силата му...