понеделник, 30 януари 2017 г.

Почти без думи, нещо важно и показателно от Мрежата, даващо храна за размисъл...



Коментар на Ilian Vassilev: Работил съм с много политици, но Иван Костов, при всичките особености на характера му, е един от малцината, с които винаги е било предизвикателство и чест да работиш и обсъждаш. Толкова много повърхностност има в съвременната българска политика и най-вече страх. Отрицанието на Костов се ражда от последващите политици, които никога не се издигнаха до неговото равнище на познание, умение и решителност. Не виждам НИКОЙ - реформатор - сред тези, които имат шанс да дойдат на власт.

Не е безгрешен, имал съм много трудни отношения, но с този човек можете да влезете в буря.

Напълно е прав да се възмущава от сравнението му с Доган - морфичния резонанс - човек, който крие зад високопарни слова тоталното си неумение и нежелание да се справи с отговорността на развитието на България. Той гледа себе си - точно както Първанов - големите идеи, накрая с чалгата с хотелите. Иван Костов е единствения в последните петнадасет години, на когото му пука за България. Всички други сведоха управлението си до това да направят накрая личната полза.

Върша своето дело точно със съзнанието, че сме малко хората, на които им пука за България преди личния келепир. На Запад именно на неговата възраст политиците са в оптимално съотношение опит, знания, възможности и затова заемат първите места. У нас схемата е да предадем щафетата на 30-годишните ни подобия, които можем да контролираме.


Коментар на Ilian Vassilev: Щом някой говори за помирение значи големи зулуми ще стават или трябва да се прикрият нечии мръсни минали или текущи дела.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: