Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 23 януари 2017 г.

Адв. Екимджиев отказа да води дело в Страсбург за защита правата и достойнството на някакъв си там оклеветен български учител!



В петък вечерта по телефона ми се обади адв. Михаил Екимджиев и ми заяви, че понеже в делото (делото за клевета, за отменянето на "психиатричната диагноза", която собственоръчно ми издаде директорката на ПГЕЕ-Пловдив!), което аз му предложих да атакуваме в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, било нямало "очебийни процедурни нарушения" и също така понеже в Европа били смятали, че по такива въпроси, касаещи "здравния статус на човека", заключенията на националните съдилища били най-меродавни, те един вид били най-компетентни по разбирането на особеностите на здравната система на съответните държави (аз така разбрах аргументацията на знаменития адвокат), то на това основание по негова преценка нямало било смисъл да се завежда дело в Страсбург, аз трябвало да "преглътна" всичко и да си замълча, да престана да се боря. Да ви кажа, когато чух разсъжденията на адвоката, бях поразен, но, разбира се, не влязох в диалог с него, приех преценката му, аз всъщност само затова му платих доста тлъстичкия хонорар, да разбера какво той мисли.

Е, надявах се казусът да го заинтересува, това дело по съществото си има голяма обществена значимост, срещу един учител по философия, срещу една личност, която има новаторски подход в образованието, която се бори за истинска реформа, силите на статуквото са обявили безогледна война, включваща и това да атакуват не просто достойнството му, те по същество се опитват да ме лишат и от моите преподавателски права, сиреч да ми запушат устата, ето, обявиха ме по най-грозен начин за "психично болен", "за "луд" (очевидно у нас който си гледа работата истински, който мисли различно и творчески, бива възприеман като "луд", иначе казано, у нас още си действа ботевото "А пък у нас свестните ги смятат за луди!"), та значи аз се надявах това дело да заинтересува звездния и реформаторски настроен спрямо състоянието на правосъдната система адвокат дотам, че той дори да ми предложи да гледа делото в Страсбург pro bono publico; не, ето, и той счете, че било нямало смисъл да се боря повече, сметна, че моето достойнство и моите права нямат никакво значение, иначе казано оказа се, че в България достойнството и правата на една личност като мен не значат нищо, по тази логика излиза, че и в... Европа те не значат нищо - нали така излиза ако мислим логично?! Два дни мислих върху така и така възникналата ситуация, чудя се трети ден какво да правя, да капитулирам ли или да продължа да се боря за правата и за достойнството си. Дали да търся друг адвокат, който да вникне в делото по-задълбочено, където обаче да намеря този адвокат?! Освен това аз наистина не разполагам с финансовия ресурс да плащам на знаменит български адвокат да ми води делото в Страсбург, няма представа каква е тарифата за такова дело, но като съдя от това колко струва една консултация, един разговор с такъв адвокат (продължил в моя случай... три минути!), най-вероятно сумата за водене на цяло дело изобщо не ми е по силите. Освен това аз достатъчно затънах финансово във воденето на това дело, след опраскването ми в навечерието на Рождество Христово общата сума, с която затънах във воденето на това дело, надмина 5000 лева! Да, какво да правя? - ето този е въпросът, който ме терзае тези дни.

Реших все пак да напиша едно писъмце на адв. Екимджиев, ето какво му написах тази сутрин:

До адв. Михаил Екимджиев, Пловдив

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ, учител по философия, от Пловдив,

Уважаеми г-н Екимджиев,

Аз съм оня същия Ваш клиент, учителя по философия от Пловдив, който Ви донесе документи за евентуално завеждане на дело в съда в Страсбург, чиито документи Вие прегледахте набързо и ми дадохте заключението си, че нямало смисъл да завеждам такова дело щото нямало надежда дело по такъв казус да бъде спечелено в ЕСПЧ. Искам във връзка с отказа Ви да заведете такова дело да Ви кажа нещичко не за да Ви увещавам да промените позицията си, а само за да Ви съобщя как прозвуча Вашата преценка в моите уши.

Г-н Екимджиев, прозвуча ми страшно обидно Вашата преценка, тя също така ми прозвуча и несериозно, възприех я като израз на недопустимо пренебрежение към моя случай, най-вероятно моят случай Ви се е видял досаден, "пределно ясен", "някакъв си там учител" (ний всинца априорно знаем, че тия дегенерати, учителите, няма как да са с всичкия си, то самият факт, че в днешно време си станал - и си останал! - учител, вече е... психиатрична диагноза!), и то, представете си, учител по... философия (!!!), бил обявен от работодателката си за "психично болен", той, разбира се, се почувствал оклеветен, водил изтощителни съдебни дела (учителите, освен че са луди, освен че не са наред с акъла, са също така и болезнено суетни, те са смешно горди - освен че са така жалки!), спечелил делото на първа инстанция, но след това другата страна си намерила знаменит и оправен адвокат "с много връзки", в резултат на което печели с лекота делото в другите две инстанции - е, това си е типично нашенска история, какво има да се възмущаваме, та то си е така у нас, какво тук значат достойнството и правата на един смачкан и смахнат учител по философия?!

Да де, всъщност какво излиза: три административно-бюрократични и нереформирани системи, и трите все намиращи се в "съвсем бляскаво състояние", именно образователната, здравеопазващата и съдебната единодушно отсъждат, че достойнството и правата на този там същия смачкан и смахнат учител по философия не значат абсолютно нищо, а ний ще се захващаме да се борим за презрените му права и за презряното му достойнство в Страсбург, айде де, с какво ли пък този, потретваме, смачкан и смахнат учител по философия заслужава такава една висока чест?! Та нима някой изобщо зачита учителите у нас изобщо за хора, та ний да ценим тяхното, моля ви се, достойнство?!

Този там някакъв си учител по философия бил при това борец за реформиране на образованието у нас, бил "авангардно мислещ", бил пишещ човек, автор на книги, бил новатор, е, това само доказва, че наистина не е наред с акъла си, щото ако имаше капчица здрав разсъдък отдавна щеше да е разбрал, че е крайно глупаво да си удря главата в яките бетонни стени на непоклатимата административно-командна система в образованието, ако имаше поне малко акълец в главата, този странен учител отдавна да беше поне мирясал, с оглед да доживей спокойно до пенсийка, а най-добре щеше да е отдавна да беше напуснал образователната система; е, щом този безумец е останал да се бори да променя... системата, очевидно не е изобщо наред с акъла, нали така излиза, нали нещо такова си помислихте като четяхте материалите по делото ми, уважаеми г-н Екимджиев?!

Не било имало никакви "явни процедурни нарушения" в моето дело, заради които да може да се атакува то в Страсбург. А неправомерни влияния върху съда в полза на едната страна не е ли процедурно нарушение? Ама няма как да се докаже такова нарушение, вярно, няма, е, ний знаем, че правосъдната ни система по принцип е затънала в корупция и в... беззаконие, това "принципно" е така, но в отделните, в конкретните случаи все, моля ви се, няма и няма никакви... процедурни нарушения!!!

Как може да се атакува това скандално дело и умопомрачителните решения на двете последващи инстанции аз не зная, това е от Вашата област, но на вас очевидно не Ви се занимава да водите една такава тежка борба за достойнството, за правата на един оклеветен, оплют, съсипан, репресиран, смачкан отвсякъде, тероризиран, обиждан и прочие български учител. Защото, казахме, учителите са си по начало "ненаред с акъла" и са също така смотаняци, странници, балъци и прочие и общо взето си заслужават съдбата.

Винаги съм се надявал, че поне в Европа ще ме разберат, че поне в Европа ще се възмутят от това, че в наши дни, в демократична и европейска България един различно мислещ, един нетрадиционно и новаторски мислещ учител, борец за промяна, за реформа, за осъвременяване на банкрутиралата административна система е обявен от властите в българското образование за какъв ли не, че е подложен на варварски административен терор и произвол, на какви ли не репресии, увенчани с това, че е обявен дори за... "психично болен", че е опраскван, че е уволняван (и връщан на работа от съда), че фактически е бил лишаван от преподавателски права и прочие, да, надявал съм се в Европа да ме разберат и да ме подкрепят, да спрат произвола и репресиите, но не, оказа се, че това не било възможно, че такова съдебно дело като моето не могло да бъде спечелено на ниво Европейски съд за правата на човека! Г-н Екимджиев, с Вашата... присъда по моя казус Вие, не знам дали си давате сметка за това, се опитвате да убиете моята вяра в правосъдието, да разрушите моето преклонение пред правдата и пред справедливостта.

Пишейки Ви тия неща аз рискувам да потвърдя първоначалната Ви преценка, че този там даскал по философия очевидно не е наред с акъла щом пише такива неща. Виждате ли какви ужасни морални щети ми се налага да понасям след като дамгата, нанесена ми от една администраторка в образованието и потвърдена от един не изпълнил високото си предназначение състав на българския Върховен Касационен съд повлия дори и на Вас, прочутият защитник на човешките права в Европейския съд?

Аз обаче няма да престана да се боря за право, правда и справедливост. Тепърва ще ми се наложи да търся други адвокати, някой от които да дръзне да заведе моето дело пред съда в Страсбург. Както и да е, това вече са мои грижи и проблеми, не Ваши.

Желая Ви нови и нови успехи вж ивота и във Вашето тъй възвишено по смисъла си професионално поприще, а така също и в борбата Ви за реформиране на лаот корупция и от беззаконие правораздавателна система в България - имам предвид това, че Вие сте един от учредителите на партията "Да, България!"! Аз също се вдъхновявам от тия същите ценности - и си водя своята обречена и тежка борба за правда, за право и за справедливост...

23 януари 2016 г.
Пловдив

ПОДПИС: 

(Дотук стигнах в писането на това писмо и времето ми за писане изтече, трудно, сами забелязвате, пиша този текст, може би нищо от досега написаното в писмото ми до Екимджиев, което ще изпратя, няма да остане, но го публикувам все пак, поне колкото обществеността да узнае за неговия отказ да води делото ми. Хубав ден ви желая! Ще продължа да пиша този текст скоро, живот и здраве да е само...)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров, прочетох внимателно горното и ми се струва, че вие не отчитате какво означава присъдата на Европейския съд по правата на човека- ЕСПЧ. Тя не отменя решения на българската съдебна система, а преценява да ли тези решения са в унисон с така наречените Универсални права на човека. Ако има такива нарушения, присъжда парично обезщетение на пострадалия. В резултат от една такава присъда не е санкциониран НИКОЙ от съдебната ни система - нито административно, нито парично. Санкционира се България - т.е. нейните данъкоплатци. Зная, че Вие ще бъдете доволен, ако ЕСПЧ наложи такава санкция, защото ще сметнете че справедливостта е възтържествувала. Над кого? Над виновните администратори, съдии или над други? За голямо съжаление в резултат Вие ще казвате, че сте спечелил дело в ЕСПЧ, но някакви други последици за никой няма да има. Бюджетът "ще олекне" с изплатеното ви обезщетение и толкоз. Сумата, която държавата плаща за загубени в ЕСПЧ дела е доста значителна. Интересно колко е, например за 2015 година, но повярвайте ми тя съвсем не е за пренебрегване. Ще се радвам, ако коментирате, написаното тук от мен, защото въпросът не е просто юридически, а принципен - кой следва да носи пълна отговорност за нарушени човешки права, които са установени от ЕСПЧ.

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Драги ми, справедливо бунтуващи се Приятелю! Съчувствам ти, но реалното положение с твоя казус е доста вярно схванато от адвокат Екимджиев! Говоря ти, имайки неуспешния опит да заведа дело в ЕСПЧ, който споделих с него и човекът ми отговори!Ако прочетеш автобиографичните бележки във ФБ ми, свързани с трите мои незаконосъобразни опрасквания от ректора на ТУ-Варна и с перипетиите на жалбите ми до прокуратурата относно последното, вероятно би придобил малко по-голям житейски и правен опит относно твоя казус! Който оценявам, че е значително и даже несравнимо по-обществено значим от моя! Само гдето в правното решаване на казуса посочената обществена значимост просто не може да се калкулира, и да се вземе предвид иначе, освен, само и единствено чрез душевността на правозащитника! Нещо, което ти много точно си почувствал, разбрал си и го признаваш - търсейки съзнателността, душевната и духовната съпричастност към твоето дело на най-добрия ни специалист по правозащитни дела. в ЕСПЧ.Нека, обаче, те светна! :-) Най-добрият - си ти!Второ насочване - сам можеш да се обърнеш към ЕСПМ с жалба, в която сбито, на една-две страници защитаваш същността на нещата,, т.е., защо считаш, че имаш отказ от правосъдие в България!? След един-два месеца получаваш отговор от съда - книжата му за попълване...с номера на преписката при тях Попълваш ги и ги пращаш.Ще ти струва пощенските разходи, т.е. няма да засегне семейния ти бюджет! :-) И чакаш решението на съда, дали ще заведе дело по твоята преписка, или не! А тук аз, и адвокат Екимджиев, на база опита си, ще ти кажем, че шансът този съдия, който решава не, казуса ти, а дали да го допусне до съдене в ЕСПЧ, за което вече е необходим адвокат и на него най-вероятно ще бъде платено от ЕСПЧ, а не от теб, шансът на твоя супер важен обществен казус да бъде допуснат до съда е почти...нулев!И нямаш право да обжалваш решението по допускане! Стоп! Имаш! До председателя на този съд в едногодишен срок от решението за недопускане! Моят мина! Твоят може и ТРЯБВА да ти донесе успех!И, защото е обществено значим!Аз ти пожелавам успех Лъчо! Но третото ми, парадоксално може да ти прозвучи, напътствие е, да не говориш и думичка за обществената значимост на делото си, а да наблегнеш на това - защо считаш, че не си получил правосъдие в България! Ти си светло-разумно момче и ще разбереш...Няма начин да не го разбереш...:-)

Владимир Петков

Анонимен каза...

Един BG мухъл, като ония които убиха 2600 вкл. депутати, се изказал, абе изсрал, по-горе...

Тва е, теа мижитурки наистина не разбират къде са, те се смятат че са в свой свят... Белене, присъди, дивотии, само това има в мозъка на теа селски дебилни шушумиги, ето ти го и тоя горе... Той така си представял Страсбург, тоа селяндур, че ако взема пръчката как ше бега напреде ми, буцефала селски едноклетъчен...