Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

събота, 7 януари 2017 г.

Не мога да приема толкова грозната морална нечистоплътност, проявявана от служители на образователното ведомство на България!



Снощи получих един наистина крайно интересен документ, подписан от председател на една важна комисия на Народното събрание на България: виж Днес получих ето този хем важен, хем любопитен документ от Парламента на България.... Защо е така интересен, важен и многозначителен, а също така и любопитен този документ може да се разбере в контекста на цялата великолепна иначе административна драма и епопея, която се развива вече пета година! Драма и епопея, която пък е брънка от моите десетилетни борби за същностна, за коренна промяна в българското образование, не се изсилвам прекалено като пиша така, но в момента не ме вълнува изобщо дали ми вярвате, а и не ща никого да убеждавам в каквото и да било. Защото за мен специално истината не се нуждае от кой знае какви грижи за утвърждаването си, тя винаги в крайна сметка постига заслуженото тържество. В крайна сметка постига обаче тържеството си. Преди този момент обикновено убиват вестителите й...

Преди празниците, на 20 декември, получих един друг документ, писан от шаманите на самото образователно ведомство: виж публикацията със заглавие Току-що получих отговор от МОН след натиск от страна на администрацията на Президента на Републиката. По същия казус, сами забелязвате, след натиск от администрацията на Президента МОН отговаря някакви си там административни алабализми; сега пък същото това МОН бива натискано от Парламента за да направи нещо по великолепната драма и епопея, по решаването на която самото това МОН не си мръдна и малкото пръстче и то години наред, е, сега е дошъл момента жреците от МОН да изобретяват какви ли не, което от кое по-изтънчени оправдания за пълното си безхаберие, за безотговорността си, за допуснатите крещящи злоупотреби с власт от доверени храненици на същото това МОН! Аз от доста време се глася да пиша отговор на безобразно наглото и гаврещо се с истината писмо на МОН, с което неговите жреци не само че лъжат и мамят администрацията на Президента на републиката, но и си позволяват да се погаврят със самата истина; е, сега вече имам сгоден повод да си изпълня намерението.

Колкото и да ми е неприятно, отново тази сутрин ми се налага да пиша поредно отворено писмо по повод безобразията на така безскрупулните шамани от образователното ведомство, които не само че нямат никакво намерение нещичко да променят в българското образование, но имат само една-единствена грижа: да вредят колкото се може повече на същото това многострадално, изтерзано от тях самите българско образование! И най-вече да вредят на ония като мен, колкото и да сме малко, които се опитваме да си вършим работата истински, качествено, според интересите на младите хора, на нашите ученици и възпитаници, според интересите и на нацията ни като цяло. Та налага ми се да събера целия си нравствен и интелектуален ресурс и да потисна отвращението си към писането на подобни документи, да опитам да изразя колкото се може по-ясно позицията си по повод на безсрамието на чиновниците от МОН, та белким все пак някак (аз не си представям точно как) да повлияя за разплитането на ужасно обърканото кълбо от лъжи, от глупости, от върховна наглост, каквото по същество представлява оня същия документ, писан от жреците на МОН и пратен до администрацията на Президента и също така до моя милост, жалбоподателят. Спрямо когото въпросните шамани си позволяват отново и отново да проявяват едно недопустимо фриволно отношение; ето какво написах до най-висшите отговорни институции на държавата по повод тъй шармантния отговор, писан от безскрупулно лъжливите жреци на образователно-възпитателното ведомство на България (Пояснение: думата "шармантен" означава "очарователен", "пленителен", "зашеметяващ", вярвам долавяте иронията, която ме задължава да използвам точно такава една дума):

До г-жа Бойка Маринска, Председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите към Народното събрание на Република България
До г-жа Мая Славчева, и.д. директор на дирекция "Канцелария" на Президента на Република България

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Маринска,
Уважаема госпожо Славчева,

Най-напред искам да Ви благодаря за това, че не оставихте моята предишна жалба без никакво внимание; благодаря Ви за това, че направихте нужното върху МОН да бъде упражнен известен натиск с оглед да си свърши подобаващо работата - и да поеме в крайна сметка длъжната отговорност. Ползвам се от случая също така да Ви честитя новата година и да Ви пожелая здраве, щастие и успехи на личното и професионалното поприще!

Госпожо Маринска, вчера получих подписаното от Вас писмо до Министъра на образованието и науката, с което настоявате МОН (в лицето на министъра в оставка г-жа М.Кунева) да провери фактите, изложени в моята жалба и да Ви информира за предприетите от ведомството действия във връзка с изложеното в жалбата ми. Понеже по същата моя жалба МОН вече даде отговор на Администрацията на Президента на Република България (вижте приложения към настоящата ми жалба документ) аз се страхувам, че чиновниците от образователното ведомство и Вам, уважаема г-жо Маринска, ще Ви дадат абсолютно същия формален и не отговарящ на истината отговор; счетох, че ми се налага да Ви информирам за такава една много близка до ума възможност, а също така и да Ви предупредя да не се задоволявате с такъв един непростим формализъм, с такова едно бюрократично бездушие-и-безотговорност, което изобщо не се смущава от това, че истината все пак би следвало да има някакво значение дори и за служителите на висшето образователно ведомство на страната ни.

А Вас, уважаема г-жо Славчева, с тази моя поредна жалба искам също така да Ви информирам, че отговора на МОН, който получихте, съвсем не ме задоволява именно на основание на това, че той по безцеремонно груб начин прегрешава спрямо истината. Бидейки философ, бидейки учител по философия и също така ангажиран български гражданин се считам призван да правя каквото ми е по силите за това щото истината да не бъде тъпкана така арогантно; правя това не защото се смятам, че съм някакъв самозван вестител на истината, а защото мой човешки и професионален дълг е да работя за това щото към нея, истината, всички, включително и чиновниците от МОН, следва да се отнасяме с длъжния, с подобаващия респект; защото без истината сме загубени, защото, да подчертая и това, следва добре да знаем, че единствено благодарение на уважението към истината всички ние можем да постигнем и свободата си; робуването на отдавна отживели времето си догми е онова, което най-много пречи на българското образование - та всички ние като нация да можем да почувстваме най-сетне предимствата на истински свободния живот.

Пишейки ви тия жалби аз всъщност правя нужното да си изпълня своите даже непосредствени служебни задължения в качеството ми на учител по философия и гражданско образование - така, както аз разбирам смисъла на онова, към което и човешкото, и професионалното съзнание за дълг ме зове. И ето, парадокса е, че човек и учител като мен, за който изпълнението на дълга има водещо значение, в рамките на абсурдната система се е превърнал в нещо като "трън в очите" на администраторите от различните нива на същата тази образователна система, включително, за жалост, и тези администратори, които се намират на най-висшето, на най-отговорното според догмите на самата система ниво. Правете си сами сметка какво означава пък това, за какво то говори. Ще се опитам отчасти да ви помогна в тази посока.

Погледнете най-напред, моля Ви се, текста на моята жалба, която съм публикувал в блога си на 2 декември 2016 г. под заглавието Жалба под формата на отворено писмо до най-висшите отговорни за състоянието на българското образование институции и сравнете написаното там с отговора, който МОН дава на Администрацията на Президента на Републиката. Разбира се, двата текста са несравними, те са израз на коренно различни, на несъвместими ценностни и идейни светове или вселени, но въпреки това бие на очи тоталната ирелевантност на отговора, който чиновниците от МОН са написали - спрямо същината на повдигнатите в жалбата ми сериозни проблеми. Държа да Ви обърна внимание на следното, за краткост ще номерирам ония моменти, които по моя преценка са особено важни:

1.) В отговора на МОН под точка 1 се говори за резултатите от проверка на комисия на МОН, която на 19 октомври 2016 г. е посетила ПГЕЕ-Пловдив за да разследва изнесеното в моя по-раншна жалба от 8 юли 2016 г., което означава, че изнесените в жалбата ми от началото на декември 2016 г. нови фрапиращи факти на административен произвол от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив са изцяло пренебрегнати; както и да е, да обсъдим обаче отговора на МОН във вида, който го имаме в анализирания документ;

2.) Въпросната комисия на МОН наистина проведе анкета и ето, за първи път аз лично по този не съвсем коректен начин имам шанса да се запозная с нейните резултати (до този момент администрацията на училището в лицето на директорката не е благоволила да ме информира за каквато и да било констатация на резултатите от страна на проверката на министерската комисия!). Оказва се обаче, че резултатите от въпросната анкета рисуват една идилична, светла, бляскава даже картина на ситуацията в училището, толкова умилителна, че на човек му се иска да се разтопи от възторзи; в училището, видите ли, било имало "утвърдена атмосфера на сътрудничество и подкрепа от страна на ръководството", конфликтите, видите ли, се били решавали "законно, по добър и разумен начин", както и - ох, каква възхитителна идилична прелест?! - "чрез дискусия, разговори, толерантност"!!! Като капак на всичко тия сладникави, сиропирани обилно със захарта на безочливи лъжи твърдения били споделяни от не знам си какви "проценти" от анкетираните; апропо, процентите били 53 и 40, възниква обаче логичния въпрос как виждат нещата останалите анкетирани?! И какво излиза, оказва се, че твърденията на жалващия се учител Грънчаров "напълно не отговарят на истината", ерго, той самият, най-вероятно, си фантазира като пише така настойчиво за ужасния административен терор, тормоз и произвол, на който сам е жертва?! Дали този Грънчаров пък не... халюцинира като пише тия неща, как да не си помисли такова нещо човекът, който чете тъй сюреалистично звучащия отговор на несмущаващите се от лъженето чиновници от МОН?!

Моля да обърнете внимание на твърдението, че "сплотеният колектив" на гимназията във въпросната многозначителна все пак анкета изглежда "просто не забелязва" проявите на необуздан терор и тормоз от страна на директорката спрямо един член на същия този "колектив"; да, "колективът", окозва се, неизвестно защо "не забелязва" тия така брутални и недопустими ексцесии, но за тях, благодарение на жалбите, докладите и възванията на същия този Грънчаров обаче знае не само цялата училищна общност (включително и учениците и родителите!), знае също така не само целия град Пловдив, но дори и страната като цяло (а знае дори и... "близката чужбина", примерно, в Украйна философите даже писаха протестно писмо в защита на колегата си Грънчаров!)!

Всички добре знаят какво се случва в ПГЕЕ-Пловдив, ала само... "значително преобладаващата част от учителското тяло" не знае това, може би подобна "слепота" и "глухота" е обяснима по един-единствен начин: ами че тези хора, стига да не са слухово или зрително увредени, най-вероятно са чисто и просто... нравствено увредени, сиреч, "слепотата" и "глухотата" им, най-вероятно, се държи на тяхната лична преданост спрямо директорката; тези хора обаче дали все пак съзнават, че по този начин увреждат престижа на самата институция, да не говорим за своя личен и професионален престиж като учители и възпитатели на младежта!

Както и да е, но пишещите доклада на МОН дават ли си изобщо сметка за това, че тяхното тълкуване на все пак многозначителната анкета е обидно пристрастно и то именно в защита на толкова бруталните своеволия на тяхната административна сестра, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив?! И ето, че моята теза за изцяло отровената психологическа и нравствена атмосфера в ПГЕЕ-Пловдив се потвърждава бляскаво - и то тъкмо благодарение на резултатите от анкетата, за която шаманите от МОН си мислят, че е изцяло в полза на той волунтаристично изявяващата се директорка на това все пак образователно и възпитателно учреждение!

3.) Между другото същата тази анкета на проверяващите от МОН беше проведена по крайно неправомерен, неправилен начин. Анкетьорите нарушиха всички правила за провеждане на анкета: най-напред почнаха да раздават анкетните листове на почиващите през междучасията учители, намиращи се в учителската стая; после в един момент осъзнаха, че така не бива, няма как да бъде направена смислена анкета щото учителите просто нямаха време да изчетат въпросника, камо ли пък да отговорят с ясно съзнание за какво става дума. По едно време самото ръководство на училището, което именно биваше проверявано от въпросната анкетираща комисия, реши да помогне на изпадналите в затруднение анкетьори и издаде следната абсурдистка заповед: всички учители от двете смени "колективно" ще отговарят на анкетата от 15.00 часа в този същия ден!

Да, ама учителите от първа смяна, завършващи часовете си кой в 11 часа, кой в 12, кой в 13 часа, заради тази заповед трябваше да чакат до 15.00 часа, за да отговорят на анкета, на която други техни колеги бяха вече отговорили "на крак" и то за някакви си 5 минути; това, разбира се, породи съответните настроения в "тъй правилно администрирания от ръководството си учителски колектив"! Е, криво-ляво анкетата е била проведена, на толкова разстроените анкетирани учители във времето до 15 часа усърдни фенки на директорката, воглаве с помощник-директорката-и-синдикална-лидерка инж. Камелия Стоянова часове наред в учителската стая правеха нужното за да канализират в правилната посока гнева на възмутения учителски народ, а именно помагаха да се осъзнае, че за всичките тия неприятности на "колектива" е виновен, разбира се, не някой друг, а... "постоянно жалващия се от нашето толкова добро ръководство и неизвестно защо от всичко недоволен странен субект Грънчаров"; е, тия "спонтанни настроения на колектива" няма начин да не са повлияли на резултатите от анкетата в желаната от директорката на ПГЕЕ-Пловдив посока. Да де, Грънчаров, но "нека да не издребняваме сега", нека "да бъдем малко по-великодушни все пак", това е "човещинка", нали така, грехота е властващите да не се ползват от предимствата си в името на някаква тъй скучновата философска "правда на живота"?!

4.) Както и да е, анкетьорите от МОН с видимо облекчение в крайна сметка констатират това, "което именно и трябваше да се докаже", т.е. че колективът "най-горещо" си обича директорката, а пък "жалващият се субект Грънчаров" или лъже, или е някакъв смахнат фантазьор или поне е... халюциниращ индивид, или пък, нищо чудно, да има някаква друга "психична увреда", щото такъв "нереализъм" на възприятията му едва ли иначе може да се обясни, нали така излиза от твърденията на несмущаващите се от нищо чиновници от МОН, които са написали този толкова "логичен" текст на многозначителното министерско писмо?!

5.) В т. 2 на анализирания отговор се прави жалък опит да се отговори на значим момент от моята жалба като обаче по нескриван начин най-грубо е изопачена моя теза, изопачена е така, че да бъда злепоставен в очите на четящите тъй мъдрия министерски отговор; вижте как фриволно е "преразказана" моята теза:

"По отношение на твърдението за ограничаване на свободата Ви да преподавате иновативно, учениците "да не четат от един-единствен официален учебник", както и всеки ученик свободно да може да напуска учебния час и сам да решава дали да присъства или не."

Моята "иновативност" в този толкова волен преразказ на министерските чиновници е представена така убийствено карикатурно, че на читателя на този отговор се внушава безапелационно, че въпросният учител Грънчаров най-вероятно е някакъв анархистично настроен идиот или глупак, на когото не следва да се обръща никакво внимание; длъжен съм да заявя на въпросните бюрократични шамани от МОН, че такова клеветническо и арогантно тълкуване и представяне на моите разбирания за коренна промяна и демократизация на образованието в България не само че ме обижда и злепоставя, но то е и изцяло неверно, съзнателно изопачава смисъла на това, което аз предлагам и което от години правя в непосредствената си преподавателска и обучителна иновативна практика. Не мога да предположа, че писалите този отговор съвсем през пръсти са се "запознали" с моята философия и стратегия на едно коренно различно образование и училище, не мога да си позволя да допусна, че те са толкова некомпетентни по въпросите в сферата, която те ръководят, по въпросите, които уж обсъжда тяхното писмо, по тази причина съм в правото си да приема, че в случая те съвсем съзнателно изопачават смисъла, което означава, че без капчица неудобство не само се мъчат да ме злепоставят в очите на читателите на техния отговор (сред които, да допуснем, е и самият Президент на Република България!), но и без никакви угризения на съвестта се опитват да подведат, да излъжат тия същите читатели, сред които, оказва се, ето сега вече е и Председателката на една от важните комисии на Народното събрание на Република България!

6.) На това основание си позволявам най-решително да протестирам срещу подобни опити за неприкритото ми злепоставяне и то в официален документ, писан под натиска на най-висшите държавни институции в нашата страна! Не може длъжностни лица от образователно-възпитателното ведомство да пишат такива нескопосано манипулативни и неприкрито дискредитиращи една личност официални документи, при това съм длъжен да подчертая, че в случая става дума за личност, която целия си живот е посветила именно на усърдна работа на нивата на българското образование и училище! Интересно ми е все пак да разбера как е възможно тия чиновници от МОН да не изпитват все пак известно неудобство заради това, което си позволяват да правят - и при това съвсем публично?!

Затова моля, уважаема госпожо Маринска, моля, уважаема госпожо Славчева, да направите нужното в предела на Вашите възможности и според властта, с която разполагате, да направите нещичко с оглед подобно арогантно и безскрупулно (в морално отношение най-вече) поведение на тия висши административни служители от образователно-възпитателното ведомство на страната ни да бъде някак наказано! Разбирам, че на основа на огромните ценностни различия между нас аз в техните очи вероятно съм подобен на някакъв крайно опасен "враг на народа", но аз между другото освен човешко същество, освен учител, освен философ съм също така български гражданин и данъкоплатец, който не може да приеме такава една административна безскрупулност и разюзданост и то проявявана от страна на висши служители, повтарям, на образователно-възпитателното ведомство на България! Давате ли си сметка за каква страшна деморализация вътре в системата говори такова едно поведение?!

Ето че със собственото си поведение тия висши чиновници от МОН потвърждават верността на моите тези за плачевното и катастрофалното състояние не само на образователната ни система като цяло, но и за страшната деморализация, царяща в средите на работещите в тази сфера, като, както забелязваме, колкото по-високо се изкачваме в административната йерархия, толкова повече деморализацията е по-напреднала!

Ето и върхът на това, за което говоря; вижте как завършва въпросният административен шедьовър:

"В действията си училищното ръководство и служителите на РУО-Пловдив са били водени от принципите на законосъобразност и добронамереност."

Позволете ми да отбележа в тази връзка, че ако такива са представите на чиновниците от МОН за "законосъобразност" и за "добронамереност", то тези представи явно нямат нищо общо нито с принципите на морала и на правото, нито със самата справедливост, нито пък, накрая, с ценността на онова, което определяме с все по-рядко използваната българска дума правда. Аз лично по-голяма гавра със словото и с истината не мога да си представя, ако някой може, нека да даде пример, ала се съмнявам, че ще му се удаде да стори това. Иначе и по-просто казано ще си позволя да възкликна ето как: грозно е да се лъже толкова много, дами и господа чиновници от МОН, няма ли да се засрамите поне малко заради това, което си позволявате да правите?! Как можете да лъжете толкова много за да оневините своята така съгрешила и самозабравила се като вас самите административна сестра? Разбира се, не мога да имам никакво доверие на такива представители на "българските институции", с които въпросните чиновници така нагло се идентифицират.

Уважаема госпожо Маринска,

Ето по какъв начин чиновниците от МОН излъгаха администрацията на Президента на Република България; подозирам, че щом си позволиха да направят това, те няма да имат никакви морални скрупули да излъжат по същия начин и Вас. Като български гражданин и учител, загрижен силно по повод на царящата деморализация на бюрократичната прослойка, ръководеща българското образование, се сметнах за длъжен да Ви уведомя за това. Смятам, че без да им мигне окото не само ще излъжат и Вас, но нищо чудно и просто да Ви прекопират този същия абсурдистки отговор, само и само да Ви хвърлят прах в очите. Но поне Ви дадох възможността да разберете колко сериозен е проблема, за който от години пиша, апелирам, жалвам се, боря се и прочие, ала моят глас, както и може да се очаква, продължава да си е глас в пустиня.

Налага се коренна реформа, която трябва да започне с изгонването на най-разпасалите се представители на толкова арогантната образователна бюрокрация и администрация. Тези хора без капка неудобство, както видяхме, са си въобразили, че могат да правят каквото им скимне; е, така не може, като български учител и гражданин им казвам поне това. И ще им помогна с каквото мога да си получат заслуженото.

Щото заради тях българското образование не може да излезе от блатото, в което те го натикаха. Да чакаме точно такива да правят "реформа" на това, което самите те сътвориха, е най-голямата глупост на света. “И никой не налива ново вино в стари мехове, защото новото вино ще пръсне меховете – и то самото ще изтече, и меховете ще се изхабят. Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.” Неслучайно така пише в Свещеното Писание. А ние какво правим?!

7 януари 2017 г. С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

Грънчи мина всякакви граници обвинява в лъжа цяла една министерска комисия и целия сплотен колектив на нашата елитна гимназия!!!!!!!!!!!! Всички лъжат само той бил правият! Грънчи е време да бъде прибран в психодиспансера!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Истината и Доброто винаги побеждават, бъдете здрав и Господ сили да Ви дава в отстояването на Истината, г-н Грънчаров!

Анонимен каза...

Всички грешат само Зрънчо не :D :D

Ти си ебахти смешния циркаджия!

Ходи продавай царевица на морето, пълен палячо :D