Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 9 януари 2017 г.

Недейте да мислите изобщо, мисленето е вредно, някаква патка мислила, мислила, пък зела и умрела...



Вчера в дневника си (това е моят учителски и философски "ежедневник", в който описвам и анализирам своите преживелици, свързани с борбата ми за демократизиране на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-Пловдив) започнах да пиша есе под заглавие Да напусна ли държавното образование, да направя ли така, че бясно съпротивляващата се за властовия си монопол образователна бюрокрация да си отдъхне от проклетия дразнител?, в което се захванах да осмислям така и така създалата се нелека ситуация в това училище. Знаете, директорката на ПГЕЕ-Пловдив се води от следната теория или логика, така да се каже: Грънчаров е "народен враг", който смущава спокойствието ни, следователно, понеже той не ще да миряса, следва да бъде опраскан, уволнен, изгонен, изритан от училището - и тогава тъй блажената идилия на тъй удобното ни статукво отново ще се възцари, а царстването ми ще бъде съвсем безметежно и, да се надяваме, вечно. Няма да допускаме хора, които застрашават така идиличното ни статукво, личности-бунтари като тоя така неприятен човек Грънчаров, който, очевидно, се държи така не за друго, а за да... се прослави, защото е суетен, жаден за почести, он също така застрашава властта ми, нищо чудно да се напъва толкова защото е решил да седне на креслото ми, ерго, следва със сичките си сили да си браня директорския престол!

Аз така тълкувам тайнствената вътрешна мотивация на иначе необяснимото, ирационално поведение на въпросната администраторка, която, първо, мълчи упорито и сама нищичко не казва за своите разбирания, позиции и ценности, на второ място "си плете кошницата" така, че хем да угажда на висшестоящите образователни началства (които също като нея друго не правят, освен да бранят властовия си монопол!), хем да произвежда и да трупа купища "компромати", разни там документи с "изобличаващи", "компрометиращи", "дискредитиращи" и прочие "нарушения" и "престъпления" на въпросния тъй дразнещ нестандартен и непослушен учител по философия, който, разбира се, трябва да бъде опраскан този път "съвсем законно", щото иначе, майчице мила, що ли ще правим ако съдът отново върне на работа, да пази Господ, повторно опраскания, уволнения де непоносим индивид Грънчаров! Това е гледната точка на неуморната ми опонентка в нашия епохален вече конфликт, щото моя милост, като капак на всичко, е демократ, сиреч, не се счита за длъжен да клечи в унизителна поза пред "непогрешимото началство", също така не се чувствам длъжен да лъскам обущата й, да й се лезя, да и се подмазвам и прочие, а това, дето се казва, е непоносимо, щото по този начин "тоя непоносим Грънчаров" не прави друго, освен, като публично критикува директорката, "уронва престижа" на самата институция, съсипва реномето на нашето славно училище, сиреч, за бранителите на статуквото, оказва се, най-висша максима на поведението им е девиза "Началството не само никога не греши, то винаги е право - и нему следва с всички сили да се подмазваме, да го ласкаем, та... да получим по-голям дял от дифиренцираното заплащане, естествено, за какво друго да ласкаем началството ако не за това?!". Е, има и още нещо, което подхранва тъй унизителното охранителско поведение, което моя милост презира решително, и то е: послушните, боговеещите пред началството, кланящите се на началството никога нема да си имат тия главоболия, които се стоварват върху главата на оня, който дръзне да си позволи да критикува този, в чиито ръце е "и ножа, и сиренето, и сланинката даже"; абе поговорката "Преклонена главица сабя не я сече" е център, около който се върти тъй противното ми поведение, стереотипа и манталитета, който съм се решил да разклатя, а ако мога и да го съборя. Толкова за философията на моите така усърдно мълчащи опоненти, които, разбира се, неслучайно мълчат, плашат се от публичността, от откровения демократичен дебат, а предпочитат да действат, както си му е реда, съвсем подмолно, задкулисно, подличко и пр.; мълчат, щото просто няма как да признаят истината, щот истината, виждаме, им е крайно неудобна, не е за пред хората и пр. Ний от психология разбираме, затуй и пишем така, нам трудничко могат, дето се казва, да ни заблудят или да ни преметнат.

Да оставя обаче на мира позицията на мълчащите така усърдно мои... врагове, да, те именно мен възприемат като враг, значи и в собствените си очи самите те са врагове, и то безпощадни, спрямо оня, който за тях, казахме, е крайно неприятен и опасен враг. Да анализирам обаче собственото си поведение, ето, оказва се, според гледната точка на Светлин Наков, е крайно глупаво (защото е невъзможно) отвътре да бъде променена и реформирана крайно корумпираната и разложила се държавна система на образование; причината за това е, че са твърде мощни силите, които са на хранилка в тази система, за които системата е удобна, приятна, гарантира им безметежно и лесно съществуване, а пък промяната, разбира се, плаши (да не говорим за това, че повечето от тези хора са и неспособни да се променят, сиреч, промяната за тях е равностойна на гибел). Е, понеже са така мощни силите на пагубното статукво, то излиза, че държавното, публичното образование у нас, според принципите на самата демокрация, Грънчаров, която ти така обичаш, следва да бъде харизано на проклетата образователна бюрокрация, сякаш то е нещо като бащиния на директорите на училища, на по-висшестоящите образователни началства, именно инспектори, министерски чиновници и пр.; те значи, излиза, съвсем "справедливо" разглеждат държавните, обществените училища за нещо като своя бащиния, като своя частна собственост, нали така излиза, щом властта е тяхна, щом държавата им е поверила управлението на тия училища, те значи съвсем "правилно" си ги разглеждат като "свои", на това основание затова ги бранят властта си "със зъби и нокти". А ти, Грънчаров, следва да уважиш това тяхно "демократично право" и да се примириш, че никога силите, стоящи зад теб, няма да имате нужното мнозинство, та да обърнете "законно" положението в своя полза, сиреч, вие да станете властващи, вашата воля да стане водеща или определяща. А това е така, щот народът в нашите условия, в условията на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е тъп дотолкова, че без проблеми е готов да хариже на мутризираната държавна бюрокрация цялата система на държавно-общественото образование, да й я подари, да признае "правото" й да властва вечно над нея, да си чувства училищата за своя "бащиния", за "своя" частна собственост и пр.; народът, поради крещящото си тъпоумие, мълчи и оставя мутрите (и ченгетата, щот ченгетата са началници на мутрите!) у нас, в приказното царство МУТРОЛАНДИЯ, да си правят каквото си искат, да си грабят държавната собственост както си искат, да си я "приватизират" и то "съвсем законно", даже "демократично", даже "правосъобразно" и прочие, тъй нататък, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири.

Народът - а за образователната система това са родителите и учениците, а също и учителите в известен смисъл - бил, виждате, според тази теория "покъртително тъп", нали така излиза?! И от тъпоумие мълчи, а мутрите и ченгетата си правят каквото искат, включително и да кълцат сол върху тъпоумните глави на същия този народ, да оставим това, че за мутрите и ченгетата е нещо като детска играчка да окрадат както си искат този същия тъпоглав народ, а ето, сега се оказа, че остана само да оберат този въпросният така отчайващо тъп народ и като му вземат... училищата, оберат го откъм т.н. държавно образование, което, по принцип, е "на всички нас", е на данъкоплатците, е на гражданите, да, ама тия данъкоплатци и граждани, като са така тъпи, че друго не правят, освен да лапат мухи, е непростимо престъпление да не бъдат ограбени включително и като им бъдат отнети техните собствени училища - и бъдат предадени във вечно владение на нашата образователна мутризирана бюрокрация (щот, знаем, мутри са онези, които крадат държавното по различни начини, най-лесният е като го завладеят, ставайки властници в него, директори, управители и пр., така беше окрадена почти цялата икономика в социалистическата държава, сега остана да бъде окрадено и последното неокрадено нещо, а именно завещаното ни от социализмо-комунизма социалистическо държавно училище). И ето, Грънчаров, тебе като те гонят така усърдно от "своето", сиреч, от училището, въпросните администратори си бранят именно "своето", а ти си чужд елемент в системата и си нещо като дисидент щото си много опасен, щото заплашваш тяхната придобивка, именно "приватизиранато" по съвсем незаконен начин държавно образование, опасен си щото си позволяваш да твърдиш, че училищата у нас не са на бюрократите от образованието, а са на... народа! Са тъкмо на онези заспали от тотално кретенясване "народни маси", дето ги мързи да си размърдат мозъците поне малко за да осъзнаят, че училищата не са на директорите, а са техни собствени, че не директорите са господарите, а те самите са въпросните господари, а пък директорите, видите ли, са техни слуги, и прочие, и так далее, виждаш ли колко опасен човек си ти, Грънчаров, като не признаваш безпределната власт на въпросната образователно-мутренска бюрокрация над българското образование, ами сееш "анархистичните" си бунтарски идеи, че училищата са на народа, са на учениците най-вече, са също така на родителите им, а в някакъв смисъл са и на отрудените и така унизени учители, които не само че страдат от директорската тирания, но и много си патят от отмъщението на учениците, щото тям пък е поверена длъжността да воюват на най-предния фронт на вечно неразрешимия конфликт между несвободни, поставени в робско положение ученици и също толкова несвободни, поставени в дваж по-унизително и робско положение учители-чиновници, които могат само да бъдат изпълнители на суетната воля на самозабравилата се мутризирана образователна мафия и бюрокрация. Как тогава такива като тебе, Грънчаров, да не заслужават убиванието си, даже малко ти е да бъдеш убит, ти си така опасен, че за да бъдат сплашени останалите заради лошия пример, който им даваш, ти следва, примерно, да бъдеш... изкормен, вътрешностите ти да бъдат една по една рязани, докато ти крещиш от болка, трябва също така да бъдат... печени на скара, а също така трябва и да бъдат... излапани от самите ти палачи, ето какво ти заслужаваш, народни изеднико Грънчаров, даже и това ти малко, но като дойде момента да ти отмъстим, ний ще измислим тогава още по-хубави мъчения, изгарянето ти на клада е малко, ще трябва да се пържиш още по-дълго, ще измислим нещо де, бъди спокоен, няма да ти се размине подобаващото наказание.

От тази гледна точка погледнато, Грънчаров, ти е крайно време сам да си обираш крушите, да се махаш от държавното училище сам, стига да имаш още капчица благоразумие в тъй простата си кратуна. Щото и ти си непоправим идиот щом смяташ, че можеш отвътре да реформираш българските училища, да подтикнеш заспалия и хъркащия непробудно малоумен народец към развитие у него на свободолюбиво гражданско и човешко съзнание за достойнство, и ала-бала, и тинтири-минтири и прочие, и так далее. Махай се сам, овреме, Грънчаров, за да се спасиш! Остави училището на бюрократите и гледай да си спасиш животецо, человече, що чакаш още?! Щели да го уволняват, той пък прави гладна стачка за да остане, малее, колко си прост, Грънчаров, лелееей, не очаквахме да си чак толкова прост?! Махай се бе, дебилчо, бързо се махай сам, остави училището на бюрократите, пък ти си направи, ако искаш, на некоя гола поляна някакво училище, или иди преподавай философия на... улицата, като Сократ, какво си седнал да искаш да продължаваш да стоиш в техните, на бюрократите, училища, дека те съвсем законно си ги смятат за своя бащиния, за своя частна собственост и прочие?! Махай се, ти нямаш право да стоиш нашите училища, изеднико народни Грънчаро, ето, затова така мъдро постъпват въпросните администратори, които периодично те гонят, опраскват те, ала пустият съд те връща в техните собствени училища, които ти буниш, ала тона нема да ти се размине, ако требе, ще подкупим съдията, ама ще доведем работите докрай и най-накрая и съдът нема да не върне, ами ще те осъди да бъдеш лишен от преподавателски права, иди тогава в Европейския съд да се жалваш, ама ний, ако требе, и европейските съдии ще се опитаме да подкупим и пак нема да ти простим и да те допуснем да се върнеш в НАШЕТО, запомни това, училище, тъй вероломни ми Грънчаров!

Почнах да разсъждавам в този ироничен сократов маниер неслучайно, ала ми изтече времето за писане и няма да мога да си завърша творението. Ще го прекратя пак дотук, внезапно, пък когато имам време, ще продължа да пиша. Чао засега, бъдете здрави, хубав ден ви желая! Хубаво е че продължиха ваканцията на учениците, аз пък съм още в болнични, та моите ученици да не губят от моите часове; ще се върна на 18-ти януари в училище, да видим дали ще ме опраскат първия ден като се върна или ще ме опраскат втория ден. Това ми е интересно да разбера. Ще бързат да ме опраскат, щото вече има проверка по моя случай, предизвикана от самия Парламент, ето защо требе да се бърза да бъда опраскан овреме, та да не стане нещо и да се наложи да чакат края на проверката; а пък той и Парламента ще падне след некоя и друга седмица, тъй че требе да опраскаме Грънчаров, да е по-далеч от НАШЕТО училище, нека да го изфърли на улицата, пък докато той ни съди, блажената идилия в училището НИ ще бъде възстановена, ще бъде въкресена! Ох, да си отдъхнем малко без тоя Грънчаров, щото с него не се живей бе?! Как да не ръкопляскаме като си представим таз идилия, нали така, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки, кажете нещо де, вие пък що се умълчахте така упорито?! Да не се замислихте нещо, а?! Недейте изобщо да мислите, мисленето е вредно, някаква патка мислила, мислила, пък зела и умрела... да мислят патките, не човеците, мисленето е за патките, да мрат, майната им на патките! Не слушайте проклетника Грънчаров, който твърди, че да се мисли било главен признак на ЧОВЕКА, глупости на търкалета, човекът е истински човек когато е безнадеждно тъп...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

5 коментара:

Анонимен каза...

крайно време е на тези измислици на грънчаров да се сложи край

Анонимен каза...

Маниерът ви не е нито сократовски, нито ироничен. За едното се изискват познания и ерудиция, а за другото - известно чувство за хумор. Вам и двете ви липсват.

Анонимен каза...

Русия е велика, а вие BG сте джуджета, искате ли да разберете това, AIG ? Я въоръжете черешовото топче да треперим, а, цървулани не от тоя свят....

Ангел Грънчаров каза...

На другарката, дето се напъва да се прави на "ентелегентна": другарко, сократовият маниер е именно ироничен, Сократ е ползвал иронията с определена цел, самият факт, че не знаете това и разглеждате двете разделено показва, че сте напълно невежествена. Че се мъчите да говорите за неща, които изобщо не разбирате. Идете малко да учите, пък след това се напъвайте да давате съвети...

Анонимен каза...

Това изложение, както много други подобни в блога, е "поток на съзнанието":

Поток сознания (англ. Stream of consciousness) — приём в литературе XX века преимущественно модернистского направления, непосредственно воспроизводящий душевную жизнь, переживания, ассоциации, претендующий на непосредственное воспроизведение ментальной жизни сознания посредством сцепления всего вышеупомянутого, а также часто нелинейности, оборванности синтаксиса.