Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

събота, 21 януари 2017 г.

Кои са подходите за същностна промяна в образователната сфера



Под публикацията със заглавие Отново съм в клещите на административно-репресивната машина в образованието коментар направи г-н Райчо Радев, бивш дългогодишен директор на СУ "Олимпиец" в Перник и също така учител по философия, сега пенсионер, с когото се знаем отдавна. В коментара му се съдържа важен момент, зададох му един интересуващ ме въпрос, той ми отговори; в неговия отговор се съдържат много важни по моя преценка изводи, свързани с начина, по който може да се модернизира българското образование; по тази причина публикувам тези коментари в отделен постинг - за да стане така, че съдържащите се в тях истини да стигнат до колкото се може повече небезразлични към българското образование българи:

Райчо Радев каза: Приятелю, във всяка дума, във всеки поведенчески акт, във всяко разпореждане на управляващи субекти в образованието се съдържа системата, нейните принципи, правила, изисквания, очаквания, нейната несъщност превърната в същност, нейната несвобода представена в илюзия за свобода. Не съществува социалнопсихологическа нагласа в мнозинството, а не съществуват и водачи, които да водят хората към същностното съществуване на образователната дейност в България. Тъжно е, но това са реалностите, които обричат на страдание тези, които осмислят учителството си в измеренията на същностното образование.

Може би ни очакват още по тежки простотии, но надеждата е в индивидуалните просветвания, които в обозримо бъдеще да станат светлината в тунела.

Райчо

Ангел Грънчаров каза: Напълно си прав, изцяло споделям позицията ти. Продължавам да мисля върху този съдбовен за мен проблем: трябва ли да се оттегля и по тази начин да харизам училището на самозабравилата се властваща администрация, робуваща на догмите на статуквото (което е изпълнено с ужасни последици за нейните жертви, именно младите хора, а оттук и за страната като цяло), или трябва да продължа да се боря и да давам пример, че системата въпреки всичко може да се променя и отвътре?! Ако такива като мен бъдат изтикани от слугите на статуквото тогава каква промяна може да има?! Да правим нови (граждански, демократични, свободолюбиви, иновативни) училища извън системата ли е верният подход или все пак има надежда системата да бъде променяна и отвътре? Много ме интересува твоята позиция по този проблем...

Райчо Радев каза: Приятелю, според ме са възможни няколко подхода към същностна промяна в образованието:

1. "Разумните управници" да приемат правила, по които да се реализира същностна промяна. Обсъжданията, съдържанието и последвалото изпълнение на "новия" закон показа, че този подход в България е невъзможен.

2. "Недоволството на масите", което да принуди "народните" представители да приемат правила, по които да се реализира същностна промяна не е достигнало критичната точка, за да се стигне до съзнание и действие за това. Обсъжданията, съдържанието и последвалото изпълнение на "новия" закон показа, че до този подход в България ще се стигне след много десетилетия.

3. "Принуда отвън", по подобие на редица промени предизвикани от членството ни в ЕС, е невъзможна, защото европейските програми в сферата на образованието нямат императивен характер относно същностната промяна в образованието в посока на финландската и др.п.

4. "Експерименталната практика" на епизодично появяващи се училища с нетрадиционна, прогресивна организация и методика на "обучение", задават примери, "трасират" пътя, формират нагласи, създават субекти, които, надявам се, в обозримо бъдеще да инициират реално и достатъчно активно движение към същностна промяна. Но това е бавен, мъчителен и свързан с много бюрократични препятствия и личностни страдания на екипи, групи от инициативни хора и отделни личности, какъвто е и твоят случай. Образователната бюрокрация не само в традицията си, но и съзнателно се и ще се противопоставя на този подход. Пример за това е не нещо друго, а нормативното застопоряване на уредените (и не съвсем уредени) от т.н. нов закон за образованието иновативни училища, на процедурите и условията за тяхното създаване и функциониране. За съжаление се сбъдна твърдението ми, отправено към г-н Додев от МОН, че те (МОН) така ще построят правилата на иновативните училища, че никой или почти никой няма да пожелае да ги направи.

Залагайки на идеята, че примерът може да се окаже заразителен за други радетели за ново образование и да подейства отрезвяващо-осъзнаващо на управляващите от МОН и НС, Явор Джонев инициира и Институтът за прогресивно образование реализира първото начално прогресивно училище от учебната 2016/2017 г., с надеждата, че традиционната система на образованието ще бъде превзета отвътре. Да, така е. Това е един от пътищата. Но това ще стане бавно и неопределено в бъдещето. Нашето забързано съвремие няма да чака нашите управници да се "натуткат", докато разберат, че същностната промяна в образованието е неотложна.

5. Комбиниран подход, включващ всички други подходи и дейности, които да доведат до същностна промяна в образованието

а. Най-важно и най-трудно: Ориентиране на личното и обществено мнение към необходимостта от същностна промяна в образованието на децата в България, за тяхната успешна реализация в динамичното и пълно с предизвикателства за тях бъдеще. Публичност на идеите и практиката на новото, прогресивното, съвременното образование у нас и по света и тази публичност може да се постигне от гражданското общество, в лицето на НПО.

б. Активно съдействие на НПО за включване на "разумни управници": взаимодействие с вече избраните и доказване на необходимостта от същностна промяна в образованието и/или избор за управници на личности, убедени в необходимостта от същностна промяна в образованието.

в. Публичност на опита на иновативните училища в България и света, която може да се постигне от гражданското общество в лицето на НПО.

г. Активно съдействие на външни институции за същностна помяна в образованието в България, по инициатива на НПО-та.

Резултат е създаването на действително нова, разкрепостяваща нормативна база на образованието, каквато съществува в други страни.

Приятелю, това са мои мисли, без претенция за изчерпателност или за единствено верни, но ги споделям по повод на казаното то теб.

Райчо Радев

Ангел Грънчаров каза: Благодаря ти много за отговора! За мен написаното от теб е много важно. Позволявам си да го публикувам в отделен постинг с оглед да излезе и в новата книжка на списание HUMANUS. Та да бъде прочетено от колкото се може повече небезразлични към българското образование хора.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: