Все пак срамота е някакъв си там популист Марешки (или разните му там лъжливи пишман-патреоте) да имат доверие, по-голямо от цялата автентична българска десница! За обяснението на този толкова абсурден "социологическо"-медиен ченгесарски феномен има три варианта:
а.) Ченгесарската гнус се е самозабравила и лъже на поразия, белким лъжите поне малко фанат;
б.) Паричен мотив, някой хубаво плаща на мерзавците да му надуват резултата и
в.) Ако има все пак някаква истина в тези толкова нескопосани медийно-социологически манипулации, то това свидетелства за все по-засилващото се малоумие на прогресивно оскотяващия електоратец...
Четвърто, и трите фактора действат успоредно, което е най-вероятно...
Изходът от създаващата се твърде тежка за десните сили ситуация какъв ли е? И те ли да почнат да лъжат като останалите, та да ловят и те наивни рибки в електоралното мътно блато?! Виждаме, убавците, дека се надпреварват да ни лъжат, имат все по-убави проценти! Слави Чалгарский Учиндолский лъже на поразия и е най-обичаният! Ами Боко лъже като картечница, не спира да лъже, и неспирна обич и любов се лее връз него, да не са му уроки, он ни е най-обичаният! Ама Слави ке му земе титлата на пръв народен любимец изглежда съвсем скоро!
Тия, които говорят истината, имам предвид десните, имат все по-намаляващи проценти. И те ли следва да почват да лъжат белким като станат по-атрактивни народът ще почне да ги заобиква?! Или да стоим при истината, пък дори и да измрем?!
Ето я главната нравствена дилема на българската политика, която е така коварна и съдбовна, че повече от това не може да бъде...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар