Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 27 януари 2017 г.

Как би живял ако парите не бяха проблем?




Какво би направил, ако парите не бяха проблем?

С Алън Уотс – за парите като пречка:

„Какво желаеш? Какво те кара да гориш? Каква ситуация би харесал? Нека да предположим, че често питам това по професионално ориентиране на студенти.

Те идват при мен и казват: „Е, ние завършваме колеж и нямаме ни най-малка представа какво искаме да правим.“

Така че аз винаги задавам въпроса: „Какво би искал да правиш, ако парите не бяха проблем? Как наистина би се наслаждавал да живееш живота си?“

Толкова е изумително, че в резултат от нашата образователна система, тълпи от студенти казват: „Добре, бихме искали да сме художници, бихме искали да сме поети, бихме искали да сме писатели. Но както всеки знае, не можеш да спечелиш никакви пари по този начин!“

Друг човек каза: „Ами, аз бих искал да живея на открито и да яздя коне.“ А аз отвърнах: „Искаш ли да учиш в училище за езда?“

Нека да помислим за това. Какво искаш да правиш? Когато най-накрая стигнем до нещо, което личността твърди, че наистина иска да прави, бих му казал: „Направи това! И забрави за парите!“

Защото ако кажеш, че печеленето на пари е най-важното нещо, ти ще прекараш живота си, губейки изцяло времето си! Ще правиш неща, които не харесваш, за да продължиш да живееш – тоест, да продължиш да правиш неща, които не искаш да правиш! Което е глупаво! (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

4 коментара:

Анонимен каза...

Откривам известно противоречие между поста за учителската заплата и този за парите. Нали парите не са централни? Тогава защо се оплаквате от ниската заплата? Всъщност Вие би трябвало да сте най-щастливия човек, понеже сам казвате, че преподавателската работа е смисълът на Вашия живот и любимото Ви занимание, а на всичкото отгоре ви плащат за това, макар и скромно. Какво повече може да се желае? Колкото до парите, то критиците на марксизма някога го осмиваха заради неговия икономизъм, но виждаме, че в съвременната пазарна икономика всичко е свежда до пари, печалба и растеж, т.е. култивират се изключително икономическите ценности за сметка на всичко друго, като водеща в това отношение е Америка. Силата и мощта на една държава също се мерят само чрез БВП, което в действителност е само един от елементите на държавната мощ и невинаги най-важния. Много дразнещ е и непрекъснатият стремеж към „растеж“, който се асоциира с уж все по-добър живот. Това обаче е смешно, понеже растеж означава да консумираме все повече, т.е. в крайна сметка буквално да ядем и пием все повече, което не може да бъде целта на човешкото съществуване. Само че капиталистическата система е изградена върху презумпцията за растеж, без него тя не е може да функционира. Адам Смит, смятан за апологет на капитализма, в действителност на много места в своите трудове се подиграва на капиталистите, изтъквайки, че богатият не може да поеме много повече храна от бедния, а палтото от груб плат топли не по-зле от това от фин плат.
Един от аргументите в ползва на богатството е, че то увеличава избира в живота в смисъл, че можеш да се отдаваш на повече и различни занимания, ако имаш пари, но той е много съмнителен, понеже от печелене на пари обикновено не остава време за свободно време за развлечения и консумация.

Разбира се, нелош вариант е да си по рождение и наследство обезпечен материално до степен, че да няма нужда да работиш и да се отдаваш само на висока култура в духа на античното otium cum dignitate. Само че в съвременния свят богатите обикновено нямат особен интерес към наука, философия и култура.

Голяма доза истина има в твърдението „По-добре да имаш кратък живот, изпълнен с това, което ти харесва да правиш, отколкото дълъг живот, прекаран по жалък начин.“ Живот, прекаран в мисъл и творчество, макар и по-кратък, наистина е по-ценен от дълъг, но безплоден живот, понеже е богоподобен.

Мария Василева каза...

Този единствен урок да предадем на младите е от решаващо значение- всичко идва на мястото си, когато всеки е на мястото си!

Unknown каза...

Само този урок да преподадем на децата и учениците си, и нещата много ще се променят, всичко ще бъде на мястото си!

Unknown каза...

Да не се занимаваме с реда на този свят, щом знаем за създателя на законите в него- тук, на тази земя.
Нека поискаме да станем по- духовни от Бог, за да знаем кое е важното. Дори в църквата няма да научим пълната истина, дори ако четем Библията и изпълняваме, не сме стигнали до пълната истина! Защото и църквите са станали инструмент, който може да манипулира и да пречи да живеем стойностно. Само с мислене и желание за пълноценен живот се стига до истина и свобода и само Бог може да открие на лутащите се и объркани хора, каквито сме всички, пълната истина, но ако поискаме от сърце това.
В тази посока на разсъждения Ангел е най- щастливия човек, когото познавам. Защото е стигнал ниво, на което обича истината и защото има свобода. Мнозинството хора не искат свобода, биват заробвани от някого или нещо доброволно. А да бъдеш свободен и да обичаш истината означава че си на най- високото духовно ниво, като самият Бог!
Ето затова Ангел не се страхува от никого и винаги е в атака. Може би той не го осъзнава съвсем ясно, но няма по- смислен и достоен живот от неговия в нашето време. Той е от друго измерение, не го разбират, но като Кант дава цялата си философия за 23 псалом, прочетете си го! Ако не си гонен, основан, хулен, мразен, нещо не е наред в живота ти! Ангел гарантирано е на правия път, така че, радвайте се, които разбирате какви послания ви изпраща, така, както се радваха на Христос. Защо се съмнявате и се усмихвате на сравнението Ангел - Исус? Не е ли казал Бог, че вярващите са като Него, равни на Него?