Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 18 януари 2017 г.

Бюрократите са на път да надминат самите себе си в своите неизмеримо велики усилия да вредят колкото се може повече на българското образование!



Повече от месец не съм бил на работа, бях в болнични цял месец, след операция, направена ми преди празниците. За щастие, това мое отсъствие от работа съвпадна с ваканцията, тъй че учениците ми не са загубили много от моето отсъствие; днес ще се върна на работа в ПГЕЕ-Пловдив - където (все още) работя като учител по философия. Вчера минах през училището, оказа се, че много ученици били обезпокоени от отсъствието ми, питали класните си ръководители защо ме няма, това ми го съобщиха класни ръководители, с които разговарях. Е, днес се връщам на работа, безпокойствата на част от учениците ми, че вече съм, тъй да се рече, "опраскан" (уволнен, думата "опраскан" е популярна дума от речника на нашия Премиер-мутра, това е мутренска дума, която употребяваме когато някой е поръчан от властта да бъде уволнен, щото, предполага се, е неудобен по някакви причина за мутренската власт; все пак живеем в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, а не в някоя друга страна). Какво ще се случи с мен, дали наистина ще бъда опраскан ще се разбере в близките дни. Аз добре зная, че директорката от доста време крайно усърдно подготвя поредното ми опраскване - да употребя тази все пак толкова популярна дума.

Днес-утре ще се разбере успяла ли е да подготви уволнението ми така, че то все пак да издържи пред съда. Аз днес пък имам среща с адв. Михаил Екимджиев (от 17.30 часа) във връзка със завеждането на съдебно дело в Европейския съд по правата на човека, съдебно дело, което е свързано с тъй многозначителните истории, свързани с борбите ми за демократизация на отношенията в нашата училищна общност, поради които ръководството на това училище си позволи да ме възприема като "народен враг", подлежащ на безпощадни репресии и на многократно опраскване (знаете, че предишното ми уволнение беше отменено от Върховния Касационен съд, по причина на което все още съм в ПГЕЕ-Пловдив, а иначе предишния път бях опраскан предпразнично на 19 май 2014 година). Аз лично, доколкото познавам манталитета на "борците срещу тоя зъл народен враг Грънчаров" те ще предпочетат въпреки риска отново да бъда върнат по съдебен ред в ПГЕЕ-Пловдив все пак да ме опраскат, та поне година, година и половина (докато траят новите съдебни дела) мен да ме няма в училището, та за това време в него отново да се възцари тъй приятната за някои среди идилия, идилия, при която изобщо няма "гадни демократи", при която изобщо не се говори за разни "рискови иновации", при която едино(не)мислието е покъртително понеже всички другоячемислещи или мълчат от страх, или, който не мълчи, отдавна е опраскан, поради което, естествено, всички треперят и яката мълчат. Ний обаче такава идилия не я харесваме и правим каквото ни е по силите да я рушим: за нас, за моя милост по-специално, другоячемислието, любовта към свободата и към демокрацията, демократичните дебати, споровете, различията в мненията и прочие са нещо съвсем естествено, са нещо, което е признак на живот, докато онази противна идилия е признак на разложение, на деградация, на смърт, е израз на мъртвило.

Както и да е, аз съм на линия, слава Богу, горе-долу съм добре в здравословно отношение, позакрепих се малко, е, всекидневният стрес в училище (не е лесно да носи човек шапката на свободолюбец в една изцяло враждебна на свободата нашенска среда!) няма начин да не ми се отрази на здравето. Интересно ми е какви изводи са си направили властващите директорски фактори в училището след моята гладна стачка, след ексцесиите по време на нейното провеждане и след това, след намесата на... Президентството, на... Парламента, на омбудсмана, след натиска, който тези институции упражниха конфликтът в ПГЕЕ-Пловдив, тлеещ вече пета година (!!!), най-сетне да бъде преодолян и то на една по-съвременна основа, а не според изцяло ретроградната сталинска представа, която се води от знаменития девиз на непрежалимия Йосиф Висарионович и на сталинистите "Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы!" (да ви го преведа ли - или и вие разбирате руския език, то всички българи разбират руски де, само дето не могат да го говорят!?). След около час ще изляза за работа, навън е ранно снежно утро, автобусите ще закъсняват, трябва по-рано да тръгна за да стигна навреме за работа. Прочее, да оставя другото, да кажа с няколко думи за един ужасен проблем, който ми се наложи да преживея вчера. Свързан е тъкмо с лошото време - и със състоянието на моя автомобил, на моята лека кола, която вече е на 20 години и вчера ми устрои ужасен номер.

Наложи ми се да ползвам колата си вчера, уж всичко беше наред, наскоро колата ми беше на ремонт, но ето, че раздрънканата кола пак ми погоди гаден номер: на връщане, спирайки пред един светофар, изведнъж педалът на съединителя пропадна, почна да трепери, да мърда, очевидно нещо се развали, нещо се счупи, знам ли, аз нищичко не разбирам от техника?! Факт е, че едва успях с развален съединител някак да докарам колата до вкъщи, за което отидоха близо... три часа! А бях в другата, в противоположна част на града, трябваше да премина през центъра, където има много светофари, има също така и задръствания, въпреки късния час, абе аз си знам как успях да докарам колата, но тя все пак дойде на свой ход, въпреки че счупения съединител едва-едва успяваше да задвижи колата, тя със страшно пърпорене се влачеше, аз си знам колко нерви изразходвах докато с "бързината" на костенурка успях някак да я докарам в късен час до в къщи и да я паркирам някак пред блока. Абе скъса ми нервите тази кола, днес-утре ще трябва да я карам на ремонт, не ми се мисли за това в момента, но колата ми трябва, с нея пътувам всяка седмица до родния си град където трябва да се грижа за болната си майка (да пътувам с автобус е по-лесно за мен, но няма автобуси във времето, в което аз се освобождавам от работа, я майка ми в това време се нуждае от помощта ми, само с кола мога да пристигна примерно късно вечер). Та ето, като капак на всичко сега имам и неочакван проблем с колата, какво да се прави, такъв е животът. Слава Богу че с развалената си кола снощи не направих някаква катастрофа, на няколко пъти, едва-едва тръгнала, колата после не щеше да спре, налагаше ми се да я спирам с ръчната спирачка, абе кошмар, същински кошмар беше това пътуване, не ми се мисли за него, но слава Богу, че все пак се отървах без сериозен инцидент!

Вече съм отделил сумата пари за консултацията с адв. Екимджиев, колата ще се наложи да я правя като взема отново пари на заем. Но съм длъжен да я ремонтирам, наистина без нея не мога. Е, в краен случай ще ползвам и автобусите за междуградско пътуване, ако колата не бъде оправена тия дни. Ще видим какво ще правя. И за тия непредвидени неща трябва да мисля. Не ми стигат другите проблеми...

Главният ми проблем е около подготовката за издаването на двете списания, последните за 2016 г. книжки още не са излезли, забавих ги по ред причини, главната от които е липсата на време! Наистина, около гладната стачка и проблемите в училище, проблемите на работата ми, почти не ми остана време да си върша истински важната работа, а тя е издаването на тия две списания, както и подготовката за печат на поредната ми книга, която, както знаете, носи заглавието "Училището в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ" (ще видим де, все още търся по-подходящо и по-кратко заглавие, ако измисля, тогава ще заменя това, ако не измисля, ще остане то). Просто в последния два-три месеца се разнищих от работа и от проблеми, сили не ми останаха, към работата си изобщо не броя всекидневното списване на блога, воденето на телевизионно предаване и други "глезотии", имам предвид истински сериозната работа, именно учителстването и писането. За мен тия две неща, учителстването и писането, ведно с издателската дейност, са дълбоко свързани и се подпомагат, те са двете страни или аспекта на едно неделимо цяло. Защо е така е отделна тема. Факт е обаче, че напоследък изобщо нямам никакво време да пиша по истински важните и чисто философски теми, които най-много ме вълнуват. Налага ми се да пиша предимно за борбите ми около демократизирането и либерализирането на образователната сфера, което също е тема, която ме е увлякла извънредно. Ето, сега се сещам, че тия дни ще трябва да участвам в обсъждането на новите учебни програми, които шаманите от МОН са подготвили, за мен е най-важна програмата по философия за 9-ти клас. Програмата е образец на еклектика, на ужасен хаос, страшна работа! Ще се наложи да пиша и по този въпрос тия дни. Бюрократите от МОН вече са на път да надминат самите себе си в своите неизмеримо велики усилия да вредят колкото се може повече на българското образование, на коренните интереси на българската младеж - и на българската нация като цяло. Защо ли отиващият си президент не награди тия труженици с най-високия орден - за тия техни съвсем титанични постижения?! Чудна работа защо не ще да ги награди, а те заслужават най-висока награда според мен! Един ден песни ще се пеят за техния героизъм, помнете ми думата!

Спирам дотук, за да не закъснея за работа. Трябва да се подготвям за тръгване. Бъдете здрави! Желая ви хубав ден! Чао и до нови срещи тия дни!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

3 коментара:

Анонимен каза...

Добро утро, г-н Грънчаров! От сърце Ви пожелавам успех във всичко, колата Ви бързо да се оправи и да надвиете бюрократите! Радвам се на вашата борбеност и Ви се възхищавам. Щастлив ден!

Емилия Маркова

Анонимен каза...

Успех, г-н Грънчаров, дано нещата се оправят.

Цветан Ташев

Анонимен каза...

Приятелю драг, почти ти завиждам за пълнокръвния живот! :-) Хеле пък за колата ... ти няма да повярваш...че ти я мислих и я чудих - повярвай!, ПРЕДИ да прочета таз сутрешната ти порция свежо четиво...ако бях православен християнин щях и да ти се прекръстя! :-) ...Как така още те кара и как - без никаква развала! :-) То бива, бива, ама....чак толкоз ...Само наливаш и караш...Де дават така...Радвам се, разбира се, че приключението минало благополучно и, че си отървал кожата...Ма ...пак..и такава...някаквата съвсем луда телепатия! Да ти усетя неволята...Често ми се случва ...Само дан си помислиш сега, че аз зложелателно с учудената си мисъл съм ти предизвикал повредата на амбриажния педал! :-) Не бих го повярвал такова нещо ....Господ ми е свидетел! Ако пък, има мисълта ми механично действие що досега неразумните и беладжийските ти директорки не са се оплакали от якото им и заслужено пошляпване отзад...кат злостно непослушните деца...:-) От.. мен... в ролята на ...НЛО! :-) Но...чудеса стават! И, ако се случи в ПГЕЕ - Пловдив подобна версия ...тогаз следва да си легитимирам и да си ги лицензирам способностите...:-) Ма, що пък дан почна и да печеля...А?! :-)

Владимир Петков