Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 12 февруари 2017 г.

Проект за Обръщение под формата на открито писмо до Президента на Републиката и до Министъра на образованието



Няма как, налага ми се да пиша поредните "писмени обяснения" за някакви мними мои "нарушения", а тази административна процедура се прави от директорката на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив, известно в града повече като ТЕТ-ЛЕНИН) защото тя продължава със завидно упорство да върви към целта си, а именно да подготви "изрядни писмени доказателства" относно "законността" на подготвяното ново мое уволнение, които да издържат един ден пред съда; с това се обяснява административното рвение на г-жа директорката, а не защото се е загрижила за качеството на образованието на нашите ученици, не, такива неща изобщо не са интересни и нямат никакво значение когато се гледат през през призмата на административната оптика, през оптиката на догматиката на Светата Система. Аз публикувах вече нейната "покана" да пиша тези обяснения (виж: Без свобода няма просперитет, няма развитие, няма човечност, няма образование, няма духовност, няма нищо добро, а има само бедност, има само унижения, има тирания, има само робство, има само безпределна човешка низост!), сега ми се налага да напиша този документ, разбира се, понеже съм иновативно мислещ човек, ще го направя по необичаен начин, примерно ето как:

До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България
ЗА СВЕДЕНИЕ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ОБРЪЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър на образованието и науката,
Уважаема госпожо омбудсман,

Обръщам се към Вас поради изключителната човешка, обществена и гражданска важност на проблема, който искам да поставя: става дума за реалната ситуация в така мъчително реформиращата се сфера на българското образование, на българското училище. Смятам, че сведенията, че информацията, която може да Ви предостави моето обръщение, е безценна, в смисъл, че такъв род "изцяло вътрешна" информация, взета от самия непосредствен живот, т.е. информация, предоставена от човек, който непосредствено и най-активно участва в разгръщащите се борби не за каква да е, а за истинска, за коренна, за същностна промяна в образователната сфера на България, е изключително ценна за вас - стига, разбира се, вие самите да сте поне душевно съпричастни на тези борби. Благодарение на моето обръщение ще разберете онова, което не се съдържа в никакви официални доклади, не може да се съдържа в никакви официални държавни или правителствени статистики и анализи - и това е чисто човешката страна на тия толкова сложни процеси на демократизиране на българското образование, които се разгръщат в една твърде тежка, бих казал даже уродлива, абсурдистка, невероятна за здравия смисъл форма. Опитвам се да Ви помогна да вникнете в точния, верния смисъл на случващото се "там долу", в средите на народа, в случая на училищния, на учителския и ученически народ, а също така и сред родителството, сред гражданството, защото без участието на активисти от тези среди едва ли може да се случи нещо позитивно във въпросната така важна за бъдещето на България образователна и възпитателна сфера. Аз лично имам предимството, че не само най-активно участвам, според силите си, в тези борби за истинска промяна в образователната сфера, но и съм достатъчно добре подготвен на едно идейно, теоретично, духовно ниво, това ми дава ред предимства, благодарение на които моят анализ притежава достойнства, непостижими по друг начин.

От години съвсем съзнателно правя какво ли не за да спомогна за непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в нашата конкретна училищна общност, общността на училището, в което работя от много години вече като учител по философия. Разбира се, моята активност не е приета еднозначно вътре в самата общност, оказа се, за жалост, че твърде мощни са силите, за които явно е съвсем неизгодна истинската и същностна промяна, да, силите, които са жизнено заинтересовани от запазване на печалното статукво в българското образование, уви, са твърде мощни, а в техния авангард стои нашата родна образователна бюрокрация, стоят представителите на министерската и регионална, а също така и директорската, по училищата, администрация; за този управляващ, имащ монополна властваща и ръководна роля слой, за жалост, най-важно значение има егоистично и користно мотивираната борба за запазване на своето господство, за продължаване на собствения му неограничен властови монопол. Да, подлежащата на дълбоко реформиране административно-командна и по същество авторитарна, чисто бюрократична система в българското образование вече е изгодна единствено на този тънък слой от самозабравили се бюрократи, чиито себичен, изцяло користен интерес влезе в дълбоко противоречие с коренните интереси на всички, заети в образователната сфера, на учениците най-вече, на учителите, на родителите, на гражданите, да не говорим пък за истинските интереси на цялата общност, на страната, на държавата и на нацията ни като цяло.

Ще Ви предоставя, в този контекст, изключително полезни за вникването ви в смисъла на реалната ситуация факти и данни, които по друг начин няма как да получите, защото до Вас достигат само сведения, които е благоволила да Ви предостави тази именно себична, работеща против интересите на обществото и на държавата образователна бюрокрация и администрация, за която, както казахме, е важно единствено собственото й оцеляване, запазването на нейния неправомерно заграбен властови монопол, така вреден, повтарям, за страната, за държавата, за нацията като цяло. Моля в този смисъл да се опитате съвсем непредубедено да вникнете в това, което ще Ви кажа по-надолу, то е добра основа за постигане, казах, на верния, неощетен смисъл - който пък е база за вземане, от Ваша страна, на верните, на разумните управленски решения. Защото ако държавната власт във Ваше лице не направи нужното да заеме адекватна, отговаряща на действителните нужди на държавата, на страната и на нацията позиция, то ще се окаже, че в нашата тъй чудна страна държавата, властта, от една страна, и нацията, т.е. гражданите са се превърнали във враждебни, в противодействащи си сили, имащи несъвместими интереси, а това е безкрайно опасна ситуация, изпълнена с непредвидими последици. Ще се окаже тогава, че държавата у нас безконтролно се владее от една самозабравила се, арогантна, корумпирана, безскрупулно действаща административно-бюрократична мафия, която всеотдайно работи срещу интересите на нацията - служейки единствено на своята корист, на своя себичен и пошъл интерес.

Интересно е, уважаеми г-н Президент, че за всичките тези години, в които аз водя своите борби за непосредствена и практическа реална демократизация в нашата училищна общност (и благодарение на това, естествено, успях да стана нещо като "трън в очите" на властващите администратори), висшестоящата министерска администрация не направи нищичко за да възпре всекидневния яростен административен произвол и терор, на който, за отмъщение, за отплата и за реванш, ме подложи директорката на нашето училище! Да, абсолютно нищичко не направи в тази посока, посоката на ефективното възпиране, висшестоящата министерска администрация, тя не реагира по ефективен начин на цялата поредица от мои жалби, отворени писма, доклади, предложения, инициативи и пр., защото аз, от своя страна, в един момент разбрах, че ако не придам пълна гласност на случващото се, ако не известявам редовно обществеността за тия недопустими волунтаристични ексцесии, на които съм подложен от администрацията на училището, то ще загубя всички шансове нещо да постигна. Да, аз осъзнах, че моята борба може да разчита на някакъв успех само благодарение на ангажирането (чрез пълна, пределно откровена публичност, откритост и честност) на колкото се може повече граждански активни личности не само от нашата училищна общност, но и от града, а също така и от страната.

За щастие, аз от много години съм един от най-активните блогъри у нас, имам своя доста популярна медийна трибуна, е, благодарение на това предимство преди около пет години започнах всекидневно да пиша репортажи за случващото се в нашето знаменито училище, а в училището ни, за тия години, уверявам Ви, се случиха безкрайно интересни, любопитни, поучителни, многозначителни събития! Разбира се, една от причините за тази моя публична и медийна активност беше това, че вътре в самата училищна общност, благодарение на старанията на авторитарната директорка, няма никакви условия за смислен, за пълноценен, за автентичен демократичен дебат, за жалост в училището ни в тия години възникна непоносима атмосфера на малодушен страх, на грозно подмазвачество пред ръководството, на лицемерие, на двойни стандарти, "колективът" беше разделен на "наши", на приближени до ръководството и на "ненаши", като вторите, разбира се, трябваше да крият всеки порив на свободомислие, на съпричастност примерно към моите борби и усилия за промяна на положението към по-добро.

Ония, които пък имаха смелостта да покажат открито известно мъжество, подкрепа и съпричастност, те бяха жестоко наказани, фрапантен пример в това отношение бе уволнението на инж. Калин Христов, който беше уволнен даже преди мен и то само защото на Педагогически съвет си позволи да се изкаже позитивно по повод на моето предложение по демократичен начин да предложим и изберем патрон на училището. Други учители, показали склонност за известна опозиционност спрямо решения на авторитарно властващата директорка бяха обезоръжени по друг начин, чрез шантажи, чрез административни трикове, които доведоха до загуба на часове (по този начин беше обезоръжен един от най-смелите критици на директорката в първата година на управлението й, именно през 2010-2011 г, става дума за преподавателя по френски език Стефан Кралев, ето, директорката прокара решение в училището повече да няма паралелки, изучаващи френски език, пред алтернативата да бъде уволнен поради липса на часове скоро този преподавател бе принуден да се откаже от яркото си опозиционно поведение - понеже пък директорката има добрината и милостта да му даде да преподава, докато достигне до пенсия, часове по... психология и гражданско образование!). Разбира се, всичко е възможно за една власт, която си позволява да се държи в наше време напълно авторитарно, да, ама по този начин управлявани съответните организации неминуемо тръгват към застой и гибел, а най-страшното е, че приемат манталитета на мафии, където най-много се цени личната преданост към боса, към началника; излишно е да казвам, че в училището ни настъпи крайно тежка, бих казал отвратителна психологическа атмосфера, съпровождана от не по-малко тежка и затова съвсем непоносима деморализация.

Разбира се, на този фон моето свободомислие и привързаността ми към демокрацията започнаха в един момент да се възприемат като... "ненормалност", като... "лудост", като склонност към "авантюризъм". Излишно е да казвам, че моя милост е възторжен привърженик на модерните образователни технологии или подходи, според които ученикът не е прост обект на волунтаристични и авторитарни "педагогически манипулации" от страна на всевластния учител, моя милост в своето общуване с учениците им признава правата на равнопоставени субекти на собственото си образователно и личностно-формиращо развитие, на своя живот и съдба, за мен е свята парадигмата на свободата, младите хора в условията на пълноценно разгръщащата се и затова така жизнеспособна училищната демокрация следва непрекъснато и непосредствено да практикуват свободата - и само така могат да развият у себе си такива безценни качества като способност за самостоятелно и критично мислене, за поемане на пълната отговорност за своето личностно израстване, за вземане на разумни решения, за постигане на верния смисъл на тежките ситуации, в които животът ни поставя, за творческо разгръщане на своя човешки, интелектуален и духовен потенциал, за достойно, нравствено мотивирано и отговорно поведение и пр. Разбира се, в оптиката на административно-бюрократичните цербери моето свободолюбие и правдолюбие, моята привързаност към демокрацията и пр. бидоха възприети като "недопустима ерес", като прояви на "анархизъм", като "престъпления", като израз на някакво "беззаконие" и прочие.

Последваха разюздани репресии от какво ли не естество, беше използван целия добре познат ни от ерата на непрежалимия социализмо-комунизъм арсенал от средства за мачкане на другояче мислещата и свободолюбива личност, бях обявен за "народен враг", срещу мен се изля поток от жалби, писани от "възмутени ученици" и от "недоволни родители", срещу мен бяха провеждани безброй заседания на "народния съд", да, не се шегувам, изправян бях пред какви ли не "съдебни трибунали", "другарски съдилища", в един момент така усърдната директорка си позволи да ми издаде своя собственоръчно написана "психиатрична диагноза" (!!!), обяви че съм бил човек, "податлив на чести нервно-психически разстройства", а като апотеоз на цялата тази безогледна терористична спрямо личността ми кампания по дискредитиране и оплюване на най-накрая директорката увенча войната си срещу мен с издаването на една крайно одиозна и смехотворна заповед за моето уволнение с ето тези умилителни мотиви: "пълен некадърник", "изцяло му липсват качества да бъде учител", "абсолютно негоден за Системата"!

Разбира се, наложи се да водя три съдебни дела срещу въпросната администраторка, спечелих делата, бях върнат на работа, ала терорът срещу мен продължи, ето, вече цяла една година имам щастието отново да се наслаждавам на неговите прелести. Естествено директорката добре знае, че съм човек с тежко здравословно състояние, в тази толкова тежка обстановка се утежни моето заболяване на сърцето, бях инвалидизиран, но това не възпря всекидневния административен натиск, тормоз, терор и произвол.

Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми г-н Министър,

Вие отскоро заемате своите постове и заради Вас си позволявам да описвам основното в толкова неприятната административна трагедия, която ми се наложи да преживея през последните няколко години; г-жа Манолова вече е запозната със случващото се от други мои изложения до нея, моля да ме извини, че ми се налага тук да се повтарям. Още малко информация за мен: от 34 години съм на учителското поприще, работил съм като преподавател по философия и в училище, и в университета, имам най-висшата за учител квалификация, т.н. Първи-клас квалификация и то не от вчера, а от десетилетия, автор съм на иновативни учебници и учебни помагала по всички преподавани в нашите гимназии философски предмети, издавани и преиздавани много пъти през годините, основател и главен редактор съм на философското списание ИДЕИ, съществуващо вече девет години (и имащо също така и свое международно многоезично научно-теоретично издание, разпространявано в няколко страни), също така четвърта година вече издавам и списанието за съвременно образование и за духовно развитие на младите, носещо името HUMANUS, автор съм на много научни, философски и психологически книги, издавани в авторитетни издателства (като ИЗТОК-ЗАПАД, ЛИК и пр.), водя свое ежеседмично авторско предаване (нарича се "На Агората с философа Ангел Грънчаров") по Пловдивската обществена телевизия (една изключително демократична и граждански активна медия). Разбира се, това няма никакво значение за вилнеещата срещу мен административна машина на тоталното неразбиране на другата личност, в която, за жалост, се е превърнала (не)образователната система на България.

Да, по мой възглед това, което се прави в нашите училища, има съвсем бегло отношение към същината на истинското образование, то е по-скоро необразование, защото пречи за разгръщането на самородния талант и на индивидуалния творчески потенциал на младите хора, каквато е същината на автентичното образование и училище. Според силите си през годините съм работил именно в тази посока, ето обаче, че доживях да видя и на се насладя изцяло на тъй специфичната "благодарност" от страна на церберите на Системата. На самозабравилите се цербери на Системата, защото според новия закон за образованието ерата на тоталитаризма в българското образование сякаш свърши - а, какво ще кажете по този въпрос, уважаеми г-н Министър, свърши ли тази ера или още не е свършила?

И тъй, историята, която се опитвам да Ви разкажа, е наистина епична и пребогата по смисъла - и поуката си. Разбира се, нямам възможността тук да се разпростирам в детайли. В архивите и на Министерството, и на Президенството има предостатъчно материали по тази същата история, по същата тази административна и човешка най-вече сага, епопея или трагедия, която се разрази през последните години пред безстрастния поглед на поредица от министри, висши чиновници от МОН, които не си мръднаха и малкия пръст за да направят нещо и за да озаптят някак самозабравилите се местни администратори, да спрат всекидневния административен терор върху една личност, чиято вина е че просто има по-високо съзнание за призванието и духовната мисия на учителя. При добро желание не само г-н Министърът, но и г-н Президентът, стига да пожелаят да разберат истината, биха могли да изискат и да възложат за проучване на свои доверени сътрудници цялата тази богата и пребогата информация. Ще се възхитите да разберете, уверявам Ви, на какви велики подвизи, на какви неподозирани бабаитщини е способен българският роден административен гений в сферата на образованието!

Защо Ви пиша сега ли? Не само за да информирам г-н Президента и новия г-н Министър за тази толкова пикантна и немислима, тъй невероятно звучаща история, която обаче, уверявам Ви, е съвсем действителна и продължава да се развива и в наши дни - и то в най-гротескови, непредставими даже форми. Пиша Ви защото се надявам, че е крайно време държавата, ако имаме претенции да сме все пак съвременна, европейска и демократична държава, във Ваше лице да направи нещо, че да възпре тия недопустими ексцесии - защото те са срам и позор най-вече за самата държава. Ето, като гражданин на България аз правя нещичко за да помогна на държавата ми да си очисти оцапаното по толкова грозен начин име.

Съветват ме да заведа дело срещу България в Европейския съд за правата на човека, имам основание за това, едното от трите съдебни дела срещу директорката, което водих, макар че го спечелих на решаващата първа инстанция, с някои бюрократични неправомерни хитрини тя го спечели на ниво Окръжен съд, а пък ВКС потвърди неоснователно тъй странната и необоснована присъда на ОС. Но преди да направя това, именно да заведа дело срещу страната си пред съда в Страсбург, аз искам да разбера дали в моята собствена държава има лица и институции, които са способни да направят нещо за да запазят авторитета на собствената ми държава, на която и те уж служат. Тази ми е идеята. Тази ми е и надеждата.

Затова именно и Ви пиша, уважаеми г-н Президент, уважаеми г-н Министър. На г-жа Манолова искам тук специално да благодаря за участието и съпричастността към моя проблем, радвам се, че тя зае толкова принципна и човечна позиция, т.е. че си изпълни така добросъвестно работата. Искам тук да й се извиня, че на политическа основа съм се изказвал недотам коректно или ласкаво спрямо нейната личност в предишни времена - когато тя се изявяваше на друго, именно на политическото и на партийното поле.

През м. декември 2016 г. се разбра, че г-жа Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, най-усърдно продължава да произвежда и да трупа компромати с оглед подготовката на новото ми опраскване, пардон, на новото ми уволнение. Наложи ми се да направя нещо за да я предпазя от поредната й така груба грешка, между другото тя напоследък, понеже се води от един изцяло сгрешен и несъвременен управленски подход, не прави друго освен да взема само съвсем погрешни управленски решения. (Като органична част от това обръщение затова прилагам два документа, от които можете да разберете какви именно са последните подвизи на тъй самоотвержената ни директорка.) Тогава ми се наложи да обявя гладна стачка с искания за същностна промяна (прилагам и този документ), директорката ми отвърна с вълна от нови и нови, и то още по-перфидни репресии.

Леко започна да ми писва от този театър на абсурда, който се разиграва всеки ден пред очите ми всеки ден, мисля, че е време той да бъде прекратен - щото нанася непоправими вреди на самата институция, да не говорим за вредите, които нанася на съзнанията на младите хора, на нашите възпитаници. (Те знаят за всичко благодарение на репортажите в моя блог, ний, в нашето училище, виждате, макар и много трудно и мъчително, но все пак се демократизираме, благодарение на пълната гласност и откритост, това оръжие за демократизиране го използваме най-ефикасно!). Смятам, че е крайно време самата директорка да осъзнае все пак какво прави и ако има съвест, сама да се оттегли от поста си. Ако не го стори, Вие, уважаеми г-н Министър, можете да й окажете неоценимата добрина и да й помогнете да разбере това, което тя сама едва ли ще успее някога да осъзнае.

Ще завърша с нещо изключително важно, което е подходящо за заключение.

(Текстът не е завършен, ще го допиша при първа възможност.)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

6 коментара:

Анонимен каза...

Да се надяваме, че Вашите мнения относно Президента, публикувани в блога Ви не са прочетени от Президента /или екипът му/, за да може безпристрастно да отговори на отвореното писмо написано от Вас. Успех!

Unknown каза...

Един истински Президент трябва да отговаря и на тези, които не го одобряват. А аз мисля, че Ангел е от тези, които му дават възможността да се докаже, включително и с писмото си до него.
Ангеле, добре си представил нещата. Все ми се иска да вярвам, че няма начин някой от висшестоящите да проумее какво става и защо става, да вземе отношение.
Та нали дори песимистът Ги дьо Мопасан казва че светът не е нито толкова добър, нито толкова лош, колкото си мислим. Е, тъкмо като /не/получим отговор на това твое обръщение, ще разберем,дали светът Е/НЕ Е толкова лош/ добър колкото си мислим! Търсенето на истината продължава...

Unknown каза...

Поправка: ...няма начин някой от висшестоящите да не проумее...

Анонимен каза...

Добър почерк, правилен тон, но всъщност - ужасен прецедент!

Constantine Raida

Анонимен каза...

една корекция: бяхте посъветван да НЕ водите дело в Европейския съд. AND to tell you the truth in English, you are an ego-centric. And you seem incapable of shame and remorse. Tu et maline. People are not sinless, but have some decency, you, however, don't have a speck of it. Shame on you, you who call yourself a Christian, and yet, who taint your soul, day by day, with quarrels, fights, and malitious talk... Comrade, wake up! Time has changed... and time is passing fast...

Ангел Грънчаров каза...

На последния таваришч: бях посъветван да заведа дело в Европейския съд от много хора. Само един човек ми заяви, че според него не бивало да завеждам такова дяло. Кой какво ме е посъветвал, многознайко-таваришч, зная аз, не Вие... освен това моите неща не са Ваша работа...