Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Новото ми обръщение към цялата училищна общност



Няма да пиша нищичко по повод на казаното в този клип, в това обръщение. Понеже нямам в момента време за писане, ми се наложи да кажа нещата този път по такъв начин. Писах много, в писмен вид съм казал почти всичко. Сега опитвам да разкажа "на живо" позицията си. Да видим тия, които не обичат да четат, дали ще си направят труда да ме чуят. Ако искат де. Тяхна си работа. Някои хора си знаят всичко без да им се налага да мислят, камо ли пък да слушат как мислят другите... разни хора, разни идеали! Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Браво Лъчо!
Ако на тези ученици от 11-ти Ж клас не си капнал мъъъничко разум и светлина в простите, в гаменски подведените от тиквите им :-) и в мързеливите им главици - зелени тиквички - не, само да мислят, но и да осмислят, да разумеят правилно и точно ситуацията около себе си, толкова по-зле за тях!А и... само в техните ли!? :-) Но твоите разумни, смислени, добронамерени, упорити, целенасочени и човечни във висша степен усилия да го сториш заслужават адмирации и възхищение!
Поклон Учителю!Благодаря ти за урока по човекознание, по човеколюбие... по психология и по действена философия!Че то дет се вика и в моята тиква все още ги има и си се мъдрят някакви зелено-незрели петна...:-)...Та що остава за юношеските....Да се учим...Да се учим с радост на Разум Чоджум!На Човечност! И на Светла Духовност, разбира се!

2017.02.03г. Владимир Петков-Трашов