Учителят по философия в ПГЕЕ-ТЕТ-Ленин-Пловдив бил, видите ли, пияница, обичал твърде много ракийцата - поради което и си счупил главата!

Ученици създадоха страница, наречена "Дневна доза ПГЕЕ-Пловдив", в която си позволиха да се пошегуват с някои свои учители; стана страшен скандал, администрацията на училището се възмути от проявата на такава непозволена волност ученици да критикуват учителите си, почна се разследване кой е... харесал страницата, най-много го отнесоха ученици, които са харесали страницата и същевременно бяха класирани да идат на производствен стаж в Западна Европа - те бяха наказани с отпадане от списъка на заминаващите. Разбира се, страницата беше докладвана като "неправилна" и Фейсбук я премахна - или я премахнаха нейните автори, уплашени от възможни репресии над тях. После се създаде друга страница, наречена СВОБОДНА ЗОНА "ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН", нея я последва същата съдба.

Да, ама от този опит възникна нещо "позитивно": в крайна сметка беше създадена страница, в която да бъде обиждан само един учител от ПГЕЕ-Пловдив, именно моя милост, аз работя там като учител по философия. Тази страница се нарича ПГЕЕ "Тет Ленин" - Некои истини, вече администрацията на училището не се възмущава от нея, сега вече всички, да се надяваме, са доволни: в тази страница ще бъде обиждан само и единствено тъй неудобният преподавател по философия Грънчаров, който, видите ли, е толкова лош човек, че се опитва да руши нашата тъй идилична командно-административна и терористична система на образование, той, подлецът, се бори за някаква си там изцяло абсурдна "демократизация на образованието", е, такъв народен враг си заслужава да бъде обиждан най-жестоко.

Ето тази сутрин какво е изобретил анонимният мерзавец, който прави страницата - предполагаме, със своите заслуги той печели симпатиите и благодарността на ония, които са му поръчали тази работа. Или той просто си е мерзавец "по природа", прави си мерзавщините просто защото без тях не може да живее; както и да е, негова си работа, а на мен ми е много интересно докъде ще стигне в своите опити да получи вечната признателност на ония, които също не по-малко от него мразят въпросния крайно неудобен и неприятен учител по философия.

Тази снимка е взета от блога ми, правена е в болничната стая, когато преди четири години се наложи да ми бъде правена тежка животоспасяваща операция на главата; да, паднах, лошо си ударих главата, получи се хематом и пр., а това за "нетрезвото състояние" е фантазия на мерзавеца, дето се старае така усърдно да спечели вечната благодарност на тия, дето ме мразят. Между другото хората, които ме познават, знаят добре, че моя милост изобщо не употребява никакъв алкохол, причината е, че от години имам болно сърце, е, лятно време понякога си позволявам само по една бира, няма значение де, ето, вече ми е турен етикет на пияница, което е чудесно постижение на мерзавеца-автор, с което той един вид е на път да се обезсмърти със заслуги пред признателното човечество, така хубаво да оплюе един учител, такъв чудесен етикет да му пришие, този учител отивал в нетрезво състояние на работа, видите ли, пък пада, леле, как ли го търпи още тъй човечната многострадална директорка на ПГЕЕ-Пловдив?! При това очевидно този човек, Грънчаров де, е абсолютно ненормален, вижте само как говори, ето, отрязал е мерзавецът едно парченце от мой клип, в което си личи, че човек, говорещ по този начин, очевидно е ненормален:

Нямам време за писане, а бързам, щото още не съм се... напил, не съм си ударил сутрешната доза... ракия, а имам първи час, като пийна набързо некоя и друга чаша ракия, ще трябва да бързам за училище, а пък знаете, навън, на улицата има лед, трябва да внимавам, че натряскан здравата как ли ще стигна до училището?! Като едното нищо пак може да се подхлъзна и отново да си счупя главата! Леле, колко е добър всъщност въпросният мерзавец, ето, загрижен е за мен, предупреди ме да внимавам, да не падна и прочие, какво добро сърце има само той?! Абе благороден мерзавец е той, няма що!

Вчера, прочее, отново на проверка в мои часове ми дойде многоуважаемата госпожа директорка, с цяла свита, знаете, тя подготвя поредното ми опраскване, тъй че кампанията срещу мен вече е такава, че изглежда часът на опраскването ми е близък. Та в тази връзка вчера тя като дойде в час при световноисторическия вече 11 Ж клас (който единствен в цялото училище води титанична борба срещу мен в подкрепа и илюстрация на тъй свидната директорска теза, че съм бил "абсолютен некадърник" и "изцяло негоден да бъде учител" и пр.), та по време на това посещение вчера един ученик, който е най-активен в оплюването ми, си позволи да ми зададе, кой знае защо, следния въпрос:

- Господине, а Вие обичате ли... ракия?!

На мен тогава този въпрос ми дойде като гръм от ясно небе, но ето, сега, в светлината на тазнощните творения неговият въпрос, тъй да се рече, влиза в система, намира си точното място. Аз тогава мигновено потвърдих, че много обичам ракията, без ракия не мога да живея, което достави, да се надяваме, радост на проверяващата делегация, която се наслади на чудесното шоу, щото в този клас часовете по философия винаги са незабравимо шоу. Край, ставам, трябва да тръгвам на работа, имам минутки за подготвяне, а и не съм си изпил... сутрешната ракия, леле, ще закъснея съвсем! ще трябва да се натаралянкам, за да отида на училище във форма, тъй да се рече!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А вий, позволете да попитам, ракийца обичате ли?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo