Аз лично не съм патриот щото почти не пия ракия... погледнато от тази страна, дами и господа съдебни заседатели, аз съм нещо като най-презрян човешки урод...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
5 коментара:
Въпросът е доста диалектически. Защо ти е свобода като няма ракия? И защо ти е ракия, като няма свобода?
Пенк Ом
:-) Ракията у нас изглежда е нещо като заместител на свободата :-) Фиктивна, илюзорна свобода...
Какво общо имат ракията и свободата, единствено А.Г. си знае. Б-я е посткомунистическа страна с всички произтичащи от това последици, нямащи нищо общо с ракията. В действителност промените бяха планирани отдавна и извършени от самите комунисти, и то не само, за да обновят и ревитализират със западна помощ своите страни, а най-вече, за да скапят старите демокрации и виждаме, че преуспяха в това начинание, понеже посткомунистическите страни за 30 години (!) така и не станаха реални демокрации, за сметка на това обаче старите западни демокрации наистина деградираха и се сринаха. Това е тъжната действителност. Можем да не приемаме комунистите и комунизма, но не можем да не се възхищаваме на плановете, последователността, настойчивостта и изобретателността им и как хитро преметнаха Запада, който отначало наивно се смяташе за победител в студената война, а сега се събужда в съвсем нов свят. Дори Фукуяма призна, че анализът и прогнозите му са били напълно погрешни.
Таваришч, никакви промени не бяха "планирани и осъществени" от самите комунисти, напротив, комунистите се противяха до последно на всички промени, с оглед да извличат съответните облаги. Те пречеха, а промените бяха извършени от десните сили, от демократите, от антикомунистите (и тези промени останаха незавършени защото на решаващия им етап комунистите и ченгетата домъкнаха своя човек Симеон за да блокират промените). Западът не е помагал на комунистите да пречат, а им помагаше КГБ, т.е. руснаците. Тия неща са прости, но вий, кагебистките пропагандисти, всичко следва да изопачите и да оскверните. Западните демокрация, таваришч пропагандист, изобщо не са се сринали, те са преживели много по-големи кризи и са устояли, ще устоят и сега. Кагебистка Русия обаче нищо не постигна и скоро ще се сгромоляса както се срина комунистическия СССР. Вий, кагебистите, си мислите, че с лъжи нещо можете да постигнете, е, ще постигнете колкото постигнаха комунистите в СССР, постигнаха провала си.
А за това какво символизира ракията, таваришч, и какво е отношението на пияниците от Русия (и България) към свободата се налага да се напънеш и да помислиш, по тази тема в школата на КГБ не са ви изнасяли лекция и немаш опорни точки...
Кой е тоя циганин на втората снимка?
Публикуване на коментар