Ако оставите такива като Грънчаров да си развяват байрака, цялата ви образователна система и тъй приказната ви комуно-мутренска държава ще отидат по дяволите бе, другари?!

Вчера в края на поредното есе от поредицата около борбите за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (виж: Загине ли човечността ни, всичко е загинало: ако сме болни духовно каква ни е ползата, че телесно сме уж добре?!) призовах уважаемия читател (аз отвреме-навреме си позволявам да се обръщам към читателите си с тъй странното обръщение "уважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки") да каже какво мисли по един интересен казус; да, аз призовах, но уважаемият читател си замълча (както обикновено); аз приемам това като знак, че се е замислил, което все пак е нещо. Или пък че е... напълно безразличен към тия проблеми, към тия... лигавщини, я го виж ти, някакъв си там хептен побъркан даскал по философия ще ни пише за някакво си там "покаяние", за някакъв си там "нравствен катарзис", който крайно изложилите се пред него ученици трябвало било да преживят, за някаква си там "чиста нравствена основа", върху която следвало било да бъдат поставени отношенията му с обиждащите го все още без никаква скрупул ученици и прочие, аман от глупости бре, Грънчаров, спри се малко бе, почини си от пустите глупости бе, човече?! Абе стига с тия лигавщини бе, Грънчаров, стига си го усуквал излишно, истината е, че ти не успяваш да владееш класа, че си се провалил пред този клас изцяло като педагог, настроил си класа срещу себе си, допуснал си фатални грешки, изпуснал си властта, допуснал си учениците да ти се качат на главата, положението значи е вече непоправимо, трябва да бъдеш уволнен, а новият им учител следва да ги фане здраво тия ученици, и ето, тогава нема да има никакво мърдане?! Видя ли, драги ми Грънчаров, докъде води твоят "либерализъм", а?! Видя ли докъде води твоята "демокрация"?! Води неминуемо до анархия, ти предизвика анархията, ти приготви тази превъзходна каша с твоите глупави "демократични иновации", на ти сега иновации, възникна хаос, твоите подходи не работят бе, Грънчаров, откажи се, признай си провала и ако требе сам се откажи от учителстването, то не е за "меки Марии" като тебе, тук се иска "силна ръка", тук се иска "здравата ръка", това са пределно простички неща, които ти не разбираш. Или не щеш да признаеш. Майната ти тогава, чупи си главата щом немаш акъл!

Нещо такова напоследък ми повтаря директорката, която, кой знае защо, сякаш се е малко променила сякаш, преди излъчваше към мен пълно неприемане, някаква нескривана ненавист, сега имам чувството, че е на път да преосмисли малко отношението си, изглежда е взела да се догажда, че работите не стоят така просто както си ги представяше преди, изглежда разбира, че нещата се усложниха неимоверно, тезата "Учителят по философия е пълен некадърник и затова следва да бъде изгонен", на която тя до този момент робуваше, нищо чудно да е започнало да й се струва за недотам безукорна, знам ли?! Поне такова усещане имам, някак си в думите й се долавя известно съмнение, май вече е на път да се откаже и от една друга своя теза, а именно от любимата теза на казармената представа за образование, тезата "Началство(то) никог(д)а не греши(т)!". Не знам де, тия неща са сложни за проумяване, но е факт това, че директорката напоследък все по-уверено повтаря ето тия многозначителни думи, предавам ги както съм ги възприел аз, не претендирам за формална точност, за буквално предаване, но за смисъла гарантирам:

- Ами ти си си виновен сам за всичко, Грънчаров! "Волът рие, ала хвърля пръстта на своя гръб", таз поговорка нали я знаеш?! Ти причини този невъобразим хаос, човече, ти надроби таз попара, сега ще трябва да си я изсърбаш. Никой друг не ти е виновен, само ти си си виновен. Ще ми прави той някаква си там "реална демокрация", ще дава някакви си там "права" и "свободи" на учениците, ще ми фърля той бисери на... свине, е, сега имай достойнството да си поемеш пълната отговорност, да си понесеш последиците! Никой друг не ти е виновен, виновен си за всичко само ти. А увъртанията ти, че властта, сиреч администрацията, има някаква вина, са просто гърчения на настъпена змия, това е опит да се самозащитиш, е, казвам ти, никой нема да ти поверва на такива неща, твоите приказки са напълно неприемливи и никое началническо ухо нема да ги чуе. Тъй че твоето положение е фатално вече. Никой не може да те спаси, гибелта ти е неминуема, ами само да видим как да направим този път изгонването ти по-приемливо от гледна точка на закона, че ако още веднъж те върне съда, това ще бъде вече трагедия! Ама то и нашата правосъдна система знаем каква е де. Карай да върви! Ще видим де, то си има начини и делата да спечелим, щото истината, Грънчаров, е на наша страна. Ти си сам срещу целия народ! Някой учител да е посмял да те подкрепи?! Някой ученик да е посмял да те подкрепи?! (Тия ученици, дето те подкрепиха публично, вечно ще съжаляват за грешката си, за наивността си!) Някой родител да те е подкрепил?! Не, няма такива, нали така?! Сам срещу целия народ си. Това е. Присъдата ти е ясна. И народът, и властта са срещу теб, статуквото е непоклатимо, Грънчаров! Няма да има никаква реформа. "Същностна", "истинска", "коренна" реформа той щял да ми прави, "реална демократизация" той ще ми прави, ето, видя ли, само дето себе си закопа, това постигна! И так далее, и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири...

Пиша, сами разбирате, да се надявам, така, както аз разшифровам най-дълбоките и потайни мисли на многоуважаемото началство, то, разбира се, в прав текст няма така да си изрази съкровените мисли. Тук прилагам един литературен похват, този текст, тъй да се рече, има някакви претенции за известна нескопосана "художественост", моля, буквалистки недейте да приемате написаното. Пиша така с оглед да предизвикам известно позамисляне у читателя, не за друго. Тази ми е единствената претенция. Моля това да не се забравя никогаш. Затуй и употребявам такива диалектни думи като това просташко "никогаш", кой знае откъде ми дойде у акъло в този момент. Пиша така, с оглед да се разбира, че това са мои собствени мисли, а не са казани или написани от некой друг. Пък е требе да говорим па народному, та белким некога народът ни разбере, а, какво ще кажете, има ли известна надежда народът ни да разбере и дори да подкрепи идиоти като мен?! Нашият заспал, трезвомислещ, така упоително хъркащ народец има ли надежда некога да се събуди поне малко, а, какво ще кажете?! Ето сега и румънците взели да си викат по митингите в Букурещ: "Ей, хора, по-тихо викайте, да не земем да събудим с наште крясъци... българите! Сакън, да не събудим българите!". Преди гърците си казваха така, сега румънците си го казвали. Нема страшно, трудно можеш да събудиш порядъчно заспалата родна българска кратуна.

Тъй. Значи аз съм виновен за всичко, тази теза как ви се вижда, дали не е време да я призная напълно?! Всички са непорочни и невинни, само аз за всичко съм виновен?! Е, верно, аз съм дразнител, провокатор, правя разни неща, дето смущават народното спокойствие, хъркането де, говоря много, пиша, казвам каквото мисля, не съм треперко като останалия благоразумен народец, дразня властите, не уважавам светото правило "Началството никога не греши!", позволявам си да критикувам не само властта, но дори и - о, какво кощунство само! - да, обиждам дори и народа, представяте ли си, ето, ученическия народ на въпросния световно-исторически и знаменит клас аз си позволявам да го обиждам, а това е наистина непростим грях, щото ний, другарки и другари, добре знаем, че народът ни никога не греши, не греши и точка! (А пък партията е права и когато съгреши дори, но за това да не говорим, то си се знае!) Но в днешните демократични времена народът винаги е прав, а тук, в случая, Грънчаров, требе да признаеш, че си успял целия народ да настроиш срещу себе си, което е несъмнено доказателство, че виновникът за всичко си ти самият. Народът, повтаряме, никогаш не греши! Това просто си се знае и нема нужда да бъде доказвано. Ти защо не беше любезен с народа, който те храни, а, малоумнико Грънчаров?! Ти защо си позволи да разгневиш народа срещу себе си?! Демократ ще ми се прави той, я го виж ти, ти не си никакъв демократ, ти си... болшевик! Ето и доказателството за това, вижте изображението, което "здравите сили" са направили през тази нощ и са лепнали на своята нарочна страница "Народът срещу Грънчаров" във Фейсбук:

Има и още изображения там, правени специално срещу мен, какво ли не няма там, идете, проверете, насладете се! Вижда се, че взетите мерки за да се противодейства от "здравите сили" срещу "клеветника и манипулатора Грънчаров" вече дават своите обилни плодове. Срещу народния изедник Грънчаров се води вече истинска хибридна медийна война! Цяла пропагандна машина се изправя срещу него. Ако требе, ще плащаме на професионални тролове, но народния изедник Грънчаров ще го разобличим така, както никой друг не може да го разобличи! Нема изобщо да му цепим басма, ще го съсипем от хули и от подигравки! Ще си получи той заслуженото, изедникът му с изедник!

А сега да се върна на темата за... покаянието. Леле, тоя нещастник Грънчаров си позволи, другарки и другари, да употреби думата покаяние и то по адрес на тъй справедливо бунтуващия се срещу неговите демократични глупости световно-известен вече 11 Ж клас, представяте ли си каква върховна наглост е това?! Кой требе да се покое бе, Грънчаров?! Народът ли да се покае?! Амче ти не знаеш ли все още, че народът никога, ама никога не греши - и дори нема как да сгреши?! Народът винаги е прав, мнозинството, болшинството винаги е право и непогрешимо. Та ти си болшевик бре, Грънчаров, как да не знаеш тази болшевишка премъдрост?! А, ще ми се правиш, че не си болшевик ли?! Ще ми се правиш на "демократ" ли?! Амче то и при демокрацията народът винаги е прав?! Кой решава всичко при демокрацията? Мнозинството, нали така?! А в случая срещу теб е целият народ, не просто по-големата му част, а всички са срещу теб, Грънчаров?! 100% от народа е срещу теб! Туй нещо не е болшевизъм, това е тоталитаризъм бе, Грънчаров, но в смисъл, че народът тотално е против теб! Ний сме демократите, Грънчаров, не се хили ехидно, ти си болшевикът! Ний, само ний сме демократите! Ти си болшевикът! Щото ти... абе я си чупи главата, не щем да спорим с теб, не си достоен да спориш с нас! Ний сме си прави даже е когато съгрешим дори! Щото сме много, а ти си сам, Грънчаров, понял теперь?!

Що е болшевизъм сега няма да ви казвам, това вече го пиша аз, Грънчаров, от свое име дори, дай да престана да говоря от името на своите мълчаливи опоненти. Те значи мен ме обвиняват в болшевизъм, ако бях болшевик, тогава нямаше да имам никакви различия с тях, тогава те щяха да ме прегръщат и да ме целуват даже! А сега ме мразят, що ли?! Пък съм бил болшевик. Как така? Амче при демокрацията мнението на малцинството (аз в случая съм мнозинство, аз като единствен привърженик на истинската реформа съм срещу... всички!) не трябва изобщо да се зачита, така ли?! Тъй ли се мисли вече в епохата на... пост-истината?! Прави са тия, които са много, така ли?! Или тия, които имат по-свежи чувства?! Или тия, които мразят по-силно са по-прави?! Злобните са винаги прави, така ли?! И малцинството трябва да бъде тормозено докато не загине, така ли е според "демокрацията" от нашенски, сиреч от... болшевишки тип?! Мачкай малцинството, убий тия, които не мислят като теб, това не беше ли главният прийом на болшевиците?!

Или от епохата на пост-истината който е сам срещу всички несъмнено е... психично луд?! Не е нормално един да мисли различно, щом някой другояче мислещ остане сам в мислите си, значи се е побъркал. Грънчаров мисли различно, значи он е... ненормален! Само Грънчаров прави гладна стачка, никой не го подкрепи, значи това е доказателство, че Грънчаров е ненормален. Ний, мнозинството, ний, тоталното мнозинство, сме не само прави, ний сме нормалните, а нещастникът, който не мисли като нас, който не е като нас, е ненормален, е луд, е некадърник, е достоен да бъде мачкан и смазан! Народът никога, повтаряме, не греши! Точка! Молчать! Не рассуждать!

Пак да се върна на... покаянието. Най-важното още не съм казал. Сега искам да подхвърля нещичко в... исторически и дори... политически план! Моля, внимателно ме изслушайте. За да разберете колко важни са тия неща.

Оня ден като дойде цяла една делегация да ме проверяват, дойде директорката с подбрана от нея самата екзекуторска свита, те идваха в доста класове, наблюдаваха, пишеха си, събираха си факти, които да послужат като несъмнено "доказателство" пред съда един ден, когато ще трябва да докажат по несъмнен начин, че философът Грънчаров е пълен некадърник, че не става за учител, че има вредни, неправилни мисли, че подходите му са изцяло сгрешени и прочие. За да бъде колкото се може по-убедителна тезата на администрацията във въпросната екзекуторска свита беше поканена и г-жа Костова, която е историк, този факт, както разбирам, е многозначителен. Г-жа Костова е известна като демократично мислещ човек, нещо повече, тя е член на дясна реформаторска партия, тя е не само член на ДСБ, тя е и в ръководството на ДСБ! Ще каже някой, Грънчаров, сега вземи се засрами, какво значение има това, че въпросната учителка по история е член на дясна партия?! Та нали училището е деполитизирано, абе какви ги правите вий в това училище, как е възможно, та лудницата при вас е на порядъчна висота?! Няма никакво значение, че г-жа Костова е е член на партия, към която и аз самият изпитвам симпатии, това наистина няма никакво значение. Защо го отбелязвам ли? Ами ще разберете след малко.

Свитата от проверяващи дойде в един клас точно на 1 февруари. И моя милост си позволи да напише на дъската ето какъв въпрос като казус за дискутиране:

До какво води идеята за пълно равенство на комунистите?

Като написах това изречение на дъската, забелязах някакви огънчета в очите на членовете на проверяващата делегация. След това си позволих да направя нещо още по-недопустимо: казах на учениците, ей-така, ни в клин, ни в ръкав, че на този ден през злокобната 1945 година е избит елита на нацията ни, убити са един княз, брат на царя, проф. Филов, регент и прочие, един колко си министри и депутати са избити, казах също, че в нашите училища истината за комунизма може и да не се казва, може и да се крие, но ето, в моите часове се казва цялата истина, защото как ще се опитваме да разберем какво е право ако бягаме от истината?! Да отбележа, че става дума за час по философия на правото, не в някакъв друг час моя милост си позволи да каже нещо по тази тъй болезнена тема, за която е прието в училищата ни да се мълчи. Аз пък не мълча. Та ето значи по какъв начин "подпалих фитила" на един нов скандал. Кой ли има интерес от това истината за комунизма да не се казва изобщо на младите хора на България?!

Разбира се, директорката ще отбележи в "констативния протокол" и този мой грах, несъмнено ще го отбележи. Тя и при обсъждането на часа каза нещо по този повод. Не разбирала дали може да се говори по политически въпроси в нашето деполитизирано училище. Аз й казах, че може, щото предметът е такъв, гражданско образование, този предмет трябва да помогне на младите да станат добри граждани на България, как това да бъде постигнато ако ни се забрани да говорим за политика и за история?! Г-жа Костова си замълча. Не подкрепи директорката. Което е многозначително. В нашето училище всички до един винаги и за всичко подкрепят директорката, ако не я подкрепят поне си мълчат. Само един народен изедник като мисли различно в сравнение с началството си позволява да каже, че мисли различно. Има един само ненормален човек в нашето училище. Излишно е да казваме кой е той. Всички се досещате кой е той. Нищо де. И в романа на Вазов най-накрая само един луд се осмелява да протестира, нали така?!

Комунистите до ден днешен не са се покаяли за това, което са правили. За престъпленията, които са извършили. За убийствата без съд и присъда. За счупените с лопати черепи на учител, на свещеници, на писатели, на офицери, на чиновници, на какви ли не хора от стара, от царска България. Не, те вина за злодеянията, които са извършили, не чувстват, те не могат очевидно да се покаят, да се разкаят, да се почувстват виновни, не, те, както знаем, с цялата си наглост обявиха ето какво:

- Ний вината обичаме да ги поемаме с... мезета!

Това каза братът на толкова хрисимата Ирина Бокова, видна демократка, бивша комунистка (ако бивши комунисти изобщо може да има де, щото неразкаялият се комунист си остава комунист посмъртно!), онази същата, която се опита да оглави... ООН, нали се сещате за коя видна демократка става дума? И братът на Бокова се обезсмърти пред Партията, щото успя да покаже целия й цинизъм. Правил си лошотии, убивал си, гаврил си се с цял един народ, тероризирал си милиони човешки същества, но да се разкаеш е недопустим лукс и слабост, да почнеш да страдаш за стореното, са се каеш, да те терзае съвестта, не, таваришчи, ний такива буржоазни глезотии не можем да допуснем, моралът е буржоазна отживелица, да почнем да плачем, да роним истински сълзи, да почнем да си скубем косите от разкаяние, да почнем да си посипваме главите с пепел, не, глупости, такива неща ний е невъзможно да направим, а пък да кажем:

- Народе, прости ако можеш, молим ви, близки на жертвите, ако можете, простете за това, че избихме бащите ви, че проляхме кръвта на дядовците ви, много съжаляваме за това, че сме такива човешки уроди!

Не, това решително е невъзможно, другари, как така, молим ви се, нема да се излагаме сега?! Я ги виж ти, за покаяние ще ми говорят такива малоумници и наглеци като тоя Грънчаров?! Откъде-накъде?! За какво да се разкайваме?! Амче, между нас казано, да се убиват такива народни врагове като същия този Грънчаров е нещо убаво бе, другари, ако не убием враговете си, те ще ни убият бре, другари, аааа, класовият враг не спи, виждате ли колко е коварен?! Ако ний не убивахме враговете на народа тогава, в кървавите нощи след 9 септември 1944 година, то враговете нас щяха да избият, абе на война е като на война бе, другарки и другари, за какво покаяние, за каква прошка говорите бе, молим ви се, недейте да спекулирате?! Ето, ако сега не убиете тоя Грънчаров, ако оставите такива като Грънчаров да си развяват байрака, амче цялата ви образователна система и цялата ви толкова идилична и приказна комуно-мафиотско-мутренска държава ще отиде по дяволите бе, другари?! Мачкайте гадината докато е време бре, другари?! После ще бъде късно!

Затова учениците от този тъй героичен 11 Ж клас тебе да бъдат наградени, че с такова болшевишко упорство се борят срещу заклетия враг на приказната страна МУТРОЛАНДИЯ побъркан учител по философия! Да, те заслужават награда, не да бъдат винени за каквото и да било. Че били обиждали народния враг, амче те за това, че са го само обиждали с думи, а не са го пребили с дървета по главата, пак заслужават награда, щото ако нас питате, такива като Грънчаров са непоправимо увредени народни врагове и тях с думи и обиди не можете да ги превъзпитате, иска се само здрав пердах, ето какво се иска. Учениците е требвало, другарки и другари, да не бъдат толкова меки срещу него, а е требвало просто да го пребият от бой - и въпросът щеше да е вече решен, тъй ами! Какво ще се церемоним с такива недоубити врагове на народното добруване под сянката на трона на нейно величество... мафията! Щот в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ властват наследниците на ония същите убийци от потайните кървави доби на злокобния септември, е, сега те пак чупят черепи, ала някои са се изродили и са се подвели по съблазните на демокрацията и затова щадят врагове на народното добруване. Което е голема грешка, другари!

Толкоз. Стига писане. Спирам. Писна ми да пиша. Аман от писане! Махам се от блога си за днес. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До скоро! Не страдайте толкова, драги дами и господа съдебни заседатели, от написаното, ако съм казал някоя крайно неприятна истина, недейте така много да страдате, моля ви се! Аз се майтапих бре, другари, това е майтап бре, недейте да ме мразите толкова, това беше просто джумбуш! Не го приемайте толкова на сериозно. С възпитателна цел написах всичкото това, знаете, аз съм напълно некадърен учител, затова пиша тия неща, имайте снезхождение към мен, некадърника. Не стреляйте по пианиста, другари мафиоти, он толкова може! Край! Приятен уикенд!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo