Страхът, насилието, репресията, терорът, шантажът и пр. не са средство за ефективно и позитивно разгръщане на таланта на общностите, те са спирачка на прогреса

Имам съвсем малко време, просто една пауза от 40 минути (имам "свободен час"), искам да напиша нещо в своя дневник - пак свързано, разбира се, със случващото се в нашия така богат на какви ли не причудливости училищен живот. Знаете, че в нашите родни условия моя милост води една борба за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата конкретна училищна общност - тази на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив, известен повече като "ТЕТ-ЛЕНИН"). От доста време не съм писал по тия проблеми в дневника си (зает съм напоследък с предпечатната подготовка на двете списания, които издава моя Център за развитие на личността), ето сега ми се иска нещичко да напиша.

Тия дни в училището ни всички обсъждат една тема: как администрацията опраска най-вече ония ученици, които си позволиха да натиснат бутончето "Харесвам!" под някое от изображенията в онази "апокрифна" страница, в която ученици от нашето училище се опитаха във весела, шеговита форма да кажат нещичко на някои от своите учители (в това число и на моя милост). Е, страницата биде възприета от ръководството като "скандална", като "уронваща престижа на институцията", като "обидна", като "цинична" и като каква ли не още, е, отнесоха го, тъй да се рече, ония най-добри ученици, които бяха включени в списъка на заминаващите за производствен стаж в страни от Западна Европа, те се оказаха "недостойни за честта да представят училището" по причина на това, че са... харесали въпросните изображения в онази тъй разгневила ръководството на училището страница! Да, за това нещо ги наказаха така сурово! Да, само защото са натиснали бутончето "Харесвам!". Проявили са волността да изразят някаква позиция, да се присъединят към учениците, които са решили да направят страница във Фейсбук, място, в което общественото мнение на учениците в училището да може свободно да бъде изразявано. Позволили са си да изразят известна съпричастност към... битката за демократизация на отношенията в нашата училищна общност, е, по тази причина бяха наказани, бяха опраскани - ако ми позволите да използвам израза на нашия любим бивш премиер. Справедливо ли е това наказание? Може ли човек да бъде наказван само заради това, че си е позволил да натисне бутона "Харесвам!" в една страница във Фейсбук?!

Опитах се да провокирам дебат по темата на понеделнишкото "производствено съвещание" на учителския съвет, ала директорката беше взела мерки по този въпрос дебат да не бъде правен. Имало си комисия, имало точкова система, тия ученици отпаднали според нея, щото, видите ли, така жестоко нарушили графата "Да повишавам имиджа на училището", че получените оттам негативни точки били изяли всичките им положителни точки, което именно и ги спуснало далеч надолу във въпросния списък на отиващите на стаж в Западна Европа! Туйто! Грънчаров пак се "изказва неподготвен", щото не е наясно с нашия тъй демократичен и справедлив регламент! Както и да е, на мен съвестта ми е чиста: направих каквото можах да спомогна за предотвратяването на поредния гаф на ръководството, ала то не благоволи да се възползва от моята доброжелателност. Проблемът си е техен. Е, техните проблеми са проблеми на цялата ни общност, щото мнозина страдат от грешките на ръководството. Според устройството на системата техните грешки са направо съдбовни.

Между другото, като отговор на тази "толкова възмутителна акция" на ученици да направят страница във Фейсбук, където общественото мнение в училището да се изразява напълно свободно, ръководството на училището сметна за нужно да учреди "комитет по хваленето на успехите на училището ни", възглавяван от една активна деятелка, учителка по литература, а пък колективът биде призован именно на този комитет да съобщава всички факти за успехите на училището ни! И те по този начин да бъдат пропагандирани в интернет, в разни дружески сайтове, вестници и прочие. Да, комитет по разпространение на успехите и на постиженията, разбира се, никакви критики за училището не могат да бъдат разпространявани от този комитет. Той явно е създаден като "контрапункт" на толкова "вражеската" дейност на самозвани критици като, примерно, моя милост. Или като ония ученици, които направиха въпросната забранена и унищожена вече страница във Фейсбук. Прочее, и втора страница беше направена, и тя беше унищожена след като, предполагам, разни "съзнателни другарки и другари" са написали жалби в администрацията на Фейсбук. Опраскана беше и тази страница. Всичко, което дръзва да не говори само и единствено за невижданите ни успехи, следва да бъде опрасквано без жал. Най-вече заслужава да бъдат опраскани патологични критици като "народния враг" Грънчаров, естествено! Неговият час иде, той няма как да не дойде.

Който в това училище дръзне да има линия на поведение, която не се харесва на ръководството, такъв в крайна сметка бива наказван с опраскване. Инж. Калин Христов, примерно, биде опраскан (на два пъти) с уволнение. Грънчаров също, засега само с едно уволнение биде опраскан, а иначе по други начини го опраскваме всеки ден. Стефан Кралев, преподавател по френски език, който си позволяваше лукса да казва критични неща за ръководството и то публично, биде опраскан като се ликвидира изучаването на френски език в училището, и то не защото Кралев следва да остане без часове, разбира се, а защото... българският народ вече решително не желае да учи тъкмо френски език! Е, като остана без часове, този критик на ръководството беше принуден да спре критиките си по него адрес по крайно прецизен начин: ами ръководството му оказа милостта да му даде часове по философските предмети - този преподавател по френски език се наложи на тия години да се преквалифицира като преподавател по психология и по "Свят и личност", щото навремето, в младежките си години, за щастие, се увличал по психологията и бил завършил "втора специалност" в тази област! Ето, сега пък бяха опраскани ученици, които си позволили волността да харесат нещо в интернет, което не харесва на ръководството на училището. Изводът е: който дръзне да направи нещо, не харесващо на ръководството, ще бъде неминуемо опраскан. Това е едно твърде модерно, няма що, разбира за демокрация, за свобода на словото, на дебатите и прочие...

Е, времето ми за писане почти свърши, а аз едва съм започнал темата. Нищо де, подхвърлих нещичко, което може да е отправна точка на едни бъдещи дебати. Ще има дебати, ако не в самото училище, лице в лице, то поне в интернет, без дебати не може да се развива нито една човешка общност. Страхът, насилието, репресията, терорът, шантажът и пр. не са средство за ефективно и позитивно разгръщане на таланта на общностите. Те са спирачка на прогреса. Крайно време е някои глави да осъзнаят тези толкова простички неща.

(Текстът е недовършен. Ще бъде продължен когато имам физическа възможност за това...)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo