Чета, че днес-утре бил изтичал срока за регистрирането на "Светая Светих" на изборите, именно на кандидат-депутатските листи.
Макар и под формата на шега в тази връзка ще си позволя да кажа нещичко, което обаче съдържа една горчива истина: щом като нито една партия не предложи на такъв реформаторски настроен деец на образованието като мен да влезе в листите й за Парламента, то на това основание може да се направи извода, че нито една партия очевидно няма кой знае какво горещо желание да прави сериозна промяна в образователната област.
За да разберете защо пиша така трябва да отчетете и това, че моя милост съм не само теоретик на промяната (написал съм и съм публикувал сума ти книги на тази тема), но също така съм и практик, т.е. съм човек, гражданин и учител, който непосредствено в дейността си и то от години конкретно, непосредствено и реално прави промяната в обучението на младите, в образованието им.
Разбира се, в днешно време в листите на партиите обикновено биват тикани "всезнайковци", които имат претенцията, че разбират от всичко (сиреч това са такива хора, които всъщност не разбират от нищо!), но ето че истински разбиращи от образование личности очевидно на партиите ни изобщо не са потребни. Правете си сами сметката какво значи това - и до какво то води.
Без истинска, коренна и същностна реформа в образователната сфера, т.е. без демократизиране (освобождаване) на човешкия потенциал на нацията ни не може да има просперитет в страната ни, излиза, от тази гледна точка погледнато, че тъй нагло демонстрираната от повечето партии "силна загриженост" за бъдещето на страната е крайно пресилена и фалшива, а също така и съвсем лъжлива...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар