Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 13 февруари 2017 г.

Когато едно общество допуска убиването на философите си, то по този начин прави нужното безразличието да задуши накрая и самото него...



Налага ми се да си допиша своя Проект за Обръщение под формата на открито писмо до Президента на Републиката и до Министъра на образованието, останал незавършен вчера. Ето продължението на неговия текст:


... Ще завърша с нещо изключително важно, което е подходящо за заключение.
Удивително е, че за много хора, включително и за образователни дейци, е непосилно да разберат за какво толкова може да се спори между директор и учител (в случая по философия), на каква ли пък основа може да възникне толкова сериозен конфликт между тях, който не може да се реши цели пет години, дори и след намесата на съдебната власт даже?! Смятам, че ми се налага пояснение по този главен пункт, при това ще се постарая то да бъде пределно ясно и понятно за всички. Дори и за въпросните твърде объркани образователни дейци.
Ще направя своето пояснение с пример, за нагледност и тъй потребната ми "конкретна понятност" или разбираемост; е, налага се и малко да се мисли, без мислене не може.
Под заглавие Без свобода няма просперитет, няма развитие, няма човечност, няма образование, няма духовност, няма нищо добро, а има само бедност, има само унижения, има тирания, има само робство, има само безпределна човешка низост! преди два дни публикувах в блога си "покана" от страна на директорката Анастасова за даване от моя страна на писмени обяснения за евентуални мои "нарушения", които вероятно така терзаят клетото директорско сърце, че то изобщо не може да намери покой. От друга страна е добре известно, че трупането на подобен род документи е активност, свързана със заключителния етап на подготовката за моето "законно опраскване" или уволнение, просто административната процедура е такава. Идеята е тия "писмени доказателства" да издържат един ден на съдебната проверка и преценка, в противен случай има вероятност съдът отново да ме върне на работа. Ето защо с такава похвална всеотдайност и старание директорката толкова често влиза на проверка в мои часове (по три-четири пъти на седмица най-малко!), водейки си надлежно и цяла делегация от свидетели (главни учители, педагогически съветник, помощник-директори), които един ден, естествено, ще бъдат призовани в съда – за да бъде "доказана" директорската правда, „единствено-правилна”, разбира се. С оглед да обоснова своята гледна точка по повдигнатите ми обвинения, ще публикувам тук точно тези мои "писмени обяснения", те ми дават добра възможност да сблъскам двата несъвместими подхода в разбирането на смисъла на ученето в училище и на учебния процес по принцип. Ето какви писмени обяснения смятам да дам на тъй старателната си ръководителка:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Многоуважаема госпожо Директор,

На 10 февруари 2017 г. бях извикан в дирекцията и там ми бяха връчени за запознаване три документа, подготвени от Ваша милост, именно три "констативни протокола", които Вие бяхте подготвили във връзка с Ваши посещения на мои учебни часове с три класа, осъществени преди повече от седмица преди това. След това пък ми връчихте и "Покана" с Изх. № 227/10.02.2017 г., с която изисквате от моя милост да Ви обясня своята гледна точка по констатирани от Вас "нарушения". В тази връзка държа да кажа най-напред следното.
Който прочете Вашите "констативни протоколи" няма как да не се удиви от (без)крайния негативизъм, с който всичко в тях е описано и представено; на мен лично ми е изключително чудно и също така любопитно да разбера как е възможно всичко случило се по време на тия три часа да сте го видели и изобразили в толкова пищен, непрогледен, плътен, непроницаем даже черен цвят. Бие на очи Вашата нескривана предубеденост, която няма как да не се дължи на изкривена оптика, през призмата на която, няма как иначе, всичко сте възприела. Прозира в тези писания Вашата ярка неприязън към моята тъй скромна особа, но държа да Ви уведомя все пак, че в качеството Ви на ръководител нямате правото да пренасяте личните, чисто субективните си емоции по такъв директен и драстичен начин върху изпълнението на своите служебни задължения. Като психолог и като философ обаче се чувствам длъжен най-напред за себе си да си обясня вътрешните основания, мотивацията на този толкова любопитен, а също така и загадъчен феномен.
Госпожо Директор, Вие вече съвсем не владеете емоциите си, те обаче са крайно лош съветник, особено в отговорна работа като Вашата, която изисква вземането на разумни решения, освободени от личните и субективните Ви пристрастия. Давам Ви пример, за да ме разберете: Вие, примерно, можете да не харесвате моите политически убеждения, Вие лично можете да споделяте политически идеи, в корена си несъвместими с моите; но това, моля Ви се да ме разберете най-сетне, най-добронамерено Ви го казвам, не е основание всичко останало, свързано с моята особа, да го рисувате с такива пищни негативни и черни краски! Вярно, вие сте дама, знайно е, че по начало женската душа е твърде емоционална, но в качеството Ви на ръководител сте длъжна да направите максималното за да не се оказвате под така директния и тъй драстичен диктат на своите субективни чувства, защото те крайно много вредят на работата Ви, на изпълнението на Вашите служебни задължения. Онзи ръководител, особено на такова трудно управляемо образователно-възпитателно учреждение, каквото е едно училище, който не успее да оценява "нещата от живота" без да робува на своята чисто лична или субективно-емоционална ограниченост-пристрастност, такъв ръководител рискува да взема непрекъснато решения, които са обременени от неотстраним дефект, т.е. няма как да не са крещящо неразумни.
Като философ, като психолог Ви го казвам това, казвам Ви го най-добронамерено – понеже съм силно обезпокоен от това, че в своята работа постоянно смесвате желано и реално, субективно и обективно, емоции и разумност. На тази база вземате много често съвсем погрешни волунтаристични решения, които напоследък зачестиха. (Примерно успяхте, чрез груб административен натиск, да наложите волята си да бъдат наказани с отпадане от групата на заминаващите на стаж в страни от Западна Европа наши елитни ученици само защото са... лайкнали изображения – !!! – в една фейсбук-страница, създадена от наши елитни ученици от цял един клас, които пък от своя страна бяха наказани с отнемане на стипендиите за отличен успех и дори тия поради ниски доходи за цели 8 месеца – !!! – заради "престъплението" си да създадат място или свободна трибуна, в което учениците от нашата гимназия, по подобие на учениците от други училища да могат открито да заявяват какво мислят по повод на някои прекалени чудатости в нашия училищен живот!) За Ваше добро Ви го казвам това, позволявам си да Ви го казвам – понеже като учител по философия в нашето училище се считам за длъжен да Ви помагам да се предпазвате от допускането на толкова груби грешки, водещи до ужасни последици; все пак един ръководител не може да прави каквото му се прииска, ако си го позволи, в нашите съвременни демократични условия рискува не само да се изложи, не само да нанесе вреди на организацията, която ръководи, но рискува и да му се наложи да понесе цялата отговорност за своеволията си. От години се опитвам да Ви помогна тъкмо в тази посока, да Ви предпазя от такива нелепи грешки, правя го именно защото съм загрижен за бъдещето и просперитета на нашата организация и общност, имаща толкова възвишен смисъл, именно образованието, възпитанието, личностното формиране на младите.
Ето сега, оказва се, в тия свои проверки на моите учебни часове успяхте да се забъркате в превъзходна административно-психологическа и субективистка каша, дължаща се, първо, на нескривания Ви негативизъм към моята необичайна все пак личност, а на второ място на крещящата Ви неосведоменост относно спецификата на философското знание, а най-вече непознаването от Ваша страна на съвременните и авангардни тенденции в общуването между учител и ученик, което е непростим недостатък особено когато такъв недъг се проявява в дейността на човек на ръководна длъжност, който се опитва да изпълнява функцията на съдник. На мен ми е твърде неудобно отново да Ви обяснявам такива прости неща, които съм Ви обяснявал безброй пъти в свои подобни обяснения и доклади до Вас, но също така съм ги изяснил пределно ясно в своите книги за съвременното образование и училище, много от които съм Ви подарявал, ала Вие, водена от своя негативизъм към моята личност, най-вероятно не сте прочела – и това, за жалост, Ви се е отразило твърде зле. Имам чувството, че Вие, неизвестно защо и за Вас самата даже, държите да продължите да робувате на отдавна отречени от живота, времето и практиката архаични, ретроградни и дори механични, крайно елементарни и затова така неефективни по съществото си обучителни технологии, аз така си обяснявам Вашата толкова очебийна методическа слепота (да не говорим за идейно-ценностната и мирогледна такава) – защото Вие изглежда наистина не виждате всичко ново и нестандартно, което се съдържа в моя подход и стил на общуване с учениците ми.
Аз дори имам усещането, че дори и да виждате достойнствата на моята технология на интерактивно по съществото си и така свободолюбиво и човечно обучение, заради своя негативизъм към моята личност не сте в състояние да ги признаете, което пък Ви поставя в крайно неизгодната позиция да Ви се налага да пишете "констатации"-нелепици от рода примерно на тази: "И учителя, и учениците са напълно неподготвени за часа!", "Учителят не си е научил урока от учебника!", "Учителят не владее класа и допуска учениците да водят свободен разговор на ниво махленско говорене!" и прочие, Вашите "констативни протоколи" изобилстват с подобни великолепни бисери, вероятно затова и не смеете да ми дадете копие от тях, щото ако ги публикувам, те ще станат нещо като литературна сензация на столетието, а може да влязат, нищо чудно, и в литературната класика на страната ни. В тази връзка Ви препоръчвам да прочетете моята статия за различията в естеството на хуманитарното и естествено-научно (позитивно) знание, даващи своето неминуемо отражение върху начина на преподаването им, върху твърде специфичната методология и технология на общуването между учител и ученик, тези неща се знаят от образованите хора вече втори век, за жалост, у нас се робува все още на една неразбираща и опитваща се всичко да обясни крайно позитивистична (неразбираща) методология, която именно убива спецификата и дори духа на хуманитарното познание и разбиране. Готов съм, при желание от Ваша страна, отново и отново да изнеса лекция по тези въпроси, аз безброй пъти съм ги изяснявал в рамките на своя методически семинар, функциониращ от години като съставка на нашия ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, сбирките на който Вие, разбира се, не благоволявате да посещавате, ето, това продължава да Ви влияе недотам позитивно.
И именно на ето това толкова крехко "основание" Вие продължавате с непозволен и крайно груб административен натиск да се опитвате да ме натикате в прекалено тясното за моя новаторски дух Прокрустово ложе на несъстоятелни и остарели методически технологии (отговарящи на Вашата чисто субективна представа за "единствено-правилното преподаване"!), които при това са съвсем неподходящи за обучението на младите в такава чисто духовна (не просто хуманитарна) област – каквато е философията, пък и гражданското образование (в моето разбиране то също има чисто духовен, ценностен и идеен характер, а тия неща са крайно фини и деликатни за да можем да си позволяваме да действаме със съвсем неподходящи за спецификата им средства – щото иначе последиците са крайно тежки, ширещата се у нас бездуховност, деморализация и вакханалията на простащината и на безкултурието са свидетелство за това до какво води такава една в корена си сгрешена образователна и възпитателна позитивистична технология). Разбира се, уважаема госпожо Директор, аз няма да допусна това така грубо насилие върху моята преподавателска автономия, няма да допусна да бъда натикан в Прокрустовото ложе на отдавна отречени от времето, живота, историята и най-вече несъвместими с потребностите на младите хора механични, волунтаристични, крайно позитивистични, субективистични, авторитарни и съвсем неподходящи специално за философията обучителни технологии или методики. Моля Ви да опитате да вникнете непредубедено и като образован човек в това, което с такова дълбоко прискърбие ми се налага да Ви казвам за кой ли път. Дано ме разберете, ще се постарая да се изразя още по-ясно и разбираемо – този път по повод конкретните се обяснения по установените от Вас мои мними "нарушения".

- Държите отново да Ви обясня за да разберете най-сетне защо не съм посочил на учениците си един-единствен, "единствено-правилен" учебник по философия.

Ами съвсем просто е: защото моите ученици следва да изучават именно съответните философски предмети или дисциплини, именно философията, а не... учебникът по философия! (Учебникът е учебно помагало, но той не може да замени самия учебен предмет, ако това нещо се случи, работата става съвсем порочна!) Когато се изучава философия, уважаема госпожо директор, най-вредното е върху съзнанията на учениците да се оказва непрекъснат груб натиск да мислят в тъй любимата Ви "единствено-правилна посока", определяна от "единствено-правилните мисли" на "единствено-правилния" държавен учебник, одобрен от "единствено-правилно мислещата" министерска бюрокрация. Ако някой престараващ се в чиновническото си рвение учител (искащ да се издигне във Вашите административни очи и да придобие статута на "единствено-правилен глашатай" на "единствено-правилната министерска истина"!) изпълни Вашите искания, т.е. започне да се държи според Вашите тъй необмислени предписания, той, първо, ще влезе в дълбоко противоречие с духовната специфика на своя учебен предмет (философията), второ, ще направи така, че учениците му завинаги да се отвратят от философията, която в никакъв случай не е някакъв "катехизис от вечните учебникарски истини-догми", на такъв учител ще му се наложи да натиска учениците си да бъдат образцови папагалчета, рецитиращи "единствено-правилната истина-догма" на "единствено-правилния министерски учебник" и така нататък, е, аз лично, бидейки учител по философия в нашия XXI-ви век, бидейки учител, който държи на достойнството си, не мога да се подчиня на такава една стерилна, чисто догматична представа за "философия", която е убийствена за духа на самата философия (философия и свободомислие, а също така свободолюбие, да не говорим пък за правдолюбие са синоними!), ето на това основание, уважаема госпожо Директор, понеже ценя органично присъщия на философията плурализъм на идеите и ценностите, съм направил нужното учениците, според своите предпочитания, сами да избират учебника, който по тяхна преценка отговаря на техните лични идейни и ценностни предпочитания.
За Ваше сведение съм длъжен също така да Ви уведомя, че учебниците по философия са писани от автори и колективи, които споделят твърде различни идеи, отговарящи на различни философски ориентации и школи, те провеждат, в съответствие с това, различни подходи в изложението на своите идеи, за философията разнообразието на идеи и подходи във всички случаи е благодатно, докато предписваната ми от Вас унификация по сталинистко-маоистки образец, позволете да Ви уведомя, е в дълбоко противоречие със спецификата на предмета, който преподавам – и се дължи именно на Вашата лична и субективна неосведоменост за истински важното в тази сфера на човешкото познание, което е много естествено – щото все пак директорите на гимназии, чини ми се, не са "корифеи на всички науки", какъвто са били въпросните другари Сталин и Мао. Аз все пак държа като професионалист да съм верен на своя учебен предмет, което ми открива възможността да служа на същностните, дълбоки и дълготрайни интереси на моите ученици, а не да отговарям на толкова ограничената и чисто субективна представа за нещата на една директорка на гимназия, която си е въобразила, че административният подход е нещо като панацея – или като лекарство за всички болести.

- Държите да разберете защо не съм бил актуализирал тематичния си календарен план в съответствие с учебната програма по етика и право и философия.

Моят тематичен календарен план изцяло съответства на учебната програма по философия и по етика и право, само дето аз съм подходил в разработката му не формално, не канцеларски, а творчески, щото такава ми е професията, формулирал съм по своя начин въпроси, които са по-близки, по моята преценка, до нивото на разбиране на моите ученици, проявил съм тази оригиналност не за друго, а за доброто на самите ученици, тия всичките неща могат с лекота да се схванат от човек, който е компетентен в тази образователна област, това на Вас обаче не Ви се е удало, щото сте специалист в съвършено друга област; между другото Вие самата в началото на учебната година сте подписала и сте утвърдила моя тематичен календарен план, не мога да разбера защо по средата на годината сте се сетила да си променяте позицията, това, простете, е некоректно от всяка една гледна точка.

- Не съм бил "преструктурирал" учебното съдържание поради разни причини, почивни дни, удължени ваканции и пр.

Е, преструктурирал съм го това учебно съдържание, това преструктуриране е станало в самото реално преподаване, а не съм имал възможността да фиксирам тези промени писмено във въпросния тематичен календарен план по причина на това, че нямам достъп до него, той винаги се държи от Вас, намира се "на строг контрол и учет" в директорския кабинет, не мога да изпълня предписание, за което нямам физическата възможност да го сторя; когато благоволите да ми върнете въпросния план, тогава именно вече ще имам физическата възможност да го сторя и аз неминуемо ще го сторя; мисля между другото, че съществуването на света не е застрашено заради такъв един пропуск, даже и това да се касае за Вашия личен така бляскаво подреден канцеларски свят.

- Не съм бил запознал учениците от Х и от XI клас с "формата на държавния зрелостен изпит" по философия и не съм им бил посочил източници за подготовка.

Е, учениците от Х и от XI клас, изучавайки своите учебни предмети, със самото това се подготвят за своя държавен зрелостен изпит по философия, щото той не е различен от това, което правим в часовете, темите са все едни и същи; когато тези ученици стигнат ХII клас и някой от тях реши да се явява на зрелостен изпит по философия, тогава с този ученик, живот и здраве да е, ще се позанимаваме, стига той да пожелае, и с "формата на държавния зрелостен изпит"; всяко нещо с времето си, госпожо Директор, главите на нашите ученици не са... балони, че да могат да бъдат надувани с всичко онова, което хрумне на този или онзи престараващ се администратор или чиновник; нека все пак да бъдем поне малко по-хуманни към своите ученици, които, за Ваше сведение, са човешки същества, а пък техните глави са си тяхна, а не наша собственост.

- Не съм бил оценявал учениците според Наредба 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците – твърдите в своята тъй любезна "покана".

Интересно ми е да разбера как установихте това, бихте ли могла да докажете истинността на своето твърдение? Аз пък твърдя, че оценявам учениците си точно според предписаното от тази Наредба. Нямам никакви нарушения в това отношение. Понякога обаче при ученици, които имат извънредни трудности в усвояването на философското знание се налага да се съобразявам с техните индивидуални особености и в никакъв случай не прилагам репресии само и само за да изпълня догмата, щото според мен все пак с учениците си следва да се отнасяме човечно. Грехът да постъпя безчовечно спрямо свой ученик ще ми тежи много повече от това, че не съм доставил удоволствие на директорката си, която държи да бъда верен на догмите независимо от цената; формалист, камо ли пък догматик не съм бил и не ща да бъда, предпочитам да си остана толерантен и търпим към различията човек. Това ми стига. Моят подход е такъв, че учителят, ако забрави че е човек, няма вече моралното право да бъде учител. Така мислим ний, "неправилно мислещите" учители-новатори. (Употребих думата новатор, зная, че тя Ви е особено неприятна, но в случая се наложи, макар пък какво "новаторство" има в това да сме... човеци, малее, дотук ли го докарахме вече ний, учителите?!)

- Не съм бил попълвал учебната документация според Наредба 8 от 11.08.2016 г.

Попълвам учебната документация според установения регламент, но аз в никакъв случай не съм педант или формалист, ако понякога се получи разминаване с "плана" (животът, живият живот, уважаема г-жо Директор, не може да бъде изцяло натикан в Прокрустовото ложе на планове, догми, разсъдъчни предписания и пр., той е много по-богат от тези последните!), аз предпочитам да бъда верен на реалността и на истината, а не на догмата; предпочитам да бъде верен на самия живот, за мен той е истински важното, като философ винаги съм разсъждавал така; смятам между другото, че Вашият личен административен рай няма да рухне ако допуснете в него да лъхне и известен лек порив на живота, нали така?!
Толкова, въпреки че темата е огромна, но аз по тия въпроси съм Ви писал безброй обяснения, ала ето, за жалост, чисто административната психология, оказва се, е такава, че напредък по тях очевидно нямаме. Продължаваме да живеем в различни светове: Вие обитавате изцяло по чиновнически начин подредения, напълно догматичен и стерилен, всичко унифициращ и единствено-правилен административно-комунален рай, а аз, казахме, предпочитам междувременно да съм верен на такива "буржоазни лиготии" като живот, човечност, свобода, разбиране, съпричастност и отзивчивост спрямо потребностите и интересите на младите, на времето, в което живеем и прочие.
Кой от тези два свята е излишен се е знае отдавна, предстои то да се разбере скоро, да се надяваме, и у нас.

13 февруари 2017 г.
Пловдив                                                                    
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Уважаеми г-н Президент,

Вие сте вече държавен глава на България, нищо че сте компетентен предимно във военната област, е, вече имате известни пълномощия и спрямо всички останали сфери на държавния и обществен живот, ето, воден от това гражданско съзнание да помогна на българския държавен глава, аз си позволих да Ви занимая с тия всичките проблеми от една, надявам се няма да отрече, изключително важна, дори съдбовно важна сфера на нашия български живот – образователната. Какво очаквам от Вас ли, изпращайки Ви това писмо?
Вие обявихте в предизборната си кампания, че имате намерение като държавен глава да работите упорито за ПРОМЯНАТА КЪМ ДОБРО в страната ни, ето, аз пък работя в тази посока от години, нищо че съм най-(не)обикновен учител по философия в едно пловдивско училище, което се демократизира изключително трудно и мъчително, видяхте сам в какви болезнени форми тече предложената от мен и водена така упорито непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в него. (Изразих се така – именно най-(не)обикновен учител... – защото в някакъв смисъл всички ний, човеците, сме все необикновени.) Дълбоко съм убеден, че истинската, коренната, същностната промяна в страната ни може да бъде направена само ако ний, гражданите, не само бъдем движещата сила на промяната, но и успеем да направим така, че управниците, политиците, да не говорим за държавниците, да започнат да работят в съвсем същата посока: ако властта, държавната власт в страната ни не преодолее своето толкова страшно отчуждение от потребностите и интересите на общността, на гражданите, ако тя не заработи в тяхна полза, то тежката духовна и екзистенциална най-вече, а на тази база и всякаква друга криза неминуемо ще прерасне в катастрофа – и в ужасна трагедия. Това не бива да го допускаме по никой начин.
Воден от такова едно разбиране си позволих да Ви занимая, г-н Президент, с този "тъй маловажен личен казус", взет, както забелязвате, от най-важната сфера на живота ни, която подлежи на истинска реформа, именно образователната. Ако не бъде осъществен дълбок поврат в образователната сфера на живота ни, никакъв друг поврат няма как да се получи или да стане: защото е крайно време да разберем, че всичко в една страна зависи от качеството на човешкия фактор. В образователната сфера се кове човешкия потенциал на нацията ни, най-голямото богатство на страната ни – и затова безхаберието по повод на ставащото в тази сфера е престъпление спрямо националната сигурност на България.
Толкова по този въпрос. Мисля, че все пак казах най-главното. Ще се радвам да бъда разбран най-сетне и от някой, намиращ се по върховете на държавата ни.

Уважаеми г-н Министър,

Много ми е интересна Вашата реакция спрямо съдържащото се в това необичайно отворено писмо. Казах, Вашите предшественици на този пост не благоволиха да направят нещо кой знае колко ефективно – и въпросната административна сага, епопея и трагедия затова продължава вече пета година (!!!). Пет загубени за промяната на българското образование години са това, нищо че става дума само за едно училище!
Е, да се надяваме, че всички усилия, положени в тези паметни пет години, не са отишли напразно. Цялата работа е по някакъв начин на почне да настъпва поврат, промяна най-напред в съзнанията, в начина на мислене. От този поврат зависи всичко останало. Много труден е обаче този душевен, духовен, ценностен и прочие поврат, става дума за отказ от устоял и крайно разпространен, вкоренен от години порочен манталитет. Ето в тази посока работя аз от години, бидейки "безумец", който не си гледа спокойствието, ами си навлича на главата какви ли не беди. Така съм устроен, че не мога да стоя и бездушно да гледам мъртвилото, предизвикано от агонията на отдавна банкрутиралата административно-командна, авторитарна, крещящо недемократична и по същество терористична и тоталитарна образователна система. Е, правя каквото мога за промяната, ето затова и силите, които пък се чувстват така уютно в тъй упоително и приспивно гниещото статукво, видяха в мое лице нарушител на спокойствието, опасен враг, "престъпник" и какъв ли не още. И ми обявиха безпощадна война.
Платих ужасна цена за тия борби, платих я със здравето си. Моралните щети, които този терор нанесе върху мен, са неизчислими. Интересно е това, че бездушните образцови представители на Светата Система се оказа, че не са способни и на най-малка човешка съпричастност спрямо жертвата на тяхната толкова ужасна и грозна агресия. Ето това ако не е доказателство за тоталния морален банкрут на Системата – сполай му кажете! Тормозиш грозно една личност само защото е пожелала да се възползва от своите неотменни човешки права, тази личност страда заради твоя агресия, плаща огромна цена, а ти не чувстваш никакво угризение, напротив, безпощадността ти се увеличава! Аз лично това нещо не мога да го разбера. Не мога и да го оправдая.
Интересно ми е да разбера Вашата лична преценка по този тъй вълнуващ и многозначителен казус, който е именно великолепен тест за човечност.

Уважаема госпожо Манолова, вие вече реагирахте на тази история, за което по-горе Ви благодарих и пак Ви благодаря! Опитахте се да упражните някакъв натиск върху институциите, Вашите писма до мен биха могли да имат подобен, пък дори и само морален ефект. И други институции, примерно от страна на Парламента и на Президента, се опитаха да помогнат с каквото могат. Но не, оказа се, че даже натискът от страна и най-висшите институции на страната не можа да повлияе позитивно на стожерите на Светата Система, имам чувството, че ефектът от тия намеси беше изцяло бумерангов, агресията от страна на администрацията спрямо мен се увеличи и прие още по-уродливи форми. Аз лично не мога да разбера на какво се дължи такава една отмъстителност. Ето, администрацията на ПГЕЕ-Пловдив продължава да върви неотклонно към заветната си цел: моето опраскване. Тия хора с това доказаха, че не са способни да водят диалог с мислещите различно, те доказаха, че с мислещите различно те знаят да правят само едно нещо: да ги опраскват, да ги преследват, да ги тъпчат. Това ако не е най-бляскаво доказателство за абсурдите, до които води безчовечната Система, сполай му кажете! Но давате ли си сметка че тук става дума не за системата за производство, да речем, на краставици и домати, тук става дума за системата, която има за назначение да помага за ваенето на човешките души, на душите на младите хора! Става дума за Системата, която има за свое назначение да помага за раждането на човечността на младите, а се оказа, че самата Система е крещящо лишена тъкмо от човечност?! Сега давате ли си сметка защо всичко в нашата страна е така опорочено, извратено, неистинско, пошло, грозно и прочие?!

Простете, уважаеми г-н Президент, г-н Министър, г-жо Манолова че си позволих да Ви занимавам с толкова дълго изложение, имащо на места и чисто философски характер, имащо на места характера на философско есе (писано е обаче, дано доловихте това, сякаш с кръвта на сърцето ми!). Такива странни хора сме ний, философите. Такива са били философите във всички времена, много рядко философ е бил разбиран от съвременниците си, спомнете си историята на Сократ, примерно.
Моят най-непростим грях, моето най-голямо "престъпление", оказва се, е това, че съм философ, че Бог ми е дал таланта и духа на философ, сиреч на един всеотдайно мислещ и страстно търсещ истината човек – ето затова аз си страдам най-много. За това ме наказват и мен също. Най-вероятно за това и мен ще убият. Така е било, така и ще бъде... отсъденото, няма как, ще се случи… голяма работа, нали, „какво тук значи някаква си личност?!”, както е писал поетът.
Приемете горното като моя последна защитна реч – защото с цялото си същество вече усещам, че силите ми са на изчерпване. Великодушният Бог много ми помогна в тия години, безкрайно щедро ми даваше сили, за което съм му благодарен, но ето, сякаш и за Него се оказа трудно да спомогне за победата на инертността, която трови живота ни така усърдно.
Когато едно общество допуска убиването на философите си, то по този начин прави нужното безразличието да задуши накрая и самото него...

13 февруари 2017 г.
Пловдив


С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

15 коментара:

Анонимен каза...

BG отива на кино...

Една моя теза за безумния безмозъчен турско-черкезки сбиртòк (българките имат черкезка красота, също толкова зли), наречен народ на BG - майстори да се убиват един друг, но не и да създадат нещо, това е племе унищожено от турците...

Най-болното е, че немат ум за две стинки, объркват се в детински ситуации...

И ти ще ми се сравняваш с великата Рус - помисли пак...

И се моли за ракетите им, че отивате на кино... От два до четири...

Каза ви го Занка ловджийката...

http://www.btv.bg/video/shows/karbovski-vtori-plan/video/proekt-fatalni-zheni-neprimirimata-lovdzhijka-baba-zanka-ot-tran.html

==================================


А. от Австралия

Анонимен каза...

Ето kak BG компартията опапа след 1989 ЧЕТИРИ МИЛИАРДА ЩАТСКИ ДОЛАРА В НАЛИЧНОСТ... >>>

VIDEO >>>

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/spomeni-za-prehoda.html

Ето ^^^ и откъде се управлява BG, ако не си разбрал още - 3 места. А така ли е с Абстралия? (аз така й викам щот е мноо умна, ОК?)... Ама се управлява сама горе-долу, макар че й викат Заместник-шерифа (deputy-sheriff) на Щатите... Ама същия език, друго е, а BG не разбира и бъкел от езика на управляващите я, то с Хитлер беше по-лесно, BG имаше специалисти по немски, с лопата да ги ринеш... Колкото и да е странно и досега няма добър бълхарин по английски, всичкото са аматьори без реална дълбока връзка с тоя език и хората му, а папагали... С Хитлер беше по-лесно, повтарям... Напр. преводачката при Слави е смях, тя не усеща нюанси в английския, някакъв мъж преводач при Гала - смях, той не усеща нюанси на мисълта, а бълва кат мегафон перфектни звуково английски думи... И прилича на хотелски гущер (lounge lizard) - демек баровец на бълrарски...

BG нема да се справи никога с английските народи, защото те са много по-умни от нея... И по-работливи... И много непривични за недодялания, не особено интелигентен, но надменен (т.е. комплексиран) и префърцунен байганьовски манталитет...

==================================================

Нали проф. Любомир

http://www.bitelevision.com/minalo-ne-svarsheno-na-edna-godina-zona-svobodna-ot-komunizam-za-lazhata-bsp-predi-i-sega/

казва, че комунистите имат неестетически (т.е. по моему комбинация от зли + прости физиономии) - винаги съм наблюдавал с удоволствие това (защото го знам), ето ти и пореден пример с PICS на Атанас Семерджев (in attachment)...

Хиляди примери имам, ето ти и още един - за бездуховни и специфично грубиянско-зли комунистически лица... Ето, виж сам свинете, с които живяхме...

https://www.youtube.com/watch?v=rt4fWLxDll0

Отдавна съм казал, че ми е абсолютно непосилно и невъзможно да се идентифицирам с народ, който харесва /и досега/... Стоянка Мутафова (турска дума) !?!...

=================================================

Имам и друга чисто моя теория - че рака е библейска болест, наказанието от Откровение, и тя хваща преди всичко атеисти и безбожници... Погледни сина на Aтанас Семерджиев (Wikipedia) - рак...

Може би съм тествал това 500++ пъти --- от рак умират комунисти (врагове на Бога)...

Моля прочети Wikipedia за Атанас Семерджиев - той е навсякъде в червения терор след 9.IX.1944, тоя човек, както и бай Тошо, е причинил смъртта на стотици хора...

Глупавите кат задник бълхари го туриха министър на вътрешните си работи, а бай Тошo дopи rи управлява 45 години... един престъпник и убиец като Мирчо Спасов (опаа, сина му умря от рак in South Africa) и Газдов...

Атанас Семерджиев, Wikipedia…

ENJOY ! , философико !

А. от Австралия

Анонимен каза...

Вх. № 394/13.02.2017 г. (ПГЕЕ)

Анонимен каза...

Здравейте,
Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-186/13.02.2017Г.
Хубав ден!
РУО - Пловдив

Анонимен каза...

Вашето писмо беше регистрирано в деловодството на нашата администрация с входящ номер 94-00-556/13.02.2017.

Дирекция "Канцелария" - Президент на Република България

Адрес: гр. София, ПК 1123, бул."Дондуков" 2
Тел: (02)9239333 /централа/
Ел. поща: priemna@president.bg
ВЕБ страница: www.presidentbg

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров,
Изпращам ви вх. Номер под който е регистрирано писмото Ви в МОН 94-21135/13.02.2017 г.



Приятен ден!

Анонимен каза...

Dude, take your medication... I suspect that A. from Australia is... surpiiiise, our Achko from Plovdiv. Am I rigth, am I? Dude, you're bypolar. Or utterly talented, a kind of a rare metal in the swamp of mud... Now, if you get what I say, tell me with your twikee Austrelian accent Are you Achko or not?

Ангел Грънчаров каза...

На имейла на А. от Австралия написах току-що следното:

Ако обичаш, отговори на това говедо, написало ето какво:

Dude, take your medication... I suspect that A. from Australia is... surpiiiise, our Achko from Plovdiv. Am I rigth, am I? Dude, you're bypolar. Or utterly talented, a kind of a rare metal in the swamp of mud... Now, if you get what I say, tell me with your twikee Austrelian accent Are you Achko or not?

Коментарът му се намира ето тук: https://aig-humanus.blogspot.bg/2017/02/blog-post_67.html?showComment=1487040683842#c9013556320500994888

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Райчо Радев каза...

ДА СЕ УТВЪРДИ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА /ИНОВАТИВНА/ РАБОТА НА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ.
И за слепците става ясно, че Ангел реализира иновативни методи на обучение по философия. В "иновативният" "нов" закон за образованието може да се намери начин за индивидуална иновативна дейност на учителя. Ще бъде трудно, защото стандартът за иновациите е направен по мярката на бюрократите от МОН, но не е невъзможно. Необходимо е малко усилие, за да се преодолее "прокрустовото легло" на нормативната база в образованието.
Обръщам се специално към Лазар Додев от МОН, който е и един от авторите на този стандарт, както и към директорката на ПГЕЕ ПЛОВДИВ, защото това /в известна степен/ би нормализирало отношенията и ситуацията в училището. Надявам се, че ще признаете следното: Ангел Грънчаров е един от най-активните учители по философия в България. Дайте му възможност за творческа реализация в преподавателстата си работа, която му позволява и ще се обоснове от нормативната база. От това ще спечелим всички радетели за подобряване на образованието и най-вече учениците.
Райчо Радев
пенсиониран директор на училище
учител по философия

Анонимен каза...

Вглеждайки се сега в 3D скулптурния портрет на Сенека, поне моя милост забелязва, Учителю, че има сходство и подобие в чертите ви на двамата философи , което си мисля, съвсем сериозно -шеговито, че не е никак случайно....:-) Дано ти подобри настроението! А смисълът....на не безразличието към философията, органична част от която са философстващите индивиди е неясен, очевидно и наистина не, само за някои нещастни директорки, помощничките им, и пенсионирани учителки с беснеещи колективистично-комунни и злобеещо- тъмни ретроградни уклони....:-) Но , уви и по -нанагоре... по безкрайните стъпала на административно-управленската структура на страната ни.....С изключения, разбира се, потвърждаващи наблюдението....:-)

Владимир Петков

Ангел Грънчаров каза...

Приятелю, оказа се, че се бях заблудил, че това изображение е портрет на Сенека (от по-младите му години, както си мислех), оказа се, че било на един кръвожаден римски император, именно на... император Каракала! :-) Така че, оказва се, моя милост, по твоята преценка, прилича на кръвопиеца... Каракала! :-) Както и да е, поправихме грешката, корицата ще излезе с истинския портрет на Сенека. Казвам това, щото се получи хубава и весела шега по повод на твоето ми сравнение със "Сенека", нали? :-) Бъди здрав!

Анонимен каза...

Глей....:-) Какви ли шеги не си прави Господът с нас, о, само не: кръвожаден... Приятелю!, :-) - С нас уважаващите Го негови... съ-мишленици ли, съ-знаващи се ли, като такива... Човек грижещ се за домашната си котка не би следвало да бъде... и далеч не, само кръвожаден, а дори и много по-фино и по-незабелязвано - безчовечен в отношенията си с хората....А ти си прекрасен пример в очите ми точно и именно за такъв котко,.. човеко... и дори... ученико-любец! :-)

Владимир Петков

Анонимен каза...

Another idiot, aka VlaTko Petkov Rashkov... It seems that Mr Grunch is not bypolar but rather trypolar. Achko, c'mon, stop playing games. We all know that Vlatko is You... It is clear, the Australian mutton would disappear; he cannot speak English and has no way to communicate with me, but no woorriies, here it is Vlatko, to replace him... with a new heavy dose of gibberish.... Hey, Grunch. Have you asked yourself, Why the hack am I doing with all this circus-shit? Whom am I kidding? Am I normal? Should I take pills? Not vitamins. Tranquilizers of kind... Use goodle's translator to comprehend, and, if you wish, answer using google translator to communicate.... Btw, can speak in Russian, no problem, I get it... And last, but not least, you're fun to watch. But take it easy...

Ангел Грънчаров каза...

Приятелю Владимир, някакъв идиот ме обвинява, че аз и ти сме били едно лице, т.е. че аз съм бил пишел твоите коментари в блога си! :-) Ето какво пише туй англоезично конспиративистко говедо:

Another idiot, aka VlaTko Petkov Rashkov... It seems that Mr Grunch is not bypolar but rather trypolar. Achko, c'mon, stop playing games. We all know that Vlatko is You... It is clear, the Australian mutton would disappear; he cannot speak English and has no way to communicate with me, but no woorriies, here it is Vlatko, to replace him... with a new heavy dose of gibberish.... Hey, Grunch. Have you asked yourself, Why the hack am I doing with all this circus-shit? Whom am I kidding? Am I normal? Should I take pills? Not vitamins. Tranquilizers of kind... Use goodle's translator to comprehend, and, if you wish, answer using google translator to communicate.... Btw, can speak in Russian, no problem, I get it... And last, but not least, you're fun to watch. But take it easy...

Ако искаш, може да му отговориш...

Анонимен каза...

То, това англоезично конспиративистко говедо, както го именуваш с пълно право, щото е анонимстващ тук негодник, уважаеми Учителю и Приятелю драг, разбира се, че е решило да ни провокира и разбира се, че не е право!
И естествено, че не заслужава да му се отговаря!
Казваш, "ако искаш" и си признавам, че никак не ми се занимава с такива отрепки, със самочувствието, че, като са научили един език, дори и перфектно, биха могли анонимно да се представят за англоговорящи...Българско говедо е... от най-скапаните...Ма и мнооого по- долнокачествено!Щот се мисли за много по-горно, велико и рашънско...Именно и точно, заради последното му тъпо самочувствие, се съгласявам с твоята диагноза, че това е измучало неуместно тук на Балканите рашънско и по-точно пропутинско, войнолюбиво, тъпоглаво говедо!И считам, че му плаща путин да ни провокира, да ни принизява , като изтъква "своето"...уж англоезично, огромно, но силно нетипично за англоезичника езиково и умствено превъзходство...:-)

2017.02.16г. Владимир Петков-Трашов