Да, демокрацията и свободата си имат доста неудобства, но въпреки това са за предпочитане пред тъй умилителната тирания, пред тъй сладкото робство!

Ще продължа по подетата вече тема за това как мъчително тече изключително важния иначе процес на реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия (вчера се опитах да представя как протече изключително показателния, красноречив в много отношения Педагогически съвет, ето линк към нея: Шоуто продължава, а празникът иде: търпеливци, продължавайте да търпите униженията - и се самобичувайте още по-усърдно!). Сега ми се ще да продължа, понеже проблемите съвсем не са решени, напротив, тепърва предстои борбата за осмислянето им, за практическото им решаване, за поставянето им на вярната основа. Решавам тази сутрин с оглед на това да напиша един доклад до Педагогическия съвет - в който да кажа онова, което не ми беше позволено да кажа на самото заседание, на самия Съвет в един момент класьор(к)и на началството превърнаха заседанието в отвратителен скандал, увлякоха се някои активисти в лични нападки и обиди спрямо моята скромна особа, изгуби се смисъла, някои даже подмениха темата, а пък директорката не пожела да направи нужното за да въведе ред и да постави нещата на принципна основа; абе стана голяма излагация, случи се, както обикновено, "голям издън", както се говори в известния английски филм "Ало ало". По тази причина ми се налага да опитам да върна дебата в разумно русло като напиша един доклад, в който да доизясня своята позиция, защото, както казах, по неподобаващ, даже непристоен начин опонентите се опитаха да ми запушат устата. След няколко дни предстои нов съвет (заради края на първия учебен срок), е, с този свой доклад ще се опитам да провокирам по-смислен дебат по наистина важните, не търпящи отлагане проблеми на училищния живот. Ето какво написах тази сутрин:

До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДОКЛАД

от Ангел И. Грънчаров, учител по философия

Уважаеми дами и господа учители, колеги,

Уважаема госпожо Киркова,

На 8 февруари т.г. в училището ни се проведе изключително интересно, многозначително, а бих си позволил даже да кажа и епично заседание на Педагогическия съвет, което крайно точно илюстрира тежката психологическа и нравствена ситуация в нашата училищна общност. Обсъжданията на това заседание повдигат много важни въпроси, които, за жалост, останаха без отговор на самия Съвет, там дискусията в един момент се изроди, дадени колеги си позволиха да превърнат заседанието в нещо като "народен съд" над "злодея Грънчаров", който, видите ли, бил изключително "долен човек", "вреден", "подъл", "некадърен", не знам си какъв още, даже една страстна дама, възпитателка и учителка на младежта, си позволи да крещи, че "въпросният Грънчаров" било трябвало сам да се махне от училището - понеже щото само той нарушава тъй умилителната административна идилия! Поразително е това, че много хора не пожелаха да разберат и да осмислят по-задълбочено и цялостно ситуацията около въпросите, които обсъждахме, примерно дадени хора си позволяват априори да отхвърлят моя преподавателски подход само на "солидното основание", че оня, който на мисли "като нас", той, разбира се, "не мисли правилно", такава една нетърпимост към другото мнение и разбиране е крайно неуместна в нашето демократично и модерно време. Дадени самоотвержени херои на авторитарно-терористичния "педагогически" подход без замисляне си позволиха, примерно, публично да се излагат като се нахвърлиха да ме обиждат, да ме наричат "некадърник", и то на основанието, видите ли, че съм бил различен: тук "логиката", явно, е тази, че който не мисли "като нас", който не е като нас, той, разбира се, е "лош", "калпав", "пропаднал", "некадърен" и прочие. Забележете, такова едно ретроградно отношение (характерно за отдавна отминалите, ала изглежда непрежалими за дадени хора страшни комунистически времена), си позволяват да се отнасят толкова грозно към мен, преподавателя, който има същите права като тях, правете си сметка как се отнасят същите тези херои на казармения "възпитателски" подход към своите ученици, на които им е хрумнало да направят или да кажат нещо по-различно, която няма да се хареса на техния не търпящ различията в мненията преподавател и възпитател!

Още по-страшно е това, че ръководещата Съвета, именно директорката Анастасова, не направи нищо за да спре тия грозни нападки към моята скромна особа, да предотврати израждането на обсъждането, да възпре превръщането му в крамола, в скандал, в тъпо шоу; не, напротив, изглежда за ръководството такова едно развитие на нещата сякаш беше желано. Знаейки нескриваната неприязън на директорката към моята скромна особа, дадени хора без капчица неудобство се надпреварваха да ме хулят както могат, да дърдорят по мой адрес каквото им дойде на акъла, такова едно безнравствено поведение е най-малкото укоримо от морална гледна точка, да не говорим за това, че е несъвместимо с високия духовен статус на учителя, на възпитателя на младежта, в този смисъл е абсолютно недопустимо. Да, ама административното ръководство на училището, изглежда, не обръща внимание на такива "претенциозни морални лигавщини", за него очевидно е важно да трупа "доказателства" в подкрепа на своята любима теза, а именно, че учителят по философия не само че е "пълен некадърник", заслужаващ незабавно уволнение, но той, видите ли, е и толкова "несговорчив човек", който по тази причина успя да настрои срещу себе си "целия наш сплотен колектив"; излишно е да казвам, че тази ретроградна и анахронична технология и психология за насаждане на "образа на врага" в съзнанията на "народните маси" е от инструментариума на уж отдавна отишлия в архивите на историята комунизъм. Има и още много други обезпокоителни явления и процеси, които намериха своя грозен изблик на миналия Съвет: примерно "съгрешили" ученици бяха принуждавани да се самоунижават и покайват пред целия Съвет, на същите тия ученици бяха наложени съвсем непропорционални и тежки наказания, примерно защото "колективно" били участвали в създаването на "неправилна" фейсбук-страница за училището цял един клас (!!!) беше наказан с отнемане на стипендиите, в другия един фрапантен по идиотизма си случай най-елитни ученици от училището ни бяха наказани с отпадане от групата на заминаващите на производствен стаж в Западна Европа само защото са лайкнали изображения от същата онази "толкова погрешна" фейсбук-страница!!!

Срещу ученици, инициирали подписка в моя защита по време на гладната ми стачка, пък се оказа, че било инициирано "безупречно криминално разследване" (както без капка неудобство пред Съвета се похвали очевидно падащия си много по милиционерщината педагогически съветник!), което "несъмнено" доказало, че точно тия ученици, видите ли, били откраднали някаква... рам-памет на един компютър, един вид тия ученици бяха обвинени във "вредителство спрямо социалистическата държавна собственост", на мен тия обвинения ми звучат крайно нелепо, разбира се, и тия двама ученика бяха доведени пред Съвета и по знаменития метод на великия главен прокурор на Сталин Вишински не само че направиха "пълни самопризнания" за "престъплението" си, но и, както подобава, бяха принудени да изпият цялата горчива чаша на унижението; съответно и те бяха наказани най-сурово, с дисциплинарното наказание последно "предупреждение преди преместване в друго училище", а аз се питам: дали всичките тези старания не бяха приложени само и единствено да се отмъсти на въпросните ученици заради това, че са имали неблагоразумието да инициират и да направят подписка в моя защита по време на гладната ми стачка?! Ако други ученици бяха "откраднали една рам-памет", питам се, дали и срещу тях щяха да бъдат приложени такива жестоки санкции, дали и те щяха да бъдат унижавани толкова жестоко?! Много се съмнявам, училищното ръководство, както е знайно, непрекъснато прилага "двоен аршин", то дели и учениците, и учителите, на "наши" и на "ненаши", които са наши, за тях има съответните облаги, ето, оказа се, че на една ученичка, дето е от "най-нашите", т.е. е от най-приближените до ръководството, само на нея беше простено от директорката за това, че е извършила "тежкия грях" да лайкне изображение на онази същата скандална страница, да, тя ще замине на производствен стаж в Западна Европа, а други ученици, понеже не са "наши", няма да заминат - ето че по дяволите отива такава една "дистрибутивна справедливост", уважаема госпожо директор, а давате ли си сметка колко страшен е възпитателния ефект от Вашия "тъй правилен" педагогически и особено управленски подход?!

Ето, пак стигнахме до подхода. До различните подходи. До това имаме ли право на различия в подходите - като учители, като възпитатели - или "в унификацията е спасението на нацията" (Ст.Цанев), щото, знайно е, директорката Анастасова направи какви ли чудесии за да гони от училището "тъй неправилно мислещия" и имащ различен подход учител по философия Грънчаров. Та за този принципен въпрос около различията в подходите искам да кажа нещо изключително важно. Аз го казах пред Съвета, но там не му беше обърнато внимание, а директорката направи нужното да "забрави" и да не подложи на гласуване моето предложение в тази посока. Става дума за следното.

В нашата така мъчително демократизираща се училищна общност преживяваме последните конвулсии на умиращия, на отиващия си авторитарен управленски подход, който аз напоследък обичам да наричам и терористичен - и правя това неслучайно. (Думата терор иде от латинския и значи страх, ужас, това добре илюстрира същината на въпросния подход, разчитащ главно на страха, на ужасиите, които се стоварват върху главата на онзи, който има неблагоразумието да се осмели да бъде различен!) Авторитаризмът е безкрайно порочен управленски подход, водещ до ужасни резултати особено в сферата на образованието и на възпитанието на младежта, но, за жалост, в нашата училищна общност, с идването на власт на новата директорка той стана господстващ. Е, можем да лицемерим и да се преструваме, че авторитаризмът ни е "кадифян", е обвит в кадифе, е мек, ала грозната му авторитарна същина прозира зад фалшивото лустро, зад лустрото-менте. Да, ама какви бляскави успехи имаме когато прилагаме този толкова ефективен за нашенските родни условия подход бе, Грънчаров, защо се мъчиш да отричаш очевидното: ами когато учителят е авторитарен, в часовете му има прелестна тишина, има превъзходен ред, учениците са тъй възхитително послушни, ах, колко послушни са учениците когато знаят, че ако дръзнат да направят нещо непозволено, "ще ги гази крава" или направо "бик", ох, колко страшно става когато някой ученик дръзне да направи нещо, което не се харесва на неговия така мило, сиреч гадничко усмихващ се авторитарен учител - или учителка?! Да, ама ти, Грънчаров, не можеш да отречеш, че като учителят гази личността на учениците, за сметка на това учениците ще научат всичко, ах, колко знаещи са покорните ученици на авторитарните, на терористично държащите се спрямо тях учители и учителки?! Те зубрят старателно, направо пеят уроците си сякаш са в хор, ах, каква възхитителна идилия имаме, как прелестно папагалстват учениците когато учителят им е "строг, ала справедлив", сиреч, когато не им позволява даже и да си мечтаят за известна свобода! Абе всички е точно както го иска Системата бе, Грънчаров, ти за какъв се мислиш, ний, учителите, сме просто роби на Системата, каквото иска от нас Системата, това ще правим, ний сме слуги на Системата, я го виж ти, ще си мисли тоя еретик Грънчаров, че е нещо повече от Светата Система?! Точка. Молчать! Не рассуждать больше! Абе, Грънчаров, ще ни умориш от твоите глупапи празнословни филисофщини бре, спри се малко бре, аман от тебе, ти що си, луд ли си, какво има да се рассуждава, ний си знаем всичко, я го виж ти, ще ни губи той времето, да соим тук с часове на съвети, кога ще си готвя манджата, мама му стара?!

Този е подходът, който е "законен", "официален", "позволен", "добър" и прочие в представите на г-жа Директорката, а, знайно е, понеже началството никога не греши, той е задължителен за всички учители. Който не се държи според предписаното от директорската догма, той е не само еретик, той е "анархист", той, съответно, е "пълен некадърник", той "не може да овладее учениците", нему директорката ще го посещава по три пъти на ден (!) в часовете за да произвежда и да трупа купища компромати под формата на поетично написани директорски "платонични диалози", с които един ден властващата особа ще може пред съда да докаже тезата си, че е уволнила "тъй неправилно мислещия Грънчаров" щото той е вреден за учениците, щото им вреди като им дава възможност да мислят самостоятелно, абе да не говорим колко много е вреден за учениците оня учител, който си позволява безумието да ги развращава с тъй съблазнителната свобода, проклета де е, е, а пък Грънчаров е и некадърен, щото свободата за него е само "алиби" да си прави каквото иска, а той си прави каквото иска щото просто го мързи да работи, виждате ли колко е простичка и ясна "философията", която вдъхновява нашата толкова любвеобилна иначе към всички (които мислят като нея или не смеят да кажат каквото мислят) директорка?! Тъй, демокрацията, дами и господа съдебни заседатели и заседателки, пардон, дами и господа учители, е забранена в нашия тъй щастлив остров на авторитаризма, в какъвто директорката превърна със завидно упорство училището ни. Да, всичко щеше да е о`кей ако живеехме в една друга епоха, в едни по-древни времена, да, ама сега навън, зад прозореца, преваля вече второто десетилетие на тъй авангардно мислещия и преобърнал наопаки всички представи на хората XXI-ви век! Ето защо, в моето разбиране, подходът, който цари в нашето училище, е не просто анахроничен и ретрограден, той е и крайно вреден. Времето ни зове за промяна, и то не мнима, не фасадна, не лицемерна, а истинска, същностна, коренна.

Аз съм привърженик на модерната парадигма на свободата, аз съм последовател на идеите за демократичното образование и училище, които отдавна показва прекрасни резултати там, където ги прилагат съвсем съзнателно. Вярно, демокрацията е много лошо и тредно нещо, ох, колко трудно е в демократични и свободни условия да живеем, в тях няма нищо сигурно, там са възможни какви ли не трудности, в тях животът ни подлага на непрекъснати изпитания! Разбира се, че в условията на свобода тъй милият авторитарен ред отива по дяволите, идилията пропада безвъзвратно и завинаги, идва хаосът, възцарява се анархията, ах, колко е опасна тази проклета "слободия", Грънчаров, която цари в твоите часове! Ти бе, Грънчаров, идиот ли си, глупак ли си, що не се откажеш от тия "буржоазни лигавщини", да се кротнеш като нас, да се усмириш, да си повегетираш и ти авторитарно до пенсия, ето, на години си вече, ще се наложи пак да те уволнят бре, Грънчаров, стига с твоите глупости, и акъл имаш ли бре?! И освен това искаш да ни подпалиш чергата от четирите краища с тази твоя проклета демокрация, с тази твоя толкова опасна и вредна свобода! А ний това няма да ти позволим! Ще ми възпитава той пълноценно живеещи и самостоятелно, свободно мислещи, при това граждански активни и инициативни личности: глупости на търкалета, такива като теб, Грънчаров, създават само простаци, ето, нашият социалистически рай отиде по дяволите заради проклетата ви демокрация бе, ало, люти врагове на България сте вий, свободолюбците, вий, демократите - проклети да сте! Съсипахте ни страната и сега, наглеците му с наглеци, искат още свободи, искат някаква си там автентична демокрация, искат да съсипят всичко, което още остана несъсипано. Искат да съсипят нашия тъй умилителен социалистически рай в българското образование и училище, ето къде си насочихте стрелите вий, враговете на България! Ами ний това няма да ви го позволим, е, тази вашата няма да я бъде. Нема да има истинска реформа, ще правим реформата ний, ще я правим както е угодна нам, това, е, точка, молчать, не рассуждать! Ех, да можеше да ви поразстреляме ний вас, демократите, да очистим пак България от тази вредна напаст, ама за жалост не може, дойдоха тежки време, ех, какви бяха времената някога, каква идилия беше тогава - когато враговете си получаваха набързо заслуженото, отзад, в тила!

Пиша така неслучайно, идеята ми е да помогна на неразбиращите да вникнат по-пълно и по-дълбоко в ситуацията, в която се намираме. Тази ми е работата като философ и като психолог: да помагам на неразбиращите и на обърканите, на хората с крайно объркани представи за нещата, на хората, които си позволяват лукса да живеят с представи, нямащи нищо общо с естеството на живота, с реалностите на нашия бурен век, с времето, със съвременността, с повелите на бъдещето и прочие. Забелязвам, че има много хора и в нашия "колектив", които не разбират тия толкова прости неща - или не щат да ги разберат и да ги признаят, щото, видите ли, са преценили, че на тях специално тия неща са им лично неизгодни. да, ще ни се налага да се променяме, животът иска това от нас, ще ни се наложи да се разделим с представите за тъй уютен и подреден авторитарно-терористичен рай, с които на мнозина им е така трудно да се разделят. Демокрацията и свободата са страшни само за ония, които не ги разбират, които не са се овладели от техния толкова вдъхновяващ дух. А получи ли се това последното, тогава на човека сякаш... му израстват криле! Да използвам и такава една метафора, белким някой вдене за какво става дума благодарение на нея. Е, онова, което сам не си го преживял, няма как да го разбереш или приемеш. Свободата трябва да бъде изстрадана - за нея се плаща висока цена. Спомнете си превъзходната библейска история за първия човек Адам, смисълът на която почти никой не разбира. А той е толкова прост, ще си позволя да го кажа с думите на немския поет Гьоте, които ме вдъхновяват още от студентските ми години:

На мъдростта последните предели постигнах днес: живот и свобода добива само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба!

За този душевен поврат става дума, той е същината на предстоящата реформа и в българското образование, срещу която работят толкова мощни сили. Този поврат трябва да стане в душата на всеки един човек, на колкото се може повече хора - и само тогава България ще стъпи на здрава основа и ще поеме към заслужения просперитет. А докато сме жертви и роби на представите за лесен и тарикатски живот, докато се опитваме да надхитрим не само историята, времето, живота, но и самото битие дори, добро няма да видим, а много ще страдаме. И ще продължим да плащаме ужасно тежка цена. От ума си патим, това е. Време е дошло да се променяме - и като индивиди, и като нация. А така потребният ни, съдбовно потребният ни поврат в живота на страната може да стане само ако преди това повратът е станал в личностно-формиращата сфера, именно в българското образование и училище. За да имаме нов тип образование, именно автентично, съвременно и истинско образование и училище първом трябва да се променим ний, учителите, възпитателите на младежта. Първо възпитателят трябва да бъде възпитан - помните ли този тезис на Маркс, и той нещичко вярно все пак е казал (когато е крал от Хегел казва верни неща, когато каже нещо свое, винаги греши!).

Аз съм философ, но това, което пиша по-горе, не е "ужасно отклонение" от темата. Нещата трябва да се разбират в тяхната цялост и взаимна връзка, без разбирането на големия общ контекст нищо не може да се разбере. Ето, напоследък в нашето училище имаме все по-абсурдна ескалация на грешките, което е израз на напълно сгрешената управленска философия и технология на ръководството:

- Пет години ръководството води злостна административна война и терор срещу "народния враг Грънчаров", а "колективът" мълчи съучастнически, всеки гледа да не си разваля рахатя, деморализацията е страшна, последиците от нея са ужасни, едва ли си давате сметка за тях, ако искате, можем да подискутираме по тази толкова любопитна тема;

- На училищното ръководство и на директорката по-специално изобщо не им хрумва, че им се налага по някакъв начин да изкупят вината си за гафовете, които допуснаха във времената на тази толкова славна административно-терористична епопея; не им хрумва изобщо, че в този живот "безплатни обеди няма" (даже и при социализма някои лапаха безплатно, по на повечето ни се налагаше да си плащаме за всичко!), т.е. че ще им се наложи да поемат един ден цялата отговорност за всичко, което си позволиха да направят;

- Без покаяние няма и не може да има помирение; ръководството на училището обаче живее с илюзията, че е непогрешимо, това е най-коварната илюзия, която може да овладее един управник, благодарение на нея грешките на такива самозабравили се управници стават всекидневие;

- Дава ли си сметка ръководството на училището какви страшни поражения нанесе неговата изцяло сгрешена управленска философия и технология върху училището, върху "светата институция"? Тезата, че само "оня там Грънчаров", дето пише всеки ден в блога си за зулумите на директорката, вреди на институцията, е изцяло несъстоятелна, ако поразмислим малко ще установим, че не Грънчаров вреди на училището, а администрацията вреди, та нали ако ги нямаше тия въпросните зулуми и грешни на ръководството тогава Грънчаров просто нямаше да има за какво да пише?!

- Гласността винаги е благотворна, публичността е благодатна, не може да се крият в тайна зулумите и грешките на администрацията, защото нашето училище е публична, държавна, обществена институция, а данъкоплатците имат правото да знаят цялата истина за това как се управлява тяхната собственост; училището не е директорката, то е на българския данъкоплатец, на българските граждани, ето, като пиша за случващото се в училището аз изпълнявам своя дълг и като гражданин, и като медиен деец (блоговете са една модерна медия), и като учител, и като философ; да се мълчи за вършещия се в училището невероятен административен произвол означава да се съучаства в произвола и да се насърчава произвола; между другото, дочувам, че неуморната г-жа Л.Попова, вече пенсионерка, напоследък отново била обхождала учителите в училището и ги била съблазнявала да направят поредната глупост, а именно да се подпишат в поредна подписка срещу "злия народен враг Грънчаров";

- А ето сега и най-новите и крещящо глупави грешки, които ръководството направи и принуди дори и ние, учителите, да съучастваме в тях, а пък срамът, разбира се, е и върху нас, но той е най-вече върху институцията: излагаме се, дето се казва, като "кифладжиите", само дето не мога да разбера защо пък кифладжиите да се излагат чак толкова като нас? Та грешките от последните дни да ги изброявам ли? Ами вие ги знаете: за едно лайкване на фейсбук страница някои елитни ученици, от "ненашите", бяха наказани с отпадане от групата на заминаващите на стаж в Западна Европа ученици; цял един клас заради някаква (по маниера на Вишински) "колективна вина" беше наказан с дисциплинарни наказания и с отнемане на стипендиите само защото тези ученици са направили нещо толкова понятно и полезно: направили са фейсбук-страница, в която учениците да могат да си изливат някои емоции, сподавени от царящия в училището ни авторитаризъм на учителите, сиреч, учениците са се възползвали от своето конституционно право свободно да си изразяват мнението, ето, ний обаче ги наказваме за това, щото ний сме привърженици и на цензурата; случаят с "крадливите ученици" от Х В клас, които съвсем "случайно" са инициатори на подписка в подкрепа на "народния враг Грънчаров" ми се вижда в този контекст като съшит със съвсем бели и дебели вълнени конци, той се нуждае от ново разследване, въпреки успехите на "видния криминалист" - нашият тъй послушен и изпълнителен педагогически съветник;

- По отношение на случая с ХI Ж клас историята е още по-фрапантна, тя беше обсъдена в крайно уродлива форма на Съвета, но тази история се нуждае от най-внимателно ново разследване от обективна комисия - заради съществуващите съмнения и подозрения, че училищното ръководство си е позволило да използва ученици за разправа с неудобен преподавател; тези съмнения и подозрения или ще бъдат разсеяни от въпросната обективна комисия, или ще бъдат потвърдени, а от установяването на истината всички имаме интерес, нима ръководството на училището няма интерес от установяването на истината?! Аз предложих пред Съвета създаването на такава комисия, която, за да е съвсем обективна, в нея трябва да влязат и авторитетни личности от гражданството, родители, прависти и пр., ала директорката се "разсея" и "забрави" да подложи на гласуване предложението ми; ето, сега подновявам това свое предложение съвсем официално, в писмен вид и настоявам то да бъде гласувано на следващия Педагогически Съвет (този за отчитане на резултатите от първия учебен срок), като тук добавям и следните предложения за членове на въпросната Комисия за установяване на цялата истина по тъй изобличителното поведение на ХI Ж клас, та значи предлагам за членове на тази комисия:

- инж. Венелин Паунов, бивш директор на училището;

- инж. Радомир Парпулов, бивш учител и бивш заместник-директор на училището;

- инж. Вангелина Искрова, бивш учител в училището;

- г-жа Мина Ветренска, бивш учител по философия и бивш педагогически съветник в училището;

- адв. Марин Чушков, бивш ученик от нашето училище

Поне тези предложения за членове на комисията предлагам от страна на свързани с училището авторитетни граждани, на които може да се има пълно доверие. Разбира се, в комисията може да влязат и сега действащи учители от училището, примерно г-дата Стефан Кралев и Атанас Атанасов. Между другото не е зле същата комисия да разгледа и случая с "крадливите" ученици от Х В клас, която е толкова съмнителна, че повече не може да бъде;

- По отношение на учениците от Х Д клас, предлагам Съветът да инициира предпазване от толкова груба грешка, имаща крайно негативни възпитателни последици, и наказанията на учениците да бъдат отменени, просто на класната ръководителка трябва да се помогне да осъзнае каква голяма грешка е дръзнала да допусне;

- По отношение на елитните ученици, отпаднали от групата, заминаваща на стаж в Западна Европа, предлагам същото, което предложих и на Съвета, ала директорката и за него "се разсея и забрави" да го подложи на гласуване, а именно: Съветът да помоли комисията по това пътуване да си преразгледа решението и да поправи допуснатата груба грешка, а на ощетените ученици администрацията май следва да се извини, аз не зная можете ли да си представите какви морални щети нанася на ученическите души такава една грозна несправедливост?!

Толкова. Мисля, че все пак успях да кажа нещо важно, което е повод за преосмисляне на собствените ни възприятия на проблемите, а също и за поставяне на дебата на длъжната, на разумната основа. Моля Ви, г-жо Киркова, намесете се този път по подобаващия и ефективен начин, сама виждате, че ситуацията в това училище е извънредно тежка, развалата напредва застрашително. Може би ситуацията налага управлението мна ПГЕЕ-Пловдив да бъде поето от самия РУО, може би се налага на г-жа Анастасова да се предложи временно оттегляне от директорския пост (за да й се даде време да преосмисли позицията и поведението си), не знам, може би пък е време висшестоящите институции да си изпълнят най-сетне дълга и да направят нужното нещата в нашето училище най-сетне да започнат да се поправят?! Видно е, че се стигна дотам, че грешките на ръководството са всекидневни и при това са най-груби, а като капак на всичко са от много неприятно естество, те са просто крещящо неразумни или удивително абсурдни - да се изразя така. Разбира се, нямам намерение да обиждам никого, старая се да казвам истината такава, каквато ми се е открила на мен; ако греша ще бъда много благодарен, разбира се, на оня, който успее да ми покаже къде греша; убеден съм, че тази е вярната реакция когато някой добронамерен човек си прави труда да ти показва някоя глупава грешка.

Извинявам се за дългия доклад, но демокрацията има доста неудобства, примерно да четем дълги доклади, да мислим върху тях, да водим дълги, изтощителни дебати, поради които повечето колеги да не могат да си сготвят манджата в къщи и прочие, и так далеее, и ала-бала, и тинтири-минтири...

Да си пожелаем промяната или повратът към добро при нас да започне колкото се може по-скоро! Дай Боже!

10 февруари 2017 година

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo