Предстои ми тия дни да пиша "тъжба" или "искова молба" (хич не ги разбирам тия изтънчени правни и съдебни термини!) до съда, но не до кой да е съд, а до... Европейския съд по правата на човека в Страсбург! Да, налага се сам да пиша този документ - след като прочутият адв. Михаил Екимджиев ми отказа да се занимава с моя случай, по негова преценка случаят ми бил "безнадежден", нямало смисъл да се обръщам към ЕСПЧ щото моят казус бил "съвсем ясен" и прочие. А случаят ми е такъв: директорката на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя като учител по философия, в официален документ до ТЕЛК, наречен "производствена характеристика" си позволи да ми даде своя оригинална "психиатрична диагноза", а именно, че съм бил човек "с чести пристъпи на нервно-психологически разстройства" - и това тя го написа при положение, че никога в живота ми (Слава Богу!) не ми се е налагало да се обръщам за помощ към към психиатър, аз страдам от сърдечно заболяване, заради което съм и инвалидизиран. Да, обаче директорският сигнал или, иначе казано, донос до "здравните власти" задвижи скрибуцащата бюрократична машина на нашето родно социалистическо здравеопазване, в резултат на което се получиха твърде интересни последици.
Та значи заради въпросната директорска "психиатрична диагноза" моя милост първо беше насочен към "Психиатрична ТЕЛК", комисията "ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ" на Пловдивския ТЕЛК, която до този момент ме е преглеждала и инвалидизирала, счете за нужно да ме изпрати в психиатричната комисия. За да бъда прегледан от нея на мен ми се наложи за първи път в живота си да посетя кабинетите не само на психиатър, но и на психолог. И при двата прогледа ми беше издаден документ "Психично здрав", "Психични функции - в нормата" и пр. Да, ама тъй усърдната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, с която имам крайно сериозен конфликт на ценностна и мирогледна основа (тя не може да ме гледа щото в мое лице вижда "народен враг", рушител на тъй милата на сърцето й административно-командна система в образованието и възпитанието, моя милост пък е привърженик и последовател на съвсем различни, а именно съвременни, свободолюбиви, демократични и хуманни образователни и обучителни технологии и методологии!) предприе съответните мерки за да бъда "уреден" с "лекарско потвърждение" на нейната тъй оригинална психиатрична диагноза и за мое удивление две психиатърки на пенсионна възраст от ТЕЛК-Психиатрична в Пловдив ми издадоха диагноза "органична емоционална лабилност", пренебрегвайки изцяло свидетелствата на техните колеги, преди три дни издали ми документи че съм психично здрав; оказа се, че който има подобаващите връзки, за него в нашенските родни условия няма нищо невъзможно!
Тази тъй интересна "диагноза" въпросните психиатърки на преклонна възраст я свързаха с проведена ми преди близо година животоспасяваща операция с трапанация на черепа (за изваждане на хематом, получен от кръвотечение, предизвикано от спукване на капиляр в резултат на мозъчно сътресение), сиреч, по тази логика се оказва, че подобни операции на главата един вид неминуемо били пораждали и... психично заболяване! Както и да е, заведох съдебно дело от частен наказателен характер (за клевета) срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, а тя пък, ползвайки се от своята власт, си позволи месец след това... да ме уволни от работа в училището, заради което пък ми се наложи да заведа още едно съдебно дяло, а именно за отмяна на заповедта й за уволнение. (Преди година пък бях вече спечелил друго съдебно дело, то беше за отмяна на нейна заповед за дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", Върховният Касационен съд отмени заповедта й, същото се случи и със заповедта й за моето уволнение, след дълъг и тежък съдебен процес ВКС ме възстанови на работа). А ето какво стана с наказателното съдебно дяло за клевета.
Спечелих го на първата съдебна инстанция след дълъг, изтощителен съдебен процес, продължил близо две години! Директорката сериозно се уплаши щото след като получи осъдителна присъда по наказателно дяло това можеше да застраши властта й, т.е. може да доведе до падането й от директорския пост, все пак осъждани лица да бъдат ръководители на образователно-възпитателни учреждения е куриоз, който дори и в български условия ще звучи прекалено гротесково. Взети бяха съответните мерки, директорката си нае виден адвокат, бивш магистрат на ръководна длъжност в Прокуратурата, нае си адвокат с много връзки, който, естествено, с лекота спечели делото на втора инстанция. (Спечели делото с умопотресаващия съдебен аргумент че директорката, водейки се от високото си съзнание за служебен дълг, видите ли, просто не била съзнавала, че обижда жертвата на клеветата си, именно моя милост, т.е. била извършила престъплението несъзнателно, неумишлено, един вид го е извършила значи по инстинкт!) А пък на това основание вече беше детска играчка да спечели делото и във ВКС. Загубих делото, за това, че съм дръзнал по съдебен ред да си търся възстановяване на достойнството, ми се наложи да платя ужасно висока морална цена, да не говорим за парите, които пропилях по тия дела, става дума за хиляди левове, дори се наложи като капак на всичко да платя и сума ти пари на оклеветилата ме самозабравила се властница за това, че е имала добрината да ме оклевети така грозно!
И ето, моя милост вече е изправен пред необходимостта да си защищава правата и достойнството в Страсбург, където ще се наложи да заведа дело вече срещу България, понеже, сами виждате, в нашата страна правосъдието ни е такова, че истината, правото, правдата, справедливостта, човешкото достойнство и прочие не значат абсолютно нищо.
Та пиша това нещо защото все пак се надявам да си намеря адвокат, който да се съгласи да води делото ми в Страсбург. До този момент не мога да намеря такъв адвокат. Оказва се, че в България е крайно трудно човек да намери и адвокат, за когото, повтарям, истината, правото, правдата, справедливостта, човешкото достойнство и прочие означават нещо.
Ако има обаче такива правни и правосъдни дейци, които искат да ме опровергаят, ето, давам им шанс да го сторят. Нека да ми се обадят. Понеже обичам психологията, позволявам си да направя и такъв един малък тест. За което моля за извинение. В отчаянието си човек е способен на всичко, знаете, удавникът се хваща и за сламката...
Ако не намеря такъв адвокат, ще ми се наложи сам да си пиша изложението до съда в Страсбург. Няма да имам друг избор. Ще напиша каквото трябва, пък да видим какво ще стане. Имам крехката надежда, че Европа не е България, че в Европа човешките права значат нещо, но дали надеждата ми е основателна, ще се разбере, живот и здраве да, в близкото бъдеще.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Учителю драг, бях ти написал един текст, в който ти споделих опита си и етапите, през които минава една ПРЕПИСКА със ЕСПЧ в Страсбург.От който опит е очевидно, че най-важното и същественото е да убедиш този съд в лицето на разглеждащия твоята жалба съдия - за нейната допустимост на разглеждане от него! Това го знаеш, можеш го, убеден съм - единствено и, само ти - как да го обясниш в първоначалната си кратка и по същество жалба-молба за завеждане на въпросната ПРЕПИСКА.В която обясняваш: защо считаш, че ти е нарушено фундаменталното право на правосъдие, а не защо си недоволен от съдебните решения , които "уж са ти го нарушили" :-)... Може би с тази коварна отсянка следва да се пребориш най-вече и затова ти насочвам вниманието към нея!Защото после в книжата, които съдът ще ти изпрати по заведената най-вероятно преписка - той ще върти, ще суче и ще си иска точно и подробно изясняване, чрез въпросника си на именно този централен въпрос! И в зависимост от убедителността на правния ти отговор съдията ще реши допустимостта на жалбата ти до съда, пък там...е чест за всеки адвокат да се изяви, ако и, когато се заведе делото!....:-) Предполагам, че пред свършения факт на заведено от теб успешно делото ти в Страсбург и самият адвокат Екимджиев би кандисал да ти го води....:-) Успех ти пожелавам от сърце - да стигнеш до...такъв етап! Много внимателно вникни в чл. 34, 35, или 36 от ЕК, вече съм позабравил, с неговите алинеи и точки, регламентиращи допустимостта на жалбите!За да ти са винаги под носа, а по-важното в разума и сърцето, когато отговаряш на "въртелите", на съда....:-)
Владимир Петков
Аз съм тук, за да дам свидетелство за това как се върнах на съпруга си, който ме остави повече от 3 месеца, се оженихме повече от 7 години и получихме две деца. нещата вървяха добре с нас и винаги бяхме щастливи. докато един ден съпругът ми започна да се държи по начин, който не можех да разбера, бях много объркан от начина, по който се отнасяше към мен и децата. по-късно този месец той не се върна у дома и той ме повика, че иска развод, аз го попитах какво не съм направил наред, за да го заслужа това от него, всичко, което той казва е, че той иска развод, че той ме мрази и не искам да ме види отново в живота си, бях луд и също разочарован, не знам какво да правя, аз бях болен повече от 2 седмици поради развода. аз го обичам толкова много, че той е всичко за мен без него животът ми е непълен. Така че реших да кажа на моя колега и когато й казах черупката ми каза, че има психическо количка за правописа на име Dr.ODIGIE, че трябва да се свържа с него, за да може да реши проблемите ми, които никога не съм вярвал, защото се натъкнах на онези, пари, без да върна съпруга ми. Така че тя ми каза, че DR.ODIGIE е 100% гаранция, че той е този, който й помогна, когато съпругът й напусна. Той ми даде имейл и обясних всичко, което му се случи. И той само ми каза да не се притеснявам, че съпругът ми ще се върне при мен, точно когато той си тръгна, мислех, че това е шега. Но това беше изненада за мен, когато се случи така, както го каза д-р Одиги. Сега съм свидетел на онова, което д-р Одиги може да направи. Така че, ако минавате през подобен проблем, както и аз, можете да се свържете с д-р ODIGIE, знам, че той все още ще реши проблема ви. Можете да го достигнете чрез неговия имейл адрес (drodigiesolutionhome@gmail.com) свържете се с него на това, което е на ап на +2348113585486
Публикуване на коментар