Ако сега у нас се появи човек като Левски какво ли ще да му се случи?!

Интересна дискусия по един твърде уместен въпрос:

ПИТАМ СЕ: КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ АКО СЕГА СЕ ПОЯВИ ЧОВЕК, ТАКЪВ... КАТО ЛЕВСКИ!?

Ani Momchilova

А вие лично какво мислите по този въпрос?

МОЯТ ОТГОВОР: Ако сега у нас се появи човек като Левски той непременно ще бъде най-малкото натикан в психиатрията, а нищо чудно цацаратурата да го е натикала вече и в затвора. Тия, които сега лицемерно славословят по адрес на Левски, тоест редят грозни и лъжливи думи за него, те ще бъдат първите сред ония, които се борят срещу Левски - ако той се появи сега сред нас. Те ще бъдат сред най-първите му врагове. Те ще го тормозят и ще го преследват безжалостно докато го убият. Би ли имал Левски последователи ако се появи сега сред нас? Съмнявам се много. По-скоро съм сигурен, че нямаше да има никакви последователи, а щеше да си остане съвсем сам и самотен. Доколкото познавам българската народна душа, с пълна отговорност пиша това. Защото какъв всъщност е Левски? Той е един човек, който си позволява да каже крайно неприятни за народа думи.

Неприятни са били думите му и тогава, неприятни са и сега. (Да не говорим пък за това колко са неприятни пък делата му!) Той говори за свобода, той зове да престанем да сме роби, той е против робския манталитет, така много разпространен сред народа ни до ден днешен. Той работи за освобождаването на народа, което обаче започва с индивидуалното освобождаване на всеки един от нас. Да се освободиш от своето безразличие примерно. Или от непукизма си. Да се освободиш от робуването на своята инертност, на своята глупост, на своята отдаденост на немисленето. Левски силно ядосва масовия българин, щото е пряка противоположност на това, което този последният е. Днешните патреоти, които така лъжливо славословят Левски, повтарям, ако той беше жив сред нас сега, щяха да са сред най-яростните му преследвачи, те щяха да го топят, да го предават на властта, щяха да го обявят за "соросоид", щяха да го плюят, че бил платен агент на фондация "Америка на България" и прочие. В лицето на Левски тия гнусници щяха да виждат своя пръв враг. Щото Левски е имал дързостта да каже две-три крайно неприятни за този така разпространен и толкова мизерен в духовно отношение човешки тип изречения, примерно ето тези:

- Който ни освободи, той ще да ни и пороби...

- Българинът обича свободата, но само ако му я поднесеш сервирана на тепсия...

- "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Българско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“

Само третата мисъл е цитат, другите ги предавам по-свободно. И за трите мисли на Левски се твърди, че не били негови, сещате ли се с оглед на казаното защо се твърди така?! Амче щото са твърде неприятни на мнозина тия негови мисли, затова се твърди, че не били негови, за какво друго да е?!

Оня, който не е сигурен, че Левски ще бъде приет по начина, по който казвам, ако се появи в наши дни сред нас, такива хора с това само показват, че на тях лично поведението им на Левски е изцяло и органично чуждо, т.е. между тяхното собствено и поведението на Левски няма нищо общо. Те, оказва се, са пряка противоположност на Левски, те самите са отрицание на неговия екзистенциален тип. Ако това, което се е случило на Левски, на теб лично никога не ти се е случвало (пък макар и в умалена или символична форма), ако ти лично никога с нищо не си пострадал, понеже си си позволил да се бориш за свобода, то това показва, че на теб лично Левски не само че ти е непонятен, нещо повече, той ти е съвсем чужд, следователно ти е крайно неприятен. Както ако на един християнин, на човек, който твърди, че е последовател на Христос, никога не му се случило нищо подобно на това, което се е случило на Учителя ти, сиреч, ако ти самият никога не си бил разпъван на кръст заради проявено свободолюбие, заради прекомерна привързаност към свободата, то тогава ти просто лъжеш, че си християнин, нали е така, това поне признавате ли го?! Същото е и по отношение на Левски: вас лично, драги ми треперко и малодушнико, някога водили ли са те към бесилото, съвсем сам в студената заран, а, кажи де, защо се умълча така позорно?

Васил Левски е провъзгласен за наш Апостол на свободата, да, той е Апостолът на свободата на един народ, за когото в мнозинството му свободата все още нищичко не означава, на един народ, който в мнозинството си е готов да се откаже от свободата без да му мигне окото, на един народ, който никога не би си развалил презрения комфорт заради някаква си там свобода. Ние, българите, от тази гледна точка погледнато, сме един народ, който тепърва трябва да почне да доказва, че е достоен за това личност като Левски да бъде негов Апостол. Нашето българско държавно образование продължава да произвежда в масови мащаби роби, а не свободни, разбиращи свободата, привързани към свободата, умеещи да живеят свободно и затова достойно живеещи млади хора. И на никой не му пука заради това, всички си мълчат и търпят издевателствата на тираничната система над собствените ни деца. Е, на неколцина от нас ни пука за това и се борим срещу злодеянията на тиранично-робската система. И нас ни гонят досущ както са гонили Левски, мачкат ни, бесят ни всеки ден, разпъват ни, газят ни, абе правят си с нас каквото си искат. Почти никой не се осмелява да протестира. А какво остава да дойде при нас и да ни помогне, не, такова нещо е изключено. Всички благочинно гледат сеир като ни бесят и нищо чудно и да почнат да ръкопляскат когато въжето стегне шията ни. (Когато директорката съобщила на "сплотения колектив" радостната вест за моето първо уволнение, половината от народа, от учителския народ, започнала... да ръкопляска, представяте ли си, а пък най-големият мерзавец се провикнал прочувствено: "Ееее, най-после го уволнихте, бравос! Защо обаче чакахте толкова дълго, защо не му резнахте главата преди година примерно, защо ни накарахте да чакаме този радостен миг толкова дълго време?!".)

Толкова. Не се сравнявам с Левски, опазил ме Бог! Само констатирам някои поразителни аналогии между неговата съдба и моята. Или между съдбата на Учителя Христос и моята, съдбата на един учител по философия, който обаче се опитва да живее по християнски, иначе казано, свободно: само този е моят непростим грях. Нищо повече от това. Смейте се колкото искате поради това, подигравайте ми се колкото си искате. Ако искате, направете нужното да ме обявите за луд и ме натикайте където ми е мястото, какво пречи да сторите и това, колко му е?!

Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Приемете горното като "гнусна провокация" на толкова лошия и презрян човек Грънчаров - и се обърнете на другата страна да си поспите още по-блажено! Приятен сън ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo