Или вас просто ви мързи да си мръднете и малкото пръстче, това ли било, леле, за малко да не се сетя?!

Много хора (включително и мои ученици) ме питат от няколко дни: как да ти помогнем след като те уволниха от длъжността учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив, можем ли с нещо да ти помогнем в тази ситуация, какво да направим, може ли нещо изобщо да се направи за да ти помогнем? Аз, разбира се, не мога да им кажа нищичко по този въпрос, щото е хубаво всеки сам да реши как да реагира, какво да направи, как да изрази несъгласието си с толкова арогантната и безцеремонна, а също така и безпрецедентна разправа с мен (все пак директорката ме опрасква за втори път в продължение на две години и нещо, съдът ме върна, отмени противозаконната заповед за първото ми уволнение, върнах се на работа, тя обаче не се примири и пак ме опраска по абсолютно същия параграф!). Ако на някой друг човек се случи нещо такова, аз знам как да реагирам, аз лично не се примирявам с несправедливостите, даже упражнени спрямо друг човек, а какво да направите в тази ситуация вие самите, това вече си е ваш проблем; всеки си има съвест, нека сам да решава да прави ли нещо или нищо да не прави. Някои имат разтеглива съвест, сигурно им е гумена съвестта и нищо не правят, проблеми от това нямат, блазе им на тях, те са направи щастливци!

Аз предложих една подписка, тя е най-малкото, което можете да направите. Но до този момент само 12 човека са ме подкрепили, нищо де, няма значение, колкото, толкова! Някои пловдивчани, които искат и имат възможност, могат да дойдат да ме подкрепят на мястото на протеста ми, аз всеки ден около обяд ще бъда до централния вход към двора на ПГЕЕ-Пловдив (известен още като ТЕТ-ЛЕНИН), на тротоара на улица Пещерско шосе съм. Идването ви там може да бъде безценна помощ за мен. Но то иска усилия, ставане от дивана, слагане на обущата, завързване на връзките, отиване до спирката на автобуса, тия адски мъки можете да си ги спестите като, примерно, по имейла напишете до директорката на ПГЕЕ-Пловдив (и до Началника на РУО-Пловдив), с копие до мен (имейла ми го има в отдел контакти на блога) кратко писъмце примерно със следното съдържание (не ме разбирайте погрешно, не проявявам аморализъм като ви уча какво точно да пишете, това вие сами ще си го решите, просто искам да ви покажа, че човек да иска, винаги може да направи нещо):

Госпожо Директор,

Госпожо Началник,

Не смятам, че преподавателят по философия в ПГЕЕ-Пловдив Ангел Грънчаров е "пълен некадърник", че "няма длъжните качества да бъде учител", че е "изцяло негоден" и пр., каквито неща, виждам, пише в неговата заповед за уволнение. Имам различно впечатление от него, познавам го ето как: ...

- преподавал ми е в училище;

- преподавал ми е в университета;

- чел съм негови текстове в блога му;

- гледал съм телевизионното предаване, на което той е водещ;

- чел съм философското списание, на което той е главен редактор и създател;

- чел съм списанието за съвременно образование, на което той е главен редактор и създател;

- чел съм неговата книга със заглавие "...";

- чел съм негови статии през годините в списания и по сайтовете;

- чел съм, слушал съм, гледал съм негови интервюта по медиите;

- познавам го лично;

- състудент ми е;

- колега ми е от училище, работили сме заедно в еди-кое си училище;

- съученик ми е;
- просто срещнах го веднъж във влака и си говорихме дълго и предълго;

- и так далее, и прочее, и тинтири-минтири, и ала-бала...

Та има какво да направите. Примерно, ако дръзнете да напишете такова едно писмо и ми пратите на мен копие, тия ваши мнения могат да изиграят голяма роля в съдебния процес, който се очертава да бъде крайно тежък: усърдната госпожа директорка има вече поне десет свръхдебели папки с какви ли не лъжливи компромати срещу мен, тя работи като пчеличка по сътворяването им месеци наред, тя си заряза всяка друга работа за да съчинява само тия компромати, та ако вие напишете нещичко, то може донякъде да допринесе за установяването на истината през съда, стига истината за вас лично да има изобщо някакво значение де, за това не го зная. Ако не ви пука, не правете нищо, това пак си е проблем на вашата собствена съвест, не на моята!

Учениците, горките, вчера ми казваха: господине, директорката опраска Вас, дето не Ви пука от нея, а ние ако направим нещо във Ваша защита, направо ще ни спука от гонения, разберете ни, не смеем нищо да направим?! Предишната подписка, която правихме във Ваша защита, яростни класни ръководителки я късаха, сега в тази обстановка, когато всички учители са инструктирани от директорката да говорят против Вас, никой не смее и думичка да промълви във Ваша защита, какво да правим, молим, разберете ни, не сме страхливци, но нали все пак трябва някак да завършим това школо?!

И аз им казвах, че напълно ги разбирам и че за нищо не мога да ги коря, нямам право да ги коря и пр. Такова, дето се казва, е положението. Но вас, питам ви, уж свободните граждани, дето не сте под властта на толкова отмъстителната тиранична директорка, вас от какво ви е страх, кажете ми де?! Или просто ви мързи да си мръднете и малкото пръстче, това ли бело, леле, за малко да не се сетя?!

Моите "идейни другари" от разните движения за свобода в образованието също до този момент усърдно мълчат. Аз и тях ги разбирам защо мълчат, няма да казвам засега, щото не ща да ги обиждам. Или да кажа, а? Ами някои от тях, предполагам, ги терзае българският синдром: тоя там Грънчаров е некакъв си прост даскал по философия, аз съм велик човек, как, моля ви се, да се унижавам да кажа една добра дума за него, та нали ще ми падне тогава реномето?! И прочие, има всекакви хора у нас, нали така?! Спирам, не ща повече да пиша. Бъдете здрави! Правете каквото искате, а най-добре правете добре познатото ви НИЩО. Що да се излагате да правите нещо, правете нищо, толкова е просто това?! (Утре ще се смени властта, ще го натикат тоя безумец Грънчаров в Белене, аз защо да се компрометирам сега да пиша добра дума за него?! Да не говорим за колегите ми учители по философия, те мълчат по понятни причини, да не се компрометират в очите на началството си, тяхната поне е лесна, една грижа имат: началството да ги обича - та да им дава по-височко диференцирано заплащане!)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo