Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 29 март 2017 г.

Директорката на ПГЕЕ-Пловдив извика полиция за да ми попречи да разговарям с учениците си: искате ли още по-красноречиво доказателство за патологичната й ненавист спрямо свободата?!



Вчерашният ден за мен беше особен: празнувах рождения си ден там, пред дворната врата на училището, от което бях изхвърлен по недопустимо грозен и незаконен начин, от училището, в което съм преподавал философия цели 17 години, празнувах рождения си ден с учениците си, черпих ги с бонбони, там именно дойде... полиция, мигновено повикана от бдителното директорско тяло, което кой знае защо толкова много се плаши от мен и от моите изяви, за малко беше полицаите да ме закопчаят в... белезници, да ме арестуват "за нарушаване на обществения ред", щото у нашенско под "ред", предполагам, се разбира гражданите, които са жертва на беззаконията на властниците, да си мълчат сякаш са не човешки същества, а сякаш са добитък някакъв! Общо взето какво се случи там, на мястото на протеста ми, можете да разберете ако изслушате видеото (виж: Урок по правене на демокрация, проведен днес на открито, до вратата на двора на световно-известното вече школо ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН).

Е, полицаите се задоволиха да ми съставят... акт за някакво нарушение, видите ли, трябвало за да протестирам "законно" предварително да подам... молба до властта и властта трябвало да благоволи да ми позволи да се държа... свободно, като свободен гражданин, властта трябвало било изрично да ми разреши да се ползвам от своите неотнимаеми и свещени човешки права, сред които правото на протест срещу нейните безобразия заема най-почетно място: сякаш аз можех да зная точно кога ще бъда уволнен, кога ще ми бъде връчена заповедта за уволнение и пр.! (Ето и акта за моето "нарушение" - виж: Полицейският акт за моето "престъпление": учител изнася на открито урок по демокрация и гражданско достойнство на своите ученици! - аз ще го обжалвам, разбира се: защото не съм направил нищо незаконно, просто се възползвах от своите конституционни права!). Ето и един отзвук по повод на случилото се във вчерашния паметен ден, той е написан от една респектираща личност, автор на този отзив е инж. Жак Асса, доайен на ПГЕЕ-Пловдив, учителят, кой е символ на най-доброто у това знаменито някога учебно заведение, доведено днес до незавидно и унизително състояние; ето какво ми пише моят приятел Жак Асса, с когото навремето всяко междучасие сме обсъждали, често с участието и на тогавашния директор, всички проблеми не само на училището, не само на България, но и на целия свят (г-н Асса е широко скроена интелигентна личност, с която можеш да обсъждаш всякакви проблеми и можеш да научиш от него много!):

Честит рожден ден, Ангеле! Сигурно и директорката намери свой си начин да те поздрави. Съвременните директори така поздравяват оригиналните си учители! Пък ти - продължавай да твърдиш СВОБОДАТА, САНЧО, Е ВИСШЕ БЛАГО!

Днес ни припомниха гениалната мисъл на Оруел, че свободата е робство и положително много хора са готови да споделят това мнение! А ти продължавай... че свободата е ВИСШЕ БЛАГО!

И очевидно АГОРАТА те тренира да успяваш да се удържаш на всякакви речеви "НАБЕЗИ", та днес полицаите бяха обезсилени. И освен този АКТ не направиха нищо. Ама и много неграмотно е написан този акт!

Жак Асса

За мен думите на Жак Асса са изключително важни. Те за мен са истинския атестат и като учител, и като личност. С него се разбирам чудесно и общуваме почти всеки ден (той сега живее в София, но ползва всички модерни средства за комуникация). Това, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив ме обяви, заслепена от своята политическа ненавист към личността ми, за "пълен некадърник" и на това смешно основание ме уволни (!!!) изобщо няма никакво значение за мен, за мен истински важното е, че великият учител Жак Асса ме разбира, общува с мен, подкрепя ме, общуването ни и на двамата ни е изключително приятно, да не пропусна да отбележа и този многозначителен факт, че г-н Асса беше редовен най-активен участник в дискусиите на създадения от нас двамата ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в ПГЕЕ-Пловдив, който тъй "авангардно мислещата" директорка фактически забрани - преди да опраска и мен! А сега понеже пред очите на учениците ми полицейски служители ме обявиха едва ли не за "престъпник" (това, разбира се, обидно за мен, аз вчера престъпления не сам правил, напротив, просто, бидейки учител, изнесох един много полезен открит урок по демокрация и гражданско достойнство не само за моите ученици, но и за учителите от ПГЕЕ-Пловдив, воглаве с тяхната директорка, дори и на полицаите, предполагам, е полезен моят урок (!), та то тази причина преди да пиша за нещо друго ми се налага да напиша следния документ, който ще изпратя до Началника на полицейското управление, в което служат двамата полицаи, съставили ми акта:

До г-н Димитър Балев, Началник на Второ РУ на МВР в гр. Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
До г-н Министъра на вътрешните работи
До: проф. Н.Денков, Министър на образованието и науката
До: г-жа И.Киркова, Началник на РУО-Пловдив
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА

от Ангел Ив. Грънчаров, от Пловдив, ЕГН: ..., живущ в Ж.К.Тракия, бл..., ап., тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg

Уважаеми г-н Началник,

На 28 март 2017 г. реших да отида пред училището, от което бях уволнен преди няколко дни, малко преди изборите, става дума за ПГЕЕ-Пловдив (известно повече като ТЕТ-ЛЕНИН), училището, в което съм работил вече 17 години като учител по философия. Там, пред централния вход към двора на училището откъм ул. Пещерско шосе съвсем мирно си седнах на пластмасов стол и зад маса, донесени от мен, за масата залепих две-три обяви, показващи за какво протестирам, протестирам срещу незаконното си уволнение от една самозабравила се администраторка в образованието. Нито съм крещял, нито по някакъв друг начин съм нарушавал нечие спокойствие, просто безмълвно си седях на стола. Е, учениците, които ме познават (пък и тия, на които не съм преподавал) ме забелязаха и дойдоха при мен. Понеже точно в този ден се случи така, че ми е рожден ден, реших да почерпя учениците, младите хора обичат сладко, изядоха точно пет кутии бонбони (те са и много, нашето училище е голямо, не можах да почерпя всички!).
Интересно е, че може би три минути след като седнах на стола си, дойде... бдителната полиция, поздравявам Ви, г-н Началник, че полицаите във Вашия район са толкова бдителни и умеят така точно да надушват къде се прави нарушение на закона! Очевидно в нашата страна борбата с беззаконието е напреднала дотам, че остава само да арестуваме протестиращите уволнени учители по философия и в тъй щастливата ни държава ще се установи пълна и тотална законност и един най-възхитителен обществен ред! Е, най-вероятно полицията беше извикана от неизвестно защо толкова много уплашилото се от проявата ми директорско тяло на училището. Полицаите ми наредиха, понеже не съм бил имал "изрично писмено разрешение от властта" за протеста си да се махна от общественото място; като не благоволих да сторя това, те ми съставиха акт за неизпълнение на полицейско нареждане, не мога точно да кажа какво пише в съставения от тях документ, дадоха ми втория екземпляр, а полицейското индиго е явно много слабо и написаното там съвсем не се чете. Във връзка с това искам да Ви кажа следното:
Аз съм учител по философия и гражданско образование вече 34 години, преподавам между другото и предмета философия на правото. Не смятам, че с вчерашната си човешка и гражданска проява съм направил някакво нарушение на законите: защото аз просто си разговарях с учениците, нима за да може един учител да разговаря с учениците си трябва да има надлежно разрешение за това от... полицията?! Аз вчера един вид пред двора на гимназията, на тротоара на улицата (без изобщо да преча на минаващите граждани, там тротоарът е много широк, близо 10-тина метра!), по причина на това, че вече съм изритан от гимназията и то по ужасно грозен и незаконен начин и нямам друга възможност да разговарям с тях, си позволих да изнеса на учениците си един практически открит урок по демокрация и по гражданско достойнство, мисля, че този мой урок ще е много полезен за подпомагане на развиването на гражданско съзнание, на съзнание за свобода у младите хора. Поговорихме си с учениците близо два часа и след това съвсем мирно, както и през цялото време, си отидох у дома.
Мисля, че за да упражнява човек по един мирен, цивилизован и достоен начин своите неотнимаеми човешки и конституционни права не е необходимо някой да му дава изрично разрешение за това, а пък когато някой гражданин по съвсем възпитан и мирен начин си защищава гарантираните от самата Конституция права, то никой закон не може да ощетява гражданите, да им ограничава или да прави невъзможно да се ползват именно от своите фундаментални при това конституционни и човешки права. Вчера Вашите служители (не мога да им разчета имената от акта, не мога по тази причина да им цитирам тук имената) си позволиха да си превишат правата и да ме лишат от възможността да се ползвам от гарантираните ми по Конституция права, а това, простете, е крещящо нарушение на самите принципи на демокрацията, на цивилизованата държава. Все пак живеем не в някаква полицейска държава, в която гражданите са длъжни да искат разрешение от властта когато решат да се възползват от някое свое конституционно право, нали така?
Аз между другото вчера не съм правил митинг, нито някаква друга масова проява, аз протестирах индивидуално и то на чисто човешка основа, понеже, казах, бях уволнен незаконно, освен това съм привърженик идеите за реално демократизиране на отношенията в училищните общности (за свобода в образованието), е, със своята гражданска проява показах, че на дело (и то не от вчера) работя за практическата реализация на тия идеи, именно допринасям за реалното демократизиране на отношенията в нашата конкретна училищна общност, имам предвид общността на училището, което до завчера бях учител тъкмо по философия и гражданско образование. Държа да Ви уведомя, г-н Началник, че аз тази своя борба няма да я спря само защото това не се харесва на една самозабравила се директорка, изживяваща се като враг на демокрацията, която мигновено вика полиция щом сметне, че нещо може да застраши нейната тирания (да, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за Ваше сведение, се изживява като феодална господарка на това училище, щото живее с доста остарели представи за нещата от живота!).
На това основание съвсем официално Ви уведомявам, че ще продължа да си изнасям уроците на тротоара, пред входната врата към двора на училището (и изпитите даже там ще си провеждам!) – причината за това е, че съвсем несправедливо и незаконно директорката ме лиши от моето професионално право да си водя уроците в самата сграда на училището. Бидейки български учител аз имам право да преподавам винаги и навсякъде; за да преподавам до този момент не ми се е налагало да искам разрешение нито от Кмета, нито от полицията, е, така ще бъде и занапред! А ако искате в България занапред учителите, за да могат да си отварят устата и за да говорят с учениците си, да трябва да могат да го правят само след надлежно полицейско разрешение (!!!) за това, моля, предизвикайте по съответния ред промяна в Конституцията на България, това може да стори Министърът на вътрешните работи, знаете как стават тия неща, не ми е работа аз да Ви уча на тях.
Ползвам се от сгодния случай, уважаеми г-н Началник, да Ви запитам какво стана с полицейското разследване по мой сигнал до Прокуратурата за документни нарушения от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, това дело първоначално беше разпределено към полицията в района, в който аз живея, именно Ж.К. Тракия, аз бях викан там да давам свидетелски показания, после се оказа, че делото е разпределено за ново разследване в полицейския район, в който се намира училището, сиреч, в ръководения от Вас полицейски район, и там бях викан да давам показания, ето, мина вече близо година, а аз нямам никакъв резултат? Та Ви питам сега: какво стана, моля да си свършите работата и да ми съобщите резултатите от разследването си – защото имам подозрението, че нарушението, предмет на това дело, е "заметено под килима"?
Позволявам да изразя пред Вас това свое безпокойство защото тъй наречените "зли езици" в гимназията говорят, че г-жа директорката, чиито съпруг бил дългогодишен работник в структурите на МВР и ДС още от славните и непрежалими тодорживковски и комунистически времена, била имала "такива връзки", че за нея било детска играчка да спре каквото и да било прокурорско и полицейско разследване спрямо нея, аз не че вярвам на тия "зли езици", но те в нашите родни условия са нещо като проява на обществено мнение, а мнението на обществото трябва да се уважава не само от нас, гражданите, но и от държавните органи, призвани да бдят за сигурността и законността в нашето многострадално и така корумпирано общество (пардон, държавата най-вече ни е корумпирана, а не толкова обществото, корумпирани са, предполагам, най-много самите държавни и властващи лица, а не чак толкова самата държава!). Ако има частица истина във версията на тези въпросните "зли езици", то моля Вие като Началник да разпоредите все пак органите на полицейското дознание в ръководеното от Вас управление на МВР да си свършат качествено работата, да не си позволяват да се влияят от неправомерни корупционни намеси и т.н.
Още нещичко искам да Ви кажа, за да се ориентирате по-цялостно в така и така създалата се ситуация около моите открити практически уроци по демокрация и гражданско достойнство (както реших да се нарича занапред моят граждански протест, който е за свобода в образованието и за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в нашата прогнила авторитарна и по същество социалистическа система на образование). Има и едно друго обстоятелство, което Ви призовавам да вземете предвид: аз съм един от най-активните български блогъри, освен това водя едно предаване в Пловдивската обществена телевизия, то се казва "На Агората с философа Ангел Грънчаров" и съществува вече четвърта година. Е, считайте, че аз своето авторско телевизионно предаване съм решил вече да го водя там, на тротоара пред хода за двора на ПГЕЕ-Пловдив, аз вчера пак бях с камерата си и записах случилото се, за което сега Ви разказвам в тази своя жалба, ако искате да видите видеото, заповядайте, посетете блога ми, там това видео е разположено, а нищо чудно да го видите и в ефира на ПОтв, зависи какво ще кажат собствените на телевизията, но аз имам тяхното принципно съгласие, имам пълна свобода сам да решавам какво ще говоря в предаването си – и сам да решавам как и къде да правя всичко онова, което намирам за добро, разумно и полезно. Сам забелязвате, че предаването ми даже и само заради заглавието следва да се провежда на открито, "Агора" на гръцки е площад, място, където гражданите говорят (самата дума "агора" иде от гръцкия глагол "говоря"), а сред тях най-активни в древността са били философите, ний, философите, много обичаме да говорим; та мисълта ми е, че концепцията на самото предаване изисква от мен като негов водещ да разговарям с хората в съвсем свободна форма по всякакви вълнуващи ги въпроси. Не вярвам Вие да си мислите, че гражданите, за да упражняват своето право да говорят (нарича се свобода на словото, на изразяването и го пише на най-почетно място в Конституцията!), следва да имат надлежно писмено разрешение за това било от Кмета, било от полицията. На мен лично до този момент като български гражданин не ми се е налагало да искам писмено разрешение от Кмета или от полицията когато искам нещо да кажа, винаги съм си говорил, излиза, съвсем "незаконно": леле, какъв "престъпник" съм бил аз, цял живот съм говорил свободно без властта да ми е разрешила в писмен вид това?! Виждате до какви идиотщини се стига когато човек се опита да осмисли това, което вчера Вашите служители си позволиха да направят: трябвало, видите ли, да имам надлежно писмено разрешение от Кмета за да мога да говоря с учениците си, да се ползвам от своето човешко право да говоря и пр. Аз всъщност само това правех, говорих с учениците си, нима смятате, че занапред, когато реша да си отворя устата, трябва първо да попитам Кмета дали ми разрешава да го сторя – и едва когато ми даде надлежно писмено разрешение да си отворя устата, едва тогава да мога да се възползвам от това свое човешко право?!
Толкова, та значи Вашите служители вчера се опитаха да ми попречат и на моята дейност като медийно лице, аз фактически съм нещо като човек-медия, да оставим настрана това, че съм същевременно и личност, и учител, и философ, и български гражданин най-сетне, при това съм доста свободолюбив и правдолюбив. Аз оценявам инвазията на полицията в моята дейност като груб полицейски произвол, застрашил ползването ми от фундаментални, свещени и исконни мои човешки, граждански, конституционно гарантирани при това права; моля да вземете съответните мерки този полицейски произвол над мен да бъде прекратен. Аз не съм бил притесняван толкова в това отношение даже и във времената на славната Народна милиция, да, и тогава, в памятните и непрежалими за народа ни комунистически времена, доколкото си спомням, съм говорил винаги без да имам писмено разрешение нито от Кмета, нито от милицията, нито от партийните, нито от комсомолските секретари! Нима искате да кажете, че в демократична, европейска и бойкоборисова България свободата ни е по-малка от тази "свобода", която сме имали в комунистическа, тодорживсковска България?!? (Пишейки това съвсем не смятам, че в комунистическа и в тодорживковска България свобода изобщо е имало, не, моля, не ме разбирайте толкова криво!) Нима бодигарда на Т.Живков фактически успя да надмине учителя си по притесняване на свободата на гражданите?!
Простете, уважаеми г-н Началник, че ми се наложи да напиша толкова дълъг текст, но сам забелязвате, че казусът е интересен и благодатен, а аз като пишещ човек не мога да се въздържа и да не се възползвам от тази възможност. Държа да бъда разбран съвсем правилно, казусът следва да бъде разнищен до същината му, ето това и сторих, вярвам, че по този начин само Ви помогнах да го схванете колкото се може в по-вярна светлина. А иначе казусът около моите борби с авторитарната директорка на ПГЕЕ-Пловдив е още по-любопитен и благодатен, това е цяла епопея, която нищо чудно един ден да надмине епосите на Омир, знае ли човек?! Всичко по тази тъй многозначителна история съм описал в блога си, ако имате интерес, моля, четете, ще ми намерите блога като пишете името "Ангел Грънчаров" в търсачката и той е най-отгоре. Мисля, че и Вашите полицейски служители не е зле да почетат в блога ми за да си повишат своето адекватно на времето, в което живеем, гражданско съзнание, за да развият своето собствено съзнание за свобода. Аз сега вече съм „безработен”, уволнен съм, имам много свободно време, ако искате може и лекция да изнеса пред състава на полицейското управление, но за това ще се наложи да ми платите от бюджета на МВР. Е, с тази своя жалба аз фактически съвсем благородно Ви изнесох една напълно безплатна лекция, нека тя да е про боно за развитието във вярна посока на българската полиция, за повишаване на интелектуалното ниво на нейните самоотвержени служители, чиито полезен труд аз, както забелязвате, изключително много уважавам: стига да не е насочен в съвсем погрешната посока.

Ще се радвам от днес, 29 март 2019 г. повече да не бъда притесняван от полицията когато си провеждам своите разговори и открити уроци там, на тротоара, току-до централния вход към двора на ТЕТ-ЛЕНИН, който е от страната на Пещерско шосе!

29 март 2017 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)


Това написах и го довърших току-що и се изморих, много дълго се оказа това писание, повече почти нямам сили да пиша. А има доста интересни неща за казване около вчерашните ми тъй вълнуващи преживелици на онова същото място, да не повтарям къде е това място, че ми писна вече. Днес пак ще бъда там, някъде към обед, точен час не мога сега да посоча. Там ще си провеждам вече и откритите уроци по демокрация и гражданско съзнание, и по други теми, готов съм направо да продължа обучението си на своите ученици по предметите, които им преподавах преди да ме уволнят, ще видим де, имам много идеи, които ме се въртят в главата в тази посока, няма да стоя там като пън, ще преподавам, ще говоря, ще обсъждаме с учениците си каквито искаме теми. Радващо е, че учениците ми издържаха вчера бляскаво изпита, който им устроих, направо се представиха отлично: не се страхуваха, стояха около мен, свободно разговаряхме, съвсем честно, възмущаваха се открито срещу беззаконията на директорката, показатха разбиране и уважение към моята гражданска и учителска проява, дори ми ръкопляскаха, абе какво да говоря, чудесни ученици имам аз, виждате сами, че не мога да се разделя с тях - и няма да се разделя с тях д, никакви сила на този свят не е способна да ме раздели с тях. Какви именно ученици са свободолюбиви и не ги е изобщо страх като плъхове от авторитарната директорка ще пиша тия дни, когато имам повече време, сега за тия интересни неща не мога да пиша, щото се изморих. Е, мнозина се държаха крайно недостойно, имам предвид най-вече учители, мои колеги, минаваха покрай довчерашния си колега както се минава през... турски гробища, мълчаха, уплашено се оглеждаха, абе позорна работа е тази, срамота, все пак става дума за поведението на учители и на възпитатели на младежта!!!


Но всеки сам си носи отговорност за поведението, нали така? Нека да се излага всеки колкото си иска! Излишно е да казвам, че мнозина, и учители най-вече, и ученици, почнаха да избягват да минават през централния вход, аз даже подозирам, че днес тази врата по нареждане на директорката ще бъде заключена, искате ли да се обзаложим, че директорката днес ще нареди тази врата да бъде заключена?! Искате ли да се басираме, че ще позная и това, както познах, че скоро ще ме уволни?! Хайде, кажете какъв да бъде басът, аз ще се басирам, зная, че ще го спечеля, със спечелените пари ще купя още бонбони за учениците, освен да философстваме, този път протестът ми ще преминава и с ядене на бонбони! Хубава е тази идея, нали така? Напоследък все хубави идеи взе да ражда старата ми и побеляла глава, да видим докъде ще стигнем - и какви нови беди ще ми се стоварят върху нея, нима не е любопитно да се разбере, кажете нещо де, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, мои толкова любезни, ала мълчаливи събеседници?!

Хубав ден ви желая! Денят ви ще бъде такъв, какъвто си го направите сами, нали така? Моите дни са все хубави и интересни, сами забелязвате?! На свободата ми се дължи това, отбележете си го някъде: свободните, свободолюбивите, свободно постъпващите хора няма как да живеят скучно! Толкова. Повече - в уроците ми на открито пред ТЕТ-ЛЕНИН днес, заповядайте там, елате да си поговорим, размърдайте си проклетите задници, стига лежахте на шибаните дивани, станете от тях, излезте на улицата, там е животът, при това животът е движение, нали така?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

13 коментара:

Анонимен каза...

Защо Жак Асад не дойде да ви подкрепи тогава?

Анонимен каза...

Казва се Асса, другарко Анастасова, злобата ти се отрази и на правописа даже...

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров,

Изпращам Ви Вх. № 94-1040/29.03.2017 г. под който е регистрирана жалбата ви в МОН.

Приемна МОН

Анонимен каза...

Напротив. С такава усмивка няма как да не се казва Асад. :)

Анонимен каза...

Бъркаш го с някой. Къде видя усмивка, къде видя негова снимка? Ти, другарко, и расистка ли си като капак на всичко?

Не ти стига, че си комунистка, та и расистка стана... :-)

Анонимен каза...

Защо пък расистка? Негър ли е г-н Асад?

Анонимен каза...

Е, Грънчаров, направо си изпращял, манията за величие наистина е диагноза.
Всяка НУЛА си мисли, че е орбита по която обикаля земята. Вече никой не може да ти помогне... Жалко!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, да си расист не значи да мразиш непременно негрите! :-) Дебилизирането Ви е окончателно и безвъзвратно, така ли?

Ангел Грънчаров каза...

На втората, завиждащата другарка да кажа все пак това, че завистта е нещо твърде лошо, то е самоизмъчване, другарко, успокойте се, това, че сте нула не е толкова голяма трагедия, светът няма да загине заради Вас...

Анонимен каза...

И от коя раса е Асад?

Ангел Грънчаров каза...

От расата, от която Вие лично никога няма да бъдете: на интелигентните и добродетелните, на духовно издигнатите хора... наричаме ги аристократи на духа!

Анонимен каза...

Това не е раса. Вие преди малко нарекогте г-н Асад негър. Не ви ли е малко неудобно да сте толкова голям расист?

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, между понятията "раса" и "негър" има известна разлика. Чак толкова ли сте малоумна или можете още да напреднете все в тази същата посока? :-)