неделя, 12 март 2017 г.

Кратко и много човечно отворено писъмце до Бойко Борисов, с което си позволявам да му дам и един душеспасителен съвет



Реших все пак да напиша едно кратко писъмце до... Бойко Борисов, та сега е избори, политиците сега са най-възприемчиви, тъй да се рече, хора, ползвайте се от момента, искайте каквото щете от политиците, правете нужното да ги притискате, сега е момента, сега имате най-голям шанс да ви чуят; както е да е, ето какво написах на нашия народен трибун от Банкя:

До г-н Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, Банкя

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел И. Грънчаров, философ, преподавател по гражданско образование, писател, гражданин,

Драги г-н Борисов,

Преди три години пак беше предизборна обстановка, вие тогава пак бяхте кандидат за народното доверие и аз тогава Ви написах следното Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!"; това стана в понеделник, 12 май 2014 г., в този ден аз Ви пратих въпросното писмо. На следващия понеделник, 19 май 2014 г. назначената от Вас (със заповед на Вашия министър на образованието и науката Сергей Игнатов) директорка на на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, директорката на училището, в което работя от много години като учител по философия и гражданско образование, ме уволни (виж: Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова). Сигурно е съвсем случайно това съвпадение, аз не смея да предполагам, че тогава Вие лично сте поръчал опраскването ми, не, аз не мога да допусна, че сте толкова отмъстителен човек; вярно, възможно е моето писмо да Ви е засегнало, но не вярвам в резултат да сте вдигнал телефона и да сте поръчал моето опраскване, което мигновено да е било изпълнено от тъй признателната Ви за назначението си директорка (злите езици в Пловдив и в ПГЕЕ-Пловдив говорят, че нейният съпруг, бивш служител на МВР още от славните тодорживкови времена, Ви бил личен познат и дори приятел, но аз не вярвам изобщо на приказките на тия толкова настойчиви зли езици, не, аз на тия зли езици изобщо за нищо не вярвам!). Както и да е, сега пак идат избори, пак е предизборна кампания, а моя милост пак е пред... опраскване, пак е предстоящо моето уволнение от това същото училище - аз се върнах в него на работа след продължителен и тежък съдебен процес, в крайна сметка Върховният Касационен съд отмени заповедта за моето уволнение и аз бях възстановен на работата си в това училище! Ще кажете за какво Ви пиша пък сега ли?! Не, не е затова, което си помислихте: тоя нахален гражданин пак ми пише открито писмо, та като го опраскат пак, отново да може да каже: ето, опраскаха ме пак веднага след като Бойко Борисов е прочел писмото ми до него!

Не, не съм толкова подъл човек, г-н Борисов, също така, казах вече, не смятам, че Вие сте чак толкова отмъстителен, че да поръчвате опраскването на някакъв си там нещастен учител по философия и блогър, който е имал дързостта да Ви напише едно толкова безпощадно искрено и правдолюбиво писмо таман в навечерието на изборите. Този път, драги г-н Борисов, Ви пиша със съвсем друга цел: искам да Ви помоля да звъннете на многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ-Пловдив и лично да я помолите този път да не ме опрасква, този път да не ме уволнява, иначе казано, моля Ви да говорите със своя безценен директорски кадър и да го посъветвате за втори път да не настъпва все същата мотика! Ето за това Ви пиша туй свое писмо: искам да Ви помогна да си изкупите по някакъв начин греха - ако изобщо, казахме, сте поръчал предишното ми опраскване, не че аз мога да твърдя, че точно Вие сте поръчал тогава опраскването ми, не, аз това не мога да кажа или да твърдя - по простата причина, че не мога да го зная, а значи и не мога да го докажа. Но ето, пустото съвпадение по време ме кара да допускам, че е възможно да е имало нещо такова, ако не Вие лично, то е възможно некой Ваш кадър от пловдивския ешалон на властта да се е престарал и да е звъннал на г-жа директорката с нареждане да ме опраска, а тя, разбира се, мигновено е изпълнила заповедта. Но в тази Ваша персонална партия би следвало Вие лично да носите пълната отговорност за всичко, ето, по тази причина Ви пиша това свое писъмце: моля Ви, г-н Борисов, какво толкова ще Ви коства, вдигнете телефона и кажете било на самата директорка, било на нейния съпруг (казах вече какво говорят злите езици за него и за Вас), било на некой друг безценен пловдивски кадър от гербовашката власт и се разпоредете този път да не ме опраскват?! Мисля, че е справедливо от Ваша страна да постъпите така - след като има толкова резонни предположения, че предишното ми опраскване ако не да е било поръчано директно от Вас самия, е все пак станало мигновено след като моя милост Ви е изпратил своето отворено писмо, а знаете сам, че подобни чудни съвпадения не са чак толкова чудни и случайни, нали така?! Е, какво, драги г-н Борисов, ще се намесите ли в така и така създалата се интересна ситуация и ще се възползвате ли от своята морална, така да се рече, власт да ме спасите този път от опраскване - и по този начин, примерно, да си изкупите част от вината за всичко онова, което ми се стовари връз главата след като бях опраскан първия път от една властваща особа, назначена все пак, това поне не можете да отречете, от Вашия първи кабинет, нали така?!

Туй мое отворено писмо до Вас, за разлика от предишното, се получи прекалено лично, но няма какво да правя, доста яко съм притиснат до стената; пък и искам да помогна на г-жа директорката да осъзнае какво се кани да направи и на тази база да се възпре от въпросното повторно настъпване на все същата мотика, което, както и да го погледнем, не е много приятно. Пък и себе си искам да спася от нови и нови страдания, унижения, финансови разходи по съдилища и адвокати, г-н Борисов. Аз съм човек-инвалид, имам тежко заболяване на сърцето, едно ново мое опраскване би могло да има фатални последици за мен: аз лично имам предчувствието, че едва ли ще издържа нов тур от тия ужасни главоболия, които ми причини Вашата ревностна служителка и почитателка, която, разбира се, няма как, вечно ще Ви бъде благодарна за това че я турихте, че я назначихте за директор на училище. Аз допускам, драги г-н Борисов, че Вий лично не сте жесток човек, ето, на това основание, един вид по хуманни причини Ви моля да ме спасите от ново опраскване, а по този начин и от евентуална гибел, щото нищо чудно този път сърцето ми да не издържи повторното ми опраскване и всички ония унижения и главоболия, които произтичат от него. Ще се радвам да сте способен на такъв един човеколюбив жест, драги г-н бивш и, да се надяваме, бъдещ Премиер! Дано ни управлявате вечно, ето това ще Ви пожелая в момента, в който разбера, че Вие сте показал известна сърдечност и сте предотвратил новото ми опраскване!

Г-н бивш и, да се надяваме, будущий Премиер, искам все пак да Ви кажа и нещо политическо в туй свое открито писъмце, така и така си говорим, не мога да пропусна този шанс да Ви кажа и нещо още по-важно, щот все пак най-важното на тоя свят не е моето опраскване, а работата е там да не опраскаме и България, милата: работите не вървят на добре, г-н Борисов, много са тежки, сам разбирате това! Има опасност да опраскаме България, а стане ли това, бъдете сигурен, туй нещо никой нема да Ви го прости! Щот Вие вече осма година сте най-важния фактор в страната, е, требеше да направите много неща, които не направихте, ето, в резултат, сега страната ни е в нелеко положение, а можеше да бъде в значително по-добро положение; виновен за това сте лично Вие! Що така бе, г-н Борисов, що не слушате умните хора сред политиците, а се поддавате на съблазните на манипулаторите и на кукловодите от ДС бре, г-н Борисов?! Как може толкова примерно да изпълнявате това, що Ви нареждат проклетите кукловоди на мафията?! Вие не знаете ли, че един ден народът ще Ви дири сметка за всичко?!

Защо, примерно, не послушахте Радан Кънев и Христо Иванов когато те искаха истинска съдебна реформа, отговаряща на коренните интереси на народа, ами се поддадохте на шантажите на мафиотите, дето са се наврели (чрез свои храненици) и в съдебната власт, при това даже и направихте така, че да провалите истинската съдебна реформа?! Извръщате се като фурнаджийска лопата за да не чупите хатъра на кукловодите на мафиотите - но не усещате ли, че по този начин загробвате България?! Ами като Ви е толкова страх от пустата мафия, що тогава се навряхте в политиката - и излъгахте толкова народ?! Вие нали все пак си давате сметка, че ний, народът, един ден ще си поискаме от Вас цялата вересия?! Знаете ли какво Ви чака когато разгневеният и осъзнал гаврите връз себе си народ излезе на улицата и Ви поиска цялата сметка за провалите, измените, лъжите, тарикатлъците, далаверите и прочие?!

Не ща да бъда на Ваше място тогава, г-н Борисов, моето опраскване тогава ще Ви се види детска играчка и за завиждане - пред това, което чака Вас лично. Толкова засега. Мога още много да Ви пиша, но не е сега моментът. Ако искате, може да Ви кажа всичко, що мисля за Вас и Вашия начин на управление, но то си иска отделен повод. Засега поводът на това писмо е съвсем друг.

Прочее, да подхвърля още нещо, аз преди време Ви писах други писъмца, сещам се, че на няколко пъти се самопредлагах за... министър на образованието и науката (или за заместник-министър); Вие тогава не благоволихте да ми обърнете капчица внимание, ето, може би това е причината българското образование сега да е в още по-незавидно положение; излиза, че и за това, че пропиляхте шансовете си да оправим поне българското образование, сте виновен пак Вие лично. Излишно е да казвам, че човек като мен, който е напълно наясно с нещата в образователната сфера, може да бъде безкрайно полезен ако бъде сложен във властта; но Вие не благоволихте да направите това, игнорирахте ме, ето, сега носите отговорност и за провала в образователната сфера.

Излишно е тук да казвам, че аз съм доста напреднал в тази област, имам предвид как се прави истинска и същинска реформа в образованието, написал съм много книги, където съм развил идеите и позициите си, друг е въпросът, че Вие, както е известно, към книгите немате особено големо влечение, ето, по тази причина и нема как да знаете за мен. Затова не ме използвахте за да си укрепите властта и да направите барем едно хубаво нещо, с което историята да Ви запомни: истинска, коренна, същностна реформа и демократизация на отношенията в многострадалното българско образование. Аз Ви казах вече, че Вие лично много губите че немате табиет да слушате умните, способни и добри хора от съответните области, а си позволявате непростимия лукс да слушате само наглите и пробивни кариеристи и нагаждачите, ето по тази причина, като овластявате такива, спомагате за загробването на България. Казах вече, че това нема да Ви бъде простено никогаш! Или се опитайте да се промените, в което аз лично не вервам, или... ще идете по дяволите! И ще идете при дяволите не щото аз Ви пращам там, а там ще Ви прати един ден разгневеният народ.

Е, дадох Ви с това мое писмо малък шанс да се промените, ето, можете да ме спасите от опраскване, но най-вече да тръгнете по верния път, а пък после и в други области да съберете кураж и да почнете най-сетне да се държите като мъж. И като достойна за уважение личност на добър, на истински политик. Мога много да Ви помогна в това отношение. Но ето, не ме земате за съветник, а сте се обкръжил с разни некадърници, с мерзавци и с подлизурковци, страдайте си тогава: те ще Ви помогнат да си счупите главата, ама ще бъде късно като се усетите!

Все пак Ви желая успех на изборите! Ама ще видим де, то всичко скоро ще се види. Тежко е, наистина работите не вървят добре. А трябва да променим този пагубен ход на нещата. От нас зависи всичко!

12 март 2017 г.
Долна баня

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

4 коментара:

Анонимен каза...

Възхитена съм от неподражаемия Ви стил във Вашите философски текстове, г-н Грънчаров! Такова богатство на изказа, възможността да се възприемат на различни смислови и други нива посланията, дълбочината, до която би стигнал читателя, ако се замисли и не се подвежда по разнообразието но художествени форми в различните текстове. Очакваме с нетърпение и респект следващите Ви текстове.
Лили Илчева, преподавател

Анонимен каза...

Ама защо в писмото си не го наричате "Боко", както правите в другите си постове? А? Защо така подмазвачески?
Хубаво е все пак, че се смирихте и намерихте сили да помолите за пощада.

Ангел Грънчаров каза...

Към анонимната другарка от втория коментар: другарко, Вие на коя планета живеете изобщо?! За каква "пощада" хортувате?! И какво мое "смирение" Ви се мержелее?! :-) Майчице мила, та Вие май живеете на Луната?!

Анонимен каза...

Много смело написано писмо,дано успеете,желая Ви късмет!