четвъртък, 30 март 2017 г.

Моите "открити уроци на уличния тротоар" - уроци по свобода и по гражданско достойнство - вървят чудесно, възхитен съм даже!


Ето две писма, в които обсъждаме случващото на тия мои "уроци на уличния тротоар" (Какво хубаво заглавие за книга и дори за... роман?! Дали да не пропиша... романи?!) - да, това са уроци именно по свобода, по достойнство, човешко и гражданско! - мисля, че в тия две писма се съдържа предостатъчна информация за това как аз лично и как също така други хора възприемат случващото се; ето, моля, прочетете - стига да ви интересуват тия неща:

Ангеле, здравей!

Да ти изясня нещо... Веднъж, преди около месец, споделих с теб, че съм силно впечатлена от качествата, които възпитават в швейцарските училища. Ти ми каза да ти изпратя да ги видиш, нищо че са на английски, синът ти щял да ги преведе. Изпратих ти по пощата рапорт за развитието на внуците ми Мила - първи клас и Ноа - трети клас от училище Тандем в Цюрих. Препоръчвам ти да разгледаш най-вече 15-та страница от училищния документ, това са 15 качества, които учителите се опитват да възпитат. На мен ми беше доста любопитно, сигурно и ти ще се впечатлиш. Стана недоразумение, не си разпознал кой ти изпраща това и защо, може би защото не ти е познато името на подателя - С. В.. Използвам адреса на мъжът ми в абв поща: ..., моят се изгуби някъде отдавна.

И още, мисля, че протеста пред училището още на третия ден даде добър резултат, не си се излъгал! Момчета преодоляха страха, любопитно им е как ще се държи извън училище свободния човек. Днес, може така да се каже и е добре да го кажеш, имаше доста отлични оценки - на тези ученици, които искаха да се снимат с теб и дори да публикуваш снимките им в блога. Те са възхитени от теб и добре разбират защо правиш този протест, за тях е привилегия да се снимат с теб, да им дадеш автограф. Опитаха се да ти докажат, че не са страхливци - и този усвоен урок ще го разказват цял живот, сигурна съм. Показваш им на живо, с поведението си, в каква абсурдна държава живеем, визирам полицаите с двата акта... и много други неща, които прозират от думите ти.


Изглеждаш добре, камерата те обича, държането ти само по себе си доказва несъстоятелността на директорските твърдения за качествата ти като учител и психичното ти състояние, Само човек с изключително здрава психика може да постъпва като теб, нещо, което се вижда изключително рядко - здрава психика + човечност + мъдрост + ерудиция + пълна свобода на духа!

Надписът зад теб на стената и речникът на учениците говорят за разложението на нравите от ранна възраст и някой буден образователен деец-администратор може да си прави съответните изводи.

Когато се отдалечиш малко от камерата обаче, уличният шум те заглушава. А тъй като добре познавам злобата, завистта и подозрителността на учителската гилдия, в скоро време ще те набедят, че нарочно слагаш огледални очила - за да заснемеш говорещите в отражението на очилата!

Ако изчистиш, орежеш моментите, в които нищо не се случва, ще се получи хубав късо- или пълнометражен документален филм, с твой коментар и субтитри, идеален за съда като доказателство.

Жалко, че не мога да ти бъда в помощ с разбитото си здраве и трайно депресивно състояние, трудно ходя, поради заболяване на гръбначния стълб имам пареза на стъпалата. Както знаеш, лекарите не помагат, напротив, колкото повече се оставям в ръцете им да ме лекуват, толкова по-зле се чувствам.

Не се съмнявай в това, което правиш - и бъди здрав!

Мария Василева


Здравей, Мария,

Благодаря ти за писмото, за мен твоето мнение и възприятие има голямо значение! Позволявам си да го публикувам в блога, да остане като документ. Знаеш, че предвид съдебното дело, което се очертава, всеки правдив документ от този род, написан или създаден от реална личност, която смее да застане с името си зад него, е безценен, на мен ми предстои тежка съдебна битка с клеветата, с лъжата, с инсинуациите, с подлостта.

И моето усещане е, че от този уличен протест (под формата на уроци по свобода и по гражданско достойнство) за момента върви прекрасно, аз винаги съм смятал, че ония истини, които ни дава реалният живот, са безценни, ето, поставени в реалната ситуация на живота, на автентичния живот, младите хора се държат по много различен начин, прави си сметката колко зле им се отразява изкуствената и потискаща училищна обстановка. Но онова, което мен лично ме порази, е коренната промяна в поведението на учениците от оня същия 11 Ж клас, това за мен е неправо чудо: те идват най-често да се срещат с мен, държат се (ти не ги познаваш и не си разбрала това) много добре, няма ги вече обидите, разговаряме съвсем човечнво, някои от тях пожелаха да се снимат с мен, даже поискаха камерата да обърна към тях и да се заснемат ("за спомен"), ето тия ученици в училище се държаха според мен крайно унизително, абсурдно, непонятно за здравия смисъл, сега настъпва промяна, очаквам още по-изненадващи прояви и резултати. Интересно е също и това, че най-нагло държащите се двама-трима ученици, по някакви причини, само гледат отдалеч и не смеят да се приближат, но публичната сфера, всичко става пред очите на хората, на обществото (отсреща, на пет крачки, има едно винаги пълно с хора бистро, хората, хранейки се, винаги с интерес наблюдават какво се случва на протеста!), не им позволява, изглежда, да си позволят да се държат хашлашки; но пък имам усещането, че уволнението ми и протеста ми ги карат сякаш да се замислят, да преоценят какво са направили, ето примерно вчера един от тях приближи към мен, а-а да каже нещо, не не събра сила, после се оттегли, сякаш е много раздвоен, ще видим де, но за мен тия явления са изключително показателни. Даже един ученик, който по-преди ме провокираше по коридорите с грубости и простащини (имам чувството, че съвсем преднамерено и умишлено ме предизвикваше да си изпусна нервите и да го ударя, за да може да бъда уволнен по тази линия, сякаш имаше поставена задача по тази линия) се държи по нов, по различен начин, влезе в съвсем друг диалог с мен, поиска книга за спомен и т.н.


Аз винаги съм знаел, че в естествени условия младите се държат много различно и с тях може да се разговаря съвсем човешки, в училище обаче нещата са до такава степен неистински, че те са принудени да се държат неадекватно, агресивно не само спрямо учителите, но и помежду си. Ето, сега те с мен общуват вече не като с учител, а само като с гражданин и като с човек, ситуацията коренно се промени. Е, с огромната част от учениците си аз винаги съм имал нормални и човечни отношения и като учител, тия ученици сега няма какво да променят, те ме поздравяват най-сърдечно, идват да говорят с мен, насърчават ме да ме подкрепят. И ми се извиняват, че не могат да направят нещо в моя подкрепа. Очевидно им трябва време да се решат на такава промяна. Човекът, гражданинът, който пък постоянно седи с мен на стола, моят събеседник, е бивш военен, сега инвалидизиран, бивш... комунист (член на партията им), сам каза, че в онова време да си военен и да не си комунист било като да си "краставо магаре", с него се разбрахме по всички въпроси, мислим в една посока, ти сигурно си забелязала това. Тоя човек сякаш Бог ми го изпрати, той много ми помогна, аз бях вътрешно крайно неспокоен когато седнах на стола в първата минута на протеста, чувствах се ужасно, да, ама ето, добрият Бог след малко ми прати този човек, отначало той изчете всичко, което бях напила на афишите, после почнахме да разговаряме, той е на някакъв курс в училището (!), в един момент заряза курса и почна да беседва с мен, ето, втори ден седи с мен, сприятелихме се, разговаряме си, аз лично имам чувството, че този човек тъкмо Бог го прати при мен!

Ще видя какво ще каже Евгений Тодоров, ръководителя на Пловдивската обществена телевизия, но ти си много права, хубава идея ми даваш, аз ще му я предложа и на него: ако някое от момчетата, дето работят в ПОтв, монтажисти, поработят над суровия заснет материал, ако изрежат паузите и неинтересните места в него, да го съкратят като продължителност, може наистина да се получи интересен "документален филм" по тема от образованието, аз затова ще продължа да снимам всичко, което става там, на тротоара, ще им давам сниманото, дано се съгласят да го обработят и съкратят, може да стане нещо интересно. Вярно, има постоянен шум от минаващите на улицата коли, но те имат техническа възможност да намалят фоновия шум, могат много неща да направят, ще видим, аз вече се запалих по тази идея. Разбира се, аз пък ще гледам да продължа в текстови вид да съхранявам впечатленията си, тия неща един ден може да се възприемат иначе, да се погледнат с по-други очи даже и от тия, които сега оценяват всичко крайно негативно. Много е интересно, примерно, как се държи "учителското тяло", много хора се държат сравнително достойно, но повечето учители просто избягват да минават през тази врата на двора, избират другата! това също нещо показва и говори - за тия, които разбират човешката душа! Ще се радвам обаче директорката да нареди да заключат централната входна врата към двора, до която седя аз, тогава ще се преместя и аз на другата врата - и тогава ще се наложи всички учители да минават покрай мен. (Разбира се, тогава мигновено ще се наложи на директорката да нареди пак да отключат... другата врата, тогава аз пак ще се върна там, абе експериментът е крайно интересен, спор за това няма!


Радвам се обаче най-много на това как се държат огромната част от учениците! Поведението на тия ученици, които също почнаха да избягват да минават покрай мен, също не бива да се възприема еднозначно, възможни са варианти. Примерно аз забелязвам, че от голямо вътрешно неудобство почнаха да избягват да минават покрай мен учениците, които иначе са ми най-големите фенове, така да се рече! Защо го правят е лесно да се разбере: срам ги е че заради тежката ситуация в училище не смеят да направят нещо, за да покажат открито позицията си, да защитят учителя си, не смеят да встъпят в открита неравна борба с несправедливостта и със злото. Затова, по моето разбиране, те избягват да минават покрай мен! Тия техни терзания за мен са напълно понятни, ситуацията вътре в училището наистина е тежка. Много учителки са приели, че е техен дълг да ругаят пред учениците както им дойде "тъй лошия учител по философия", това ми го каза ученик още на втория ден след уволнението ми, той ми каза ето какво (смисълът беше точно този):

- Господине, какви са тия хора, как може да говорят такива глупости по Ваш адрес, думи нямам, страшно е! Плюят Ви като хамали! Учителки били тия другарки! Срамота! Каква ярост, каква злоба!

Аз тогава му казах, че всеки си има съвест и затова всеки може да се излага колкото си иска.Тоя същият ученик постоянно минава покрай мен и ме поздравява усмихнат, в знак на солидарност с мен! Аз лично смятам, че моят "урок на уличния тротоар" върви за момента чудесно, възхитен съм даже! Чувствам се така, както се чувства един действително свободен човек, когато открито се бори за свободата си срещу тиранията. Наказаните пък за свободомислие и за свободействие най-вече ученици (те бяха наказани от директорката по различни поводи преди има-няма месец или два) стоят покрай мен, пушат нервно цигарите си, личи си, че ми завиждат, че имам правото да бъда себе си изцяло, радват ми се, личи си в очите им, че моят личен пример ги вдъхновява; вярно, тяхната изобщо не е лесна: някои от тях имат вече и "последно предупреждение", "чаталът" на тиранията е на шията им, страх ги е, че ще ги изключат от училище при първа нова свободна проява, но нищо чудно в един момент да презрат опасността. Аз се надявам в този интензивен душевен растеж или кипеж, който преживяват учениците ми покрай гражданския ми протест и покрай моите "открити уроци по свобода - на уличния тротоар" (г-жа директорката, без да иска, с уволнението има добрината да ме постави таман в ситуацията на... Сократ, т.е. "ми изписа вежди"!), в един момент учениците да узреят и да се решат да обявят открит бунт срещу тиранията, те трябва обаче сами да осъзнаят тази истина, че на открито борещите се за свободата никой нищо не може да им направи, няма за какво и как да ги накаже, репресиите за такива хора не са изобщо страшни, напротив, те са в някакъв смисъл благо и добро, те са импулс, даващ им увереност да продължат борбата, тия неща обаче те сами трябва да ги разберат, аз няма смисъл да им ги казвам, да ги призовавам за бунт срещу тиранията, не, това аз и не мога да си го позволя, това си е тяхна работа, те сами трябва да го открият и разберат. И най-вече - предприемат.


Е, този процес на тяхното личностно израстване ще бъде много ускорен тъкмо от... самата власт, от директорката: със своето поведение тя и трите й най-големи безскрупулно-горещи фенки, дето само пишат глупави петиции срещу мен и принуждават "сплотения колектив" да се подписва (карат да се подписват обаче и самите ученици, което е не само аморално, но и подсъдно: щото тия млади хора са фактически изнудвани да слагат там подписа си!) - та точно тия безразсъдни действия ще катализират и ускорят така потребната промяна; обречените на гибел, знаем, сами предизвикват гибелта си, най-много допринасят за нея. Тази е безпощадната логика на живота: истината никому не прощава! Да треперят тия обаче, които са си позволили да живеят в раздор с нея, които са заложили на лъжата, на клеветата, на злото, на злобата, на тия аз лично за нищо не мога да завиждам!

Извинявай, че се разприказвах и ти написах толкова безобразно дълго писмо. Но ето, сега се сещам, че вместо да пиша своите обичайни записки в учителския и философския си дневник (в блога), аз сега мога да публикувам тия писма, този пък значи ще използваме "епистоларната литературна форма"! Тя си има своите предимства. Ами о`кей, спирам дотук. Ще те помоля документите от Швейцария за внучетата ти да ми ги пратиш още веднъж, аз не можах да намеря предишното ти писмо, много се плаша от непознати хора да отварям файлове, щото често ми пращат вируси - не ща да рискувам и да си съсипя компютъра, в който имам много безценни документи. (Между другото почнах навремето да пиша блог защото исках и под такава форма да си запазя текстовете! Пък после вторично тия текстове започнах да ги превръщам в книги и пак ги публикувах онлайн . пак с оглед да ги пазя, да имам пазени в Мрежата копия!)

Всичко добро, бъди здрава! Поздрави и на съпруга ти! Хубав ден!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

2 коментара:

Анонимен каза...

Идиот! Ще си платиш за всичко!

Анонимен каза...

Pi4 AIG, toja CCCP urod te zapla6va li ???

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ