събота, 15 април 2017 г.

Промяната ще стане само ако ние самите я предизвикаме и направим, иначе не: ако стоим, чакаме и нищо не правим ще ни сполети същинска трагедия!


Тази сутрин написах и изпратих на колегата Райчо Радев, философ от Перник, едно писмо, в което поставям важен по моя преценка въпрос. Публикувам го и тук (вероятно много хора ще кажат, че това е "чиста глупост", щото "тия неща се правят тайно", "ти, глупако, нищо няма да постигнеш, щото си сам си показваш, като дебил, всичките козове" и пр.), но моят манталитет е такъв, че аз никакви "тайни работи" не ща да правя, разчитам, напротив, на пределната искреност и на пълната откритост. Това, което казвам на колегата Райчо, моля, приемете, че все едно го казвам и на вас, уважаеми колеги-философи, мои приятели или дори непознати за мен, колеги учители, хора, които що-годе ме познавате или цените, това също се отнася, моля приемете го така, и за вас, мои ученици, бивши, учили при мен преди време или пък тия, които съвсем доскоро бяхте мои ученици, съвсем доскоро общувахме в часовете с вас, приемете, че това е мой апел към всички вас: ако искате и вие ме подкрепете, ако искате, стоите си и гледайте само... сеир, изборът е изцяло ваш! (Повече аз никого за нищо няма да призова, няма никого повече за нищо да моля, ако някой нещичко реши да направи, може да ми прати документа било по пощата, било по имейла, имам ги данните в раздел КОНТАКТИ на блога, а ако иска, може да донесе и да ми даде документа там, на мястото на протеста, пред централния вход за двора на ПГЕЕ в Пловдив, там ще протестирам всеки ден от 11 до 14 часа.) А ето сега какво пиша на колегата си Радев, а чрез него и до всички вас:

Здравей, Райчо, приятелю!

Искам да ти кажа нещо важно, предвид създалата се ситуация около моето ново, повторно уволнение. И в тази връзка ми се налага да отправя към теб и към други мои приятели и познати една молба за подкрепа.

Съвсем спонтанно, движен от жестоката обида, която за сетен път ми нанесе уволнилата ме директорка, този път реших да процедирам различно, започнах, знаеш, граждански протест за СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО, стори ми се, че чрез известен медиен натиск тя може да бъде принудена сама да отмени смехотворната си заповед. Да, но нещата с протеста не вървят добре, медиите до този момент не обърнаха никакво внимание на протеста ми (ако не броим Пловдивската обществена телевизия), вярно, имам някои обнадеждаващи симптоми, отделни граждани идват да ме подкрепят, сред учениците срещам все по-голяма симпатия и насърчение, ала сам знаеш, у нас сеирджийството е много развито, а пък страхът вътре в училището е така голям, че аз не мога да получа такава подкрепа, че това да повлияе на инстанциите или пък на самозабравилата се властваща особа. Единственият начин да продължа протеста си с известна надежда за успех е отново да обявя гладна стачка – и аз съм готов да прибягна съвсем скоро и до това последно отчаяно средство.

Започването на гладна стачка обаче е лесно, трудното е приключването й, аз, разбира се, нямам никакво намерение да се жертвам по толкова глупав начин, именно да умирам заради ината на една крайно суетна и не способна да разсъждава трезво защитничка на статуквото в образованието. Та в създалата се интересна ситуация най-вероятно опитът ми чрез граждански и медиен натиск да спомогна за вразумяването на самозабравилата се администраторка (и за внасяне на известен разум у висшестоящите бюрократични институции в образованието) ще се окаже неуспешен, а оттук следва, че аз пак ще трябва да продължа борбата си на арената на правосъдието, чрез воденето на едно продължително, тежко, крайно неприятно, изтощително съдебно дело.

Подготвяйки се за този вариант, аз разговарях с доста адвокати. Всички ми казват, че директорката "добре си е опекла работата" с купищата старателно подготвени компромати, нейните художествени , писани под формата на "диалогично-сократически" и най-вече поетично-лирични доноси "констативни протоколи" и инспирираните от администрацията "спонтанни жалби" на "възмутени ученици и родители" били, според адвокатите, "съвсем солидни писмени доказателства", които щели да впечатлят всеки съдия, независимо от това, че са съвсем лъжливи, нищо че в тях няма и капчица истина. Нищо също така не пречи на директорката да си доведе и лъжесвидетели, които с удоволствие да злословят за мен пред съда, както стана и на предишното съдебно дело.

Та значи докато директорката най-старателно „си опичаше… баницата" (тъй богатата и мазна от прекалено много лъжи компроматно-доносническа „баница”) аз като същински донкихотовец се занимавах с… вятърничави работи, пишех анализи, очерци и есета за случващото се и за реалната ситуация около борбите за промяна, за демократизация на отношенията в образованието и конкретно в моето училище, пишех също така и доклади, открити писма, петиции, жалби и какво ли не още до изцяло пасивните пред безобразията на директорката висшестоящи институции; този обилен писмен мат`рьял от моя страна обаче няма кой знае каква стойност – щото съм „заинтересовано лице”, пак ще се окаже в очите на съда, че аз сам и единствен съм против "всички", против цялата система.

На това именно основание за мой кошмар адвокатите, с които говорих, ми зададоха ребром въпроса "А има ли изобщо смисъл да се завежда съдебно дело – след като то при това положение ще бъде загубено непременно?!", ето, аз вече трета седмица отчаяно търся адвокат, който да не ми зададе този проклет въпрос, който да покаже твърдо желание да води този нов, очертаващ се да бъде много сложен, тежък и продължителен съдебен процес; може би още по-тежък и по-сложен ще бъде съдебният процес този път – в сравнение с предишния. Та ето в тази връзка какво ми хрумна, то е мой извод от разговорите ми с адвокатите, вече де факто отказали да водят това дело.


За съда голямо значение имат писмените доказателства, е, щом е така, в мой интерес ще бъде и аз да имам такива – щото насреща си имам „произведенията” на една работила 14 месеца и то неспирно административна „фабрика за компромати”! Аз сам не мога да си ги напиша, аз каквото можах да напиша, го написах и то го написах пределно искрено, чистосърдечно, съвсем публично, в блога си, извадих на показ всичко и то пред цялото общество, но в очите на съда ще се окаже, че моите анализи, доклади, есета, жалби и пр. нямат особена стойност – щото съм заинтересовано лице!

Да, обаче ако някой друг човек реши да каже нещо в моя защита, в мой интерес, примерно, да напише нещичко, и то съвсем правдиво, както е видял и възприел нещата и се подпише отдолу собственоръчно, това вече става документ, който ще има за съда някакво положително значение. Значи хрумна ми идеята да потърся подкрепа от хора, които ме познават, на които съм преподавал през годините, които имат позиция по моя подход в учителстването и пр. – по този начин, чрез писмено свидетелстване, чрез написване на нещо в моя защита аз ще имам някакъв все пак по-голям шанс в наближаващото съдебно дело.

След като опонентите ми не се погнусиха да инспирират какви ли не изстъпления за да постигнат пъклените си цели (организираха даже "бунт срещу проклетата свобода" на цял един клас (продължил цели 7 месеца пред погледа на безкрайно доволната от него царствена администраторка!), да не говорим за купищата жалби от "възмутени съзнателни" ученици, родители, учители и пр.), и на мен ми се налага сега просто да подсетя дадени хора, ако искат да ми помогнат и ако са настроени в посока на това да допринесат с нещичко за това истината поне пред съда да излезе наяве и да бъде защитена да имат добрината да напишат нещичко, каквото искат, да бъде кратко, да си кажат честно възприятието и позицията, става дума в това число и за колеги-философи, да не говорим за мои бивши ученици, щото тези последните пък имат непосредствени впечатления за това, което съм правил фактически цял живот, именно учителствал съм, но по един по-различен и съвсем човечен начин.

Вярно, колеги-философи не са влизали в мои часове, нямат непосредствени впечатления (аз имам в блога и клипчета с видеозаписи на мои часове, те още могат да се гледат, но едва ли някой колега ще седне да си съставя сега впечатление по тях), но пък аз имам публикувани учебни помагала и учебници по всички преподавани в гимназиите философски предмети, ето, отзив за тях, за вложения в тях по-различен подход, ще бъде ценно писмено свидетелско показание, особено ако отдолу съответният човек се подпише собственоръчно и ми изпрати документа за да го предоставя на адвоката си (та да бъде използван този документ в съда).

Знам нашенската психология и си представям добре, че повечето хора, първо, ще ги мързи да напишат нещичко, второ, ще се страхуват да не би да си имат главоболия от това, щото съдът може, примерно, да ги повика евентуално като свидетели пред съдията да потвърдят изявлението си, а пък най-вече защото на никой нищо не му се прави, хората предпочитат да не си мръднат и малкото пръстче, голяма работа, че техен колега ще изгори, че ще бъде опозорен, че е разпънат на кръст и оплют от клеветници, че ще остане без никакви средства за препитание, че ще бъде лишен от преподавателски права и то съвсем несправедливо. Знаеш, тази психология е доста разпространена у нас, за жалост, дори и сред т.н. "философска" гилдия. Но ето, моля те, да ми помогнеш, да се свържеш със свои познати или приятели-философи, да им предложиш, ако искат, да помогнат, да напишат нещичко, става дума, мама му стара, не само за мен, за моята лично човешка и учителска съдба, става дума най-вече за българското образование, става дума за нещо, което все пак има граждански и обществен, ако щеш дори народен смисъл!


Тия неща са съвсем близки до ума, ала изобщо не се съзнават, повечето хора си казват: "Тоя там Грънчаров си има някакъв чисто личен конфликт с директорката, сигур и неговата не е много чиста, сигурно и той не е ангелче, за каквото се представя, да си се оправят, мен да не се опитват да ме замесват в тяхната глупава кавга!". Такива, за жалост, сме, такова, дето се казва, е положението. Тъжна работа!

Но аз смятам, че това отчайващо положение трябва и може да се промени лека-полека. Може да съм изкукуригал идеалист, но аз в това вярвам. И за това се боря. Може и трябва да стане промяната. Ще стане обаче само ако ние самите я направим и предизвикаме. Иначе не. Иначе ни чака същинска трагедия!

Ще напиша и аналогични писма и до мои ученици, бивши и настоящи, от тия, на които съм преподавал тази година, съвсем наскоро, техните писмени свидетелства ще са безценни в очите на съда. Ако ти можеш да ми помогнеш за активирането на колеги-философи в тази посока и те се съгласят да напишат нещичко, също ще има голям смисъл. Не ща никой да пише неща за мен, които не са верни, които са лъжливи, които са неискрени, само на истината следва да се залага. Понеже колеги няма как да имат непосредствени впечатления от моето учителстване, от моите отношения с учениците, те могат да пишат за това, което им е достъпно, могат примерно да коментират, да дадат оценката си за моите помагала и учебници. Или за моите изяви в интернет.

Вярно, има всякакви хора, на едни написаното от мен харесва, на други – не, това е естествено. Вероятно има и такива колеги, на които моите помагала харесват; и до мен са достигали такива отзиви, ето, сега е момента такива хора ако искат да ми помогнат малко, да го сторят.

Ако искат де. Ако не искат, никой за нищо не може да ги принуди. Никой за нищо не ща да принуждавам. Моят принцип е съвършено различен, аз, знаеш, залагам само на свободата, на уважението на другата личност, на добрата воля, на истината само залагам. От всичко останало се гнуся.

Ти си писал за мен, просто те моля написаното от теб обръщение да го оформиш като документ за пред съда, да го разпечаташ и да се подпишеш отдолу и да ми го изпратиш. Ако пък можеш да намериш начин други колеги-философи да се подпишат под обръщението ти (ама не онлайн, а истински, с реален подпис), тогава документът ще има още по-голяма тежест за пред съда. Можем да организираме, сега ми хрумва това, една среща на колеги някъде, където те да положат своите подписи под твоето обръщение, примерно пред… сградата на МОН или във вашия Институт за прогресивно образование, да речем. Извинявай, че се налага да те призовавам за тия неща, да полагаш такива големи усилия, ти много си ми помагал вече, но ето, наложи се.

Всичко добро ти желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

П.П. А за онази идея около инициативния комитет вероятно нищо не се е получило, вероятно никой не е реагирал, предполагам?! Ще се учудя много ако вече е настъпила промяна в съзнанията и някой е реагирал съвсем позитивно, с готовност да участва на дело, практически в нещо, в правенето на нещо добро и пр. Дай Боже да е така, промяната в съзнанията вече да е дошла, да е настъпила, пък аз да не зная за това, но едва ли е така...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: