Чистата детска душа
Тази трогателна история ни разказа главният лекар на една от детските болници на Израел.
Една млада жена се оказала в безизходно положение. От смъртоносна болест се разболяла дъщеря й на две години. Наложило се преливане на кръв от рядка група. Такава кръв се оказало, че имало братчето на момичето, което към този момент било на пет години.
Майката седнала до момчето и го попитала готов ли е да даде кръв на по-малката си сестричка. Той отвърнал, че е готов.
Когато завършила процедурата по преливането момчето с мокри от сълзи очи и с треперещ глас попитало:
- Майко, след колко секунди ще умра?
Той си помислил, че решението да даде кръв на сестричката си ще му струва живота - но все пак се съгласил!
За велико щастие и братчето, и сестричето си заминали от болницата живи и здрави!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар