Борбата ми с безчинствата на тъй арогантната образователна бюрокрация приема екстремна форма: обявявам гладна стачка от днес!

Публикацията от вчера със заглавие Получих фарисейско-прокураторски шедьовър по нищонеказване от РУО, с който чиновниците от МОН, подобно на Пилат Понтийски, пак си измиха ръцете! предизвика два отговора от граждани (и също така учители, преподаватели, които вече са в пенсия), в които те изразяват възмущението си от безочието на чиновниците от МОН ("РУО" означава "Регионално управление на образованието"), защищаващи своята административна сестра, а именно отдалата се на всякакъв произвол и беззакония директорка на ПГЕЕ в Пловдив. Решавам този път да изпратя тези два твърде показателни документа направо до техния адресат, именно началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова - за да види как се възприема нейното така грозно фарисейско поведение и отношение от гражданите, от трезвомислещите човеци; речено-сторено, изпращам ги; по своя си обичай пращам копие и на началника на началничката на РУО-Пловдив, именно г-н Министъра на образованието и науката, а и за сведение на омбудсмана на Република България:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

КОПИЕ: До г-н Борислав Стаматов, В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование от Пловдив,

Г-жо Началник на РУО,

Чувствам се длъжен да Ви известя, че Вашият толкова убийствено безразличен, безобразно арогантен и крещящо бюрократичен "отговор" на моя предишна жалба (писана по повод на безобразното и безскрупулно поведение на Вашата подопечна, именно директорката на ПГЕЕ в Пловдив г-жа Стоянка Анастасова), имам предвид документа с Изх. № ПД-06-36-1/13.04.2017 г., предизвика следните многозначителни реакции на български граждани, читатели на моя блог - и съпричастни към тъй самотните ми иначе борби за същинска и коренна промяна в образователната област, на които Вие лично се чувствате длъжна всячески да пречите; ето какво казват тези български граждани по повод на Вашето тъй показателно поведение, стремящо се да пази печалното статукво в българското образование, в пълно противоречие с духа и даже с буквата на Закона, който иначе Вие по служебни отговорности сте длъжна да изпълнявате:

1. Становище на гражданина Владимир Петков-Трашов от Варна:

А мен би било интересно ако г-жа Киркова бе посочила в подписания си отговор чий е и подписът в заповедта за назначаването на директорката и защо този й работодател да няма правомощието да я уволнява и как така и защо досега не го е сторил! Дори само на основанието, че тя е разхищавала маса бюджетни средства по съдилищата за да уволнява неоснователно учители, освен възмутителното й, недопустимо и безхаберното й реално бездействане в случая с не провеждащите се в действителност часове на Ангел Грънчаров с учениците от прословутия 11 Ж клас! Нищо друго не означаващо, освен очевидно - прякото им, но недопустимо поощряване, т.е. в случая то си е и откритото им насъскване, щом не е издала заповед за наказание на нито един ученик, да продължават своите с нищо неоправдани нарушения елементарните принципи и правила на поведението в училище! За да го възпита по този начин и, че не може да прави и извън училището каквото си иска същият този ученик от ПГЕЕ и да нарушава правилата, от което вече може да настъпят и е видно, уви, че стават и се случват много по-пагубни последици!

Що за "педагог", що за "възпитател" е такава "директорка"?! А що за неин работодател е този безхаберен и анонимен ли е чиновникът, нейният работодател, който продължава да бъде скрит от общественото внимание и също продължава да не си носи и понася отговорността, включително за така възпитания в ПГЕЕ ученик, блъснал и убил жената на пешеходната зебра, но буквално избягал и от чисто човешкия си и от гражданско правния си дълг и от отговорността си... Отговорност за който ученик, обаче, без,нито и миг съмнение също се носи и от директорката на ПГЕЕ! Освен и извън останалите й зулуми и грешки меко казано, като администратор в ПГЕЕ!

Така ли, без понасяне на отговорности ще давате отрицателен пример на учениците и на обществото и ще си живуркате весело всичките чиновници в образованието, г-жо Иванка Киркова!? Е, и докога ще го правите и ще нямате капчица съвест и срама!?! Докога ще си измивате формално със закона ръцете и докога ще бездействате възмутително и абсолютно неоснователно!?!

Вероятно докогато стане масова практика да бъдат убивани по улиците хора от ученици ли, Господи! Или техни учители...!?! Та Вие, лично Вие, г-жо Иванка Киркова, го убивате пред очите ми, Учителя Ангел Грънчаров! Знаете ли?! С безразличието и с нехайството си! И със... "закона" си!

Нямам думи от потрес, от искрена тъга и мъка! ... Защото с отговора си Вие убихте, а продължавате и в този момент да убивате частица и от мен! Позор!

2017.04.18 г. Владимир Петков-Трашов

2. Становище на г-жа Maria Vassileva, от Пловдив:

Браво на другарката Киркова! РУО нямал право да взема отношение по спора между Директора и Грънчаров! И го праща на съд! Ами той спора между тях касае неговите учителски способности, за което тя е сложена там да преценява. Защото директора не е длъжен да разбира от философия, той се доверява на нейното мнение. Като нямала право защо притичваше на скроените от директорката проверки? И унижаваше на свой ред учителя, говорейки пред учениците, че е дошла да му помогне, демек, да го учи как се преподава?!

Веднъж имала право, а като го уволняват за некадърност, нямала право да се меси!

Госпожо Киркова, Вие нямате право наистина. Вие сте една отживяла комунистическа измислица. Там сте за да провеждате нескопосаната политика на Министерството на образованието. Щото учителя е неграмотен да чете, та някой трябва да свежда до него тъпите им решения, широко известни на обществеността. Вие сте там за да бъдат назначавани на учителски места само препоръчаните свои хора. Там сте и за да правите услуги на директорите за уволняване на неудобни. Иначе нямате никаква работа и не знам с какви очи и съвест си получавате заплатата.

Експертът по философия в случая е учителят Ангел Грънчаров. Вие сте некадърният инспектор, който не успя да го оцени подобаващо и който не е на високо професионално ниво. Ако бяхте на ниво, щяхте да подкрепяте експерименти, добри практики и новаторство, защото и за хора, които не са учители, е очевадно, че ги има. Вие не сте и педагог: защото лъжите, злоупотребата със служебно положение, униженията, на които подлагате колегата си по философия, говорят много за Вашата педагогическа компетентност. Коя сте вие? Един завършил философия специалист, нагласил се на добре платена и безполезна длъжност. Колежка на Грънчаров, но със значително по-нисък коефициент на интелигентност.

Кажете ми в коя професия един дипломиран специалист е поставен в ситуация през цялата си кариера да защитава дипломата си - както става при учителите? С каква философия или с какви очи Вие, негова колежка, се намесвате в неговата работа като специалист и даже му давате оценка?

А в течение ли сте за новостите във Вашата специалност? Ще Ви се наложи да отстъпите инспекторското си място, заедно с протежето Ви.

Maria Vassileva

Дотук е писмото на г-жа Василева. В последната част на което тя се обръща и към инспекторката по философия Антоанета Кръстанова, Ваша служителка, която има видна заслуга в безогледните битки, водени от директорката на ПГЕЕ в Пловдив по моето епохално опраскване. Правя Ви голяма услуга, госпожо Киркова, като Ви пращам тия две писма, те за Вас са безценна "обратна връзка", да видите как гражданите, явяващи се Ваши истински работодатели, възприемат и оценяват начина, по който си изпълнявате служебните задължения. Ами съвсем калпаво, мърляво и безотговорно си "изпълнявате" задълженията, г-жо Киркова, така си изпълнявате задълженията, че вместо да помагате да се изпълни закона, фактически саботирате неговото действие! Което означава, че провеждате политика, която е в пълно противоречие с политиката даже на държавата, на която уж сте служител! Повтарям, Ваш дълг като държавен служител е да изпълнявате постановките на Закона, г-жо Началник, нищо повече от това, такава, простете, Ви е властта и отговорността, щото власт, за Ваше сведение, не значи нещо друго освен отговорност - но това нещо Вие очевидно съвсем не го съзнавате!Властта не Ви е дадена за да протежирате самозабравили се "образователно-възпитателни", с извинение, директорки-администраторки, които пък направо живеят в един отдавна отминал в небитието свят!

В тази връзка, драга г-жо Киркова, се ползвам от случая за да Ви известя за последните действия, които дръзна да направи директорката на ПГЕЕ в Пловдив, Вашето протеже, което Вие всячески охранявате и пазите, за да може да си прави каквото му скимне. Ето, съдете сама докъде се е стигнало, случилото се вчера може да Ви покаже това.

Знаете, аз вече трета седмица (!) провеждам своя граждански протест под надслов ЗА СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО на тротоара, до централния вход към двора от страна на ул. Пещерско шосе. Вчера, понеже от Кметството ме известиха, че заявлението ми за продължаване на кметското разрешение за протеста ми щяло, във връзка с празниците, да излезе, да е готово едва "някъде следобед", реших да не си позволявам да протестирам без надлежно писмено разрешение от Кмета, а вместо това да опитам да вляза в сградата на училището, с оглед най-вече да поздравя свои приятели-учители с тъй светлия празник Възкресение Христово, а също така да сторя същото и със самата директорка, с която отдавна искам да разговарям - тъй като, не крия, ми е много интересна нейната реакция по повод на случващото се след поредното ми опраскване/уволнение; чини ми се, че не е невъзможно за тия три седмици тя поне малко от малко да се е позамислила и в резултат на този дори и безсъзнателен, така да се рече, мисловен процес в нейната толкова многострадална душа, дай Боже, да се е зародило усещането, че е направила поредната си грандиозна, крайно досадна и в този смисъл хептен непростима грешка; понеже смятам, че мой дълг като човек, гражданин и най-вече като философ е да помагам на човеци, които са изпаднали в непростими заблуждения, да им помагам да се освободят от толкова пагубните си заблуди, иначе казано, да им помагам да не се излагат чак толкова, и ето, аз като съзнателен и най-вече като добър, състрадателен човек, гражданин и философ рекох да опитам да поговоря с г-жа директорката и то съвсем човешки, на една чиста човешка основа, да, чувствам се призван да помагам, казах, в такива случаи - човеци сме все пак най-после! Знаете ли какво се случи вчера в резултат на този мой опит?! Ще Ви кажа, драга госпожо Киркова, мисля, че това ще е безкрайно полезно за Вас - за да знаете какви си ги позволява да ги върши вече Вашата подопечна, изпусналата контрола над собственото си поведение директорка на ПГЕЕ!

Ами тя не пожела, разбира се, да разговаря с мен понеже, видите ли, съм бил... "persona non grata", бил съм имал за нея именно този, казано на дипломатически език, статут, да, бил съм, буквално преведено, „нежелана личност“, точно това тя каза на пазача, когато той отиде да й каже, че съм дошъл с предложение да се срещна с нея за да разговаряме! Пазачът беше много горд като казваше този латински израз, казан му, вероятно, от тъй учената наша директорка, с което този пазач демонстрираше извънредната си образованост, тъй да се рече. Директорката пък я било... нямало, и това ми каза тъй ученият наш пазач, проговорил вече и на латински!

Но понеже и предишния път ми каза същото, а след това самата директорка по телефона ми каза, че все пак била в училището, но му била наредила да ми каже, че я било нямало, че била "излязла", а всъщност тя през цялото време, докато я чаках да се върне (близо два часа!), на практика се е крила в училището, в кабинета си, та на това именно основание аз този път не повярвах, че нея наистина я няма. Пазачът този път също така ме излъга, че заместваща директорката г-жа Милева "била имала гости", поради което не можела да ме приеме; като му казах, че ще изчакам да се освободи от огромната си ангажираност за да има възможност да ме приеме, пазачът, кой знае защо, извънредно се смути и почна да настоява да напусна двора на училището, почна да посяга към камерата ми (аз, знаете това, също така, освен български гражданин и учител, съм и медийно лице, аз съм блогър, водещ съм, като капак на всичко останало, на свое авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия - та затова, поради големия интерес на пловдивчани към случващо се в това училище за всеки случай си бях взел и камерата!), като му заявих, че въпреки всичко ще почакам тъй заетата изпълняваща длъжността на директор да се освободи от извънредната си заетост и да ме приеме, тогава той почна да ме плаши, че ще извика... полиция!

Щото, видите ли, един вид съм се бил опитвал "със самоуправство" да проникна в сградата на училището и т.н., "незаконно" съм бил стоял в двора и т.н., можело да стоя колкото искам, ама извън двора на училището и т.н. Първо пазачът извика подкрепление от своята охранителна фирма, дойде дежурна кола, от нея слезе още един пазач, двамата пазачи се опитаха със сила да ме извадят от двора; когато протестирах срещу тяхното така грубо поведение (новопридошлият пазач, човек с крайно намръщен, бих си позволил даже да кажа дори кръвожаден поглед, ме хвана за ръката и се опита да ми я извие доста болезнено, но в един момент все пак се усети какво му се прииска да направи и се отказа да продължи в този дух!), всичко това, разбира се, ставаше пред очите на зяпачи, именно ученици и учители (!!!), тогава именно другият пазач извика... полиция! Патрулната полицейска кола дойде съвсем скоро (!!!), а докато да дойде над мен пък се нахвърли да се разправя учителят (представи се като дежурен) Богомил Иванов, оня същият, който директорката Анастасова беше удостоила със специалната чест да присъства на моята екзекуция, на толкова паметния момент, в който ми биде връчена за втори път тъй лелеяната от директорката и заветна заповед за новото ми опраскване, пардон, уволнение! Та този, простете, "учител" има добрината да се нахвърли грубо и безцеремонно над мен, почна да ме обижда с каквито думи му дойдат на акъла, не съм бил "никакъв учител", не съм бил "ставал за нищо", книгите ми били "лоши, пълни с глупости" и прочие, и так далее, и така нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала!

Разбира с, това пак ставаше пред очите на наблюдаващата скандала предимно ученическа и учителска публика, към която в един момент се присъедини (за малко да забравя това!) и самата заместник-директорка Атанаска Милева, представила се се като "ВРИД-директорка", която в първия момент уж благоволи да се съгласи да ме приеме, ала после размисли и също се включи с ентусиазъм в крамолата, в тъй унизителния скандал, развиващ се пред очите на много ученици, току-до централния вход на сградата на ПГЕЕ в Пловдив! Като дойде полицията моя милост беше принуден да се подчини на полицейското нареждане, аз бях качен на полицейската кола (полицаите проявиха разбиране и ми оказаха добрината да не ми слагат... белезници!) и бях откаран в сградата на Второ районно полицейско управление, където близо час се писаха разни документи и бях разпитван (какво точно стана там е отделна тема, щото се оказа, че г-жа Милева щяла била пък да праща специална, видите ли, "жалба" до полицията срещу мен, щото един вид, по нейното възприятие, най-вероятно съм бил искал "насилствено" и "самоуправно" да разговарям с нея)!

Разбира се, с никого насилствено не може да се разговаря, но както и да е, виждате какви скандални истории се случват в ПГЕЕ само когато един български гражданин, произведен от самовластната и толкова оригинално дължаща се директорка на ПГЕЕ в тъй почетния дипломатически статут "persona non grata" (щом аз съм нещо като... "дипломат" в нейните очи, дали пък тя самата себе си не възприема ако не за... кралица (царица), то поне за... херцогиня, княгиня или графиня, все пак държавното училище е нещо като нейно феодално владение?!), та значи такива чудатости се случват в ПГЕЕ когато, да си продължа и да си завърша мисълта, един български гражданин се опита да разговаря по съвсем човешки начин с директорката! Апропо, в ПГЕЕ всички български граждани били добре дошли, с едно-единствено изключение, именно гражданина Ангел Грънчаров, който пък има високата чест, казахме, да бъде удостоен от директорката с тъй почетния дипломатически статут "persona non grata"!

Смешна работа, да, това ли ще кажете, драга госпожо Киркова?! Виждате ли до какви ексцесии се стига когато вие, височайшите образователни началства, не си гледате изобщо работата?! Като не си гледате изобщо работата, драга г-жо Киркова, подчинените Ви директорки непременно почват да се чувстват до такава степен безконтролни, че, сама виждате и се убеждавате, са способни вече да произведат каквито си искате, коя от коя по-пищни, идиотщини и глупости! Вас неслучайно са Ви турили на тази длъжност, г-жо Киркова, ала на, Вие не си гледате работата, поради което стана това, което стана: директорката Анастасова вече надмина и самата себе си! Можете да я предложите за орден, ако искате, ето, давам Ви тази безценна идея!

Но това не е всичко, има още - както се казва в онази тъй вълнуваща телевизионна реклама, нали се сещате поне за нея?! Ще ви кажа и това, то е не по-малко сюблимно! То е така забележително, че е нещо като "черешката на тортата" (малее, почнах да говоря само с телевизионни клишета!), тия неща няма начин да не влязат в аналите на борбите за ново образование в тъй свидното ни отечество България, пардон, Мутроландия! Ето какво се случи после, след като бях освободен от полицейското управление и отидох в сградата на Кметството на хилядолетния град Пловдив - най-стария жив град в цяла Европа, един град на някакви си там 6-7 000 годинки! Град на културата, да, европейски град на културата е нашият велик град - да не забравяме и това!

Там ме чакаше нов сюрприз, организиран пак от вездесъщата директорка на ПГЕЕ в Пловдив!!! Грънчаров, това не може да бъде, фантазираш, Грънчаров, как така директорката да има толкова "дълга ръка", че да може да се меси и в това, което става в Кметството?! Може, може, у нас всичко може!!! У Нашенско невъзможни неща нема, у нас сичко може!

Аз отидох там да си взема разрешението за продължаване на моя граждански протест. Началникът на отдел „Обществен ред и управление при кризи” (така се нарича тази толкова важна кметска служба) Емил Димитров Вълков още сутринта ми се беше обадил, че разрешението ще бъде готово и че следобед мога да ида да си го взема. Отидох малко преди 15 часа в Кметството. Оказа се, че не било още готово! Брях, как така, нали самият началник ми каза, че вече е готово?! Има някакъв проблем, що ли?! Какво ли е станало? Чиновничката в деловодството, занимаваща се крайно усърдно в тоя момент с... маникюра си, се наложи да пита по телефона (в деловодството на Кметството Пловдив работят, по моето възприятие, поне 5-6 служителки, които се трудят усърдно, три-четири имат бюра в самата приемна, а до нея има допълнителна стая, в която не се вижда още колко морни служителки полагат титаничен труд, но нищо чудно там да има още 4-5 бюра най-малко: ний очевидно сме твърде богата държава щом имаме толкова много чиновнички, нищо чудно да се сме на първо място в света по брой на чиновнички на глава от населението!), да, тази чиновничка, така усърдно и умело грижеща се за маникюра си, се наложи да се размърда, да почне да звъни, пита тук-там по телефона и се оказа, че този път моето заявление за разрешаване на гражданския ми протест още циркулира някъде още из огромната, многоетажна кметска сграда, но щяло било да бъде готово към 16.15-16.20 часа, така ми биде казано, наложи се да чакам близо час и половина!

Е, почаках, няма как, българския гражданин трябва да се умее да чака и като чака да се радва от цялата си душа и сърце как усърдно се трудят над маникюра си морните кметски служителки. Като стана уговореното време, разрешението още не беше готово, просто го немаше, не идваше и не идваше (а аз изнемогвах в това време от любопитство да разбера как ли пък ще дойде тоз докюмент, дали сам ще има крака да дойде или ще го донесе някоя премаляла от тежка работа чиновничка!). Да, аз безропотно продължих да чакам, почна да ми става интересно всичко да разбера - и с нарастващо любопитство и нетърпение спрямо това, което има да се случи, се отдадох да чакане. Като мина 16.30, накъде към 16.45 трябва да е било, в приемната на деловодството дойде лично началникът на оня същия отдел с толкова страховитото наименование Отдел „Обществен ред и управление при кризи”, - бърррр, стана ми студено, обзе ме душевен хлад! - и той ми каза, че тъй дългочаканото разрешение е вече готово, оставало само да бъде заведено; сам отиде някъде да го завежда, върна се след още 10 минути и ми го връчи за подпис. Като го подписах, ей-така, уж между другото, ми каза следните многозначителни, вълнуващи, крайно памятни думи:

- И обърнете внимание на мястото на провеждане на протеста Ви, разрешаваме Ви, по настояване на директорката на ПГЕЕ в Пловдив (тя е написала жалба срещу Вас до г-н Кмета!) да протестирате не където Вие искате, а тя където иска и благоволява да Ви разреши: щот там, дето Вие искате, сте бил пречил на минаващите, имало било някакви изпити и не знам си какво, пречел сте бил на минаващите, наложи се да Ви разрешим да протестирате... в най-отдалечения югозападен край на оградата, да, там на близо 300 метра от входа (!!!!), там ако искате, си протестирайте колкото си желаете, там никой нема и да Ви вижда, може ако искате цяло лято там и плаж да си правите, ако искате, се съблечете и гол под жаркото пловдивско слънце, там никой нема и да Ви види! - ето горе-долу това ми каза началникът на дирекция „Обществен ред и управление при кризи” в Кметството на Пловдив, е, не бяха точно тия неговите думи, но смисълът беше точно този!

Представяте ли си гаврата и мръсотийката, която директорката на ПГЕЕ в Пловдив, която парадира непрекъснато с "големите си връзки навсякъде", ми е устроила: тя най-вероятно се е свързала с подписалия разрешението ми зам.-кмет по "Охрана на реда" (имало и такъв!) Георги Маринов, не знам с кого точно от Кметството се е свързала вездесъщата администраторка на ПГЕЕ, но ето, успяла е да уреди изпращането ми да протестирам не просто "на 9-та глуха линия", ами... да не казвам къде точно! Гавричката, мръсотийката си я бива, а, какво ще кажете, драга г-жо Киртова, възхищавате се на своята тъй авангардно мислеща и действаща най-вече административна сестра Анастасова, признайте си го де, друга кат нея май нема, а?! Нека тоя Грънчаров да си протестира, ала никой да не го вижда: възхищавате ли й се колко хубаво го е измислила?! Не, тя заслужава некакъв орден, моля най-отговорно, уредете й го, предложете я за орден, моля ви се, ето, наближава празника на просветата и културата 24- май, време е да я предложите най-сетне!

Казах на началника на отдела Вълков, че решително протестирам срещу тази гавра с моето човешко и гражданско право да протестирам! Той, човекът, се уплаши така, че пребледня, казах му, че най-вероятно директорката е използвала своите "безпределни връзки", с които тя непрекъснато парадира, и то с пълно основание: току-така не се побеждават на директорски конкурс за директор на елитно професионално и техническо училище кос-коджамити цели 16 кандидати за директор (!!!!), предимно все инженери, кой от кой по-способен! (И ги победи всичките една нищо и никаква даскалица по... литература!) Е, верно, нашенски конкурс, но все пак конкурс: тя ги изтръшка сичките на земята!

Като му казах и това, горкият началник загуби ума и дума, вероятно се уплаши от моите "ясновидски" способности, ний, психолозите и философите, сме доста напреднали в тази област, щото знаем как стават нещата у Нашенско де, не сме прости за да не знаем как стават сичките неща у Нашенско! И вий знаете как стават нещата у Нашенско, драга госпожо Киркова, нали така?! А Вие, г-н Министър на образованието и науката, вервам, също знаете как стават нещата у Нашенско, нема начин да не ги знаете, да попитам и Вас, нищо че това писание до Вас е само "За сведение"?! Г-жо Манолова, Вас да питам знаете ли как стават нещата у Нашенско просто нема смисъл, Вие непременно ги знаете тез работи! Затова и нема да Ви питам, глупаво е да питам точно Вас за толкова ясни и понятни неща...

Аз съм инвалид, с болно сърце съм, но вчерашните така пищни гаври ми се отразиха на здравето крайно тежко, болен съм, сърцето ми бясно хлопа от тия толкова гадни преживявания от вчера! (Те са много подходящи тия гаврички тъкмо щот ми ги направиха веднага след толкова светлия празник Възкресение Христово, какво говоря, вчера беше тъкмо третия ден на този най-велик християнски празник!) Разбира се, тази нощ от силните преживявания вчера комай не можах да мигна, въртях се в някаква кошмарна просъница, тази жалба станах да я пиша в... 2.45 минути през нощта, уважаема г-жо Киркова! Много съм зле със здравето си, но въпреки това се питам: дали, предвид арогантността и безочието на някои администратори в образованието, които надминаха вече и самите себе си по безобразия, дали да не взема от днес, 19 април 2017 г. да обявя безсрочна гладна стачка - щом като въпросните връзкари дръзнаха да ме пратят да протестирам... "на обратната страна на географията"?! Дали си заслужава да правя това - щото гавричката си я бива де, какво ще кажете по този въпрос, кажете нещо де, драга г-жо Киркова?!

Аз добре зная, че ако обявя от днес безсрочна гладна стачка директорката на ПГЕЕ в Пловдив изобщо, ама изобщо няма да се притесни от нещо - тя това го показа по време на паметните и преизобилни на смисъл дни на предишната ми гладна стачка! Аз добре зная, че нея изобщо няма с нищо да я притесня като обявя гладна стачка, ами Вас с нещо ще Ви притесня ли, драга г-жо Киркова?! И Вие тогава, требва да признаем, се държахте пределно стоически, не издадохте "ни звук, ни стон", както се казва в онова незабравимо стихотворение, дето сме го учили навремето като ученици, за комуниста, нали се сещате, дето го разпитват "мръсните фашисти" - и за който "агентът-фашист" беше казал, че е "не човек, а желязо" (А после мъртвият тихо казал: "Не, комунист!", нали се сетихте за туй незабравимо стихотворение, дето още ни е в главите?!), и Вие тогава проявихте такава завидна твърдост, та нищичко не промълвихте, имам предвид по времето на моята първа гладна стачка в живота ми, проведена през декември месец 2016 г. Ако сега от днес обявя нова безсрочна гладна стачка дали тя с нещичко ще Ви притесни?! Не вервам, едва ли ще Ви притесни с нещо, не мога да съм чак толкова голям оптимист, а че г-жа Анастасова изобщо няма да я притесни с нищо, това го зная положително, тя е още по-твърда от Вас, и Вие самата го знаете, няма защо да отричате, че Ви превъзхожда в туй поне отношение!

Да зарежа всичко и да се откажа от протеста си след като така се погаври с мен и директорката на ПГЕЕ, и подведомствените й, кой знае по каква линия, чиновници от Кметство Пловдив - аз това не мога да направя, просто нямам сили да го направя: не мога да си позволя да дам такъв урок по... малодушие на своите ученици, не, не мога да направя това! Длъжен съм да продължа протеста си именно защото много държа учениците ми да получат един наистина хубав урок, та да си направят верни изводи! И тъкмо за да са им полезни и верни изводите на моите ученици - ето затова ще продължа с гражданския си протест! Само затова, не за нещо друго, ще продължавам да протестирам докрай.

На вас, на администраторите от образованието, не ща нищо да доказвам или показвам, вие сте тежък случай, вие сте непоправими, но на своите ученици държа да им преподам един безценен урок, да, един истински урок по гражданско достойнство държа да им преподам! И затова не само ще продължа протеста си, но и от днес, 19 април 2017 г., сряда, започвам и безсрочна гладна стачка! Вие, г-жо Киркова, и въпросната г-жа Анастасова, директорка на ПГЕЕ, ми принуждавате, в името на доброто гражданско и на пълноценното личностно възпитание на моите ученици да предприема отново тази отчаяна стъпка! Да, вие, именно вие ме принудихте да предприема тази стъпка! Но правя това не за вас, а за учениците си, това особено го подчертавам!

Не вярвам нито да се уплашите, нито пък да се притесните с нещо, не, това е напълно невъзможно, това е изцяло изключено! Но за учениците си, за тяхното добро и качествено личностно и гражданско образование и възпитание съм способен на всичко!

Това е. Това исках да Ви кажа, драга г-жо Киркова! Вие обаче също имате заслуга за обявяването на гладната ми стачка, и това не може да се отрече. Главната заслуга обаче е на г-жа Анастасова, тъй авангардно и също така иновативно мислещата и най-вече действащата директорка на ПГЕЕ в Пловдив, която си заслужи почетно място в будущий Пантеон на безсмъртните самоотвержени дейци на българската образователна бюрокрация! Вземете направете нужното да й оценим заслугите на таз самоотвержена героиня, драга г-жо Киркова! И Вий, г-н Министре, допускате голема грешка като още не сте я предложил за орден поне! Ще съжалявате за което един ден, помнете ми думата!

Приятно началничестване, драга г-жо Началник Киркова!

Приятно министерстване, уважаеми господин Министре!

Приятно омбудсманстване, уважаема госпожо омбудсман!

Желая ви нови и и още по-покъртителни успехи и постижения във вашата неуморна всекидневна битка с... какво?! Аз лично не се сещам с какво вие толкова се борите, фактически, тъй да се рече?! С такива като мен ли се борите и вие?!

Май така излиза, а? Леле, каква чест!!!

19 април 2019 г.

Пловдив

ПОДПИС:

Да, това горе, което го написах, не е "художествена измислица" или сън, самата истина е, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, уважаеми мои читатели, приятели, колеги, ученици, млади и стари хора, хора на средна възраст, всякакви хора, не, никаква измама няма в това, което написах, то е самата "най-истинска" истина. Нищичко не съм измислил в своето описание на случилото се, аз немам такава богата фантазия, моята фантазия в сравнение с пищността на случващото се в нашия реален "живот" е твърде бедна.

Това е, и това трябваше да призная. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Моя ден след безсънната нощ там, на протеста, ще бъде още по-хубав!!! Голяма работа че ще гладувам: не с единият хляб живее човекът, нали така?! (Ами трябва и сиренце, и сланинка, нали така поне е у нас, у Нашенско: само със сух хлебец и водица изобщо не може да се живее!?)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo