понеделник, 24 април 2017 г.

Спомен за брат ми Ивайло, навършиха се две години от внезапната му смърт: Бог да го прости!



Ивайло като ученик.



Ивайло преди година-две преди да почине.



Ние двамата.



Ивайло с баща ни Иван, Бог да го прости! (той почина през 1992 г.)



Ивайло и нашата майка.



Ивайло по пътя за Бачковския манастир.

Човекът го няма (къде ли отива?), а споменът за него остава - макар с времето да почва да избледнява. Брат ми Ивайло беше най-добрия човек, който някога съм познавал - на никой лошо той не направи и не можеше да направи: защото душата му не знаеше що е зло!

Моят брат беше същинско чудо в този наш опорочен и прогизнал от злоба свят - той беше човек с ангелска душа...

Без моя брат за мен светът загуби много значима част от човечността си. Имах брат-праведник и страдалец...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

5 коментара:

Анонимен каза...

Американският философ Даниел Денет (род. 1942): За онези, които обичаме, които умират, без да оставят интелектуално наследство или умират млади мисля, че най-добрата утеха е, че те са имали шанс, те все пак са се озовали на тази изумителна планета и са живели известно време и са страдали, но ако погледнем нашето страдание от перспективата на целия Космос, то може да ни се стори не чак толкова невероятно изключително. Да, ние страдаме, така е…

Анонимен каза...

За да има равновесие в света, на един добър човек се падат една дузина лоши. При Вашия случай на добрия Ви брат, за равновесие сте достатъчен само Вие, г-н Грънчаров!
Светла му памет на брат Ви!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, един въпрос само, гледам, че бликате от "човеколюбие" и от "доброта": след като съм толкова лош Вие лично бихте ли ми теглила куршума зад тила?! :-) Ще ми отговорите пределно честно, нали? :-)

Rossitsa каза...

Mir i Svetlina v Patia na Brat Vi!

Ангел Грънчаров каза...

Към бликащата от доброта другарка:

Защо се умълчахте, мила другарко? Или просто не можете да решите какво предпочитате повече: да ми теглите куршума в тила или със собствените си зъби да ми прегризете гръкляна? Тоз проблем ли Ви затрудни толкова, че се умълчахте така?

Питам само. От научен интерес питам...