вторник, 4 април 2017 г.

Само съчетаването на здраво, опряно на работещи ценности новаторство с един здрав консерватизъм може да гарантира прогрес, развитие на човечеството във вярната посока



Alexandar Koshnicharov-Gibi: Само да припомня, че консерватизмът е дясното, а либерализмът е лявото.

Моето разяснение, моят коментар в започналата дискусия по тази тема във Фейсбук:

И консерватизмът, и либерализмът признават свободата на човека, но се различават принципно в тълкуването й, в начина, по който я разбират; същото може да се каже и за дясното и лявото. Най-общо казано консерватизмът изповядва едно позитивно (и разумно) разбиране на свободата, а либерализмът (като крайност) съдържа тенденцията за едно негативно и деструктивно (радикално) разбиране на свободата: благодарение на свободата си ние и създаваме (натрупваме ресурс, забогатяваме, постигаме успеха си), но също така благодарение на свободата си можем да се отдаваме на рушене, на похабяване на ресурси, на "изяждането" им.

Свободата е ценност и за консервативно мислещите, и за либерално мислещите хора, само дето тенденцията на използването й е коренно различна. (В този смисъл думата "либерализъм" е неуместна, неточна, подвеждаща, предизвикваща объркване; лявото е по-точна дума за обозначаване на тази тенденция.) В англо-саксонския свят либералното се възприема за ляво по причина на това, че там всички хора обичат свободата, там мразещи свободата хора, врагове на свободата (комунисти) просто няма. А от какво може да бъде свободен най-вече човекът? От държавата, разбира се. Колкото повече държавата се меси в живота на индивидите, толкова е по-лява съответната доктрина, която признава това за полезно. (Либералите в англосаксонското разбиране обаче не са крайни в това отношение, а са доста умерени; те отговарят горе-долу на социал-демократите в континенталното европейско разбиране.)

Консервативно настроените хора уважават традицията, либерално настроените - не; те се мислят за новатори и радикали, за радикално настроени. Но традицията (онова, което самият живот и историята са изобретили и удържали като субстанциално необходимо, като полезно и като разумно) следва да се почита, но това не значи да сме против новото, напротив, само съчетаването на здраво, опряно на работещи ценности новаторство с един здрав консерватизъм може да гарантира прогрес, развитие на човечеството във вярната посока. “Консерватор означава някой, който вярва в съществуването на естествен порядък, едно естествено състояние на нещата, което отговаря на тяхната природа – на природата и човека." (Виж: За консерватизма и либертарианството)

В страни като нашата, в които поради варварството, наречено комунизъм, свободата за огромната част от хората е нещо непознато (а за някои и мразено, имам предвид комунистите и комуноидите), либералната настройка не е нещо лошо, защото тя работи за култивирането на съзнанието за свобода; консерватизмът като такъв също работи в тази посока, но у нас много хора се объркват, щото да си консервативен в нашите условия им изглежда, че работиш за запазването на оня манталитет и на ония стереотипи, които комунизмът се опита да насади; по тази причина противниците на комунистическите "традиции", именно антикомунистите, биват възприемани като либерални. Но понеже в основата на западния (англо-саксонски) либерализъм стои един нездрав радикализъм и релативизъм, оказва се, че истински (принципно) консервативни у нас са тия, които уважават здравите исторически и екзистенциални корени и традиции на християнската духовност, благодарение на които именно сме оцелели през вековете.

Християнството е религия на свободата и то векове наред е работило за култивиране на развито съзнание за свобода у християнските, у западните народи (ние, българите, като християни сме причастни на западната цивилизация на свободата, гърците - също); а най-лошото от Византия са наследили руснаците - и са го изтълкували в съвършено погрешна посока. В руския "православен" свят, който няма нищо общо с автентичната християнска нравственост индивидът е нищо, а държавата (императора) е всичко; свободата е "страшно и опасно нещо" в руското възприятие, което си има своите поклонници, за жалост, и у нас. Автентичният консерватизъм е по същество християнска политическа философия и доктрина, е християнска дясна демокрация. У нас съвременните консерватори ратуват за възраждане на ония здрави традиции, които са в основата на християнския мироглед, на християнската ценностна система, а нейно ядро е позитивното, разумното разбиране на човешката свобода.

В този смисъл, ако свободата я свързваме с "либералното" (подвеждащият термин ни тласка в тази посока), то е напълно допустимо в някои случаи да се употребяват изразите "либерален консерватизъм" или "консервативен либерализъм", те и двете са десни, но едното е все пак по-дясно, преценете сами кое.

Още много може да се разговаря по тия неща, но спирам дотук, дано помогнах на някои хора да си надмогнат объркването. Простете за дължината на коментара, но с по-малко думи истински важните неща не могат да се кажат. Либерално е изискването да говорим всички с колкото се може по-малко думи! :-)

Апропо, всичките тия неща съм ги изяснил отдавна в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, но у нас малцина четат, а още по-малко са тия, които обичат да мислят и да се задълбочават в мисленето...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров в коментарите на пловдив24 твои бивши ученици са изразили негативно мнение към теб, не е лошо да се вслушваш повече в децата.

Ангел Грънчаров каза...

Бившите ми ученици, другарко, не са "деца", те са вече жени и мъже. :-) Второ, не ми пука какво говорят за мен трима мерзавеца, дето за всеки случай са се скрили зад фалшиви имена...