четвъртък, 27 април 2017 г.

Книга, която зове към борба, призовава към пробуждане на съвестите, работи за освобождаване на душите от толкова коварните вериги на безразличието, на безчувствеността



Тази сутрин написах следните встъпителни думи към подготвяната за печат първа част на новата си книга, която засега има примерното заглавие Училището в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ:

Въведение

Книгата, която държиш в ръцете си, уважаеми читателю, представлява поредица от есета, писани пунктуално почти всеки ден – това са нещо като „репортажи с елементи на анализ” за случващото се в една училищна общност, в която авторът е учител по философия, става дума за общността на ПГЕЕ в Пловдив (бивш ТЕТ-ЛЕНИН, както още го наричат в града и в областта). Проследява се епичният, а понякога и крайно абсурдистки сблъсък между силите на статуквото и съвсем немощните сили на промяната в образованието, които в това училище се предвождат от въпросния учител по философия, който има несретната съдба да е свободолюбив и човеколюбив, да е борец за очовечаване, за освобождаване, иначе казано, за реално демократизиране на отношенията в тази училищна общност.

Този „нетипов”, по-различен учител, разбира се, е подложен на какви ли не унижения и гаври от страна на самозабравилото се ръководство на училището, разполагащо в тази ситуация с едва ли не абсолютна власт. В „сплотения колектив” цари обстановка на див страх и на грозно подлизурство – защото отмъстителната директорка няма да прости на никой „изневярата” спрямо задължителното преклонение пред нейния царствен пиедестал. Нищичко в тази история не е измислено, а всичко ни е поднесено направо от така разхитителния на чудатости наш съвременен български живот. Авторът като прилежен архивар описва всичко, което е станало, на което е свидетел или участник, интересното е, че той хем е най-активното, най-ангажираното с промяната в това училище лице, хем е вдъхновен изследовател на толкова чудатите житейски феномени, които се разгръщат пред очите му.

Пред нас е книга, която има ред достойнства, най-главното от които вероятно е това, че авторът е философ, т.е. човек, който не се задоволява с безстрастното описание на случващото се, а се опитва да постигне „разбиране в дълбочина”, т.е. старае се да изяви оня значим смисъл на нещата, от който зависи не само живота, но и бъдещето ни. Обществото ни е болно и преживява тежка психологическа и нравствена криза, имаща мащаба на същинска духовна катастрофа. От която трябва да търсим изход, трябва да направим нужното за да намерим верните, разумните решения – за да спасим не само душите си, но и своето отечество, нацията и страната си.

Ето в тази именно посока полага неимоверни усилия да проясни, да разнищи „без остатък” проблемите човекът, който си даде труда да ни въведе в тия така многозначителни, скандални, понякога твърде пикантни истории. Истории, които звучат много често невероятно, сякаш са продукт на развихрената художествена или творческа фантазия на самозабравил се писател с абсурдистки наклонности, с пиетет към абсурдността, съпътстваща неотменно живота ни.

В този смисъл тази поредица от есета има и несъмнена художествена стойност, която се дължи на ярката експресивност на съставящите я текстове. Авторът прави нужното, според силите си, да изобрази тъкмо онази най-значима човешка (психологическа, нравствена, духовна) страна на така причудливите и често съвсем невероятни истории, за които обаче имаме гаранцията на непосредствената жизнена достоверност.

Книгата обаче поражда не чувство на наслада, а зове към борба, призовава към пробуждане на съвестите, работи за освобождаване на душите от толкова коварните вериги на безразличието, на безчувствеността; това е книга, която не може да ни остави безразлични, която ни подтиква да се възмущаваме, да страдаме, да сме съпричастни, да се преизпълваме с готовност и решимост за промяна. Неин основен герой са младите хора, учениците на България, с които авторът свързва всичките си надежди за промяна, а пък тази последната е залог за бъдещия ни просперитет. В този смисъл пред себе си имаме една въпреки всичко оптимистична книга.

Интересно е да се добави и това, че тази книга е писана под формата на учителски - и философски - дневник в интернет, в блога на автора, това дава възможност нейни съавтори да са първите й читатели, които участват изключително активно, със свои коментари, в написването на самата книга. В този смисъл пред вас имате една твърде съвременна, диалогична, пълна с живот книга.

Желая ви приятно четене! И приятни размисли! Ако прочетете тази книга, ако имате търпението да я изчетете докрая и да я осмислите по своя си начин, ще стане така, че в един момент вече няма да сте същите. Има книги, които освобождават, ето, надяваме се от сърце, че нашата книга може да има същия благотворен ефект върху вашата душа.

27 април 2017 г.
Пловдив Авторът

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Maria Vassileva каза...

Не само тази, всичките ти книги освобождават, Ангеле! Имат невероятната, необяснима сила да го правят. И аз бях освободена като читател на книгите ти от доста неща.
Благодаря ти за това! Дано успея един ден да напиша черно на бяло от какво ме освободи ти, Човеко!

Анонимен каза...

Мисля, че сте голям оптимист, че учениците в бг ще я прочетат, също и учителите, де.... успех!

Николай Пехливанов

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ