Голата, неукрасена и неприкрита същина на това, което каза Иван Костов в днешното си интервю

Най-важното от това, което по същество каза Костов в тазвечерното си интервю е, че Боко нема, горкият, не само умствения, но и управленски ресурс да взема ония тежки решения, които трябва да се вземат в сложната ситуация. А трябва да се правят тежки реформи - иначе загиваме.

Боко хал-хабер си нема, горкият, от това какво трябва да се прави. Не вдява и не може да вдене - дори и ако петдесет професора му го обясняват пак не може и нема да разбере. Ще загинем като страна, държава и народ с тия трафаретни псевдополитици (бухополитици, имитатори на политици, инак казано - менте-политици), каквито имаме в момента у Парламенто, повечето от тях и за чеп за зеле не стават.

С лъжи и фалшификации се набутаха в Парламента безотговорни менте-политици-гастрольори, които изобщо не разбират високата отговорност на истинския политик.

Горе-долу това каза Костов, ала нему се наложи да бъде по-внимателен в подбора на думите, аз пък казвам нещата директно, според същината, понятието и истината - щото съм философ...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo