четвъртък, 6 април 2017 г.

Изборът е: или ще се държа малодушно, като презрян плъх, или ще бъда достойно и свободно човешко същество, ще бъда личност, бореща се за правата си!


Най-напред съм длъжен да съобщя, че днес гражданският ми протест ще започне с час по-късно, към 12.15 часа да се надяваме ще успея да си заема мястото за протест, причината е, че от 11 часа е моето редовно седмично предаване по Пловдивската обществена телевизия, предаването се нарича "На Агората с философа Ангел Грънчаров", то продължава един час; докато се придвижа от студиото да училището, до ПГЕЕ-Пловдив (ТЕТ-ЛЕНИН) ми трябват най-малко 15 минути. Докато си сложа масата и плакатите ще мине още време, тъй че към 12.30 часа ще бъда там, на тротоара, току-до централния вход към двора на училището. Пиша това за да не би някой гражданин случайно да се обърка и да дойде да ме подкрепи към 11 часа и да си направи погрешни изводи за моята сериозност; напълно сериозен съм, продължавам да протестирам, ще протестирам ако трябва "до дупка", няма да свия знамената на протеста така лесно и бързо! А сега да напиша нещичко около вчерашните ми преживелици в София, знаете, вчера протестирах там, направих си протестна разходка из центъра, после се инсталирах пред входа на Министерството на образованието и науката, даже бях приет и водих преговори с отговорна чиновничка, е, около тия неща ми се иска да кажа няколко думи.

Първо, интересно е, че комай се сблъсках със самия министър, проф. Николай Денков, така и не научих името на тоя човечец; той излизаше от входа на Министерството, който е под арката, намира се на пет крачки от входа за Президентството, беше с една дама, оказа се, че е слаб и дребничък човечец; като ме видя с плакатите сякаш се уплаши, мигновено се престори, че не ме е видял и със забързана крачка се отправи нататък, дето е караула пред Президентството; аз не съм го викал, не съм търчал след него, оставих министъра, щом толкова му се бяга, да бяга. Скоро той потъна в подлеза, дето е пред сградата на ЦК на БКП, пред Партийния дом, очевидно бързаше за сградата на Министерския съвет отсреща (аз вчера в прилив на вдъхновение нарекох тая сграда "Бойковите сараи", щот Боко очевидно ще успее да се навре там за трети път, което го прави историческа личност, а това само по себе си е куриоз: най-неспособният да е премиер на България човек най-много пъти е заемал този пост!). Както и да е, реакцията на министъра на образованието е показателна: и той е абсолютно недиалогичен човек, е също така страхливец, на трето място се държа, както и подобава, като абсолютен грандоман, държи се сякаш е от "големото доброутро", инак казано, е личност от прекалено дребен душевен и всякакъв друг мащаб; абе с две думи казано, е носител на чиновническия манталитет, това казва всичко. "Министър" между другото означава служител, слуга, обслужващ персонал; затова е крайно глупаво като си министър да се мислиш за господар; не, слуга си на своя господар, а господарите сме ний, гражданите, народът. Това между другото: да видите докъде сме стигнали с объркването си. Всичко у нас е наопаки на истинското, на реалното, на правилното и разумното.

По същия начин се държа и онази министерска чиновничка, която слезе да разговаря с мен; тя очевидно ме познаваше по моите доклади, беше ми, така да се каже, "насъбрала", е, дадох й възможност да си излее душата, да си изкаже най-съкровените душевни мисли, иначе казано, да си излее яростта. Няма да описвам как мина нашият "диалог", ами по обичайния начин мина, таз другарка си живее на някакво особена планета, в която всичко съществува в ужасно изкривен вид, всичко о тъкмо наопаки на реалното, между света на моя милост и този фантастичен свят, в който живеят бюрократите, няма нищо общо, поради което да се води диалог е изключено. Чиновничката си изпя абракадабрата, аз пък и показах, че говори пълни глупости, които при това противоречат на духа на "новия реформаторски закон"; като чу думата "реформаторски" тя направи злобно изражение на лицето и направо побесня, а като чу думата "демокрация" се изчерви и започна да трепери, получи сякаш тикове, уплаших се да не почне да извира пяна от устата й понеже съм человеколюбив човек, взех да намалявам натиска връз бедното й неадекватно на света съзнанийце. Да оставя тия неща, ами да кажа главното, ето кое е то.

Оказва се, че се потвърди бляскаво една мой отдавнашна констатация: бюрократите, дето курират и ръководят, дето властват на над една такава изначално човешка сфера (каквато е образованието, възпитанието, личностното формиране на младите) не са способни на никаква човечност, просто им се изплъзва чисто човешкия аспект на нещата, те не са в състояние да го възприемат, камо ли пък да го изразяват; безчовечността е центърът, около който се върти планетната система на туй нещастно чиновническо или бюрократично съзнание. Пълно обезчовечаване е това, което ги е сполетяло, те, разбира се, се смятат така високопоставени от чувството за пълна власт, че сами няма никога да се принизят да се считат за човеци, не, те се смятат най-малкото за "напълно непогрешими ангели", а защо не и направо за богове! Да, най-добре е да ги смятаме за богове, които стоят по принцип над "ония там презрени твари, човеците"! На това основание вече типичният бюрократ мери нещата в една съвършено друга координатна система, в която няма място нито за човека, нито за човешкото, нито за човечността, нито за човещината, абе всичко човешко тям е напълно чуждо и непонятно! Затова ето тази другарка (да не я обиждам да я наричам дама, щот думата дама е буржоазна!) като се опитах да й обясня чисто човешкия аспект на нещата не само че не пожела да се принизи да сфане за какво говоря, ами направо побесня и почна да се дави в пяната на непоправената ярост; а аз й бях казал току-що следното:

- Вижте, опитайте се да вникнете малко с по-трезв поглед, щото съзнанието Ви е оковано в догматиката на абсурдната система, което Ви прави напълно сляпа, не виждате това, което Ви е току-пред носа: учениците са човешки същества, аз съм учител и също съм човешко същество, опитайте се да сфанете тая изначална предпоставка. Вярно, има закони, има правила, има Правилници, има ДОС (държавен образователен стандарт), има ДОИ (държавни образователни изисквания), има всичко, но никъде в тия закони няма забрана учители и ученици да се отнасят един към друг като към човеци, никой не може да ни забрани да бъдем човешки същества, нали така, нали ми следите мисълта? А това, което не е изрично забранено със закон, е позволено, този принцип на правото трябва да го знаете все пак, Вие се образован човек, нали така? Е, с оглед на това аз проявих човечност, разбиране на нелеката ситуация, в която се намират учениците ми и с оглед да им окажа една чисто човешка подкрепа ний с тях след обсъждане стигнахме до извода, че е добра и полезна т.н. "точкова система" за оценяване на постиженията им (аз вече бях обяснил на другарката чиновничка същината на тази система, тъй че сега няма да се разпростирам и върху това). Учениците се чувстват в една приятна и човечна познавателна ситуация, не мислят за проклетите оценки, свободно казват каквото мислят, търсят истината и пр., абе тази "точкова система" премахва глупостите на абсурдната система, според които единствено важното нещо е тъкмо оценката, а не нещо друго, не знанието, не уменията, не развиването на човешките способности на младите и пр. Тъй, направили сме това нововъведение изцяло в духа на новия реформаторски закон (чиновничката прехапа устни за да спре някак извиращата от устата й пяна на обземащата я все по-силна ярост!). "Точковата система" е крайно свободолюбива (при таз отвратителна дума чиновничката, за да не се задави с въпросната пяна, се наложи да се изплюе в стоящия наблизо плювалник), тя е човечна и пр., тя дава чудесни резултати. Да, ама ето, директорката ме уволни седмица преди да завърши времевия период, в който учениците събират точки и въпросните точки се превръщат по един най-естествен начин в тъй бленуваните от системата оценки. И сега над 200 ученика са ощетени заради тоз каприз на директорката да ме опраска когато й скимне, без да се съобразява с нищо, камо ли пък с интересите на самите ученици. Тя постъпи напълно безчовечно и погази човешките права на тия близо 200 ученика без да й трепне окото. Гледам, че Вашето око почна да трепери, което ме радва! Имам чувството, че ме разбирате.

При тия мои подигравателни думи чиновничката първо повърна в плювалника цялата насъбрала се в устата й отровна бесовска пана и после изрева гороломно:

- Каквоооооо???? Вий гаврите ли се с мен?! Как така да Ви разбера, господине?! Вие сте нарушител на Правилника, драги ми господине, и недейте да ми развивате тук такива грозни софистики за някакви си там "човечност", ах, да мога ще скоча и ще Ви прегриза гърлото с ей-тия мои здрави зъбки, виждате ли какви са ми яки зъбките?! Но е пуста демокрация и не мога да Ви прегриза със зъби гръкляна в тоз момент?! Наглец подъл, за човечност ще ми говори той, ти си престъпник бе, ти си нарушил закона бе, ти си нарушил Инструкция еди коя си бе, ти си нарушил наредба еди коя си бе, ти не заслужаваш пощада бе, правилно те е уволнила директорката, даже тя заслужава награда че те е уволнила, стига да те беше уволнила по-рано, а понеже се е забавила и ненавреме те е уволнила, ще се размине с наградата! Я го виж ти, за човечност ще ми говори той, наглецът!

Като изслушах тоз ураган от думи (тук, разбира се, понеже немам таланта и дарованието на Шекспир или на Кафка, не мога да ти предам, уважаеми читателю, цялата онази страстна патетика, която тресеше въпросната другарка докато произнасяше забележителната си реч!), аз се ухилих й и рекох ето какво, което наля още масло в тъй буйно пламтящия огън на чиновническата душа:

- Добре де, нека аз да съм грешния, нека вината да е моя, но моля ви, другарко министерска началничке, моля поне съжалете горките ученици, към тях проявете известно съчувствие, ето, те са пострадали от моето "беззаконие", но защо те да бъдат без вина наказвани?! Директорката ощети учениците ми по невъобразимо подъл начин само и само за да си наложи каприза, а именно да опраска една личност, която не само не може да я разбере, но е не е и способна да я оцени.

- Каквоооо?! Вие с мен гаврите ли си бе, проклети господине?! Как да не са виновни учениците, как да са без вина наказани, те защо не вдигнаха бунт срещу Вашата тъй обидна за тях "точкова система", защо не вдигнаха бунт срещу свободата, проклета да е, що не написаха поток от доноси и жалби против Вас, що Ви търпяха толкова време, гадино мръсна! Нека сега да страдат, нека да си платят за пасивността, за приспаната революционна бдителност! Щом не смазахте гадината овреме, драги ученици, сега ще си плащате със страдания! Нека да нямате оценки, майната ви на тях! А ти, гадино неедна, си виновен за всичко, малко ти е да бъдеш уволнен, требваше, ако имахме добри закони, направо да те разстреляме, ето, аз сега съм готово със собствените си зъби да ти прегриза гръкляна, проклет народен враг, ама пустата демокрация ми пречи, ще видиш ти когато дойде нашто време, ще видиш как ще си платиш тогава за всичко!

Горе-долу точно така течеше нашият толкова мил разговор с развилнялата се министерска чиновничка, е, разбира се, тя не употреби баш тия думи, аз тук се изразявам пределно метафорически та да мога някак да ви предам оня пребогат смисъл, който се криеше в нейните думи. Тя, разбира се, не се изразяваше така откровено и директно, тя употребяваше добре познатия ни нищо не казваш чиновнически език, ала аз понеже съм крайно неопитен в писането на такъв език, се изразих тук по човешки начин, с надежда да ме разберете по-ясно какво всъщност сме си казали. Толкова по тоя въпрос. Темата е благодатна, но сами виждате, не бива да прекалявам.

Днес след протеста си, в 16 часа съм поканен да давам показания в полицията, във Второ районно полицейско управление в Пловдив, във връзка с моя протест и във връзка с жалбата, която писах до полицейския началник, знаете, че ми удариха два акта за "незаконно протестиране", за "незаконно ползване" от моите конституционно гарантирани човешки права. След като дам тия показания, ще трябва да ида на лекар, щото имам нови проблеми със здравето, взех си час, налага се да ида и до болница. Дано не се наложи да встъпвам в болница, дано, щото ще излезе, че съм прекратил протеста си под такъв един благовиден, ала "фалшив" предлог. Е, ако случайно ме тикнат в болница заради влошено здраве, щом изляза от болницата, живот и здраве да е само, пак ще цъфна на протеста, няма да се откажа от борбата си за ново образование докато съм жив, бъдете сигурни за това. Но аз лично се надявам, че здравето ми ще издържи и без болница, иначе духът ми, както сами забелязвате, е пределно здрав, силен, борбен, тъй че няма страшно!

Бъдете здрави, хубав ден ви желая! До скоро виждане, ако някой се обърка и дойде да ме подкрепи на протеста, ще му бъда безкрайно благодарен! Пет хиляди мои фуйсбук-"приятели" мяркат всекидневно тия мои репортажи от протеста, знаят, че протестирам, има отделна група "Да подкрепим Ангел Грънчаров", тя е близо 1200 човека, и те гледат какво става, но ето, оня ден дойде един-единствен човек, гражданин, който да ме подкрепи! Нищо де, аз си правя изследвания, знаете, това е мое хоби, изучавам реакциите на хората, поставени в такава една ситуация на избор.

Изборът е: или ще си остана бездейно прозряно мрънкало, или ще направя нещо, за да покажа, че за мен свободата не е непроницаема загадка, а мой всекидневен начин на живот. Изборът е: или ще се държа малодушно, като плъх, или ще бъда достойно и свободно човешко същество, борещо се за правата си, способно да подкрепи на дело оня, който всъщност се бори не само за защита на своите, но също така и на нашите общи и при това фундаментални човешки, конституционни и граждански права. Този е изборът. За момента народът, с изключение на неколцина ученици, победили вече страха, избира знаете какво, да не го казвам аз, че ще ми се обидите още повече...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Дай видео, или не се е случило и лъжеш!

Анонимен каза...

Да се държи като пуяк, извинявай, не е чиновнически, а BG манталитет... А защо няма такива пуяци-чиновници в Германия, Франция и Англия, а, как мислиш?

Това са турски черти, кажи му аго да му е драго... Закон врата у поле... Сега при вас е 1878 г, правилно протестираш, така трябва...

Погледни тая амеба с ум от 1876 какво ти пише по-горе, прав ли съм, а?... 1876 имаха ли видео, леле, как е научил тая дума, тоя мързелив пезевенк айдук (турски думи)... За кой ли път, за Запада сте смешни, но е жалко за твоето страдание... Айде (турска дума)...

Анонимен каза...

Тоа вика: Европейската история е тежка, кървава, междуособна

A3: Ето един на който стискам палци - не всички българи са уроди, има такива като него, а и като мен... Може да не сме много, ама може и да сме българи, за разлика от турската смет, която живее y вас...

RAZGLE6DA MI PASPORTA NJAKADE OKOLO SEDMICA… AДРЕНАЛИНЪТ ИЗ ВЪЗДУХА МОЖЕШЕ ДА СЕ РЕЖЕ С НОЖ…

Това се случи с мен като напусках BG - митничаря не моеше да повeрва, че имам австралийска виза в червения комунистически паспорт, гледаше го в парализа !!, въртя го в ръцете си 5-10 минути - накрая ми писна, аз съм търпелив, протегнах ръка, зад мен опашката й доскучаваше... Той ми го даде, нeмаше как...

После в автобуса седях до някакъв възторжен старец (убит и изтезаван от комунистите - предвид на възрастта му), а той отиваше в Англия... Молех се да не получи инфаркт... Радваше се и сияеше като дете...

През същото време очаквах милиционери да нахлуят и спрят автобуса заради мен...

Сцената е много подобна от Midnight Express (1978), само че той пренасяше наркотици, а аз мумията на комунизма... Все същото, а?

ЗНАМ ЧЕ НЕ СИ ГЛЕАЛ ТОА ВЕЛИК ФИЛМ, ЗАТОВА СИ РУСКИ ИДИОТ, ОК?...

(ако не моеш да си го свалиш ще ти го кача, ок?)

=========================================================

ETO Пича в Канада, който сам ще прочетеш >>>

И част от него, нали искаше емигрантски бълвоч от Бълхария...

>>> >>> >>>

YMCA village people

Скоро наехме един апартамент заедно с двамата алпинисти и с още един, да го наречем Мони. Мони беше суетен тип, носеше очила без никакви диоптри – правели го по-интелигентен – и си пишеше фамилията с „off” накрая, ащото така се подписвали нашите по-стари емигранти от други времена. Мони беше работил до последно в багажното отделение на софийската аерогара, където го беше настанил с връзки баща му, офицер от авиацията.

Когато влизахме в близкия хранителен магазин, преди да открадне нещо, Мони го потупваше с показалец замислено и някак нежно. После пакетчето или бурканчето пред очите ни изчезваше като холограма и се озоваваше в някой от многобройните джобове на Мони. Дори не можехме да разберем как го прави и скоро започнах да си обяснявам как бяха изчезвали толкова ненормално много неща от куфарите на софийското летище.

Мони се готвеше да посрещне скоро жена си и детето си от София и не крадеше само за да се храни. Връщаше се всеки ден с детски играчки и дребна козметика.

Понеже ревнуваше жена си, всяка вечер й се обаждаше по телефона и я задържаше с разговори поне по половин час, за да я провери дали не бърза занякъде. „Днес купих на детето велосипед. Ама нали знаеш как…” хвалеше й се той.

Най-после жената и детето на Мони пристигнаха. Той бързичко напусна нашия апартамент, преди да пристигне телефонна сметка за седемстотин долара.

Ако си спомням правилно, Мони беше един от първите, които получи от канадците одобрение като бежанец от лапите на комунизма.

Последното, което по-нататък чух за Мони беше, че работи на аерогарата в Калгари, Албърта. Дано да не е в багажното отделение.


Но решенията от изслушванията продължаваха да идват, а в тях комисарските доводи така огъваха и измъчваха нормалната логика, че тя пращеше и виеше от болка.

=================================

A3: Аз бeгах кат теа BG-прошляци, а и имах премеждие на летището в Los Angeles... Сякаш ревнуваха, че не искам Америката им...Съскаха като змии, ама интересува ли ме?... Отивах в Австралия, теа тъпунгери знаеха за нея, колкото ти за Бурунди, OK?...

Ама да съскат от злоба знаеха...

Искаха да са австралийски змии, ама са само мижитурки... Знам ги аз теа индивиди от байтошовото, a?...

Не знаеха че съм живял в Америката им и я знам по-добре от тях, некакви смачкани латиноси, но това е тъпата човешка природа, ограничена като милиционер...

=================================

A. от Австралия

Гъди Гъдев :)) каза...

@A. от Австралия

Ти страдаш ли от нещо ?
Напекло те е слънцето ли ?
Ти всъщност си въплъщение на героите от разказите ти. От Бълхария, ползващ турски думи през цялото време и невероятно горд с успехите на запада (за които нямаш никакви заслуги)...

ПП: Да, Австралия не е на запад, но спада към групата на западния/развития свят .

Аз от Прага.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ