неделя, 16 април 2017 г.

Безчовечната "образователно-възпитателна" система, основана на агресията спрямо личността на младите, няма как да не поражда в отговор също агресия!





Явор Ганчев: И системата, в лицето на министъра, и учителите, в лицето на синдикатите, напълно отричат нещо в системата да допринася за насилието в училище и извеждат причините изцяло извън себе си - семействата не са си възпитали добре децата.

Зрелите хора обаче винаги търсят отговори на въпроса "какво бих могъл да направя по-добре", щом се отнася за общности, в които участват. Предлаганите мерки (глоби, наказания, изключване, повтаряне, принудителен труд, тотално видеонаблюдение) изобщо не са в тази посока. Това се нарича отговорност, и особено много важи за този, който управлява други хора. Този, който управлява, ако има проблем, не търси единствено на кого да метне вината. Ако това е единственото, което прави, то той сам се деквалифицира като управител.

Следователно, ако министърът и синдикатите не могат да носят отговорност, нямат място в управлението на образованието. It's that simple.

Vera Boutchkova: Понеже майка ми беше учителка, едно време съм се впускала в такива размисли - защо учителските протести никога не успяват? Все се отказваха, все нещо се разваляше работата... и си мислех малко дискриминативно, че може би защото мнозинството са жени и разчитат най-вече на мъжете си да ги издържат, та не им пука толкова за заплатите. Обаче медицинските сестри също са жени, пък техните протести успяват. Къде тогава е проблемът?

Ами може би защото мнозинството учители все още са си идеологическите работници на комунизма и са с промити мозъци - и са научени да правят главно това да промиват мозъците на другите. Ако вземат да протестират качествено и ни научат на нещо, какво ли ни чака? Децата ни ще вземат да имат собствено непредвидимо мнение, о, ужас!

Ангел Грънчаров: За агресията в училище няма кой да е виновен освен... самото училище, толкова е близко до ума, че е невъзможно да не се съзнава от всички! Значи нещо в начина, по който е устроено училището, е така сбъркано, че децата са принудени да се държат агресивно: агресията е техният отговор на унизителната ситуация, в която те са поставени в училище. Защо се държат агресивно децата ли? Ами защото си отмъщават, защото чрез агресия се мъчат да си защитят достойнството - в условията на една система, която непрекъснато ги тормози, която се издевателства с тях, която е толкова агресивна и репресивна към тях! Каквото повикало - такова отговорило. В училище системата се държи враждебно към децата, не им признава свободата, тях за нищо не ги питат, ето, децата си отмъщават - и са стигнали дотам в абсурда, в който пребивават, че насочват агресията си не само срещу своите мъчители, именно учителите, но и срещу... по-слабите от тях, срещу други ученици; в училищата ни се води безжалостна война на всеки срещу всички!

Нещата ще се поправят само когато абсурдната система, крепяща се на агресията срещу суверенната по начало личност на учениците, бъде сменена с нов подход, базиращ се именно на признаването на тази личностна уникалност, на този личностен суверенитет на младите хора. Ако училището не се отнася агресивно спрямо децата, ако първоизточникът на агресията в училище, именно агресивната спрямо личността на младите система бъде премахната, в училището ще се установят съвсем човечни отношения, в които място за агресията просто няма да има. Новият подход към личността на децата обаче ще породи именно деца със "собствено непредвидимо мнение", да, но това е ужасно само за ония, които не могат да си представят едно общество, поставено на тия толкова естествени и затова така здрави основи - на свободата, на човечността, на уважението към другата личност.

Моя милост като учител и възпитател на младите в противоречие с духа на противочовешката система дръзнах да приложа в своите отношения с учениците си един съвършено различен, именно свободолюбив и човечен, зачитащ личността им подход. Ситуацията коренно се промени, младите се чувстват окрилени когато им се оказва такова доверие и уважение, те също започват да се държат човечно, появяват се импулси към естествено учене, към ненасилствено учене с желание, чрез добрата воя и самостоятелния избор и пр., т.е. забелязаха се белезите на коренен поврат в моите часове по философия, етика и пр. Да, но церберите на системата, директорка и бюрократи от РУО-Пловдив (и от самата централа - МОН-София) ме обявиха за "зъл народен враг" и започнаха безогледна война срещу мен. Почна се съвсем умишлена кампания по моето личностно и професионално дискредитиране и оплюване, директорката не се посвени да използва дори ученици в разправата си с мен. Бях, разбира се, опраскан, бях уволнен, на основата на папки старателно подготвени компромати, бях уволнен по параграфа "не става за учител", "липса на качества", "пълен некадърник", "изцяло негоден за системата". Фактически бях лишен от преподавателски права, агресивната система се отнесе крайно агресивно с мен, човека, който постави принципа на системата - агресията - под въпрос.

Води се две години тежък съдебен процес, който аз спечелих, Върховният Касационен съд ме възстанови на работа; върнах се, работих една година, без да изневеря на принципите си, бюрократите пак подеха война срещу мен, пак се произведоха купища компромати, пак бях опраскан, пак бях уволнен (това стана преди три седмици вече), и то по абсолютно същия унизителен и така агресивен спрямо моя личностен и преподавателски суверенитет параграф! Сега водя граждански протест за свобода в образованието, всеки ден протестирам срещу репресивната система, подкрепят ме граждани, които се броят на пръстите на двете ръце!

Това е положението! Положението в българското образование, основано на една изцяло сгрешена административно-командна и репресивно-агресивна система, е катастрофално!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: