Правя сензационно предложение за преименуване на ТЕТ-ЛЕНИН в ПГЕЕ-ПУТИН!

Предложих преди време ТЕТ-ЛЕНИН в Пловдив, училището, в което работя като учител по философия, да бъде преименувано, да бъде наречено на името на Стив Джобс. Това беше възприето от директорката му (гербовачка от комунистическо коляно) като кощунство, един вид оскверних "светинята". Иначе това професионално училище по електротехника и електроника след 1989 г. официално не се нарича "ТЕТ-ЛЕНИН", то се нарича ПГЕЕ, ала никой в града не го нарича така, всички все още го наричат ТЕТ-ЛЕНИН, така е популярно, така се е вкоренило името на това училище в общественото съзнание на града, пък и на областта. Затова от момента, в който направих своето предложение, аз за нея станах "народен враг", подлежащ на унищожение, тя проведе епични кампании по моето дискредитиране като личност и като преподавател, ето, вече два пъти ме опрасква, ме уволнява, наложи ми се да водя съдебни дела за да се защитя от тази страшна агресия на засегнатата вероятно в дълбините на сърцето си директорка.

С оглед на тази многозначителна история тия дни един остроумен зрител на воденото от мен предаване в Пловдивската обществена телевизия (предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров") ми даде чудесна идея: да предложа ТЕТ-ЛЕНИН да бъде преименуван на... ТЕТ-ПУТИН, да стане, иначе казано, ПГЕЕ "Владимир Путин", той е убеден, че тогава директорката на това иначе знаменито училище с възторг ще приеме туй гениално предложение, непременно ще направи нужното името на Путин да бъде увековечено, руският авторитарен лидер (аз го наричам "кагебисткият таваришч-император") да стане патрон на ПГЕЕ, така, на тази база, ще се урегулира и моят епичен конфликт с тъй авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ, ще настъпи един вид вечен мир в него, ще се възстанови тъй лелеяната от нея (комунистическа) идилия! И понеже съм човек на делото, не само на думите (дългът ми на философ ме задължава между думи и дела при мен да има пълно съответствие), то ето, решавам да дам такова едно миротворческо предложение, аз, знаете, съм миролюбив и великодушен човек:

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив (ТЕТ-ЛЕНИН)

ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ ДО ЕДНА ПАТРЕОТИЧНИ И НАЦИОНАЛНО-ОТГОВОРНИ МЕДИИ

НАПЪЛНО СЕРИОЗНО И ПРИ ТОВА СЪВСЕМ ИСКРЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, философ, учител по философия и ръководител на конкурентното АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, което вече втора седмица съществува именно на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ в Пловдив, откъм ул. "Пещерско шосе"

Многоуважаема госпожо директор,

Воден от най-възвишени миротворчески чувства и по идея на един твърде мъдър зрител на воденото от мен телевизионно предаване по ПОтв и в качеството ми на дългогодишен преподавател в ПГЕЕ (в момента съвсем временно, както знаете, съм извън училището, но аз пак ще се върна!) си позволявам да предложа за патрон на нашето училище да бъде избран... Владимир Путин, вярвам, че Вие, като твърде разумна ръководителка, по достойнство ще оцените предимствата на това предложение и най-сетне ще задействате тъй дългочаканата процедура по определяне на нов патрон на училището - щото наистина е все пак срамота да сме толкова ретроградни и в общественото съзнание на града и на областта училището ни да се знае като "ТЕТ-ЛЕНИН" и все още да бъде наричано тъкмо така, а не някак иначе.

Знаете, аз преди няколко години предложих да наречем училището ни на името на Стив Джобс, но тогава Вие с възмущение отхвърлихте предложението ми, предизвикало във Вашето сърце неудържими чувства на погнуса и на справедлив гняв пред така арогантното предложение името на американец да носи нашето училище. Вие знаете тогава, че тази история около отдавна назрелия проблем за преименуването на училището ни стана нещо като медийна сензация, тогава всички медии проявиха жив интерес към темата, изпратиха своите репортери, ний тогава влязохме в новините, не само в централните български новини, но историята получи своя отглас дори и в Америка, да не говорим за Русия и други страни. (Изглежда тогава медиите и хората бяха впечатлени от идеята Стив Джобс да победи... Ленин и да го замести в името на едно училище! Даже колажи и плакати се правиха тогава на тази тема!).

Да, ама ето, тази идея накърни някакви базисни Ваши лични ценности и идеали, които Вие навярно таите дълбоко в сърцето си, затова Вие в оня момент направихте нужното тя да бъде блокирана, независимо от това, че тогава в училищната ни общност проведохме истински плебисцит, проведохме референдум, в който участваха стотици ученици; на референдума Стив Джобс убедително победи другите предложения за патрон, ала Вие не благоволихте да зачете гласа на народа. Да де, както и да е, но въпросът с избора на патрон на нашето училище си остава нерешен, глупава работа е то вечно да си стои без патрон, вярвам, сама съзнавате това, а дваж по-глупаво е ПГЕЕ още да е без патрон само за това, че тъй неприятната Ви личност Ангел Грънчаров е станала инициатор за избор на нов патрон. Вярвам, няма да отречете и това, че е безкрайно глупав анахронизъм и това в общественото съзнание на хилядолетния град Пловдив най-елитното училище по електроника в града да се знае като "ТЕТ-ЛЕНИН", вярвам, независимо от убежденията си, ще имате добрината да признаете и това. В така създалата се интересна ситуация моя милост, воден от желание за разумно решаване на толкова заплелия се, както виждаме, все по крайно глупави съображения казус около избора на нов патрон на нашето училище, ви предлагам нов вариант, чиито предимства, вярвам, сте способна да оцените сама; но все пак, за да Ви помогна, ще ви дам следните неоспорими аргументи в полза на новото ми предложение патрон на гимназията ни да стане руският лидер Владимир Владимирович Путин:

1.) Имената ЛЕНИН и ПУТИН са изключително близки като звуков състав, като произнасяне, от което можем да си направим извода, че името на новия патрон ПУТИН съвсем лесно ще замени (в съзнанието на хората от града) името на стария патрон ЛЕНИН;

2.) С избора на името на ПУТИН за патрон на училището ще се продължи славната традиция патрон на нашето училище да е все съветски или руски вожд, по този начин ще се заякчи още повече "животворната" българо-съветска и българо-руска дружба, а това ще даде нов подем на борбата на определени мощни сили в българското общество за сбъдване на тяхната исконна идея България един ден да стане руска губерния, да стане Задунайская губерния на тъй великата Руска империя;

3.) Сега, след като у нас се забелязват белезите на нова промяна на геостратегическата ориентация на страната ни (и за целта братските руски и кагебистки сили направиха нужното вече да си имаме не само проруски Президент, но и дори проруски по състава си Парламент - знаем, че в новия Парламент на България не попадна и един депутат, който да е от партия, която има твърда проевропейска ориентация, всички попаднали в Парламента партии са все проруски, нищо че някой от тях лъжат, че са проевропейски!), та значи щом като белезите на този коренен поврат в геостратегическата ориентация на страната ни са вече налице, ний в ПГЕЕ с наименуването на нашето училище на името на другаря ПУТИН ще станем един вид "първата лястовица на промяната", а това може не само да ни прослави за вечни времена, но и да ни донесе дори и огромни финансови дивиденти ("злите езици" не само говорят, но и пишат, че личното състояние на руския вожд е в размера няколко десетки милиарда долара, с такова богатство не може да се мери жалкото състояние на Стив Джобс от някакви си там мизерни 4-5 милиарда долара!); тази фактор, финансовия, не е за пренебрегване, руският лидер има финансовата мощ, като се трогне от нашия тъй мил жест, направо да позлати гимназията ни!

4.) Учениците ни благодарение на този акт на преименоване на гимназията от ЛЕНИН на ПУТИН ще получат тъй лелеяното от Вас самата единствено правилно възпитание, ний като училище ще станем авангард на нов коренен поврат в многострадалната ни образователна система, поврат, ознаменуващ решителния ни отказ от съблазните и коварствата на прехвалената западна и буржоазна "свобода" и "демокрация" към здравия тоталитарен, репресивен и авторитарен ред, символ на който, не можете да отречете, е тъй любимия ни руски вожд;

5.) За да Ви спечеля за своята великолепна и тъй практична между другото идея си позволявам да Ви подхвърля, че ако именно Вие осъществите успешно акта на това славно преименуване на училището ни, не само ще се покриете с вечна слава, не само ще се обезсмъртите за вечни времена, но и ще заслужите в двора на училището, до паметника на др. ПУТИН един ден да бъде издигнат и Ваш паметник, аз съм убеден, че и Вашите заслуги ще бъдат признати един ден от тъй признателните потомци!

Има още несъмнени предимства все от този род (примерно това, че новите власти ще Ви държат на директорския пост пожизнено, докато сте жива, а нищо чудно, за да Ви наградят за заслугите, не само орден "Стара планина" да ви връчат, но нищо чудно един ден и в само Министерство да Ви назначат, а дори - защо не?! - и министър на образованието и науката да Ви турят (има само един по-заслужил директор в Пловдив от Вас, именно Героя на социалистически труд г-н, пардон, др. Кирчо Атанасов, но Вие лично с акта на предлагането преименуване на гимназията ще го надцакате така, че той едва ли някога ще се съвземе от удара; а пък кой знае, др. Путин нищо чудно, за да Ви се отблагодари, да връчи на Вас най-напред отново възстановения орден ЛЕНИН!).

Моля да ме разберете съвсем правилно: и аз лично съм жизнено заинтересован от тази по същество духовна революция, която ще се осъществи с акта на преименуване на училището ни от ЛЕНИН на ПУТИН, готов съм, с оглед на това и моята скромна греховна персона да се впише някак в наближилия държавен поврат, готов съм публично да се покая за увлеченията си по прехвалената, ала тъй илюзорна западна свобода и демокрация, готов съм не само да си раздера в двора на училището ризата, но и да си оскубя, ако се наложи, и косата, ще си посипя непременно главата с пепел, ще се разкая за греховете си така искрено, че се надявам и Вашето тъй справедливо възмутено от моето досегашно поведение сърце да се омилостиви - и да благоволите да ме върнете на работа; ведь аз съм завършил славния, както знаете, Ленинградски университет, университетът, който е завършил и великият руски кагебистки вожд таваришч ПУТИН, сметам, че след като в нашето училище съм единствения випускник на същия университет, който е завършил и др. ПУТИН, он ще се впечатли силно от този факт и ще благоволи лично да ми прости греховете, стига обаче преди това Вие самата да сте ми простила. Аз за себе си нещо не ща от милионите, с които др. ПУТИН, трогнат от нашия тъй многозначителен жест, ще позлати дори и покрива на училището ни, на мен ми е достатъчно признанието, че съм Ви подхвърлил тази великолепна и грандиозна направо идея, която, разбира се, не се роди в моя стар вече мозък, тя, както казах, принадлежи на един изключително мъдър фен на моето предаване.

Това е, мисля, че казах главното. Вярвам, че ще оцените по достойнство предложението и ще предприемете мигновено необходимите стъпки към спешната му реализация. Готов съм дори да се откажа от славата за туй предложение, ако искате, мигновено ще изтрием всички следи относно това кой и как е предложил таз гениална направо идея, по този начин Вие самата, както се и полага, ще можете да станете единствен инициатор за великата промяна! На мен, казах, ми стига добрината пак да ме възстановите като учител по философия в нашето училище, този път да ме възстановите не по принуда от страна на съдебната институция, а водена от такива светли патриотични подбуди: знаем, че по новите държавни образователни изисквания българският патриотизъм се мери вече не с нещо друго, а именно с любовта и предаността към Русия и към СССР!

И да не забравяме, в двора на училището ни един ден до паметника на патрона ПУТИН нищо чудно да стои и вашият бюст, това изобщо не е за пренебрегване, напротив, възхитително е! Ако все още имате съмнения относно разумността на предложението ми (аз добре зная, че във Вашата представа аз съм "зъл народен враг", а знайно е, другари, че врагът не само че не спи, той дори е много коварен!), тъй че са съвсем резонни тия Ваши опасения, но за да ги надмогнете някак Ви съветвам да се допитате и до Вашата тъй мъдра персонална съветничка г-жа, пардон, др. Лили Попова, с която вчера съвсем случайно Ви видях да вървите прегърнати пред сградата на Второ полицейско управление! Виждате, съдбата си знае работата, аз тази наша внезапна среща я тълкувам именно като знак на наближаващото наше помирение, като знак, вещаещ края на нашата изцяло безсмислена и толкова кръвопролитна многогодишна война!

Да, ето аз решително осъзнах, че нашата война е изцяло безсмислена, казах, че съм готов да се покая, да си съдера ризата в знак на съжаление, да си скубя, ако се наложи, и оредялата си съвсем коса от старата ми глава, от тази същата моя неразумна глава, дето си позволи да се усъмни във Вашата неръкотворна мъдрост в годините на толкова опасната свобода и демокрация, в които Вие, за разлика от мен, не си позволихте да се увлечете по модните веяния на деня, напротив, останахте непоколебимо вярна на своите толкова романтични и идеалистични по същество комунистически убеждения. Имам предвид убежденията от Вашата буйна комсомолска младост, от времената на рабфака и прочие! Осъзнал колко грозно съм постъпил като предател на тия непреходни ценности и идеали, на които Вие обаче, явно, останахте непоколебимо вярна, аз, казахме, ето в този момент моля за Вашата пощада, разкайвам се изцяло, моля за прошка и прочие, и так далее, и тъй нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала, и тому подобное!

С коленопреклонно наведено тяло и с ниско наведена глава се подписвам аз, горкият предател и неверник, разкаялият се гнусен грешник и бывший народный враг Ангел Грънчаров: (подпис)

Пловдив, 7 април 2017 г. (Мамка му: дали и гр. Пловдив не требе да се нарече ПУТИНГРАД?! Леле, да не земе некой да се сети да предложи това нещо: ще отиде по дяволите тогава моето предложение само училището ни да носи неговото име?!

Такова писмо написах на г-жа директорката; сами забелязвате, в него нема и грам ирония, то е изцяло искрено и съвсем сърдечно, аз таз нощ преживях пълен, кардинален душевен поврат и осъзнах заблудите си, аз веке съм напълно нов човек! От тоз миг натам аз ставам също патреот и верен труженик на възкръсващата от пепелищата на проклетата демокрация Майка България, пардон, на Майка Задунайская губерния на великата и непобедима Российская империя - воглаве с императора именно этой нашей великой Российской империи, славного и непобедимого нашего военачальника, верховнаго главнокомандующего мощной советско-русской армии таваришча ПУТИНА!

Леле, малеее, каква чест, училището ни да се нарича вече ПГЕЕ-ПУТИН, а, какво ще кажете, нали добре звучи?! ТЕТ-ЛЕНИН ще отиде по гяволите, а това ПУТИН ще пребъде във вековете! Леле, как хубаво се подмазах, дали ще ми поверват, а, кажете нещо де, що мълчите като онемели, поне тоя път нема ли да ме пофалите, а, вас питам бе, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки, кво сте се омърлушили така?! Що не ми ръкопласкате бре, вий да не сте врагове, вий да не би да не се радвате, а, кажете де, признайте си, сега е момента да ви разконспирираме?

Хубав ден ви желая, приятели! Дано се посмяхте малко, дано поне малко си подобрихте настроението. Пиша това защото имам едно наум, страх ме е г-жа Анастасова, директорката, като прочете туй мое мило отворено писмо, да не земе да извика линейката на... психиатрията, която да ме прибере от моето място на тротоара?! Моля Ви, елате там да ме защитите, ако имате време: все пак нима за една безобидна шега човек требе да бъде набутан в психиатрията? Нека бъдем малко по-човечни бе, другари! Смилете се над мен бе, другари, аз само се опитах да се пошегувам?! Повервайте ми! Бъдете здрави и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo