понеделник, 3 април 2017 г.

Не, да имате много здраве от мен: аз няма да допусна европейска и демократична България да стане тиранична, дива, изостанала от цивилизацията, варварска страна!


Тази сутрин написах и веднага ще изпратя следния документ до съответните отговорни държавни институции и длъжностни лица от образователната система:

До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До всички медии

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование от Пловдив,

Уважаеми г-н Министър,
Уважаема госпожо омбудсман,
Уважаема г-жо Началник на РУО,

След много усилия, след многомесечна почти всекидневна борба от моя страна за предизвикване на пълноценен демократичен дебат в нашата училищна общност по истински важните, по пренебрегвани съвсем старателно въпроси и също така след безпардонен и не по-малко упорит отказ от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова да благоволи да "позволи" такъв един дебат в рамките на цялата общност и поне на Педагогическия съвет се стигна дотам, че тъй авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив прибягна до добре познатото й репресивно средство: тя просто ме "опраска", уволни ме, и то за втори път в последните две години и половина! И то ме уволни по абсолютно същия смехотворен "мотив": по член 328, ал. 1, т. 5 от КТ, т.е. "пълна некадърност", "абсолютна липса на качества да бъде учител", "изцяло негоден за Системата"! Очевидно толкова иновативната директорка на ПГЕЕ-Пловдив дълбоко в сърцето си е страстна привърженичка на безусловната повеля на таваришч Сталин за решаване на всякакви проблеми: "Есть человека - есть проблема; нет человека - нет проблемы!".

Е, опраска ме директорката, и то отново, както и първия път, не се смути да спази все същата традиция: уволни ме в предизборна обстановка, два дни преди самите избори, само седмица след като моя милост, в качеството ми на активен гражданин и блогър си позволих да отправя отворено писмо до нейния политически ментор, именно бившия и (да се надяваме!) бъдещ премиер г-н Бойко Борисов, с което сама призна тъй незаконната чисто политическа мотивация и за това мое опраскване (г-жа Анастасова се сдоби с директорски пост по време на първото премиерстване на г-н Борисов, за което, предполагаме, му е вечно задължена - и затова е готова да изпълни всяка негова поръчка!). Че действителният мотив за моето ново опраскване е чисто политически е толкова близко до ума, че не се налага никаква изтънченост в аргументацията по доказването му: във възприятието на г-жа Анастасова моя милост е "зъл народен враг", които иска да разруши тъй уютната за нея (и за такива като нея) система на държавно-директивно, административно-командно и насилническо, а това значи социалистическо по същество (не)образование и (не)възпитание на младите хора! А прилагането на сталинския принцип за безжалостно унищожаване на "врага" (г-жа Анастасова очевидно не приема такива лигавщини на "презряната буржоазна демокрация" като свобдните демократични дебати, уважението на опонента, разглеждан като безценен партньор в търсенето на истината, на разумното и пр.) пък е допълнителна гаранция, нещо като сертификат за това, че нашата така иновативна и авангардно мислеща директорка съвсем не се смущава да прилага политически мотивираните репресии като средство за удържане в неизменен вид на отношенията в учреждението, в което тя властва сякаш е нещо като комунистически тиранин или деспот.

Това е само един нюанс на тъй фрапиращо и недопустимо погазване на закона от тъй самовлюбената в собствената си непогрешимост администраторка. За нея законът е нещо, което съвсем не е задължително, ето, примерно, тя благоволи да ми връчи своята одиозна заповед за уволнение на 23 март, към 13.30 часа, в момента, в който трябваше да започне поредната сбирка на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ в нашето училище, ето обявата за нея, разлепена на обичайните места:


С което даде своя безцеремонно груб отговор: не, в нашето училище не е възможно такова свободолюбиво и човеколюбиво обучение, образование и училище, при нас може да властва единствено сталинисткия тоталитарен и казармен модел, при който другоячемислещите просто ги унищожаваме - особено ако не желаят да бъдат прекършени и да станат треперещи от страх мижитурки! Това обаче е само от една страна, отбелязвам го между другото. А истински важното е ето какво.

В този ден, деня на моето повторно опраскване от авторитарната и не признаваща закона директорка, аз вече си бях взел всички часове с учениците, веднага след края на последния час директорката без замисляне ми връчи заповед за уволнение, която пренебрегва факта, че аз в този ден ден вече съм си отработил норматива за учебна заетост: какво от това, че си работил този ден, Грънчаров, голяма работа, ще те лиша от тази надница, заповедта ми ще бъде от същата дата, е, голяма работа сега, че по тази начин въпросната заповед става недействителна и незаконна - защото лъже не само за всичко останало, написано в нея, но дори и датата в нея не е вярна! Ще си правим каквото искаме, я го виж ти, тоя Грънчаров ще ми говори за някакви си там права, закони и прочие?! Да, аз съобщих на директорката този неверен детайл с датата на издаване на заповедта, тя уж се смути в първия момент, даже тръгна да търси секретарката да я преправя, да пише нова дата, но се сети, че ако пише дата 24 март ще й се наложи да търпи "тоя толкова непоносим Грънчаров" още едно денонощие, това създава и други неудобства (ами ако този подлец Грънчаров до утре реши да си вземе примерно болнични как тогава ще го опраскам?!) и това я накара да се откаже от подобен вариант; ще го опраскам още сега, няма проблеми, че датата в заповедта е невярна!

Оказа се, че директорката бързала да ме опраска и защото на другия ден, 24 март, вече е имала уговорена среща с омбудсмана на град Пловдив, който аз призовах да посредничи за разумно решаване на конфликта с толкова непочитащата закона и затова правеща каквото й скимне директорка. Ето писмото от самия омбудсман, което удостоверява този факт:


Както и да е, уволни ме директорката, причината е, че толкова бързаше да ме уволни, че даже и законът не е никаква пречка пред задоволяването на каприза й. Да, ама това създаде известни неудобства - понеже моя милост, за разлика от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, не само че много почитам закона, също така и се лаская със самочувствието, че съм готов на дело да се боря за своите човешки и конституционни права.

Обявих ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ още на първия ден след изборите, в понеделник, опраскването ми се състоя в четвъртък. Мястото на протеста ми е до централната входна врата към двора на ПГЕЕ-Пловдив, там се разположих, сложих си маса и столчета, ето как и къде протестирам:


Поради крещящото нарушаване на закона от г-жа Анастасова открих и процедура по ГРАЖДАНСКО УВОЛНЕНИЕ на въпросната толкова самонадеяна властваща особа, която, както виждаме, не почита закона дотам, че си позволява да прави каквото й хрумне. Събирам и подписка, в интернет също има петиция по гражданския ми протест в този същия смисъл. На протеста си общувам с моите ученици и провеждам не само открити уроци по демокрация, по свобода и по гражданско достойнство, но и изпити за самите ученици по тия толкова потребни теми. Ето и моите лозунги на протеста:




Така е, г-н Министър и госпожо Началник, след като вие, длъжностните лица и държавните институции, които сте призвани по закон да озаптите, да спрете произвола и беззаконието на вашата тъй своенравна административна сестра, ни се налага на нас, гражданите, сами да правим това, което вие не желаете да изпълните, нищо че е ваше пряко служебно задължение!

Между другото ще приложа към този документ и нещо любопитно: как се представям за участие в кампанията Edumission за учители-новатори от целия свят. Онова, което по цял свят се разбира и прилага, у нас, виждаме, се възприема като странност, като табу, като грях, като престъпление. Текстът е голям, цяла страница, затова ще го приложа отдолу, но го считайте като органична част от това мое отворено писмо.

Идеята на гражданския ми протест започна да се развива и обогатява, ето едно свидетелство за това: Ний в ПГЕЕ-Пловдив сме дотам иновативни, че си открихме АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, завиждайте ни колкото искате: ний ви изпреварихме!. Можете да следите блога ми за случващото се, там има видео за това как протичат разговорите ми с учениците, с граждани, всичко има там. Единственото, което няма и явно не може да има, е следното: директорката на ПГЕЕ-Пловдив не може още да осъзнае какъв ужасно глупав гаф направи тя с моето тъй копняно от цялата й душа поредно мое опраскване-уволнение! Е, аз съм учител по философия и мой дълг е да помагам на неразбиращите да разберат. На неискащите да разберат, на инатящите се да разберат обаче едва ли някой може да им помогне.

Два поредни дни ходя в сградата на училището да разговарям с директорката и човешки да й обясня, че дори и толкова сакралното мое опраскване-уволнение е оплескала, поради което то в правния смисъл е несъстояло се, е нищожно, е недействително. И че моето недопускане до водене на занятия фактически е самоуправство, което трябва да бъде наказано и възмездено. Разбира се, това вече е Ваша отговорност и дълг, уважаеми г-н Министър, и също така ваш, уважаема госпожо Началник на РУО. Не мога да разбера обаче защо вие дезертирате от отговорностите си?! Като не желаете да упражнявате дадената Ви власт за доброто на институцията, пита се: за какво Ви е изобщо тази власт?! Питам като гражданин и като данъкоплатец, имам право да ви задавам тия въпроси в това си качество. Длъжен съм да Ви ги задам, сами виждате, че се налага. Грях ще е да не Ви ги задам - след като с поведението си предизвиквате задаването им.

Да, отидох да разговарям с директорката, ала тя първом се... скри, а на другия ден вече... избяга, казано ми беше, че е излязла в отпуск! Заместничката й ми показа заповед за заместването на директорката по време на отсъствието й, в която изрично се твърди, че тя няма пълномощия да решава въпроси от такова естество. Днес пак ще ида да опитам да разговарям с директорката. За разлика от нея аз смятам, че разговорът, дискусията е истински верният подход за разумно поведение в такива ситуации, а и изобщо. Разговарящите, преговарящите фактически взаимно си помагат за установяване на истината, за преодоляване на собствените си заблуди. Ако беше благоволила да разговаря с мен, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, първо, нямаше да се орезили толкова, второ, нямаше да направи безчет груби и непростими грешки, нямаше да наруши закона, нямаше да ходи по съдилища, които да й отменят всички до една заповеди, обжалвани по съдебен ред и т.н. Нямаше също така и толкова много да навреди на училището, някога елитна гимназия с огромен авторитет, който тя съсипа без замисляне. Сега разбирате ли, уважаеми г-н Министър, колко рисковано е в съвременни условия на ръководни постове да бъдат поставяни хора с крещяща липса на демократичен манталитет, ценности и убеждения?! Такива хора, сами забелязвате, живеят със съзнанието си в един отдавна отминал анахроничен и ретрограден свят, който, слава Богу, никога вече няма да се върне!

Г-н Министър, тактиката Ви да мълчите по повод на моите доклади е недобра. Същото се отнася и за поведението на г-жа Началника на РУО-Пловдив. Аз ще продължа да протестирам там, до входа за двора на училището всеки ден още много дни, толкова, докато било директорката, било отговорният Началник на РУО-Пловдив или дори Министърът на образованието и науката не решат да възприемат моя протест по значително по-различен, а именно разумен начин. Само в най-изостаналите страни пренебрегват предупрежденията на философите с такова варварско безразличие - и с такова глупаво пренебрежение! Само в най-тираничните и варварски страни преследват, репресират, уволняват, опраскват философите си - и учителите си. В нормалните страни ги уважават и се вслушват в това, което казват и пишат. Вие, г-н Министър на образованието и науката на България и Вие, госпожо началник на РУО-Пловдив, нима искате да ме убедите, че България е точно такава изостанала, тиранична и варварска страна?! Не, да имате много здраве от мен, аз няма да допусна европейска и демократична, а това значи и правова България да бъде възприемана (а и един ден да стане!) тиранична, дива, изостанала от цивилизацията, варварска страна! Като български гражданин аз няма да позволя това да се случи, бъдете сигурни в това! Докато имам сили ще се боря това да не се случи!

Приятно министерстване, г-н Министър! Приятно началничестване, госпожо Началник!

3 април 2017 г.
Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПРИЛОЖЕНИЕ, нека да се възприема като органична, неразделна част от това отворено писмо:

Моето представяне за участието ми в Edumission (пълен вариант)

Здравейте! Аз съм Ангел Грънчаров – един по-различен учител по философия от България. Аз съм образователен дисидент, церберите на официалната недемократична система на държавно образование в моята страна ме обявиха за "народен враг". Моят главен грях е че обичам свободата. И че следвам завета на Христос: истината ни прави свободни. И също че се държа напълно човечно с учениците си, че уважавам тяхната личност. Че не ги уча, а само им помагам да учат. Че имам доверие на учениците си – вярвам, че те могат да се справят сами. Че насърчавам свободната, непринудена изява на техните таланти. Че за мен най-важното е те да развият у себе си способността да мислят самостоятелно, критично, творчески, новаторски. Вярвам, че моите ученици ще преуспеят в търсенето на истината. По тази причина нищо не им натрапвам, а ги оставям всичко да открият сами. Оставям ги да се увличат в изследването на проблемите. Аз съм последовател на Сократовия метод: истината следва да се роди в съзнанията на младите, а техните съзнания, като почнат да раждат мисли и истини, ще станат плодовити. Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд. Всъщност в обучението на младите не правя друго освен това, което трябва. Изпълнявам своя дълг на учител и на духовен водач, стига това да не звучи прекалено претенциозно – нищо че е органична част от мисията на истинския учител. Правя нужното младите да станат пълноценно развити личности, иначе казано, да станат свободни личности. И също да бъдат добри граждани на своята страна. Ето тия неща стожерите на бюрократичната система ги възприеха като заплаха и ми обявиха безпощадна война. Аз обаче съм учител-борец за правото и не се плаша от тяхната така груба агресия.

Написах много книги, в които призовавам младите хора и техните родители, заедно с учителите на техните деца, да започнем една същинска духовна революция, т.е. да осъществим промяната в образованието. А иначе тази революция аз вече съм я направил на дело в обучението на моите ученици.

В нашите часове моите ученици обсъждат въпроси, по които им се е наложило най-напред да помислят съвсем самостоятелно – изследвайки проблема както намерят за добре. Даже самите въпроси, които обсъждаме, заедно решаваме какви да бъдат, как да бъдат формулирани най-сполучливо. И след това всеки ученик сам мисли и търси – у дома, обсъждайки ги, стига да желае, със своите приятели или родители. Или ровейки се в книги, в интернет, учениците ми имат правото да четат откъдето искат. В часа всеки съобщава изводите, до които е стигнал в своите търсения. И след това дискутираме, обсъждаме, коментираме. С общи усилия търсим истината. Нашите часове не са нищо друго освен творческа лаборатория по философия, иначе казано – по свобода. По свободомислие. Всеки ученик има условията за свободна изява на своята мисъл, на своя талант. Всеки мой ученик привиква да се ползва свободно от собствения си ум. Залагаме на творческото вдъхновение, без което нищо значимо не може да се роди. Нашият дух се нуждае от свобода така, както дробовете ни се нуждаят от въздух.

Е, понеже моите часове са лаборатория по практикуване на свободата, мен Системата ме обяви за "престъпник". Уволняват ме, съдът ме връща, после пак ме уволняват. В България се води същинска война за едно ново, модерно, качествено, съвременно образование. Силите на инертността надвишават многократно силите, борещи се за промяна. Но ние, борците за промяна, сме силни – защото наш най-могъщ съюзник е истината.

Това е в основни линии. А защо желая да участвам? Ами защото се надявам хора като мен, които сме такова нищожно малцинство в България, да получим една подкрепа.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

3 коментара:

Анонимен каза...

Уважаеми господин Грънчаров,

Входящият номер на Вашето писмо е РД-16-4-467 от 03.04.2017 г.

РУО - Пловдив

Анонимен каза...

Здравейте г-н Грънчаров!

Писмото Ви е заведено с № 94-1040/03.04.2017 г.

Приемна на МОН

Анонимен каза...

If in the modern world there are still true citizens and patriots of their country, then this is undoubtedly Professor Angel Grancharov. Huge honor to him and every respect!

Constantine Raida

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ