Лявото се свежда до паразитиране за сметка на обществото, то неизбежно поражда обществена деморализация, слабост и бедност

Lydia Staikova: Продължавам да се чудя какво означава "лявото" в днешна демократична страна. Все ми дават за пример скандинавските страни. А на мен все ми е пред очите онова видео с великото изобретение, прикрепено към кошчетата за смет по датските улици - рафтче, на което да оставяш празни кенчета, за да могат да ги събират бездомните; и оня бездомен мъж на над 80 години, който беше много радостен, че това изобретение улеснява живота му. Недоумявам защо в Дания, която е богата и социална страна има бездомни дядовци на над 80, които се препитават със събиране на отпадъци. Това ли е лявото, което трябва да имаме за пример?

Моят отговор, даден на питащата във Фейсбук: Да дава човек някому нещо (пък дори и това да са въпросните "празни кенчета" - апропо, не зная какво е "кенче"!) не е израз на лявото, то е просто помощ, това е израз на благотворителност и човешка солидарност, тя няма нищо общо с лявото. Лявото се свежда до това държавата да взема от едни и да дава на други, то е свързано с очакването някой да ти ДАВА чужди блага, а пък ти да си убеден, че имаш право на това. Лявото, следователно, е свързано с преразпределяне на благата от страна на държавата: взема се от едни (от богатите, от работливите, от активните) и се дава НАГОТОВО на други, без те да имат заслуга за създаването на тия блага.

Накратко казано, лявото се свежда до паразитиране за сметка на обществото, то неизбежно поражда обществена деморализация - защото дадени хора почват да очакват обществото "да ги носи на гърба", да им дава наготово блага, взети по несправедлив начин от други хора, от работливите. И при това се дава не само на тези, които заслужават да им бъде помагано (защото не могат да се справят сами, именно инвалидите), но и на такива, които просто предпочитат да не работят, а да паразитират.

Възловата дума за разбиране на лявото е думата паразитиране, втората такава дума е думата КРАЖБА. Третата възлова дума за разбиране на лявото е думата ЛЪЖА. Защото трябва много да се лъже за да се изтъква някаква "възвишена човечност" в краденето и в паразитирането. Т.н. "социални" и "социалистически" държави затова са болни общества, в които работливите издържат калпазаните (паразитите), а калпазаните стават все повече и повече.

Дясното пък се свежда до това хората да бъдат приучени да се грижат сами, да не чакат нищо наготово, да презират паразитирането, кражбата, лъжата, зависимостта от държавата (несвободата), прекалената намеса на държавата в живота на свободните индивиди.

Това е вкратце. Нищо "човечно", "идеалистично", "романтично", "алтруистично" няма в лявото, то е грозна спекулация с човешката слабост, със склонността да мързелуваме. Левите правят нужното едно общество да бъде все по-бедно и слабо, бедността е центъра, около който се върти "социалното" и "социалистическото" общество; десните пък правят нужното обществото да е богато, здраво, проспериращо.

Дясното е правото (разумното), лявото е кривото, неправото (глупавото, тарикатлъка, използвачеството)...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo