Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 1 април 2017 г.

Ний в ПГЕЕ-Пловдив сме дотам иновативни, че си открихме АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, завиждайте ни колкото искате: ний ви изпреварихме!



Имам твърде малко време да пиша тази сутрин в дневника си - защото ще пътувам, защото трябва да ставам от компютъра след около половин час. Но все пак искам да напиша нещичко - колкото да не е без хич. Ще разкажа за най-главното ми постижение от последните няколко дни на протест - знаете, че протестирам за свобода в образованието и против политически мотивирания директорски произвол и тормоз спрямо учителите с новаторска и творческа настройка.

Първо, наистина се оказа, че директорката на училището, която ме опраска (уволни), водена единствено от своята сляпа ненавист към моята толкова различна от типовостта личност, в припряността си е оплескала така пустото опраскване, че то принципно се оказва не само незаконнно, но и недействително, иначе казано - е нищожно, несъществуващо! И аз ето втори ден ходя в училището да я търся за да й съобщя това толкова неприятно за нея откритие на моя адвокат, ала директорката изглежда се крие от мен, а пък заместничката й твърди, че няма никакви пълномощия по тази тема: нека да затъват в беззаконието си де, това си е изцяло техен проблем. Цялата работа е, че аз като по документи не съм уволнен, възниква с необходимост въпроса защо ми се пречи да си изпълнявам задълженията, което пък е самоуправство, гавра с правото и закона. Писах до съответните висшестоящи органи, ала и те съучастнически мълчат. Аз не мога да разбера едно нещо: толкова ли се мразят въпросните бюрократи помежду си та като помагам на някой от тях да излезе от кашата, която е забъркал, другите се съпротивляват на моята помощ, пречат ми - което значи, че искат той да потъне съвсем в беззаконието си, с оглед, предполагам, да загине?! Омръзна ми вече да сипя толкова добрини спрямо нашата толкова некадърна по същество образователна бюрокрация, която даже и със собствения си интерес не е наясно, а какво остава за това да зачете нашия, народния, човешки интерес по принцип?! Това просто не е симптом на оглупяване, не е видиотяване, това, чини ми се, е слепота, породена от крайна самонадеяност и арогантност. Но нищо де, на този свят истината винаги тържествува, това поне е сигурното.

Та във връзка с така и така възникналата крайно интересна ситуация (моето тъй копняно и уж толкова старателно подготвяно от директорката опраскване, веднъж станало, се оказва правно и юридически несъстояло се, се оказва нищожно, недействително и пр.) и възникналото на тази база самоуправство (директорите ми пречат да си водя учебния процес, макар да им доказвам, че уволнението ми е несъстояло се!) в мен се зароди една превъзходна идея: щом ми пречат да си изпълнявам служебните задължения в училищната сграда, защо пък в такъв случай да не почна да си ги изпълнявам на... тротоара, там, където протестирам?! Или, иначе казано, какво ми пречи да открия свое АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, което да заработи още от понеделник?! Никой не може да ми забрани да си водя уроците на тротоара, на улицата, знаете, даже и да се стигне дотам, че никой от учениците ми да не посмее да дойде на моите уроци (диктатът, натискът върху учениците ми вътре в училището е жесток!), то аз ще си записвам на видео уроците и клипчетата ще ги слагам в интернет - а това значи, че всички наплашени от тираничната директорка мои ученици ще могат индиректно да присъстват на уроците ми, нали точно така излиза?! Излиза, че никой няма как да ми запуши устата да си учителствам колкото си искам там, на тротоара, т.е. ще се сбъднат пророческите думи на тъй мъдрата инспекторка по философия, която преди време със завидна проницателност ми заяви:

- Защо, Грънчаров, щом като толкова си превързан към методите на Сократ, искаш в такъв случай да работиш в училище, ами Сократ не е бил учител в училище, ами е учителствал на улицата, на площада, на Агората?! Ами бъди и ти като Сократ, учителствай си на улицата, там ще си имаш пълна свобода както искаш да говориш, по каквито теми искаш, какъвто искаш метод си прилагай, никой няма там да ти се меси?! Искаш свобода, ето, на улицата имаш истинската свобода! Махни се от училище и иди учителствай като Сократ на улицата!

Точно това ми каза тъй гениалната чиновничка от Инспектората, а аз тогава, глупакът, не можах да вникна в колосалния смисъл на думите й и дори й се обидих, възприех ги като подигравка: остави, казва тя фактически, "нашите" училища (те, бюрократите, си мислят, че училищата са техни, а те всъщност са на нас, гражданите, не са техни, ала бюрократите са си ги присвоили незаконно щот ний, гражданите, спим и не си защищаваме интересите!), махни се от "нашите" училища, иди си на улицата, там без пари, таман като Сократ, преподавай, е, ако ти се наложи, умри от глад, но поне ще останеш в историята като Сократ, нали така, ще се обезсмъртиш, а пък ний, горките бюрократи, ще умрем един ден от преяждане, щот заплатите ни са достатъчно тлъсти, а пък ний при това нищичко не работим, а само вредим! Аз така тогава възприех думите й и какъвто съм си импулсивен се вдигнах да протестирам срещу колосалната й наглост. А то трябвало да й целуна ръката за великолепната идея, която така щедро ми подхвърли!

Аз тогава, впечатлен все пак от пророческите й думи, отидох в Пловдивската обществена телевизия, поговорих с ръководителя й Евгений Тодоров и когато той ми предложи, аз създадох своето авторско предаване, предаването "На Агората...", виждате, че негова кръстница стана пак въпросната чиновничка. Сега обаче имам сгоден шанс да стана истински Сократ и да си започна своите беседи направо на улицата, ако трябва след време и на площада ще си пренеса своето алтернативно училище, какво ми пречи да го пренеса на площада, в парка, където си искам. Е, ще трябва все да искам от кмета разрешение за "митинг", дай Боже на беседите ми един ден да идват толкова много хора, че те да заслужават квалифицирането им като "митинг"; дано е пророческа и тази формулировка, дано и тук бюрократите от кметството се окаже, че имат не по-малко гениална проницателност. Измислих вчера и ето това, как ви звучи, моля, реагирайте все пак някак, към вас поне се обръщам, уважаеми дами и господа съдебни заседателки и заседатели, вашето мълчание ме огорчава?!

Та измислих ето какво: щом училището ми на тротоара е алтернативно, то тази иновация нищо не пречи да се узакони по надлежния ред, нали така, ний уважаваме законите? Учениците ще имат възможност (засега само по отношение на часовете по философия) да избират в кое училище да си вземат часовете по философия, в традиционното или в алтернативното. Щом се появи избор, това значи, че вече се е пръкнала свободата, нали така, какво ще кажете, пак вас питам, дами и господа съдебни заседатели и заседателки? (Свободата и изборът са неразделни, както тялото на човека и неговата сянка, примерно.) Значи в конкретния случай учениците от ПГЕЕ-Пловдив ще могат да избират дали да продължат да учат при мен, но вече в алтернативното училище на тротоара, или да си останат да учат при назначения от директорката мой заместник, аз вчера се запознах лично с този човек, г-н Хармелин Господинов се казва, много приятен човек е той, както и подобава за философ, има и много изразителна философска осанка на лицето, разбрахме се по всички пунктове, останахме с чудесни впечатления един за друг, да се надявам взаимни! Тъй че този умен човек, вярвам, сега няма да си помисли, че му "подливам вода" или че му "правя мръсно", не, просто му предлагам да участваме в един интересен експеримент, в една много полезна иновация. Учениците, които изберат да учат при мен, в моето алтернативно училище на тротоара (това е в случай, че директорката не се засрами и се отмени нищожната си заповед за уволнение и не ме върне да преподавам пак вътре, в училището!), ще получат в крайна сметка оценки от мен, цялата работа е да уредим с толкова прогресивно мислещите началства от МОН тази малка иновацийка, и именно оценките на учениците от Алтернативното училище на тротоара да бъдат признати за напълно законни. (Аз не разбирам как е възможно учителят по философия Ангел Грънчаров, който цели 34 години е писал все законни оценки, сега, след като вече преподава в Алтернативно училище на тротоара оценките му да са, кой знае защо, вече... "незаконни", ако някой може да ми обясни това, ще бъде чудесно, ала много се съмнявам, че ще успее!) Значи ще уредим признаването на тия мои оценки от Алтернативното училище на... тротоара, а пък моят почин, да се надяваме, ще се възприеме и от други учители, дето са били несправедливо уволнени, нещо повече, аз се надявам ония учители, които толкова несправедливо не могат да си намерят работа в държавно училище и са безработни, мигновено да основат подобни Алтернативни училища на... тротоара, да си узаконят преподаването в тях, аз съм убеден, че ще си намерят ученици, наште ученици, за разлика от директорите си, са твърде иновативно и прогресивно мислещи! И ето, ще разклатим феодалната система на нашето изцяло социалистическо по същество образование, което е монополизирано и приватизирано от тъй наглата образователна бюрокрация, като тук е чудно само какво отношение към образованието има нашата образователна бюрокрация, някой от вас, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки може ли да ми хвърли известна светлина върху този тъй загадъчен и интригуващ въпрос?!

Ето, ний вече започваме тъй потребната ни духовна революция, до която се свежда истинската реформа, моля, заповядайте, включете се и вие, драги... дремльовци, имам предвид не моите тъй мълчаливи събеседници, уважаемите дами и господа съдебни заседатели и заседателки, а имам предвид вас, драги читатели, що сте се удремали така, само двама-трима читателя коментират, а вий мълчите като онемели?! Езиците ли си глътнахте от страх, от страх пръстите ли ви са вкочанени та не можете да пишете, аз не мога да разбера какъв е този истеричен страх, каква е тази тъпа параноя, която ви тресе?! Както и да е, треперете си - щом друга работа немате! Майната ви щом ви се трепери толкова!

На учениците си ще кажа следното: по повод на тия мои изяви като гражданин там, на тротоара, по повод на тия мои открити и практически уроци по свобода и по гражданско достойнство, които изнасям там, на улицата, до входа за двора на училището никой, повтарям, никой не може да ви репресира вътре в школото, щото ако се държите твърдо, ще можете да го убедите, че и вие имате своите човешки права - права, които са нищо ако човек от малодушие не смее да се ползва от тях. Кажете на глупавите си класни ръководителки, които ще се опитат да ви мъмрят защо, примерно, сте се спрели при "оня там ненормалник Грънчаров" (подочух от ученици, че някои дебилни другарки, някои овладени от дебилизъм другарки така били категоризирали изявите на моя скромна милост - и то пред учениците, на които довчера съм преподавал!) и защо сте разговаряли с него и пр., та значи кажете на тия толкова излагащи се другарки, че вие като човешки същества имате пълното право да ходите където си искате, че не сте длъжни като тях да се измъквате като мокри плъхове само от другия вход на училището, че имате пълното право също така да си разговаряте с когото искате, можете също да говорите и каквото искате, има такива неща като свобода на мисълта, на словото и прочие, които никой, даже и свещената фигура на властващата директорка не може да ги отмени, да ги забрани и пр., а ако се опита да го стори, мигновено попада под санкциите на закона - и ще пострада така, че няма да посмее повече и да си помисли да прави пак подобни идиотщини! Кажете им тия неща и не се плашете от нищо, щот такава е истината. Толкова! Бъдете смели, бъдете дръзки, ползвайте се от правата си, борете се за правата си! - ето такива "опасни мисли" ще научите в Алтернативното училище на тротоара на "оня там ненормалник Грънчаров", заповядайте, запишете се в него! И ще имате при мен длъжната оценка, аз пък ви обещавам, че ще ви узаконя оценката, няма да имате никакъв проблем в това отношение!

Разбира се, за да постигнем победа, трябва да сме все пак повечко хора. Може ли в това училище, имам предвид ПГЕЕ-Пловдив да се намерят поне 20-тина момчета и момичета, които не се държат като презрени мокри плъхове, които не са малодушни, които смеят да се ползват от своите човешки права?! Има, разбира се, аз зная, че има не само 20, а има и 200 такива момчета и момичета! Е, първите ще ги е малко страх, щото ако не се съберат 20-тина човека, директорката ще може да ги накаже, но ако са 20-тина, вече ще й е трудно да ги накаже. Те и трима да са пак ще й е трудно да ги накаже, ама знаем, че тя не се плаши от закона и тогава без замисляне ще ги накаже! Даже и ония ученици, които вече са наказани, дори и с "последно предупреждение", и тях директорката ще се позамисли дали да ги накаже, щото има опасност тогава тя самата да пострада - стига да си го позволи. Тъй че няма никаква опасност, драги ученици, от това смело и открито да бъдете себе си, да бъдете, иначе казано, свободни и достойни личности! Но вие това нещо досега не го съзнавахте, ето затова сте страдали от разни глупави страхове и други такива унизителни емоции! Е, сега вече го знаехте: освободихте ли се вече от глупавите си емоции?! Станахте ли личности или предпочитате да си останете все същите презрени мижитурки?!

В моето Алтернативно училище на тротоара ще научите тъкмо онова, на което никой друг учител (за момента) няма да ви научи. Ще научите точно онова, което учителите старателно крият от вас, а нищо чудно и сами да не знаят. Понеже ги е страх и тях, горките, мнозина и от учителите у нас страдат от безкрайно глупави и унизителни страхове. Е, аз и тях се опитвам да уча, и на тях се опитвам да помогна: щото съм философ, щото сме хора и щото следва да си помагаме. Не е срамно да си учител и същевременно да научиш нещо от друг човек, пък било то учител или дори ученик. Оня, който сам не се учи и си въобразява, че всичко си знае, той не става за учител, той е фалирал вече като учител. И така нататък. Спирам, щото нямам време повече за писане. Останалото ще си го кажем в моето училище. Да се надяваме, скоро то ще стане и ваше. То е за вас, то не е само мое, неправилно се изразих. Дайте да го наричаме вече нашето училище, става ли така? Разбира се, съвсем скоро от тротоара ще се приберем вътре, в сградата на училището, това е толкова сигурно колкото е сигурно, че днес Слънцето ще изгрее. Я, Слънцето вече е изгряло, зад завесата на прозореца ми то вече блещи, утринта е дошла, аз съм забравил, мислех си, че още е тъмно, а то вече се е съмнало!

Хубав ден ви желая! И приятен уикенд! Вярвам, има за какво да мислите днес и утре, събирайте смелост, събирайте мъжество, а в понеделник ще се видим тм, пред тротоара, на нашето място, там, където е нашето училище! До скоро! бъдете здрави, в това число и душевно. Страхът е крайно тъпа душевна патология...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

1 коментар:

Анонимен каза...

Тоя ненормалник Грънчаров призовава учениците на бунт срещу училището, една свята българска институция, защо прокуратурата още спи и не го арестува?!?!