Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 29 май 2017 г.

Отзвук около моя 67-дневен граждански протест за свобода в образованието


Томи Томев от Elhovo е написал вчера във Фейсбук:

Крайно време е, ама много крайно време е ДСБ да застанат зад протеста на пловдивския философ Ангел Грънчаров, който води неравна борба, даже бих казал война с образователната администрация - за демократизиране на българското образование. Политиците от ДСБ трябва да подкрепят този страдалец. По този начин те ще покажат, че за тях съдбата и борбите дори и на един единствен човек, когато той е посветил живота си на просперитета на българското общество, е от значение. В противен случай, ако си замълчат, и оставят това встрани от политическите си цели, то излиза, че ДСБ не са това, за което ги мислим.

Забелязвам, че това негово изказване е подкрепено от Petar Petrov, Владимир Петков, Борис Тодоров, Ануш Тилкиян, Dimitar Kolev, Simeon Milev, Радка Бонкова, Иван Боюклиев, Николай Милев, Цеци Лилков.

Има и следните коментари:

Ануш Тилкиян: Не само ДСБ, а и СДС и всички изповядващи десните ценности!

Борис Тодоров: Ако справедливите каузи нямат значение - за какво ни са партиите?

Кратък мой коментар: Благодаря, Томи! В интерес на истината съм длъжен да кажа, че на онзиденшния Граждански марш за европейско правосъдие се срещнах и разговарях с Председателя на ДСБ в Пловдив Йордан Иванов, но разговорът ни остана незавършен. Той ми е обещал да поговорим, да видим дали ще си спази обещанието. Не зная защо, но оставам с впечатлението, че и той вижда в моите истории някакви "лични отношения" с директорката на ПГЕЕ и с РУО-Пловдив и по тази причина не желая да се ангажира с някаква подкрепа. Аз лично, признавам си, не мога да разбера какво означава в борбата ми с толкова арогантната образователна бюрокрация да има някакъв "личностен момент", това нещо умът ми не го побира, но много хора точно така разбират нещата и стоят дистанцирани. Даже и дейците на движението за демократично училище и за свобода в образованието у нас вероятно така възприемат ситуацията.

Е, в такъв случай щом борбата ми е толкова "личностно мотивирана", ще си я водя само аз - докогато имам сили. У нас сеирджийството е най-типичното поведение. Ако това, което се случваше на мен, се случваше на някой друг човек, имам чувството, че даже да бях камък щях вече да съм застанал до него, но ето, има хора, които не са като мен. А иначе партиите съществуват за да се подкрепяме, аз съм подкрепял ДСБ винаги, дали ще доживея момент тя за нещо да ме подкрепи е въпрос, на който не зная отговора...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

10 коментара:

Анонимен каза...

Ако политически сили подкрепят протеста ви, протестът ви става политически и с вас е свършено.

Ангел Грънчаров каза...

Защо да е свършено с мен тогава, другарко? :-) Бихте ли се опитала да си изясните тъй загадъчната и премудра мисъл?!

Анонимен каза...

Какво се е случило? Пропуснала съм.

Даниела Горчева

Ангел Грънчаров каза...

За по-малко от три години два пъти ме уволняват от работа като учител по философия и то по чисто политически причини: привърженик съм на истинската реформа в образованието, привърженик съм на демократизацията на отношенията в училищните общности. Съдът след първото ми уволнение отмени заповедта за уволнение и ме възстанови на работа, но другарката директорка (гербовачка) пак ме опраска и ето, аз вече 67 дена провеждам граждански протест на тротоара пред училището. Всеки ден протестирам за свобода в образованието, изследвам реакциите на образователните бюрократи - а те се преструват, че не ме забелязват. Това е. Много граждани идват и ме подкрепят. И много от учениците ме подкрепят. Искам оставката на самозабравилата се директорка, която си позволява какви ли не беззакония. Това е накратко историята. Продължавам протеста. Искам да видя докога ще продължи това комунистическо твърдоглавие!

Анонимен каза...

И защо, само те Томи?!Нима Да, България нямат същите искания и намерения, Нова Република, с останалите си съставки, ами СДС, или прогресивните родителски организации...Крайно време е тези партии да се събудят от будната си кома - поражението на изборите и да се включат в тази кауза! В тази борба и, както казваш , вече и война на тъмните, чиновническо-мафиотски ретросили срещу Ангел Грънчаров и подобните му учители и дейци...Точно в случаи, като този с Ангел Грънчаров да покажат истинската си и действената си позиция по въпроса за категорично нужната и то колкото се може по-бързо да бъде продължена, а не въвеждана! реформа в образованието, която е отдавна искана, започната и провеждана и от Ангел Грънчаров, и от Гаяне Минасян, и от други техни съмишленици и сподвижници...Просто партиите и водачите им сериозно дължат подкрепата си за тези дейци -първопроходци , учейки се в крак от тях, дори и заставайки със своите партийни позиции до тях Толкоз е естествено, че ме е срам, дето и как досега не се сетих да настоявам за такова присъединяване и за такъв общ фронт срещу ретроградните мафиотски недопустимо зловредящи сили!....Не е кой знае каква философия, ама на...

Благодаря ти, Томи!

Владимир Петков

Анонимен каза...

Време е да се започне публичната защита на Ангел Грънчаров, защита от натиска на овластени бюрократи, които не допускат нищо ново в сферата на образованието, пък и навсякъде другаде в обществения ни живот. Много ми се иска тази защита да се инициира от водещите политици на ДСБ и Нова Република. Но за сега те мълчат, защо, не мога да си отговоря. Сагата с борбата - "войната", на Ангел продължава вече толкова дълго време, а никой от публичните лица на десните партии не е застанал зад каузата му. Това е кауза на типично десен човек.

Томи Томев

Анонимен каза...

Дано, но се съмнявам дано - но да бъдем оптимисти!

Kamen Velinov

Ангел Грънчаров каза...

Томи, даже когато министър на образованието и науката беше от РБ (Тодор Танев), т.е. властта беше "у нашите", мен не ме подкрепиха изобщо, аз бях тогава също опраскан, сам водих съдебно дело, спечелих го, интересно е, че в ония тежки за мен времена министърът от реформаторите Тодор Танев награди "за особени заслуги" (вероятно по моето опраскване!) заместник-директорката на ПГЕЕ, която именно като синдикална лидерка има решаващата заслуга по моето първо опраскване, представяш ли си?! Та ти говориш за някаква подкрепа сега!!! Аз току-що научих, че мишнистърът-реформатор тогава е наградил тази въпросната другарка, имаща огромна заслуга за опраскването ми, ти ми говориш, че трябвало било мен да подкрепят?!

Ето награждаването: http://www.marica.bg/%E5%F2%EE-%EA%EE%E8-%F3%F7%E8%F2%E5%EB%E8-%EE%F2-%EF%EB%EE%E2%E4%E8%E2-%E8-%F0%E5%E3%E8%EE%ED%E0-%E3%F0%E0%E1%ED%E0%F5%E0-%EF%F0%E8%E7-%84%ED%E5%EE%F4%E8%F2-%F0%E8%EB%F1%EA%E8%94-news415443.html

Анонимен каза...

Добре де, Това мълчание трябва да има някакво обяснение, но какво е то?

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза...

Томи Томев, мълчанието винаги има обяснения и то не едно, а много. Аз имам своето обяснение, но не претендирам да е единствено. Нека всеки си го разбира както намира за добре...