Тази статия е публикувана вчера, на 11 май т.г., баба Марийка е купила 10 броя от вестника, който пише за нейната тъжна история, днес ми донесе и ми подари един екземпляр.
В тъй приказната страна Мутроландия се вълнуват повече за котешките - отколкото за човешките - същества!
Забележете: Баба Марийка, моята приятелка, с която се запознах тия дни, е изгонена, забележете, по съдебен ред от "етажната собственост", от всички живеещи във входа, в който се намира нейният апартамент. Тя е на 84 години, но нашия "високохуманен съд" е присъдил, че три години е въдворена на... улицата (не в концлагер все пак!), дали баба Марийка ще доживее изтичането на срока на присъдата си е доста съмнително, предвид това, че тя вече спи на земята, под една тераса на съседния блок (но "възмутени граждани" тия дни и оттам са я изгонили, изхвърлили са й багажа, представяте ли си това какво пък значи?!). И ето, сега нашата "тъй хуманна журналистика" пише за историята на баба Марийка, но авторката на този текст, очевидно, се вълнува повече за... котките (в духа на нашето тъй напредничаво време!), но нея съвсем не я вълнува съдбата на човека, на човешкото същество, което е подложено на такива гонения! А грехът на баба Марийка е един: тя обича котките, тя се грижи за уличните котки и кучета, грижи се даже за охлювите, които след дъжд излизат на разходка, тогава тя ги прибира в тревата за да не бъдат прегазени, да не бъдат счупени черупките им.
Това е. Приятни сънища ви желая! Вие ще си спите в уютните завивки, а пука ли ви баба Марийка къде ще спи тази нощ?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Грънчаров, мерзавецо, не спекулирай с историята на тази пропаднала жена!!!!!! Как не те е срам да пишеш за нея и да трупаш дивиденти на неин гръб?????????!!!!!!!!
Няма ли роднини-деца,внуци да я приберат, да се погрижат за нея?!Вземете й Вие поне един хляб или нещо за ядене.
А Вие лично с нищо ли няма да й помогнете? Оставете ме мен, аз каквото мога правя, каквото мога - давам. Вие нищичко ли няма да направите?
Ако я срещна,да,ще й предложа и дам поне храна,но в дългосрочен план трябва да й се намери подслон и е много жалко,че съседите й са такива малоумни,безсърдечни идиоти!
Публикуване на коментар