Ангеле, здравей!
Честита Коледа и щастлива Нова 2013 година!
·
22:40
Здравейте, госпожо Директор!
·
22:40
Жив и здрав бъди!
22:41
Благодаря, честито Рождество Христово и на Вас, желая Ви също щастлива Нова година!
Благодаря! Дай Боже всички да сме живи и здрави!
·
22:42
да
и все пак продължавам да мисля върху последния ни разговор
·
22:43
Дано злото остане зад гърба ни и не се връща никога повече
·
22:44
няма зло при мене поне
виж нечий тон...
но както и да е
·
22:45
Понякога става така, че мислейки си, че правим добро, всъщност правим зло – и обратното, случва се една такава ирония на живота...
·
22:45
може би
·
22:46
Аз също не се смятам, че съм зъл и лош човек, но ето, оказа се, че други хора ме възприемат за такъв
·
22:46
всеки е прав за себе си
·
22:47
Аз също мислих върху думите Ви; за това, че длъжността Ви изисква някаква линия на поведение с оглед да бъде пазено статуквото; не Ви е лесно, признавам...
·
22:48
аз все още продължавам да търся отговор на повдигнатите въпроси
така е
докато не го изпита човек, не може да го осъзнае
·
22:49
Аз обаче смятам, че един осъзнат бунтар срещу системата като мен и един съвременен ръководител не са длъжни непременно да се конфронтират за всичко, напротив, могат да си сътрудничат...
·
22:49
и очаквам отговори на тях от тебе – все пак ти обеща
·
22:50
Понеже животът изисква промени, налага се много неща да се променят, както е било, така повече не може да продължава
Надявам се Вие не смятате, че всичко в образователната система е бляскаво, има безчет проблеми, чакащи решението си
·
22:51
Това безспорно е така!
Аз съм правила много предложения
но докато не се вземе решение
·
22:53
И какво пречи, независимо от различията в разбиранията ни и в положението ни в системата да си сътрудничим в изнамирането на верните решения?! Аз ето това не мога да разбера? Но знам едно: че състоянието на война не е за предпочитане в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ...
·
22:54
няма война
това е твое мнение и ти прие тази позиция
·
22:56
Е, моето възприятие, моето усещане е такова: аз съм обявен от Ваша милост за "враг", подлежащ на унищожаване; казвам, такова усещане създавате у мен, аз така се чувствам, не мога да не зачитам собствените си възприятия...
Честно казвам как чувствам и възприемам нещата, не умея да се преструвам...
·
22:58
ти предприе някои ходове, които те компрометираха пред учениците
а аз не желаех това да се случи
и смятах да намеря по друг начин да се решат проблемите
·
23:00
Не, аз съм учител и възпитател на учениците; каквото предприемам, то е за тяхно добро; друг е въпросът че някой реши да ме компрометира пред учениците, с оглед на някакви свои цели, но това не може да стане, понеже на мен съвестта ми е чиста...
·
23:01
но не знам вече дали е възможно
·
23:02
прочее, учениците са различни, аз не желая дадена категория ученици да имат високо мнение за мен по причина на това, че аз лично нямам добро мнение за поведението и възпитанието на тази категория ученици
·
23:03
да, всеки учител мисли така
·
23:03
Проблемът е, че Вие като директор не желаете да застанете заедно с мен, преподавателя, против ония ученици, които безчинстват в час; и по този начин ги насърчавате да продължават да безчинстват...
·
23:03
но спирам вече
·
23:04
Не зная дали си давате сметка, но предприехте доста рискована политика по този инцидент...
·
23:05
за да не излезе и този разговор "в ефир"
·
23:05
Не, бъдете спокойна, чак такъв подлец не съм; не мога да разбера защо изведнъж взехте да имате толкова лошо мнение за мен?! Сякаш някой Ви омагьоса...
и заслепи... прочее, имате си, предполагам, добри съветнички
·
23:07
лошото е, че аз не слушам НИКОГО
защото тогава бих живяла много по-спокойно
просто не съм научена да слушам
·
23:08
Дано да е така, но много се съмнявам...
·
23:08
може да попитате г-н Паунов - той много добре знае, че не съм от послушните филоложки
·
23:09
Както и да е... Вие си решавате...
·
23:09
и затова не бях и от любимите му приближени
·
23:11
Така беше, но Вие самата доста се изменихте в сравнение с онова време; властта упойва и развращава, позволете ми да кажа и това, което добре знам, понеже съм го изпитал (бил съм кмет, вярно, на едно малко градче, но все пак знам от опит какво е властта)
·
23:11
при мене няма такова нещо
Вие подхождате много теоретично към проблема
·
23:12
коварно нещо е властта, г-жо Анастасова... тя е като наркотик, упоеният трудно може да осъзнае и да признае наркозата си...
е, не съм бил теоретично кмет, а съм бил на дело, съвсем практически, такъв...
·
23:13
това е друго - има политически привкус
докато аз работя и "стъпвам здраво на земята"
·
23:18
Понеже работим в една крайно деликатна сфера, имаща отношение към духовните неща (образование, възпитание, внедряване на ценности, все крайно фини неща) Вашата работа е безкрайно сложна и тежка, това го признавам... рисковете от грешки постоянно Ви дебнат; а съзнанието за непогрешимост е най-вредното нещо, което може да Ви сполети... ласкателите Ви пък Ви тикат към провала, щото насърчават това съзнание, сякаш са Ви първи врагове...
·
23:20
Докато такива като мен, "донкихотовци", безумци, антиконформисти, шутове и критикари Ви оказват безценна услуга, щото Ви сочат слабите места, не зная давате ли си сметка поне за това? За жалост в нашия "колектив" май само аз останах такъв след като даже и Стефан дезертира мина към Вашата свита...
·
23:21
Поздравявам Ви с този успех, прекършването на Стефан, браво!
·
23:27
със Стефан винаги сме били приятели
дори още Вие не сте били в училище
·
23:29
Радвам се, радвам се...
·
23:30
преди 2 дни се чухме и понеже Елка е в Пловдив се уговорихме да пием по чаша вино както преди
·
23:30
Това да се чува...
На хубавото лошо не може да се каже
·
23:30
често го правихме, но живота ни раздели
и често сме спорили с него по различни въпроси
почти никога не сме били на едно мнение
·
23:32
Стефан обича да спори, понякога заради самия спор...
·
23:32
но това не е пречило да сядаме заедно
и той много се зарадва като му казах , че Елка е тук и е хубаво да се видим
·
23:35
Човешката страна винаги трябва да има приоритет, и аз съм на това мнение... дори и в служебните взаимоотношения човечността ако е водещото, има огромни шансове да не се допускат досадни грешки...
·
23:36
ти си много краен
но това си е мое мнение
·
23:39
Аз съм философ, в някакъв смисъл ние, философите, не сме от този свят; докато филолозите, български или френски, сте си от този свят – и подобава да сте пригодени за него; това съвсем не може да се каже за философите; ако успеете да схванете моята позиция на философ, ще отпаднат много от съмненията, страховете, предубежденията и подозренията Ви спрямо мен, които, при по-близко разглеждане, ще се окажат съвсем безпочвени и дори, смея да река, и глупави...
·
23:43
да се изразя на жаргон, но... рискувам с тебе
·
23:46
Умните властелини обаче - примери много, да речем, има дори и жени сред тях, една Екатерина Велика, да споменем поне нея! - предпочитат философите да са им приятели и съюзници, а не врагове... една власт, която има на своя страна философията в лицето на някой философ, става безкрайно мощна и неуязвима, щото под ведомството на философията е самата истина
·
23:51
и ние, филолозите, всеки час "правим панахида на класиците"
нямам мания за величие - правя това, което смятам, че е полезно
·
23:56
Както и да е... понякога се опитвайте да постигате иронията ми, не бива всичко съвсем буквалистично да се схваща; моята работа като философ е да дразня и да провокирам... не бива веднага да се лепва на казаното от мен етикет "мания за величие"
·
23:59
ние сме смъртни хора, Ангеле, и земни, поне аз за себе си това мога да кажа
а колкото до приятелството, смятам, че съм го засвидетелствала още преди 2 години, но ти не отвърна със същото, както и сега – други са твоите "идейни съмишленици"
·
00:02
Не, ний, философите, сме служители на Небесата; така се съзнаваме, това си е наш "дефект"; аз дори смятам, че ний, учителите, не бива да сме прекалено земни, щото работата ни е духовна, сиреч, неземна, с небесен характер; както и да е, трябва да има сред нас и непрагматични хора, хора идеалисти, щото ако всички станем материалисти, ще погинем от бездуховност...
·
00:03
"дефект" исках да напиша
·
00:03
разбрах
късно е, а и не виждаме добре вече
така че
няма да пишем статия за една пропусната запетая
·
00:05
всички в крайна сметка не можем да бъдем "нормални" и "положителни", нека да има сред нас и особняци, и "шантави", и "луди"; е, философите, сме такива... убий ни, такива ще си останем...
·
00:05
в чата може
дори имам една статия за образованието в информационното общество
·
00:06
хубаво е да има разнообразие сред човешкия свят, щото иначе ще погинем от скука
·
00:06
и за вторичната неграмотност
·
00:15
и ти, както и всички колеги имат равни шансове за изява, но...
някои предпочитат личния успех, комерсиалната страна на нещата, а други работят с дух и жар и не питат за пари и не си гледат часовника и стоят до тъмно
·
00:17
По принцип всички имаме свобода за творческа изява, но някои предпочитат спокойствието и уюта на добре познатото, сигурното, не смеят да се отделят от стереотипа и "калъпа"; работим обаче с живи и при това млади хора, аз този лукс не мога да си го позволя...
·
00:19
дори тези, за които се смята, че са "с привилегии", са най-зле от всички, защото тях най-много ги товаря, комуникацията е лесна, няма задкулисия
·
00:20
Когато има нещо сгрешено в принципа, дори и да работиш непрекъснато, то от такова работене полза и смисъл няма... иска се да се уяснят същностните неща, смисълът на това, което правим в толкова променените условия, вече е 21-ви век! Не върви както е вървяло преди години, дори преди 10-години, животът постоянно тече и си иска своето...
·
00:20
другото е вятър - вкъщи, уроци, лични интереси, а на диф. заплащане - претенции - ами в комисията са колеги и те гледат, не съм аз
а и как само моето мнение ще се вземе - трябва да е обективна преценката
·
00:22
Аз безброй пъти предложих дискусии по най-важните проблеми, примерно за нови, съвременни методи в преподаването, за пътищата за решаване на проблема с дисциплината, за демократизацията и либерализацията на училищния живот, Вие обаче не откликнахте; движението в руслото на стереотипа явно е изгодно за мнозинството, а Вие се нагаждате според него, което не е правилно...
·
00:25
А за диференцираното заплащане няма начин да няма претенции и напрежение; ако бяхте дали гласност за това кой колко е получил, тогава приказките щяха да пресекнат (според мен); щом няма гласност, това е признание, че има несправедливо ощетени и несправедливо облагодетелствани хора
·
00:30
няма как да се даде гласност
това никъде го няма
то е индивидуално
·
00:32
да, но нали смисълът е да се осъзнае, че за реални постижения се получава по-добро възнаграждение? Как ще осъзнаем това, като не можем да сравняваме нито постиженията, нито възнагражденията?
·
00:34
реални извън задължителната преподавателска норма - състезания, олимпиади, проекти и др.
·
00:37
както и да е; но винаги е хубаво проблемите да се обсъждат съвсем открито - и тогава пространството на слуховете ще бъде значително стеснено
на слуховете, клюките, интригите, инсинуациите, преувеличенията...
·
00:40
смяташ ли, че сега има по-малко гласност, отколкото преди?
интересно ми е твоето мнение
·
00:48
да, смятам; тогава също нямаше гласно обсъждане на проблемите на публична трибуна, като учителски съвет, и сега го няма това; но тогава нещата се обсъждаха на непублично ниво, в разговорите, а сега има страх, хората говорят, но само на четири очи, което не е добър признак...
·
00:51
ето пример: масово са недоволни хората от т.н. "класна система", но само двама-трима, аз и Т. Копривленска, открито го заявяваме, хората като цяло упорито мълчат и чакат, това не е добре; от тази система страда качеството на образованието на нашите ученици, това е очевиден недъг на тази система, ала народът мълчи
·
00:53
но повечето ученици са доволни и пазят
и се грижат за стаите си
и няма дефилиращи класове из коридорите, защото някои кабинети стоят заключени и не се позволява там да се влиза
·
00:54
не смятам, че повечето от учениците са доволни; грижата за стаите също е съмнително нещо; примерно, кабинетът по философия е вече разгромен, почнаха да унищожават портретите на философите, да скубят щорите, аз го запазих две години, сега всичко отиде по дяволите...
ето, има различни преценки и виждания по този въпрос, защо не се допусне обсъждане, а хората са принудени да мълчат и глухо да роптаят?! обсъждането в крайна сметка е един отдушник на напреженията...
демократичният стил на ръководство изисква да се взема предвид становището на мнозинството, а също трябва да се знае, че това мнозинство е динамично, то се мени постоянно
·
01:14
така и се работи при нас - много динамично
и понякога трябва де са вземат бързи решения, а понякога да - не
но ръководството е и риск, и сътрудничество
·
01:20
често мнозинството става малцинство, а малцинството - мнозинство така е, не е лека короната на властта, нищо че отстрани изглежда така примамлива за мнозина, властта е преди всичко огромна отговорност
ето, още сега Ви каня на мои часове в Х клас, където ще обсъждаме темата "Феноменът на властта" по предмета философия на правото през втория срок; вярвам, че много неща ще научите
ние едно време тия неща не сме ги учили, но младите сега имат предимство да ги учат
Приятно ми беше да си поговорим, винаги има смисъл да се обменят мисли, но ми се налага да се оттеглям, днес пътувах до Долна баня, изморен съм, лека нощ! И весело посрещане на Новата година Ви желая!
·
01:27
ами то от вас с Дора голяма помощ и сътрудничество има
ок
лека и спокойна
и... чакам отговори на въпросите, на които не мога да си отговоря
·
01:28
Всеки помага според силите и потенциала си, но и трябва да бъде предразположен да се включи по-активно хората сме странни животни...
·
01:29
някои не искат да се включат, защото трябва да се работи, а който не работи, той не греши
а и само да се критикува е по-лесно
·
01:29
Тия въпроси в поканата за писмено обяснение ли? Ами сега съм отпуск, старая се да си почина, но ще отговоря в близко време, като се върна силите... тежки месеци ми се наложи да преживея
има си хора за всичко критикуването също е вид работа
·
01:31
да, така е, за всички - всеки си има проблеми - лични, семейни и т.н.
животът е такъв - шарен
·
01:31
Вярно е!
Все сме хора
·
01:32
да, но неблагодарна, не е градивна
·
01:33
01:33
а, Стефан Цанев!?
Как може да бъде убита една идея?
С куршум,
с отрова,
с ятаган
- не,
достатъчно е да говориш скучно за нея!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
14 коментара:
Този разговор оставя впечатлението, че Анастасова е разумна и диалогична личност. Хубаво е да се дава гласност на такива разговори.
Този разговор е от преди пет години. Тогава тя беше току-що станал директорка. Властта обаче много я промени. Тя сега изобщо не обича да разговаря. Сега обича да спуща директиви и заповеди. Публикувам това за да й припомня времето, в което с нея все пак, както забелязвате, въпреки различията в разбиранията си, така или иначе разговаряхме. Сега тя гузно мълчи - и ми нанася удар след удар. Та вече не е каквато беше навремето. Властта не прощава никому...
"за да не излезе и този разговор "в ефир""
"Не, бъдете спокойна, чак такъв подлец не съм; не мога да разбера защо изведнъж взехте да имате толкова лошо мнение за мен?!"
Все пак публикувайки разговора ставаш ли подлец ? :)
Да, явно в представите на индивиди, самонарекли се "ГАД", проява на "подлост" е да спомагаш за изясняване на истината, а пък тия, които крият истината и лъжат, предполагаме, са "изцяло достойни хора" :-)
Какво общо имат моите представи ? Укроти фантазията си, единствено съм цитирал и задал въпрос на база цитата.
"чак такъв подлец не съм" не са мои думи, а твои.
Ти сам си дефинирал постъпката като подла по време на разговора.
Ставаш ли подлец, според написаното ? :)
Хаха, "не съм чак такъв подлец"! И ХОП - изважда разговора пред всички. Мерзавче си Грънчаров, мерзавче си...
Благодаря за комплимента, ала просто немаше нужда! :-) Да ме нарече "мерзавец" един индивид, който се самоопределя като гад, за мен е най-висока чест. :-)
Аз ти бях обаче казал нещо за госта, който като ти седне на дивана в хола в един момент почне да плюе на килима; сещаш ли какво ще му се случи на този нещастник?
Тъй че не е нижно да ми се правиш на отворен, понял меня?
виждаме, че потянието ти за "подлост" е твърде оригинално. Давам ти обаче един казус: като какъв ще квалифицираш поведението на човека, който, като почне разговор с друг човек, почва да поставя условие разговорът им да не се публикува. :-) Би ли опитал да квалифицираш такова поведение? Много ми е интересно да разбера как през твоята развалена оптика изглежда то?
Иначе не пишем под афект ... ;)
Всъщност ако сложим очилата ще забележим, че в моят пост (винаги се подписвам за да не стават грешки) думичката "мерзавец" не фигурира, нито нещо подобно на нея.
Кой е Анонимният - не знам, не ми е и работа да знам.
Но отново отнесох порция хулене :D
И стига намесва МОЕТО понятие. То не е споменато никъде тук. Говорим за ТВОЕТО.
Или се отричаш от написаното което сам си цитирал по-горе?
Ето конкретният текст, за да не стават грешки. Дори снимка има към него
http://imgur.com/a/N2Lar
Вижда се и контекста в който е написано, за да не може да се използва по грешен начин.
И никъде не съм казал "подлец си". Питам за ТВОЕТО мнение. В контекста на казаното от теб.
В огромен плюс на дискусията ни би било ако не ми се слагат думи в устата. Имам конкретен въпрос, спрямо конкретна ситуация.
И до тук резултата е, че философа предпочита мазничко да се измъкне, опитвайки се да окаля събеседника си. А ако съдим по цитата, то и думата му не тежи особено много.
Разсеян съм, забравих тази част :
"Да ме нарече "мерзавец" един индивид, който се самоопределя като гад, за мен е най-висока чест. :-)"
МАко си забравил, моят псевдоним тук беше Гъди Гъдев, който ТИ реши да пишеш като Гъдино. Леко ще модифицирам написаното от теб, за да отговаря на истината
"Да ме нарече "мерзавец" един индивид, който АЗ определих като гад, за мен е най-висока чест. :–)"
И да не забравяме, не аз написах "мерзавец" :)
Гад, сложи си очилата, виж какво друго съм ти написал, остави емоциите и афектите си:
Давам ти обаче един казус: като какъв ще квалифицираш поведението на човека, който, като почне разговор с друг човек, почва да поставя условие разговорът им да не се публикува. :-) Би ли опитал да квалифицираш такова поведение? Много ми е интересно да разбера как през твоята развалена оптика изглежда то?
Не всеки желае личните му разговори да бъдат публикувани. Защо не желае? Не мога да кажа, защото не зная как обикновенно протичат разговорите с този човек.
Може да е принципно желание, а може да е защото се бои, че казаното от него ще го постави в неприятна светлина ако се публикува...
В конкретният случай не виждам нищо компрометиращо, отдавам го на принципна позиция.
Толкова, всичко останало зависи от конкретния човек.
А аз ще получа ли отговор на първият си въпрос?
Да, така е, много могат да са причините да не искаш да ти публикуват разговорите. "Принципното" желание да говориш само на "четири очи" обаче изглежда се дължи на това, че си човек, който е неискрен, който обича интригите, който обича да послъгва, да лицемери, който не уважава истината, аз не виждам друг "ПРИНЦИП", който да те принуждава да изпитваш неудобство от собствените си думи, позиции, твърдения и пр. Има обаче хора, които не се плашат така панически от публикациите на техните разговори, може би това се дължа на обстоятелството, че изпитват респект към истината, че не лъжат, че не обичат да интригантстват.
Като публикувам този разговор, като изваждам наяве какво сме разговаряли преди пет години (когато сме имали все още диалог с въпросната властваща особа) аз не ставам подлец, напротив, давам някакъв знак на тази същата властваща особа (заемаща публична или обществена длъжност, ала бояща се от публичността!), който тя би могла да разчете и то в своя полза най-вече. Помагам й и също така да види самата себе си отстрани. Подтиквам я да се откаже да върви по пътя, който я доведе до опозоряващи я неща, т.е. да поеме по нов, по различен път, по пътя на достойнството.
Аз съм учител по философия, по етика, по личностен растеж. Има и зрели хора, които имат някакви деформации в личността си. Е, моята работа е да помагам на такива хора. Да ги уча на неща, без които не може да се живее достойно. Да помагаш на някой да стане достойна личност, да поеме по пътя на достойнството не може да е подло, да е израз на подлост по презумпция. Но има всякакви хора, има примерно хора, които изпитват панически ужас от такива неща като свобода, истина, достойнство, добро, чест, искреност, принципност...
В такъв случай защо по време на разговора си определил тази постъпка като подла?
Към онзи момент сам си я виждал като такава.
"Като публикувам този разговор, като изваждам наяве какво сме разговаряли преди пет години (когато сме имали все още диалог с въпросната властваща особа) аз не ставам подлец, напротив, давам някакъв знак на тази същата властваща особа (заемаща публична или обществена длъжност, ала бояща се от публичността!), който тя би могла да разчете и то в своя полза най-вече. Помагам й и също така да види самата себе си отстрани. Подтиквам я да се откаже да върви по пътя, който я доведе до опозоряващи я неща, т.е. да поеме по нов, по различен път, по пътя на достойнството. "
А можеше знака да бъде даден чрез лична форма на комуникация, а не публично. Целта щеше да бъде постигната.
Разбира се и ти имаш право на избор как да постъпиш, не ти го отнемам. Единствено подсещам, че има и други методи на действие.
В оня момент съм се съобразил с начина, по който си представя нещата моя събеседник. Казал съм го по една-единствена причина - да му спечеля доверието! :-) Той в оня момент, предполагам, ме е възприел като човек, който има същите ценности като него.Ако два събеседващи си нямат доверие, по-добре изобщо да не разговорят.
В оня момент ние въпреки всичко, въпреки различията ни (те личат в разговора) все пак сме разговаряли, водили сме някакъв диалог. В момента въпросната персона мълчи упорито. По тази причина й давам знака, който й давам, така, а не някак иначе.
Когато правим това или онова винаги следва да се съобразяваме с начина, по който мисли нашият партньор в разговора. Иначе самият разговор не може да се проведе. Хората, имащи различни ценности, все едно живеят на различни планети, липсата на общи моменти в разбиранията им прави разговора невъзможен. Аз съм диалогичен човек и по тази причина уважавам чуждите разбирания даже и да не ги споделям...
Публикуване на коментар