сряда, 31 май 2017 г.

Протестиращият кукундел Грънчаров пише писмо до социалната вицепрезидентка Йотова за помилване на осъдената на смърт бездомна кукунделица баба Марийка



Налага се отново да пиша в дневника си, знаете, нарекох го ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ и тази поредица вече е публикувана (под формата на сборник с есета или книга) на съответното място, ето го и него за тия, които ще се заинтересуват:


Тази книга отчасти излезе и в хартиено издание, отчасти само онлайн, аз продължавам да работя над нея, тепърва ще излизат и следващите й части: още не мога да смогна да ги оформя като сборник или книга. А сега продължавам нататък, наистина са се насъбрали много неща за осмисляне и тълкуване. Просто не знам откъде да започна. Добре, ще започна оттук.

Вчера с моята приятелка от квартала на училището, баба Марийка, бездомна или улична бабичка на 84 години (изгонена със съдебно решение от дома си, това нещо са й го уредили "възмутените граждани", живеещи в нейния вход, гражданите от т.н. "етажна собственост"!), която се грижи за... уличните котки, цялата си пенсия дава за да храни котките (!), та точно с тази бабичка вчера празнувахме, така да се рече, нейния рожден ден, тя, горката, вчера навърши 84 години, беше се подготвила, беше купила кутия шоколадови бонбони и едно малко шишенце уиски, аз пък имах минерална вода в колата, взех по една бутилка за мен и бабата и там, на тротоара, на мястото на моя протест за свобода в образованието отбелязахме нейния рожден ден. (За тия, които злословят за моето... "пропиване" искам да дам пища или храна, дето се казва, да, вчера с бабата пийнахме по глътка уиски, остатъка от уискито, в малката евтина бутилчица е в колата, ако някой злословещ трол иска да опита от това уиски, да заповяда, ще го пазя за да черпя точно такива злословещи "доброжелатели"!) Бабата пак ми разказва разни истории, които аз записах, в тия разговори с нея, мислейки какво мога да направя за да й помогна с нещичко, в главата ми се яви следната идея: първо, ще направя специално предаване по случая около изгонването на баба Марийка от апартамента й по Пловдивската обществена телевизия, второ, ще напиша една Просьба или Молба до г-н Президента за помилването, за отмяната на присъдата над баба Марийка, щото тази присъда, изгонваща я от дома й за три години (!) е пределно безчовечна, второ, е равностойна на смъртна присъда, да, баба Марийка е осъдена от българския съд на смърт, 84 годишна жена да живее на улицата, в пек, и в студ, е равностойно на смъртна присъда, баба Марийка скоро ще бъде убита благодарение на тази нейна присъда от безчовечния български съд, която, повтарям, е равностойна на смъртна присъда. А в европейска и демократична България нали уж смъртната присъда беше отменена, а, или бъркам нещо?! Трябва да напиша такова писмо, не бива да отлагам и миг написването му, ето, започвам да го пиша, няма никакво време за отлагане понеже докато тъй тромавата държавна бюрократична машина се задвижи и баба Марийка ще умре (вие лично спали ли сте на открито даже и в прохладните майски нощи, без да имате и с какво да се покриете!); ще напиша писмото от името на баба Марийка, тя ще го подпише и ще го изпратим тия дни - поне да свършим една полезна работа около този мой очертаващ да стане съвсем безсмислен граждански протест:

До г-жа ИЛИЯНА ЙОТОВА, Вицепрезидент на Българияупражняваща президентското право на помилване
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

МОЛБА ЗА ПОМИЛВАНЕ

от Мария Жекова Иванова, от Пловдив, на 84 години

Уважаема госпожо Вицепрезидент,

Живея в Пловдив, на адрес: ..., в собствен апартамент, който е съсобственост заедно с двете ми деца, които не живеят с мен (дъщеря ми живее в Германия, а синът ми на друго място в Пловдив, в кв. Тракия). След като почина съпругът ми останах съвсем самотна, през целия си живот съм обичала животните, ето, по тази причина в апартамента си живеех с... котките (живея на последния етаж на 12 етажен блок). Да, обаче съседите, и особено домоуправителката инициираха и организираха съдебно дело за изселването ми от моето собствено жилище и успяха по съдебен ред да ме изгонят от жилището ми, ето вече няколко месеца съм бездомна, живея на улицата, спя където намеря, на земята, под балкона на съседния блок, в пространството между гаражите (често леговището ми бива ограбвано, с една дума - спя под звездите!). Представяте ли си какво е възрастна жена на моите години да трябва да спи на улицата, да не говорим за това, че няма къде да се измия, да се изкъпя, почнах да живея като тъй любимите ми животинки, уличните кучета и котки (които също са съвсем безправни като мен, нищо че аз съм уж човешко същество!). Продължавам по цял ден да се грижа за уличните котки и кучета, цялата си пенсия давам за храна за тях, а за мен понякога се грижат добри хора, дават ми по нещичко, я малко пари, я храна, я дреха. Но е ужасно човек на моите години да е принуден да живее на улицата, страшно е, случвало се е пияни хулиганстващи младежи да ме заплашват с убиване, да се гаврят с мен, да ме замерят с камъни, с дървета, моля да вникнете като човек в ситуацията ми и да прецените може ли да се живее така и колко ли време ще издържа да живея така. Съдът постанови за три години (!) да бъда изселена от жилището си, но на моите години неговата присъда е равностойна на СМЪРТНА ПРИСЪДА, ако някой вярва, че ще издържа, че ще оцелея жива в срока на тази моя присъда, той е прекалено голям оптимист-фантазьор, почти е сигурно, че няма да оцелея и скоро ще умра от неминуема смърт!

Пиша така защото можете да ми отвърнете, че моята присъда не е смъртна, не отговаря на еди-кой си параграф от тъй човеколюбивия ни закон и по тази причина нищичко не можете да направите да ми помогнете. Първо, смея да твърдя, че присъдата ми фактически е равностойна на смъртна присъда, по тази причина моля да ме помилвате, да замените смъртната ми присъда с някаква друга, която да е все пак по-хуманна, щото нали в нашата европейска и демократична Република България смъртна присъда уж не съществуваше?! Второ, не зная как стои въпроса от правна страна, но не е ли възможно да повлияете на съда да отмени присъдата си или пък Вие да я отмените, щото все пак нали в Република България човешките същества имат известни права, първото от които е правото на живот, което в моя случай е най-драстично потъпкано?! От друга страна нали и правото на собственост е уж свещено и ненакърнимо, ето, оказа се, че съм изгонена от собствения си дом, нещо нередно има тук, нима човешките права, и то най-фундаменталните, по същество в България не важат, а са само написани на книга - колкото да излъжем Европа, че и ний, видите ли, сме цивилизовани, демократични, хуманни и модерни?! По най-мутренски начин, който е характерен за приказната страна МУТРОЛАНДИЯ (така някои хора не без основание вече наричат свидното ни отечество България!) българският съд ме изгони от моето собствено жилище и ме обрече на унизително и жалко съществуване на бездомна, на улична старица, обрече ме фактически на неминуема смърт! Та Ви моля, уважаема госпожо Вицепрезидент, Вие сте и бивш евродепутат, Вие сте модерно мислеща и при това социално ориентирана, социално загрижена политичка, моля Ви, направете нещичко да ми помогнете, да ме спасите от униженията и от гибелта, та да видим дали "социалната ангажираност" съдържа в себе си и елемент на човечност, щото, по моя преценка, ако "социалната справедливост" и "загриженост" в себе си не съдържа капка човечност или човеколюбие, тя нищо не струва,!Щото, позволете да Ви припомня, в основата на социалното стои все пак човекът, стои индивидът, нали е така - или нещо греша, или нещо съм се объркала?

Това мое писмо го пише по мое настояване моят приятел Ангел Грънчаров, учител по философия от намиращата се наблизо до дома ми Професионална гимназия по електроника и електротехника в Пловдив, с когото се запознах наскоро защото той пък вече 69 дни (!!!) провежда на тротоара пред училището свой граждански протест за свобода в образованието, повод за който е опраскването (уволнението) му от същото това училище от самозабравилата се негова феодална владетелка, именно от директорката на ПГЕЕ в Пловдив Стоянка Анастасова. Та затова писмото ми на моменти звучи по един философски начин, но ние с г-н Грънчаров станахме близки приятели, всеки ден се срещаме, разговаряме, аз му разказвам моите истории и преживелици, той - своите главоболия и беди. Някои от неговите ученици с мен са се отнасяли като се ме срещали на улицата доста безчовечно, обиждали са ме, ето, сега техният учител по философия (бивш вече) на дело, с поведението си им показва, че и аз все пак съм човешко същество и че заслужавам уважение и подкрепа. С него образователните началства са се отнесли не по-малко безчовечно отколкото моите съграждани от входа на моя жилищен блок се отнесоха към мен, отколкото съдът, като ме осъди на изселване за три години от собственото ми жилище, постъпи безчовечно с мен самата. Тия дни стана така, че и съпругата на протестиращия вече толкова много дни, на борещия се за правата си философ г-н Грънчаров, която е начална учителка в друго пловдивско училище, също беше опраскана, също беше уволнена, и то по още по-обиден начин: директорката на ОУ "Пенчо Славейков" в Пловдив другарката Красимира Делинова (активистка на БСП, именно от Вашата партия, кандидат-депутатка от БСП и дори лидерка на синдиката за защита на правата на училищните директори в Пловдив!) е принудила съпругата на г-н Грънчаров сама да напише молба за собственото си опраскване или уволнение, да поиска да бъде опраскана "по взаимно съгласие", тя се е видяла принудена да го стори защото е била заплашена, че ако не го стори, то никога повече няма да си намери работа в никакво училище, че ще бъде уволнена в противен случай дисциплинарно, че ще трябва да връща заплати и прочие; та се питаме ний с г-н Грънчаров като седим тук на масата на неговия протест дали е случайно това опраскване на неговата съпруга, дали то не беше направено за да се отмъсти на самия г-н Грънчаров заради протеста му, заради това, че той има смелостта да се бори не само за своите професионални права, но и за свобода в българското образование и училище, за демократизиране, за декомунизиране на отношенията в училищните общности? А, а Вие как мислите, уважаема госпожо Вицепрезидент, дали няма никаква връзка между двете неща, дали съпругата на Грънчаров не е уволнена за да му отмъстят на него, а, как мислите по този интригуващ въпрос, уважаема госпожо Вицепрезидент?! Или в тъй приказната република Мутроландия вече всичко е възможно, включително и това директорската образователна бюрокрация да смее съвсем открито да демонстрира манталитета си на мафия, която единствено се бори за защита на своите права, на своето "суверенно право" да се гаври както си поиска с всеки, било с учител, било с родител, да не говорим пък за учениците?!

Е, аз, Мария Жекова Иванова, бездомна (нищо че си имам дом, но съм изгонена "законно" от собствения си дом!) пловдивчанка застанах до протестиращия, до борещия се за своите човешки, граждански и професионални права учител по философия Грънчаров понеже има нещо много общо в нашите истории: той през 2014 г. също е бил опраскан (уволнен) от същата тази самозабравила се в беззаконията си директорка, тогава той завежда съдебно дело, спечелва делото и на трите инстанции, Върховният Касационен съд отменя заповедта за уволнението му и го възстановява на работа, в началото на 2016 г. той отново е учител в ПГЕЕ в Пловдив, да, но отмъстителната директорка не се поколебава и отново го опрасква година по-късно, след като по абсолютно същия маниер е провела кампания за дискредитирането му като личност и преподавател, да, у нас, уважаема госпожо Вицепрезидент, очевидно всичко е възможно за самозабравилите се властелини! Те са като Азис: каквото поискат то става - и никой не може нищо на премени в тъй щастливата им съдба! Та стоим си ний всеки ден, аз, бездомната бабичка и опрасканият за втори път безработен учител по философия, чието семейство, след опраскването и на съпругата му тия дни, също като мен самата е осъдено на ГЛАДНА СМЪРТ, да, толкова самонадеяната и арогантна "образователно"-директорска бюрокрация, сама виждате, успя да издаде такава присъда на това семейство учители, можете ли да направите нещо и по този случай, госпожо Вицепрезидент?! Сама разбирате, че макар в случая да нямаме присъда, издадена от законен съд (както е в моя случай), по същество и фактически има присъда, издадена от незаконен съд, от самата училищно-директорска мафия, те именно, присвоявайки си незаконно правата на съд, фактически осъдиха това семейство на гладна смърт, и тяхната присъда, излиза, като моята също е СМЪРТНА, щото нима мислите някой училищен директор след протеста на Грънчаров ще се осмели да го вземе някога на работа? Или пък ще вземе на работа и съпругата на толкова опасен и способен да протестира, да се бори за правата си учител-бунтар?! Та Грънчаров беше опраскан по унизителния чл. 328, т. 1, ал. 5 от КТ, т.е. "липса на качества", той биде обявен от самозабравилата се директорка за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден да е учител", а пък съпругата му беше уволнена от самата лидерка на синдиката за защита на правата на директорите от пловдивските училища (!), нима и тя занапред ще може да си намеря някъде работа?! Едва ли, не бива да сме толкова големи фантазьори за да си мислим, че и тя ще може да си намери някъде работа: ето я смъртната им присъда, те също като мен са осъдени на жалко и гладно съществуване, което (Грънчаров е болен човек, инвалид с болно сърце) неминуемо ще завърши (ако Бог не ги спаси по някакъв начин!) с гладна смърт! Аз също съм болна, освен че съм стара, имам и диабет, а не мога да си вземам и лекарствата, кутията с лекарствата оня ден е била изхвърлена от моето временно убежище под една тераса, циганките от чистотата явно са получили подкуп от оная същата безжалостна домоуправителка, която организира моето пък опраскване, щото те ме преследват из квартала и където се установя да преспивам, те скоро идват и ми изхвърлят багажа! Така живеем ний в нашата толкова напреднала в социално отношение и щастлива европейска държава, госпожо Вицепрезидент, пишем ви тия подробности с г-н Грънчаров белким малко се позамислите, белким се опитате нещичко да направите, виждате, че нещата у нас на практика съвсем не са такива, за каквито, предполагам, си ги мислите!

Обединихме тия два случая, уважаема госпожо Вицепрезидент и уважаема госпожо омбудсман, защото самият живот по някакъв начин го обедини като ни срещна нас двамата с г-н Грънчаров. Вярно, получи се едно въздълго писмо, дано не Ви загубим прекалено много от безценното време да четете това писмо, писахме го пределно откровено и честно, е, може да не е съобразено със стандартите за писане на такива писма, но приемете, че сме дръзнали да проявим известна оригиналност, известно новаторство, ето, имаме и това право. Нищо че за такъв лукс в приказната страна Мутроландия направо... опраскват, г-н Грънчаров го опраскаха защото дръзна да не е типов учител-чиновник, а да е личност, да е учител с духовна мисия, да е по-различен, ето за това и го опраскаха! Така е у нас, за разлика от останалия свят, но да не подемаме тази тема, щото е много тъжна.

Ще се радваме нещичко да направите по тези два случая, и по моя най-вече случай (г-н Грънчаров настоява моят случай да го разглеждате като главен, неговият само е допълнителна илюстрация за тежката ситуация във въпросното приказно и тъй свидно наше отечество). Моля да се намесите и най-вече с моралната сила на върховната държавна власт да въздействате на институциите да направят нужното с оглед моята СМЪРТНА ПРИСЪДА да бъде отменена или смекчена някак, Вие преценете как да решите тъй заплетения казус. Пък Грънчаров е по-млад от мен, нищо че е вече на 58 години, той и съпругата му имат още сили да се борят за правата си, ето, той продължава да протестира, дали има смисъл това е отделна тема. Но е факт, че едно учителско семейство е опраскано от самозабравилата се образователна и директорска бюрокрация-мафия и по този начин е лишено от средства за съществуване, знайте и този факт, той е щрих в цялостната картина все пак, нека да се знае (за всеки случай).

Предварително Ви благодаря за разбирането, участието и помощта в решаването на нелекия хуманитарен казус!

С поздрав от сърце: (подпис)

ПОСТСКРИПТУМ: Аз, Ангел Грънчаров, като автор на молбата, като просбописец също се подписвам, изцяло заставам зад всичко, което е написано в това писмо, всичко в него е вярно, в него сме казали самата истина: (подпис)

31 май 2017 г., Пловдив

Уф, написах това писмо, май се олях пак, а, какво ще кажете, много е дълго, нема смисъл да се праща такова писмо, а, требе да е по-кратичко и по-конкретно, така ли, знам аз че това ще кажете?! Е, пък ний ще пишем по-дълги писма, щото така искаме, щото искаме да сме по-различни, щото не обичаме да пишем типови писма, щото си падаме по писането (и по говоренето), щото ний с баба Марийка и двамата сме "кукундели" (както ни нарече в блога една другарка с толкова възвишен и изтънчен стил на изразяване!), а като е един човек провъзгласен вече официално за "кукундел", той има право да прави вече каквото иска и да си го прави както иска! Това е. Ние сме свободни и по тази причина сме и... кукундели! А вий сте роби и слуги, и търпеливци, и нагаждачи, и използвачи и какви ли не още, по тази причина вий сте пък... "нормални", нали така излиза?! Бъдете си каквито искате, ний с баба ви Марийка не искаме да сме като вас, това само ще ви кажем!

Имам още за много неща да пиша, а се изписах вече, не ми се пише повече. Но ще завърша с нещо важно все пак, налага се, ще се пожертвам да попиша още. Няма как иначе, няма кой друг да свърши работата освен мен.

Вчера ми звънна по телефона един приятел (звънна ми още докато бях на тротоара на протеста) и ми каза следното, ще се опитам да предам точните му думи:

- Виж какво, твоя протест е нещо толкова необичайно и ново в нашите родни условия, че честно казано, като чух, че си излязъл на протест пред училището, на тротоара и си го направил веднага след уволнението си, няма да скрия, си помислих за миг следното: ето, побъркаха го тоя човек, превъртя горкият човек, успяха най-сетне да го направят луд! Да, мина ми тази мисъл за миг през главата, аз успях все пак да я изгоня, но проблемът си стои: ти даваш ли си сметка как изглеждаш в очите на хората, които не мога да мислят като теб толкова различно, напредничаво, авангардно, новаторски?! Ами в техните очи ти изглеждаш именно като кукундел, като превъртял, като луд, като ненормален изглеждаш, как иначе да изглеждаш?! Те просто не могат иначе да те възприемат, не им е дадено да постигнат оня смисъл, който ти влагаш в поведението си, в постъпката си, в протеста си! Ти за тях си луд, това е! А дали те са прави или не са прави е без значение: те не могат да мислят като теб, ти мислиш различно, ти мислиш според друг мисловен хоризонт, недей да искаш те да почнат да мислят като теб, няма как да стане този фокус! И директорката Анастасова не може да почне да мисли като теб, горката, тя си мисли по стандартния бюрократичен начин и затова вижда в твое лице "зъл народен враг", подлежащ на безжалостно унищожение! И тя затова се държи така, ти няма да й промениш мисленето с протеста си, недей да бъдеш чак толкова глупав оптимист като си мислиш, че можеш да й промениш насилствено мисленето. И на учениците не можеш да промениш мисленето, не усещаш ли в техните очи как и те вече те възприемат като изцяло луд и откачен човек?! Ето че те обаче те победиха вече, тяхната гледна точка е господстваща в приказната страна Мутроландия, те ще направят така, че и съдът да застане на тяхната гледна точка и ти ще загубиш и съдебното си дяло този път: щото ти с твоето поведение застраши тяхното статукво, в което те се чувстват така удобно! Ти какво искаш, те ли да загинат ако се окаже, че твоята гледна е права?! Не, те са много, значи те са прави, значи те са нормални, а пък ти, понеже си сам (с баба си Марийка си единствено, но тя не се брои щото е доказан кукундел като теб, обичащ котките, ти пък обичаш човека, майната ви и на двамата!), разбира се че ти си лудият, че ти си ненормалният, че ти си превъртелият! И ти трябва да загинеш, ти си обречен да умреш, щото ако ти не умреш, ще трябва да загине техният така приказен мутренски рай, разбираш ли ме: а това те няма да го допуснат никога! И на тяхна страна е всичко, и съд, и полиция, и прокуратура, и синдикатът за защита на правата на горките училищни директори е на тяхна страна, и Янка Такева също е на тяхна страна, и Мая Манолова е на тяхна страна, и министърът на образованието и науката е на тяхна страна, и Бойко Борисов фактически е на тяхна страна, и твоето любимо ДСБ фактически е на тяхна страна, да, нима мислиш, че в очите на Йордан Иванов, лидера на ДСБ в Пловдив ти не си луд?! Ангеле, не бъди толкова смешен наивник, в очите и на Йордан Иванов ти си също толкова луд, колкото си луд и в очите на другарката Анастасова, той затова така се плаши да застане до теб: щото ако застане до теб, и него ще го обявят за луд, а това значи, че с политическата му кариера е завинаги свършено! Разбираш ли всичкото това, драги ми многоумни философе?! Или наистина си се така откъснал от реалностите на живота, че си на път да загинеш?! Ами мри тогава, щом не ме слушаш и не щеш да се откажеш от всичко! Избягай от тази прокълната страна бе, Ангеле, нима не разбираш, че тук не си нужен никому?!

Това ми каза този човек. И още неща ми каза, но не мога всичко да възстановя от речта му. Не я записах поне на аудиозапис, а трябваше. Нищо де, и това, което успях да възстановя, е достатъчно. Разбрахте в общи линии как мисли той, как той вижда нещата. Аз как мисля ще кажа тия дни, но не скривам, че съм объркан, в много неща е прав този човек. Дайте ми акъл какво да правя, на моменти се чувствам съвсем объркан и обезкуражен! Моля ви, помогнете ми! Е, ако искате, продължавайте да стоите и да си гледате сеир, вий това поне го можете...

Хубав ден ви желая! Бъдете поне вие здрави! Щото виждате докъде я докарах аз: и акъл вече немам, превъртях съвсем, виждате какви ги върша и какви ги правя, страшна работа, същинский кукундел май съм станал, и то непоправим. Вий поне гледайте да сте си нормални - и да си останете такива завинаги, во веки веков!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

5 коментара:

Анонимен каза...

А така, пишете и до др. Йотова, пишете където искате, само обаче се преместете в психиатрията и оттам си пишете до когото искате!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Браво,дано се трогнат властимащите,макар че те по принцип са ,както се казва,"оперирани от съвест"...

Анонимен каза...

Тоя Гранчаров е луд защо публикувате писмото му?! Тая баба Марийка също е луда, моля Ви не се излагайте, срамота е да обръщате внимание на луди хора като тия двамата!!!

Л.П.

Анонимен каза...

Нарциссизм (нарциссическое расстройство личности или синдром нарциссизма)- это расстройство, связанное с нарушенной самооценкой человека в сторону самодовольства. Патологическая (болезненная, с нарушениями) любовь к себе выражается в необходимости повышенного внимания к собственной персоне. Пациенты демонстрируют стремление к превосходству, не контролируют свои амбиции, стремятся к физической привлекательности, власти, богатству, очень манеры в поведении и т.п. Их система ценностей очень инфантильна. Некоторые люди, характеризующиеся высоким уровнем интеллекта, могут использовать его в качестве основы для интеллектуального нарциссизма.
Исследования показали, диагноз нарциссизма значительно чаще встречается среди мужчин. Отличительной чертой самовлюбленности является развитие комплекса превосходства. Это включает в себя преувеличение своих собственных достижений.

1. Самовлюбленные имеют гипертрофированное (сильно развитое, преувеличенное) чувство собственной важности.
2. Озабочены фантазиями неограниченного успеха, власти, шика, красоты, или идеальной любви.
3. Думают, что он или она является "особенными" и уникальными и могут быть поняты только людьми высокого статуса.
5. Требуют от окружающих чрезмерного восхищения.
6. Проявляют себя надменно и амбициозно во всех отношениях. Иногда оскорбляют или зло подшучивают над окружающими.
7. Не сопереживают и не сочувствуют людям.
8. Часто завидуют другим и считают, что все завидуют им.
9. Не воспринимают критику от окружающих
10. Их мнимые достижения и успех - это только маска для окружающих, внутри они скрываю низкую самооценку.
11. Могут быть чрезмерно самоуверенными и часто занимать оборонительную позицию, но на самом деле, больные нуждаются в защите своего гипертрофированного и хрупкого эго.
12. Реагируют на противоречивые точки зрения гневом или яростью.
13. Скрывают свои недостатки, прикрывают их другими качествами или сосредоточены на недостатках других людей, что бы отвлечь внимание от своих.
14. Боятся своих мыслей о собственной неполноценности.
15. Используют других людей для удовлетворения своих желаний.

Ангел Грънчаров каза...

Это, таваришч кагебисткий пропагандист, е написано в ерата на сталинизма, нали така? :-) Ведь тогда личностите с "нарцистични разстройства" ги пращаха направо в концлагер, а по-късно по "хуманният" комунизъм ги пращаше в психиатриите. Вие, както разбирам, пледирате да се върнат тези непрежалими времена, така ли? :-)