Из: Новогодишно пиршество, Трифон Силяновски
... Но, обективно казано, когато българинът е на зор, е добре, даяни, а когато е свободен човек, няма ги тия качества, самоинициативата да реши да направи нещо, да се обедини. Той трябва да е много на зор - тогава прави. Иначе не.
Препоръчвам да прочетете ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ!
От страницата на Радостина-Смарагда Георгиева
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да си свободен човек обаче не значи да си просто "на свобода", т.е. не в затвора, не в концлагера, а нещо много повече. Да се държиш достойно само когато си поставен в ужасно тежки и унизителни обстоятелства, един вид по принуда, но когато си "на свобода" да се държиш недостойно, е показател, че не само съзнанието (мисленето), но и поведението на такъв човек е далеч от истинската свобода.
Автентично свободният човек не само знае какво е свобода, не само я обича и цени, не само копнее по нея, но и навсякъде се държи като свободен човек, т.е. живее със свободата си, живее свободно, държи се както подобава да се държи човекът, именно държи се като свободно (а това значи човешко) същество. На огромната част от българите им липсва и самосъзнание за свобода, и поведение на свободния човек, липсва им, иначе казано, манталитета на свободния човек.
Точно в тази посока трябва да се работи - за формиране на такъв манталитет. А такъв манталитет се формира като човекът бъде поставен в условия да практикува непрекъснато свободата, само така може да усвои манталитета на свободния човек. Това значи, че в българското училище най-вече, а също така и във всички общности, от които е съставена българската общност, водещ принцип на съществуването следва да стане свободата.
Но това пък може да стане по един начин: не чрез въвеждане на свободата "даром" или по милостиня, а когато хората сами почнат да се борят за свободата си - и не допускат повече да бъдат третирани неподобаващо. Пътят към свободата минава през освобождаването, не да те освобождават, не някой да те освобождава, не да чакаш "освободителите" на свършат цялата работа, а самият ти да се освободиш, и то цялостно, истински, и в мислите, и в чувствата, и в поведението, и в живота.
Автентично свободният човек не само знае какво е свобода, не само я обича и цени, не само копнее по нея, но и навсякъде се държи като свободен човек, т.е. живее със свободата си, живее свободно, държи се както подобава да се държи човекът, именно държи се като свободно (а това значи човешко) същество. На огромната част от българите им липсва и самосъзнание за свобода, и поведение на свободния човек, липсва им, иначе казано, манталитета на свободния човек.
Точно в тази посока трябва да се работи - за формиране на такъв манталитет. А такъв манталитет се формира като човекът бъде поставен в условия да практикува непрекъснато свободата, само така може да усвои манталитета на свободния човек. Това значи, че в българското училище най-вече, а също така и във всички общности, от които е съставена българската общност, водещ принцип на съществуването следва да стане свободата.
Но това пък може да стане по един начин: не чрез въвеждане на свободата "даром" или по милостиня, а когато хората сами почнат да се борят за свободата си - и не допускат повече да бъдат третирани неподобаващо. Пътят към свободата минава през освобождаването, не да те освобождават, не някой да те освобождава, не да чакаш "освободителите" на свършат цялата работа, а самият ти да се освободиш, и то цялостно, истински, и в мислите, и в чувствата, и в поведението, и в живота.
Масовият българин още чака някой да го освободи, още мечтае за "освободителите" си! Догмата за "освободителите" е безкрайно зловредна, тя показва колко сме далеч (като народ) от манталитета на свободния човек. Погледнете на нас, българите какви са ни "освободителите" - ами че руснаците, наште "двойни освободители", са още по-големи роби от нас!
Руснаците са скарани със свободата още повече и от нас, те са по-големи роби от нас - и точно такива нас, видите ли, щели да ни "освобождават", ни били, видите ли, "освободители"! Това именно показва и доказва, че масовият българин, чието съзнание е оковано в догмите за "поробителите" и "освободителите" (за да има "освободители" преди това трябва да има и "поробители", за нас такива до ден днешен са... турците!), хал-хабер си няма от това що е свобода!
От тия така зловредни догми за "освободителите" и "поробителите" произлиза това, че за масовия българин тиранията е... "най-голямата свобода", този скудоумен масов българин си мечтае за ред, налаган с "твърда ръка", с насилие, по принуда, недоброволно, чрез мачкане и унижение на личността! Ето по тази причина българите още търпят системата на насилническото авторитарно образование - щото ако поне малко разбираха що е свобода, отдавна да бяха скокнали и да бяха прогонили вечните тиранизатори на децата си, именно представителите на самозабравилата се, самовластна, самодоволна и поради това толкова арогантна образователна бюрокрация - министерските чиновници и директорите на училища.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
Грънчаров единствен не разбира що е свобода, а се е загрижил за нас, българите и по тази причина си позволява да ни обижда. Обижда българския народ, дал толкова свидни жертви в борбата си за свобода и против потисниците. Гранчаров е на страната на потисниците, на буржоазията, той служи на интересите на соросоидната буржоазия. Затова е народен враг който не заслужава никаква пощада. Правилно беше уволнен, той повече никога не трябва да бъде допуснат да стъпи в българско училище. В българските училища никога повече не бива да бъдат допускани врагове на свободата на народа като него!!!!!
Отминаха 27 години на преход! Масовият българин не разбра,че всеки носи свободата в себе си! Когато го осъзнаят България ще бъде раят на земята! Защото осъзнавайки свободата си никой няма да се прекланя пред "харизматични" политици,а всеки ще изисква да сбъдват обещанията си! Мечтая си да видя този момент...
Ануш Тилкиян
Тези безкрайни, натрапливи народопсихологически разсъждения на тема „Какви са българите?” са изключително досадни и непродуктивни. У народи има някакви черти, които с по-характерни за мнозина или повечето техни представители, но те обикновено не са толкова интересни от философска гледна точка, понеже философът се интересува от общото за всички народи, места и времена и гледа на света sub specie aeternitatis.
А за българите ще кажа само, че повечето техни критици въобще не си дават сметка за тяхната превратна историческа съдба, резултат главно от сложното и ключово геополитическо положение на България, във връзка с което е ЦЯЛО ЧУДО, ЧЕ СА СЕ СЪХРАНИЛИ КАТО НАРОД ДО ДНЕС. Така че вместо да ги критикувате, би трябвало да им се възхищавате.
Тц, не! Българинът мечтае да му купят къща, Мерцедес и някой да минава два пъти седмично да му пълни хладилника
Julian Markov
Таваришч советский пропагандист, кой и къде Ви доказа, че "... философът се интересува от общото за всички народи..."; и давате ли си сметка какво означава това?! Вие се движите в пределите на съветската "философия", как е възможно такова умствено, с извинение, оскотяване?!
Публикуване на коментар