Мое мелодраматично отворено писмо на отчаянието, адресирано до г-н Премиеро и до... арменския дедо поп!

Съобщих вчера, че Сайтът "Под тепето" писа за гражданския ми протест; сега забелязвам, че те са ме нарекли там "бивш учител" - та се питам как става така, че един учител става "бивш", при положение, че е работил като учител 34 години; принципно погледнато ми е интересно да разбера как съм се преобразил в "бивш" учител, какво е това "бивш" учител: дори и да бях... онемял и оглушал, пак мога да си бъда учител, има и други начини на комуникация - и човек може да си учителства (да речем, с писане). Чудна работа?! "Бивш" учител май се става като човек... умре, знам ли? Е, аз вече съм бивш само в едно отношение: че не съм на държавна служба в момента, не съм на работа в държавно училище. Но ето, аз си учителствам в моето алтернативно училище на протеста (или на тротоара), на това основание няма как да съм "бивш учител".

Няма значение де, младото момиче, което е писало този репортаж, е употребило този израз без да вникне в смисъла. Учител като си станал, като си учителствал, няма как да станеш "бивш" - просто туй нещо, учителстването - е доживотно. Даже и като си излязъл в пенсия пак си оставаш учител и може някого да учиш. Да му помагаш да учи. Всеки човек в някакъв смисъл е и учител, може някого да учи на нещо, което умее или разбира, себе си най-малко можеш да учиш. Та бивш учител аз лично не мога да си представя какво е. Нищо де, не е болка за умиране. Но изразът е безсмислица според мен. Не знам вие как мислите по този въпрос. Ще съм ви благодарен ако ми кажете. Ако имате добрината да ми кажете. От учителстването няма... излекуване! Така мисля аз. Исках да кажа, че само тази ми е забележката към въпросната публикация. Иначе всичко е правилно.

Вчера във Фейсбук написах следното:

Думата "проТЕСТ" е чудесна и многозначителна! Сега давате ли си сметка какъв е смисълът като проТЕСТирам вече 65 дни за СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО? Правя някакъв тест, е, кой е тестваният според вас? Аз проТЕСТирам за свобода, за действително, а не фалшиво ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на българското образование, за неговата също така действителна ДЕКОМУНИЗАЦИЯ. Протестирам за тези всичките неща, а много малко са тези граждани, които ме подкрепиха. Давате ли си сметка какво това показва? Какви са резултатите от моя тест съвсем скоро ще пиша. ПроТЕСТът ми обаче продължава, това наистина е един чудесен ТЕСТ, нямам никакво намерение да го прекратявам! Нека да продължават да треперят обектите на теста ми, тестваните! :-)

Иска ми се да продължа разсъждението си в поетата с тази реплика посока. Протестирайки си правя тест. Иначе казано, тествам доста неща. Изследвам ги. Правя си експеримент. Повечето хора, предполагам, затова се затрудняват да схванат смисъла на протеста ми. Не им се удава да го постигнат. И по тази причина им се чини, че аз стоя там, видите ли, "без смисъл". Оня ден, в петък, дойде група от ученици и ме попитаха: господине, а какъв е смисълът да продължавате да седите тук? Аз им казах, че има някакъв смисъл - щом още седя. Но какъв именно е той? Аз им отвърнах: всеки сам може да го открие според собствените си разбирания. За мен лично, примерно, е този: помагам на много хора да осъзнаят нещо важно, което иначе не могат да го разберат. Помагам им да настъпи някаква промяна в съзнанията им. Момчетата, като чуха това, се спогледаха, благодариха ми и замислени си тръгнаха.

Ето, протестирайки вече повече от 60 дена, аз тествам реакциите на хората, на гражданите, на образователните началства. Те не се усещат и усърдно се излагат всеки ден. Интересното е, че даже не сфащат колко много се излагат. Не им пука, че се излагат, предполагам. Което показва колко много са се самозабравили. Ето че тестът в протеста ми потвърждава мои предварителни, априорни или теоретични допускания относно това самозабравяне. И много други неща тествам. Страхотно интересен е този мой експеримент. Това е един социално-психологически експеримент. Правя си, провеждам също така и някои уроци. Да, изнасям всеки ден уроци. Със стоенето си там изнасям практически уроци по свобода, по демокрация, по личностно и гражданско достойнство.

Излиза обаче, че много хора не могат да схванат тия толкова прости неща. В затруднение са да ги осмислят. А най-затруднени са толкова затъналите в умствена ленивост образователни началства, че аз лично не мога да схвана как е възможно чак толкова да се затъне в ленивостта. Страшно е даже, потръпвам като си представя колко много са затънали. На тях обаче изобщо не им пука. Не им пука ли? Я да помислим обаче малко по-внимателно по този пункт.

Пука им, ох, колко много им пука! Обаче са така затънали в инертността, че вместо да направят нещо смислено, тоталната им неадекватност спрямо реалностите на живота води дотам, че още повече затъват в неадекватността си. И правят глупост след глупост. Излагация след излагация. Ето, оня ден, в петък, стигнаха до безумната идея, че трябва да опраскат и... моята съпруга! И я опраскаха. Стори го това другарката Делинова, кандидат-депутат от БСП и директор на ОУ "Пенчо Славейков" (намира се в квартал "Столипиново"!), тази въпросната другарка също така се изживява като "синдикален лидер", защищаващ правата на... директорите, представяте ли си??! Тя се е самообявила за такава, може клуб по интереси на директорите към БСП да имат и тя да му е главатарка. Напълно е възможно пред този клуб по директорски интереси да се е жалвала директорката на ПГЕЕ в Пловдив, която, видите ли, толкова много страда от моите протестни акции против нейните своеволия и ето, клубът е взел решение тя да бъде защитена чрез провеждането на акция по опраскването на моята съпруга - та да ми бъде поне малко отмъстено!

Речено-сторено - независимо от това, че съпругата ми там е на постоянен договор, другарката Делинова я опраска в петък, на 26 май, веднага след празника. При това го направи по възможно най-грозния и тъп начин. Чрез шантажи и груб административен натиск, заплахи, изнудване и пр. я принуди да подпише договор за уволнение по "взаимно съгласие", тази Делинова била много умна бе, уволнява я така, че съпругата ми и да не може да я съди за произвола! Личи си че е от "големото доброутро", кандидат-депутат от БСП, голема работа е тя, няма що. Прочее, заповедта за уволнението на съпругата ми е с дата 1 юни, а вече й е връчена "предсрочно", видях я с очите си. Нашите директорки в образованието очевидно си мислят, че могат да си правят каквото им скимне. Че няма предел или граница пред техния произвол.

Да, така ще правят щото всички вие сте страхливци и понасяте безмълвно злодеянията им. Мълчите и не смеете малкия си пръст да мръднете да им се противопоставите с нещо. Кротувате за да не ви опраскат и вас. Вий, за разлика от мен, сте тарикати. (В Българско тарикатлъкът е нещо като масов национален спорт.) Вас лесно не могат да ви прецакат, нали така?! Мълчете си тогава. Унижавайте се! За пустата заплатица плащайте с честа си! Това го казвам по адрес на усърдно мълчащото учителско войнство. Мълчи та се съдира от мълчание! Оглушително е вашето мълчание обаче, другарки и другари пазачи и пазителки на заплатите си. Охранител на заплатата ли обаче трябва да е днешният български масов учител?!

Аз още не мога да схвана тази наглост, която е упражнена спрямо съпругата ми. Тя, горката, поучена обаче от моя горчив пример, не смее да гъкне и предпочита да замълчи, да понесе унижението, с оглед на това все пак да може да си намери някъде работа през есента. Това е положението, не само моята съпруга е пречупена от варварската система, но и цялото учителство е пречупено. Всички масово мълчат и търпят. Тук-там по някой безумец като мен се обажда. И на него му отмъщават жестоко. Опраскват го колкото си пъти искат. И го провъзгласяват за дисидент. И правят нужното да обезумее от съзнанието за безсилието си.

Абе казано вкратце и направо, правят нужното да го убият. Мен скоро ще ме убият, предчувствам го. Изобщо не съм добре от тия напрежения, особено от последните 5-6 години неспирна война с безумията на толкова арогантната образователна бюрокрация. Трябва да измисля нещо, но чудодейни неща не ми идват на акъла. Но продължавам да мисля какво да правя. Да пиша сега нова жалба срещу очевидно репресивното опраскване на съпругата ми ли? Или да си замълча? И какъв и смисъла да мълча? Тепърва да ставам малодушник някак си не ми отива...

Поне да реагирам с една... жалба, а, какво ще кажете? Поне да регистрирам и това безочие, в писмен документ, един ден историците на нашето болно време да има откъде да прочетат че нещо все пак се е случвало, иначе току-виж може да си помислят, че всички днешни съвременници сме били... неми?! Или че всички сме били презрени страхливци? Ще напиша една жалбичка, колкото да не е без хич. Не че очаквам реакция от институциите, не, такова чудо аз не мога да допусна. Аз в чудеса изобщо, признавам си, не вервам. Защо ми е да вервам в чудеса като животът ни е толкова чудесен, че повече от това не може да бъде?! Пълно е с чудеса в нашия живот, вие това още ли не сте го разбрали?! Големи поспаланковци сте щом и това даже не сте разбрали.

До кого да пиша обаче? Образователната бюрократична йерархия свето пази принципа на оцеляването си, който се обозначава с думите "Гарван гарвану око не вади!". На кой тогава да пиша? На... арменския поп ли да пиша? Или до... прокурора?! Прочее, съпругата ми ще умре от страх ако разбере, че съм писал до прокурора по нейния казус. Аз писах по моя казус до прокуратурата два пъти, никаква реакция няма. Е, по единия казус правиха разследване, което стигна "до под кривата круша", по другия пък ми писаха, че нямат никакво намерение да предприемат нещо. Щото в нашата страна цари пълна законност, та по тази причина прокуратурата ни просто нема никаква работа. Пълен ред, законност, бляскаво правосъдие, никаква престъпност, никаква корупция, абе у нас е нещо като у рая, тук всички сме ангелчета, та по тази причина е крайно време да закрием и прокуратурата, и съда, и полицията даже.

Просто те немат никаква работа, щото всичко ни е наред. Излишно е да ги държим на работа. Като немат работа - щот всичко у нас е бляскаво уредено. Щото законността у нас е на възможно най-високото ниво. От тотална законност вече не можем да дишаме направо. Всички спазват закона! Особено пък директорите на училища, които са нещо като архиангели, те са направо светци, не знам на което по-високо место в небесната йерархия да ги поставя да не взема нещо да ги обидя. Срамота ще бъде да обидя без да искам с нещо тия абсолютни праведници! Затуй е грозно да пиша до прокуратурата, остава ми да пиша до... арменския дедо поп - или до... Бойко Борисов, нема до кой друг да пиша! (Да се моля на Господ е нещо, с което шега не бива, затова по този пункт съм пас, ако си се моля на Бог, това си е моя работа и тук не мога нищо да пиша по този въпрос.)

И тъй, налага ми се да пиша пак до... Бойко Борисов (с копие до... арменския дедо поп, разбира се!). Нямам друг избор, сами разбирате това. Ето какво написах по този въпрос, ето какво писъмце се получи:

До г-н Бойко Борисов, Премиер на България

До... арменския дедо поп, чието име не зная, да ме прощава светиня му!

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Кр. Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

До г-жа Янка Такева, Председател на Синдиката на българските учители

До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия и гражданин от Пловдив, принуден да стане нещо като професионален жалващ се от безобразията на образователните велможи, на жалбите на когото институциите вече съвсем професионално изобщо не отговарят!

Уважаеми г-н Премиер,

Уважаеми и свети арменски дедо попе (ще прощаваш, че не ти знам името!),

Г-н Премиер, на тебе вече знаеш че ти пиша редовно, щот се наложи да са самоназнача за нещо като доброволен твой граждански и философски съветник; на теб, арменски дедо попе, пиша за първи път, моля те да ме изслушаш барем ти, може пък, знае ли се, точно ти да ми помогнеш - щот казуса си го бива, а твоята мъдрост е прочута! (Не знам дали да не пиша и на... Радио Ереван, сега се сещам за тази възможност, ще видим тия дни и на него може да се наложи да пиша!) Ето за какво става дума, уважаеми г-н Премиер и не по-малко уважаеми арменски дедо попе:

Аз от години се боря за свобода в образованието, това го казвам щат арменският дедо поп може да не го знае още, г-н премиеро нема начин да не го знае, щот съм му писал по тия въпроси. На два пъти за моите заслуги в тази област, областта на непосредственото и практическо реално демократизиране на отношенията в нашата училищна общност директорката на ПГЕЕ в Пловдив ме опрасква, абе уволнява ме, съдът отмени първата й заповед за моето опраскване, върна ме на работа, тя пак ме опраска. (Това пак го пиша за сведение на арменския дедо поп, щот може да не го знае човекът, макар че вече го знаят даже и уличните коти, на не говорим за децата!) Понеже за мен вече не е интересно да печеля всички съдебни дела срещу въпросната самозабравила се директорка (имам още спечелени дела срещу нейни беззакония!) реших този път, дедо попе, да й помогна, зер човеци сме, требва да си помагаме, и по тази причина обявих безсрочен граждански протест за свобода в образованието, който провеждам всеки ден на тротоара, току-до централния вход към двора на нейното феодално владение, именно ПГЕЕ в Пловдив, училището, в което съм работил като учител по философия цели 17 години вече.

Този мой проТЕСТ, значи, излиза, е мое изследване, с което искам да разбера колко, аджеба, дни или месеци (или години!) са нужни на директорката за да може сама да прозре истината, че е направила една непростима глупост с моето поредно опраскване, щот все пак живеем в други, модерни времена, в които девизът на другаря Сталин "Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!" не е чак толкова приложим и ефикасен, предвид това, че има чешити като мен, които са способни да се борят докато са живи за правата си (некога е било лесно, опраскваш го човека с куршум в тила и он млъква завинаги: ех, какви хубави времена са били тогава!). Та значи, за де не отклонявам в глупави философщини, цели 65 дена стоя аз до портала на двора на туй славно някогаш училище, правя си тестчето на директорката, а тя стоически мълчи ли мълчи и се прави на ударена, че не ме вижда даже! Не вервам да мисли по казуса щото ако беше мислила, все нещо щеше да измисли за 65 дена, а, как мислиш, арменски дедо попе, за 65 дни усърдно мислене нали нема начин да не се измисли нещо?! Г-н Премиеро знае тия неща и он се разпореди МОН да направи нещо по случая, да провери що така на тази директорка толкова не й върви процеса на мислене, санким, защо й е така бавен процеса на мислене, щото, възможно е, в този момент, когато нам се чини, че тя нищо още не е измислила, тя нещо да е измислила все пак, нека да не я обиждаме, ами да се опитаме да разберем сами, понеже тя мълчи - какво ли все пак е измислила!

Ти какво мислиш, г-н Премиер, дали нещо е измислила тъй усърдно мислещата директорка? Не се сещаш ли? Аз обаче се сещам, има, дека се казва, догадка! Дедо попе, слушай сега, ама гледай да не паднеш от стола от изненада, фани се яката за него!

Догадката ми е следната, тя се основава на най-пресни и достоверни, неоспорими направо факти. Оня ден, г-н Премиер и драги ми дедо попе, моята съпруга, тя, горката, също е учителка, преподава в началния курс (и има също така втора специалност, има магистратура по английски език!), биде... опраскана от своята директорка, която при това, забележи добре, г-н Премиер и ти също, дедо попе, тази директорка на моята обична съпруга е нещо като шефка на... директорския синдикат, да, тя ръководи организация, която се занимава с това да защищава правата на директорите на училища! Нарича се Екатерина Делинова, директорка е на ОУ "Пенчо Славейков", училище, намиращо се в кв. "Столипиново", тази въпросната дама-другарка е също така и кандидат-депутатка от БСП, г-н Премиер, тази подробност може да се окаже немаловажна. Хайде сега, дедо попе, и ти, уважаеми г-н Премиер, давайте заедно да мислим по казуса: дали нема некаква връзка между моя протест и опраскването на жена ми?!

При това земете предвид това, че подготовката на опраскването на жена ми по чудодеен начин съвпада с моето опраскване и с началото на моя граждански протест, той започна веднага след опраскването ми, ето, вече 65 дена аз протестирам, 65 дена директорката Делинова подготвя опраскването на съпругата ми и оня ден, в петък, най-после сколаса да я опраска. И я опраска при това по един много "приятен" начин: заплашва жена ми, че ако сама не си подаде молба за напускане от училището, т.е. ако сама не пожелае да бъде опраскана-уволнена "по взаимно съгласие", то тогава тя ще бъде уволнена дисциплинарно, ще й се наложи да връща цяла една заплата (!!!), още много такива страхотии й наприказвала, притисната яката, моята жена загубва ума и дума, уплашила се е така, че се вижда принудена мигновено да напише молба за собственото си опраскване, а, какво ще кажеш по тоз повод, г-н Премиер, бива си я гавричката, а, нали, депо попе?! Даже и казала, че ако не поиска да бъде уволнена по взаимно съгласие, ако допусне да бъде уволнена дисциплинарно, тогава никога повече в живота си нема да си намери работа в никое друго училище на нашата свидна родина (!!!), изпадайки в ужас от такава една гибелна перспектива, моята съпруга мигновено подписва и молба за опраскването си (по "взаимно съгласие"), и самата заповед за непосредственото си опраскване! При това заповедта е подписана на 26 май, но влиза в сила от 1 юни, тъй че гавричката си я бива, нали така, г-н Премиер, а, какво ще кажеш ти, драги ми дедо попе на арменците, има ли такива работи в Армения?! Май нашата родина Мутроландия надмина във всеко отношение не само Армения, ами и всяка друга страна по света, включително и африканските, аз не вервам в Африка да има чак такова цивилизовано опраскване!

Значи влязъл е в сила директорският синдикат, занимаващ се със защита на правата на директорите, дали на лидерката на тоз синдикат Делинова се е пожалвала директорката Анастасова, феодалната владетелка на ПГЕЕ в Пловдив  и пр. аз не знам, няма как да знам, но ето, надушвам, че почеркът, тъй да се рече, е един и същ! Или просто става дума за един и същ директорски манталитет или стереотип, аз и това не мога да кажа, но допускам и него. Та сега и моята съпруга, и аз сме опраскани, т.е. нашето семейство вече е осъдено на неминуема гладна смърт, виждате какво сурово отмъщение ни спретнаха тези две толкова усърдни властелинки на двете училища, в които ний работихме: да, подходът, спор нема, им е много човечен, прелива от човечност даже - и е пределно демократичен! Г-н Премиер, нещо да кажеш по тоз повод? Ти имаш иначе жалостиво сърце, знаем това, кажи нещо сега де, да видим, и ти нещо много се умълча, аз ти пиша, пък ти мълчиш - да видим докъде ще я докараме по тоя път.

Дедо попе, барем ти може да ми отговориш, знам ли? Една молитва поне отправи към Бога, щот тук, на грешната земя, в свидното ни отечество Мутроландия, справедливост никаква нема! И какво да правя сега? Нема какво да правя, ето, пиша ти на теб, арменски дедо попе, яката съм затънал щом стигнах дотам на тебе точно да пиша. Пък ти може да ми помогнеш, знае ли се, възможно е да имаш некакви връзки в синдиката по опраскване на непокорните учители, абе в синдиката на другарката Делинова нищо чудно да имаш некакви връки, помогни малко, барем жена ми да не опраскват!? Какво е виновна жена ми че мъжът й такъв опърничав и не спира да се бори за проклетите свобода и демокрация в образованието?!

Нещо ми се изпари охотата да пиша. Спирам поради което.

Приятно премиерстване, г-н Премиер!

Приятно служене на Бога, многоуважаеми арменски дедо попе, в теб ми е веке целата надежда!

С поздрав от сърце: (подпис)

28 май 2017 г., Долна баня

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo