Да, на този свят стават понякога и чудеса, нека да бъдем и малко мистични, един позитивен мистицизъм изобщо няма да ни навреди!

Пишейки таз заран текста, който вече публикувах под заглавие Няколко снимки от вчера, придружени с разказа за един направо фантастичен, изцяло неправдоподобен сън! (аз мислех да е съвсем кратка тази бележка около снимките, а то стана цял разказ!), в съзнанието ми се роди току-що една екстравагантна мисъл: на пратя този текст на самата г-жа директорка на ПГЕЕ в Пловдив (пък и до началствата й(, ведь тя е литераторка, обича литературата, а пък тоз мой напън, както и да го погледнем, има известен литературен, да ме прощавате за кощунството, смисъл, да видим как ще го оцени специалистката по литература, която е ръководителка на нашта славна професионална и техническа гимназия; речено-сторено, ето, пращам и текста:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Бойко Борисов, Премиер на България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО, СЪДЪРЖАЩО ТЕКСТ, ИМАЩ ИЗВЕСТНИ "ЛИТЕРАТУРНИ ПРЕТЕНЦИИ" - И ПРИЗОВАВАЩО КЪМ ИЗВЕСТЕН ОСВЕЖАВАЩ ТЪЙ СКУЧНОТО НИ ВСЕКИДНЕВИЕ МИСТИЦИЗЪМ

от Ангел Ив. Грънчаров, безработен учител по философия, официално сертифициран от директорката на ПГЕЕ в Пловдив като "пълен некадърник", който обаче от нямане какво да прави... прописа дори и... "художествени", с извинение, текстове!

Уважаема госпожо Директор,

Уважаема госпожо Началник,

Първо да Ви честитя, пък макар и с известно закъснение, празника на писмеността, на духовността и на културата: честито, желая Ви още много години да се трудите на това тъй славно поприще!

Днес ще бъде 64 ден от моя граждански протест ЗА СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО, който аз, както добре знаете, провеждам на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ в Пловдив. Между другото се ползвам от възможността да Ви уведомя, че вчера си взех от общината разрешително за още много дни протестиране, докога точно ще протестирам зависи от Вас двете лично, от никой друг. Прочее, ползвам се от случая и за да Ви поздравя за проявения тъй похвален стоицизъм: цели 64 дни издържахте да се преструвате, че изобщо не забелязвате протеста ми - бравос на Вас, Вий сте изключително твърди, непоклатими в стоицизма си дами!

Вярвам, че добрият Бог в един момент нищо чудно да Ви изпрати и просветление та в един момент да разберете защо провеждам този протест; не крия, имам надежда след изтощителни размисли в един прекрасен ден да се доберете до верния смисъл на случващото се! Да, на този свят стават понякога и чудеса, нека да бъдем и малко мистични, един позитивен мистицизъм изобщо няма да ни навреди - особено пък във Вашето тъй скучно административно-бюрократично всекидневие той може да се сравни с глътка омайващо чист, освежаващ душата планински въздух!

С оглед да Ви помогна да откриете смисъла на случващото се (тази ми е длъжността, това сам правил в своята вече 34 годишна непрекъсната учителска практика на трудолюбив философ) решавам тази сутрин да Ви изпратя един текст, който написах току-що; моля да приемете този текст, публикуван в блога ми, като органична част от това мое отворено писмо.

Толкова. Желая Ви още много дни тъй многозначително - и така добре компрометиращо Ви, за жалост! - мълчание!

С поздрав от сърце: (подпис)

ПРИЛОЖЕНИЕ: Няколко снимки от вчера, придружени с разказа за един направо фантастичен, изцяло неправдоподобен сън!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo