Гоцэ Первановый дълги години беше лицето на безличието в българската политика. Сега в лицето на безличника Генерадев той има вече сериозна конкуренция за това кой от двамата ще грабне палмата на първенството по безличност!
Изглежда ченгетата туриха Генерадев за президент та да може на неговия фон Боко да изглежда "личност", моля ви се! Да се смее ли човек или да плаче?! Даже и приликата му с Тодор Живков не може да му помогне - щото и бай ви Тодор като личност беше кръгла нула, независимо какво си мислите по този въпрос...
Случайно чух откъс от речта на въпросното безлично лице по случай Априлското въстание, майчице мила, по-скучни и банални общи приказки скоро не бях слушал!
Толкова ли са некадърни тия писачи на президентски речи или каквито и думи да се сложат в устата на толкова безличен човек, те не могат да звучат впечатляващо? Май самият Генерадев твърде бързо се умори от непосилната за мащаба на скромната му личност роля! Ще имаме още пет години една кукла на конци за държавен глава, как ли ще издържим това мъчение?!
Абе издържахме Гоцэ цели десет години, значи сме твърде издръжливи, и тоя ще издържим...
ЗАБЕЛЕЖКА: Изразът "лицето на безличието" по отношение на Гоцэ Първанов принадлежи, доколкото помня, на Огнян Минчев...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Първанов беше неприятен главанак без капка обаяние. За разлика от него, Радев е мъж на място и разумен човек. Поне засега това показва.
Как го показа това Генерадев, таваришч? Кажи, че ми е интересно да разбера какви понятия за мъж и за разумност имаш? Може би показа "разумност" като адвокатства на... Русия за Крим, тъй ли? Кажи, да чуем, щот наистина сме крайно изненадани от тъй фриволното ти твърдение...
Публикуване на коментар