Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 21 май 2017 г.

Ново отворено писмо до Б.Борисов с некои съображения, имащи безценен нравствен смисъл


В тази неделна сутрин - време само за писане! - нещо съвсем не ми се пише, ето, вече повече от час се разхождам из нета, чета това-онова и не пиша нищо. Днес чукча читатель, не писатель. Отвратило ми се е писането, интересно е да отбележа, че много рядко самият процес на писане ми е приятен (приятен ми е доколкото си изразявам натежалото ми на душата, изливам си душата, но иначе писането си е нелек труд), но винаги ми е приятно когато... чета написаното от мен, като обаче на моменти пак ми се налага било да съкращавам, било да добавям нещичко, т.е. чувството и при четене на собствените текстове е амбивалентно, удоволствието се редува с неудоволствие. Човек пише за да каже на другите хора нещо важно, което го вълнува, опитва се да им каже някакви истини. Когато душата ти е продуктивна, т.е. когато ражда идеи и истини, тогава има какво да кажеш, тогава и ставаш пишещ човек, а също и тогава имаш особено силно желание да разговаряш с хората. Тогава и ставаш учител, предполагам, същинска трагедия е когато някой учител няма какво собствено да каже на учениците си, няма свои собствени и оригинални идеи, по причина на което се задоволява само да им разказва... написаното в учебника, ето това положение е крайно тежко, отчайващо даже. Както и да е, ето, въпреки нежеланието си да пиша (днес-утре, живот и здраве да е, ще публикувам и за четене онлайн двете отпечатани вече и на хартия, като сигнални екземпляри части от моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, по-познат с подзаглавието си "Училището в тъй приказната страна Мутроландия"), аз все пак сядам да напиша нещичко, да видим какво ще се получи, към какво ще ме насочи... интуицията.

Не, няма да крия, налага се да напиша нещичко по един проблем, който се оформи тия дни около писмото, което получих от... Министерския съвет и особено по повод на моята провокационна реплика, че ако Б.Борисов помогне да се реши крещящата несправедливост, по повод на която протестирам всеки ден вече цели два месеца, то аз тогава ще си променя отношението към него, ще престана да го критикувам, а нищо чудно и да почна да го подкрепям. Разбира се, някои хора ме обвиниха в неподобаващо поведение, това било неправилно, станал съм бил "фурнаджийска лопата" и т.н. Очевидно, налага ми се да си изясня позицията по-убедително. Как обаче да го направя? Решавам: по един-единствен начин съм длъжен да го направя, а именно като напиша поредното си писмо до Бойко Борисов, на него лично си заслужава да обясня евентуалната промяна в поведението си - и в отношението си към него самия. Да, добре съзнавам, че това е крайно "щекотлива" тема, много трудна, деликатна, това е едно изпитание, аз обаче съм привикнал да не бягам, да не се крия от изпитанията, напротив, сами виждате, сам си ги предизвиквам. Това са важни за мен казуси, имащи огромен смисъл. Включително и нравствен. Човешки. Това е истински важното и водещото за мен. Знаете, самоназначих се за нещо като граждански и философски съветник на г-н Премиеро, обещах да му изнасям някои уроци, с оглед да компенсирам пропуски в образованието му, да, така е, има неща, които само аз бих могъл да му кажа, и това са също така безценни, изключително важни неща. Дето се казва: реших да се нагърбя с тази неблагодарна и тежка роля да бъда вестител на истината за първия и най-овластения мъж в държавата, това е хем игра с огъня, хем е голямо предизвикателство за моята способност да формулирам в пределно прост вид ония най-тежки проблеми пред страната и нацията, които старателно и най-много се отбягват. Та да не се мая повече в разни обяснения, ами да са зафащам с най-важното: да изясня проблема пред г-н Премиеро, да си почвам писмото, време за увъртане нема. Ето сега и самото мое неделно писмо до г-н Премиеро:

До Бойко Борисов, Премиер, София

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО, СЪДЪРЖАЩО ПОЯСНЕНИЕ, ИМАЩО БЕЗЦЕНЕН НРАВСТВЕН СМИСЪЛ

от Ангел Грънчаров, гражданин и философ от Пловдив, самоназначил се за нещо като доброволен граждански и философски съветник на г-н Премиеро

Господин Борисов,

Оня ден получих писмо от Канцеларията на Министерския съвет, с което бях известен, че МС нарежда на МОН да провери случая със своеволията на директорката на ПГЕЕ в Пловдив, по повод на които аз протестирам всеки ден в продължение вече на два месеца, да провери, да установи каква е истината и да докладва и на МС, и на моя скромна милост. Длъжен съм да Ви благодаря за този жест на известна съпричастност и на подкрепа с борбата ми за свобода в образованието, за промяна в образователната сфера, която водя от години. Аз така разтълкувах жеста Ви, разбира се, не вярвам някой да Ви е докладвал за моя случай и Вие лично да сте се разпоредил да бъде направена тази проверка; вероятно някой съвестен чиновник в апарата на МС е проявил такава инициатива, за което заслужава да бъде поздравен. Но има нещо важно, което държа да Ви го кажа, то не бива да бъде премълчавано.

МОН е институцията, която, като не направи нищо за да възпре зулумите на директорката на ПГЕЕ в Пловдив, фактически пое отговорността за тях - понеже застана зад нея. И сега Вие предлагате МОН да провери... МОН, т.е. самото себе си, е, аз вече знам какво ще ми (ни) бъде отговорено след проверката. Искате ли да се басирам с Вас, че ще ни бъде отговорено, че всичко е напълно наред, администрацията на МОН и дори директорката на ПГЕЕ в Пловдив са действали "съобразно своите законови пълномощия", постъпили са, разбира се, "напълно правилно и отговорно", а пък на който не му харесва как са постъпили, нека да си защищава интереса и правата в... съда! Това, естествено, ще отговорят, няма начин друго да не отговорят. Ще ме пратят мен "да гоня Михаля", май остава да пиша, за да ми се реши най-сетне проблема, на... арменския поп, само на него още не съм писал, на всички държавни институции писах, никоя не пожела да вникне в проблема и да направи нещо за решаването му, надявам се дедо поп на арменците да се заинтересува и да ми реши най-сетне проблема. Или направо до... Радио Ереван да пиша, знам ли вече? Абе какво да говоря повече, положението е плачевно, а промяна не се види!

Но да оставим това. Някои хора ме захапаха когато казах публично, в блога си, че ще си променя отношението към Вас, г-н Борисов, към теб, г-н Премиер, леле, тази сутрин неусетно съм почнал този път да ти пиша на "Вие", нема лошо де, но ето, сега ще ме обвинят, че вече съм почнал да ти се подмазвам, а казахме, подмазвачи и подлизурковци край теб бол, аз ще бъда различен, нема да ти се подмазвам изобщо, напротив, ще ти казвам единствен онова, което друг нема да посмее да ти каже. Та май започнах да звуча и аз с това "Вие" подлизурковски, което, както и да го погледнем, е грозно. Та значи обещах да си променя отношението към теб, г-н Премиер, ако помогнеш да се реши несправедливостта и толкова необуздания административен произвол на директорката на ПГЕЕ в Пловдив, на който съм жертва от пет години насам, и мигновено някои мои приятели ме захапаха, я го виж, тоя Грънчаров мигновено "смени песента", ще престане да критикува Премиеро, ще почне и он да се натяга, да се мазни, с оглед един ден и той да се продаде, да получи службица и прочие, и так далее, и тъй нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала. Появи се покрай тия приказки обаче един проблем, който е важен, искам да го поставя тук публично, като чудесен казус за мислене. А и друг път съм го поставял, но в книгите си, сега искам да го поставя в по-практична страна. Ето за какво става дума, наистина е важно.

Г-н Премиер, ти сега имаш цялата власт, е, верно, имаш някакви там капризни партньори-особняци, които са "от кол и въже", самият Сидеров май пак е на път да си позлати пръстчето, щото комай от него зависи отново парламентарното мнозинство. Дали управленската ви коалиция е на на принципна основа е отделна тема. Но как сега трябва да реагираме ний, управляваните, особено тия, които гласувахме за други партии, но те не влязоха в Парламента и сега сме непредставени? Длъжни ли сме да бъдем една яростна опозиция, или бихме могли с нещичко да помогнем, според силите си, та работите в страната да се помръднат към добро? И тук има един принципен въпрос. Правителството е добре да бъде критикувано от опозицията (нема какво да си кривим душите, БСП не е истинската опозиция на правителството ти), но критиката не трябва да е за самата критика; понеже има и друг момент: трябва да се направи нещо, че работите в страната ни да вървят във вярната посока. И за това и опозицията може да помогне. Без да се отказва от функцията си на опозиция и тя може да помага. Ето, давам пример със себе си: аз съм опозиция, но въпреки всичко започнах да ти пиша тия писма с цел да ти помогна, за да ти кажа ония съдбовни истини, които никой друг нема да ти ги каже. С каква цел го правя ли? Ами за да помогна. на страната си да помогна - и на народа си. Щото тоя народ, както и да го погледнем, на теб даде отново некакво доверие, ето, ти пак си Премиер. Такива са реалностите. Как да се държим в тази ситуация ний, дето немаме възможност да влияем на процесите - щото сме изтласкани даже извън Парламента? Ами има варианти, сред тях е разумният. Аз смятам, че разумният вариант е ето кой.

Ти сега си "на огъня", да, пържиш се на огъня на властта, предполагам, не е леко, работите в страната са много объркани, изобщо не са наред. Ний, дето сме опозиция, можем да стоим настрана, да гледаме сеир и да се радваме на провалите ти, това според мен не е верният подход. Когато в съседната къща гори пожар, нали отиваме все пак да помагаме, да гасим огъня, щото ако нищо не правим, може огънят да подхване и нашата, къща, а и цялото село може да изгори. Селото е държавата ни. В твоя дом, тъй да се рече, гори, имам предвид буйно гори огъня на властта, не е правилно да стоим и само да гледаме как се пържиш, нормалната човешка реакция е да помогнем. Кой с каквото може, "богатият - с парите, бедният - с труда, умният - с ума... и т.н.", нещо такова беше, не помня точно, става дума за известната приказка. Опозицията може също да помогне, да бъде "градивна опозиция" (този израз е опорочен, но нарочно го употребявам), а причината за това е тази: че тази държава и страна не е само на управляващите, а и е наша също така, нали така? Като помагаме с каквото можем на властта, ний, опозиционно настроените граждани фактически помагаме да се оправят работите в нашия общ дом, именно страната ни, в нашето "село" и пр. А човек може да помогне с всичко, включително и като критикува, като предлага разумни и работещи решения, като участва в разгорещени дебати и т.н. Ето, погледнато от тази гледна точка аз не правя някакво "страшно предателство" като фактически ти сътруднича, това не е някаква "гнусна предателска колаборация", а това е работа за доброто на страната и нацията. Не може тия, които не са като нас, които мислят различно, на това основание да ги смятаме за "врагове", не, не стават така работите, време да се отърсим от този манталитет, унаследен от времената на комунизма.

Едно управление, драги ми г-н Премиер, което не привлича към себе си човешкия потенциал или ресурс на страната и нацията и, напротив, го отблъсква, такова управление само създава предпоставките за провала си. Обикновено става така, че управляващите разчитат на ресурса, който е вътре в своите партии (коалиции), а отблъскват ония ценни специалисти, които са извън тях, които не са "наши", не са от управляващата партия; това е погрешна практика, в извънравителствените малцинства също има добри специалисти, те не бива да бъдат гонени, а, напротив, привличани. Цялата работа е да се работи максимално ефективно за доброто на страната и нацията. Щото това, че властта е "наша", не значи, че и държавата, и страната е станала "наша", напротив, те са на всички. България е на всички българи. Тогава на какво основание една част от българите (партия е латинска дума, която в превод означава "част") ще счита държавата и страната за своя, а всички останали ще бъдат прогонвани далеч от властта?! Глупаво, немъдро е такова едно поведение на управляващите, за които партийният интерес е станал водещ, поставен е над държавния; тази и главната предпоставка за лошите, несвършващи добре управления, които нанасят по-скоро вреди - отколкото ползи на държавата и страната. Това е главната опасност, от която трябва да се пази добрия, милеещият за общодържавния, за общонародния интерес управник, който на тази основа има шанс да заслужи прозвището "държавник"; тия, които не полагат усилия в тази посока, си остават просто политиканти и партизани. Пазете се, г-н Борисов, от тази пъклена опасност да станете като вторите!

Ето, понеже все пак държавата и страната не са ваши, имам предвид на ГЕРБ (и на присъдружните ви партии в парламентарно-правителственото мнозинство, в управляващата коалиция), точно на това основание хора като мен, които са непредставени в Парламента, имат пълното право да полагат усилия по посока на това да влияят на управниците във вземането на решения, които са за доброто на цялата страна и на цялата нация (а не само за доброто на близките до властта, на участващите във властта, щото тогава, казахме, една власт се изражда и започва да губи оправданието си). В страната като цяло управниците трябва да водят демократичен дебат с всички граждани по абсолютно всички въпроси на управлението, този дебат в ситуации като настоящата (в която доста граждани сме парламентарно непредставени) не може, няма как да се съсредоточи само в парламентарната зала, той трябва да тече по всички възможни канали, по всички медии, в интернет, в блоговете, във фейсбук, дори и във невиртуалните, т.е. в истинските квартални кръчми и пр., изобщо навсякъде. Ако една страна наистина, а не само формално е демократична, такъв демократичен дебат трябва да тече навсякъде и в него трябва да се чува гласа на абсолютно всички граждани, от всички политически тенденции и направления. Да не говорим за това, че демократичен дебат трябва да тече и вътре във всички партии - стига те да желаят да са наистина, а не само формално или мнимо демократични. Темата е голяма, спирам обаче дотук. Ето каква ми е идеята.

Аз като ангажиран и мислещ гражданин чувствам своя дълг да помагам на властта да не прави глупости; смятам, че е непристойно само да стоя отстрани, да гледам сеир, да се издевателствам, да плюя по управниците, да мърморя, не, смятам, че имам пълното право да участвам в един пълноценен демократичен дебат, воден в цялата общонационална общност. Който пък смята, че такава една моя претенция е израз на някакъв мой субективен каприз, да има много здраве от мен, но такъв човек (политик, медийно лице и пр.) по моето разбиране само се издава, че има крещящо недемократичен манталитет. Той също така няма никакво право да налага ограничения на гражданите да участват в дебата и да допринасят за вземането на верни, на разумни, на добри, на работещи решения. Включително и чрез даване на съвети на управниците - както това правят самоназначили си, т.е. проявили такава инициатива граждански и философски съветници било на премиера, било на министрите, било на някакви други началства. Надявам се, г-н Премиер, ти усвои един от първите уроци, които ти дадох: министрите, управниците не са никакви господари, напротив, те са само слуги на гражданите, а господарите са именно гражданите. Ето, възприеми "наглостта" ми в този контекст и тогава, предполагам, ще си усмириш гнева. Аз като гражданин на моята държава имам интерес тя да се управлява добре, разумно, ето, опитвам се да помогна това да стане, да се случи, една такава нова технология за упражняване на властта да проработи в интерес именно на всички. А не само, повтарям, в интерес на членуващите в управляващата партия, които са крайно ентусиазирани да получават държавни служби, за които нямат нужната квалификация и компетентност, а само защото са близки до някое партийно управляващо началство.

Свестните, добрите специалисти, личностите от "висша проба", имащи високи интелектуални, а това значи и управленски качества са безценно национално богатство на съответната страна. Престъпление е такива ценни личности да не бъдат използвани най-пълно и рационално. Не знам дали забелязахте какви хора назначи в правителството новият френски президент. Той е умен човек и се възползва от тази изцяло иновативна технология за упражняване на властта за доброто на цялата страна, а не само за доброто на (най-нахалните членове на) управляващата партия. У нас работите в тази посока, признайте, драги г-н Премиер, са крайно лоши.

Нужна е нова философия на управлението - не разделяща, а обединяваща най-доброто, с което нацията разполага. И този разумен подход трябва да го прилагат всички партии, които се сменят във властта. За да почне той да се прилага решаващ ще бъде натискът от страна на гражданите. Ето, аз със своята инициатива давам пример за това, че това е напълно възможно и допустимо. това ще си променя в отношението към теб, г-н Борисов, дето ти се падна жребия да управляваш три пъти. Ако обаче и третия път се провалиш, нали се сещаш какво ще ти се случи? (Дали се се провалил, дали си си проиграл шансовете да бъдеш истински добър управник е дискусионна тема, за се подразбира как мисля, оставям те сега засега да мислиш по този въпрос сам, ако измислиш нещо, заповядай, сподели, ще го обсъдим. Не ме задоволяват обаче несериозните, субективните, лъжливите, пристрастните, необоснованите и прочие отговори. Аз съм много неприятен учител: изисквам учениците ми да мислят истински и ефективно!)

Последно, с което завършвам този път. Аз ти пиша, ти мълчиш. Е, даде някакъв знак, че писмата ми стигат поне до канцелариите на МС, но това на мен не ми е остатъчно. Да ми се правиш на некакво "божество", да ми се опитваш да ми продаваш тъпа грандомания не е нещо, с което ще ме впечатлиш. И най-големите управници са общували с какви ли не хора, да не говорим за това колко много са се стремели да общуват с хора като мен, с доказани философи, мислители от голям калибър и пр. (Да се пофаля малко аз - щот у нас некой да те пофали преди да си умрял, преди да се те убили още, е абсолютно невъзможно!) Цар Борис Трети е общувал с дузина много добри съветници, които са му давали най-мъдри съвети, един от тях е Елин Пелин, да, писателят. Не за мен е чест да почнеш да общуваш с мен, а за теб ще е чест да имаш партньор в мисленето човек като мен. (Ако искаш, си намери некой друг, ама много се съмнявам, че някой може да ти даде точно съветите, които ще ти даде Ангел Грънчаров.) Недей, моля ти се, да си мислиш, че ти се натискам за да ми дадеш служба или заплата. Ето, предварително декларирам, че никаква служба или заплата не ща. Да, ний, философите, сме такава порода странни хора, може би единствените, дето изобщо не ни вълнуват парите и службите. (Аз поне съм такъв, знам, че има други, именно български "философи", които пък най-много ги вълнуват тъкмо службите и парите, но това едва ли са истински философи, аз говоря тук за истинските такива.) Причината да съм такъв е проста: с пари не могат да се оценят съветите, които ти давам, просто нема с какво да ми се отплатиш! Съветите ми принадлежат към висшата сфера на духовните неща, които неимоверно превъзхождат по ценността си всичко материално, даже парите, даже дори и диамантите, да речем. Не са глупости нещата, които приказвам, дори и да ти се струват такива, въздържай се известно време от реакция. И понеже с материални неща не можеш да ми се отплатиш, по тази причина нищо материално, нито пари, нито служби, не желая от теб, не съм глупак, за да ги желая! Аз искам нещо много по-голямо и по-скъпо от парите и от диамантите дори: и това са неща от рода на истината, доброто, справедливостта, правото, правдата, разумността и т.н. Примерно, ако под мое влияние вземеш някакво наистина разумно решение, което съвсем действително е за доброто на страната и на нацията, на мен тази отплата ми стига. Ако, да допуснем, ти повлияя за да поправиш някаква ужасна несправедливост, на мен тържеството на правдата ми е напълно достатъчно! Това е, просто е, вервам ме разбра.

Всичко добро! Доста "абстрактни", чисто философски неща ти казах днес, но какво да се прави, наложи се. Ще продължим тия дни с по-практични неща. Постепенно. От тия писма до теб ще направим една книга един ден. Ако искаш да се обезсмъртиш истински и да затвориш устата на ония, които ти се подиграват като те наричат "Еднокнижния" (имат предвид, че си бил прочел една-единствена книга) почни лека-полека да ми отговаряш на писмата и тогава на корицата ще пише: автори Ангел Грънчаров и Бойко Борисов. Ще влезеш в духовната и в културната история на страната ни, която е значително по-важна от политическата такава, разбира се. И един ден вместо да пише в енциклопедиите за теб "Бойко Борисов - некакъв си там политикант от епохата на философа Ангел Грънчаров" и тем подобни простотии, ще пише, да се надяваме, нещо друго, различно, значително по-достойно. Толкова. Това беше майтап. Или опит за такъв. Ако съм те засегнал, нищо, не страдай изобщо: за твое добро е.

Хубав ден и ползотворна седмица ти желая!

Долна баня - Пловдив

С поздрав от сърце: (подпис)
21 май 2017 г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

24 коментара:

Анонимен каза...

Алкохолендър.

Ангел Грънчаров каза...

Кажете, говорете, по-смело, другарко! :-) Пердашете, праскайте направо, недейте да усуквате и да лъжете прекалено! (Иначе знаем, че го умеете!)

Анонимен каза...

Язе пък, одобревам, присъединувам се към изказаните тук некои авторови съображения, считайки ги за много смислени, много полезни за ББ, ако им даде ухо и изключително ползотворни за БГ, ако ги приложи в практиката на управлението си! :-)
Моето майтапене си е 108% истинно-сериозно бе, чоджум!Нека си го повторя отново.

2017.05.21г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Не е истина, че човек пише, само когато душата му иска да каже нещо на света. Аз пиша, когато трябва. Ще ви дам пример: Писах, когато трябваше да си гарантирам работното място в университета и да стана доктор. Цяла докторска дисертация от 400 и кусур страници написах, станах доктор и работя в университета без да има риск да ме изплискат от там. Не го направих от желание да пиша, а от желание да бъда университетски преподавател и да храня безпроблемно семейството си. Мотививации всякакви.

Анонимен каза...

Нали уж спирахте и млъквахте по теми, свързани с Вашето уволнение? – Всъщност не само по тази тема, но въобще по ВСИЧКИ теми вече в света е казано ВСИЧКО, въпреки това хората не спират да бръщолевят и дърдорят. Трябва да се говори публично - и пише - само ако имаме наистина да кажем нещо НОВО на света, а това е много-много трудно. Замислете се над всяко изречение от Вашия текст дали действително съдържа нещо ново, уникално и небивало.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч кагебисткий пропагандист, оказва се, че Ваша милост като капак на всичко е и "академический" кариерист - щом сте писал "нАучен труд" само и само да можете безпроблемно да си получавате университетска заплата - без да работите почти нищо! Туй нещо добре се вързва с нашенските родни условия: у нас вече нема ченге от ДС, което да не е "професор" и да не преподава на студентите кагебистката премъдрост. Аз за това за какво било требвало да пиша ще кажа следното: ей, не ви увря главата, драги ми кагебисткий професоре, да разберете, че ний, некариеристите, ний, истинските философи, пишем и говорим само това, което душата ни иска - по причина на това, че сме свободни, че ценим и разбираме свободата, че живеем със свободата си! А не робуваме като вас, анонимните "професори"-кагебисти, на пустата кариера - и на кагебистките си государи!

Ангел Грънчаров каза...

На кагебисткия професор, една вметка: таваришч, не е истина, че по всички теми в света всичко било вече казано, по тази причина било трябвало всички да млъкнеме, та да говорите само вий, кагебистите! :-) Това е пълна глупост. Истински важните неща още не са казани и тепърва ще бъдат казани. Примерно аз не съм казал всичко по истински важните въпроси, ето, по тази причина продължавам да мисля и да пиша всеки ден. Понеже не мога да се изкажа по всичко, сам избирам и решавам по какво да се изказвам. Но винаги има смисъл да се мисли и пише, таваришч. Никога не се знае когато в душата ти ще се роди идея, която никога преди това не е била изказвана. Ето, аз всеки ден изказвам такива именно оригинални мисли и идеи. Ама ти не го забелязваш, щото си предубеден спрямо мен, по причина на това, че ме мразиш. А ме мразиш щото ми завиждаш: аз имам свободата да си говоря открито от мое име, а ти немаш тая свобода. Защо ли? Службата ли не ти го позволява?! :-) Или дълга към КГБ? :-)

Анонимен каза...

Ако Вие твърдите, че 2+2=5, а някой има неблагоразумието да Ви обърне внимание, че 2+2=4, той автоматично е от КГБ, ЦРУ и т.н., т.е. всички различни от Вашето мнения няма как да не са пропаганда на някоя коварна тайна служба – и на враждебния свят. Сериозно ли мислите, че в КГБ има един вид дежурни философи, които аргументирано и при това не пропагандистки, а недогматично пишат във Вашия блог? При цялото ми уважение се надценявате.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч анонимный кагебисткий пропагандист-професор, а сега нема нужда да ми се правиш на прекалено умен и хитър, ний си се знаем колко струваме де?! :-)

Я сега не ми се прави на изоглавен, ами кажи кой си? Да не си самия "професор" Иво Христов, а?! :-) Кажи де, що те е толкова срам от собствената самоличност?!

Анонимен каза...

Няма нищо лошо човек да работи в университета. Даже е много добре. Събрал съм си в един ден всички лекции, а с останалите 6 дни от седмицата разполагам, както ми е угодно. Разбира се, получавам пълна заплата, защото имам пълен норматив. В допълнение имам близо 6 свободни месеца в годината, ако се броят отпуските и сесиите. И студентите доволни, че научават нещо от мен, и аз доволен, че имам 6 свободни дни в седмицата, през които мога да се занимавам с хобитата си.
Няма никой губеш в ситуацията. Така че не разбирам защо беснеете толкова. :-)

Анонимен каза...

АIG, кво става бе, ще те удавят некакви шушумиги без съзнание за квото става, скрили се зад дуварите кат мишки и треперят султана утре да не ги изчисти... Ехооо, събудете се, не влезнахте ли в Европа, бре катили чукундурести?... Знаете вие кво е Европа, давайте по истанбулски и не бойте се, после ще ви делнем пак на части, кат нема ум у вас за две стинки...

Ангел Грънчаров каза...

Хубавото, таваришч, на работата в университета е това, че там... не се работи, а само се имитира "работа", пък се получават за това съвсем реални парички. Ето, Вие имате толкова много свободно време, че го запълвате с провеждане на кагебистка пропаганда по блоговете, от което, разбира се, пак получавате хубави парички! :-) Е, има едно неудобство: срам Ви е от собствената самоличност, криете си самоличността, щото, предполагам, съзнавате, че сте чисто и просто един паразит...

Анонимен каза...

Напротив, работи се, г-н Грънчаров, но не така, както вие сте свикнал - като пъдар, а интелигентно, с големи, пълнолетни хора, каквито са сутдентите. Работата, която аз върша за единствения си работен ден в седмицата, е много ценна и не може да се съизмери с никакви ваши целоседмични напъни. Да не говорим, че след като ви уволниха, единствените напъни, които ви остана да правите, са в тоалетната. :-)

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч красный анонимний кагебисткий "професор", дето толкова много работите: а сега кажете до какво се свежда работата Ви със студентите? :-) Вие им разказвате тъй дълбокомудрата кагебистка премъдрост, а те кимат утвърдително, промивате мозъците на горките студенти, това ли Ви е толкова важната работа, а, таваришч, кажете де, що се умълчахте толкова? И пак мълчите като гьонсурат за тъй изобличаващия Ви въпрос защо се срамувате от тъй претенциозната си "личност", а, "професоре"?! :-) А какви са моите "напъни" си личи по следното: Ваша милост лае тук като кученце по всичко, което аз правя, а пък Ваша милост, драги ми "професоре", е никой, да, анонимноостта е точно това, Вие сте един никой, таваришч! :-) Между другото мен просто няма как да ме уволнят от мястото, което аз съм заел в българската култура и образование, Вие обаче сте един никой, таваришч! Който при това сам се срамува от самоличността си. Най-вероятно защото обслужвате най-позорните ченгесарски среди срещу заплащане... а между другото "високото научно ниво", на което сте се бил намирал, се видя какво е: нивото, таваришч, Ви е клозетно, вие явно само и това можете!

Анонимен каза...

Работата ми със студентите е следната: аз обяснявам, те записват, задават въпроси и коментират, а на края на семестъра идват на изпит да видим кой колко е учил.
Не знам защо ме наричате професор. Не съм такъв, макар че по всяка вероятност ще стана. Когато човек работи и пише, израства в академичната йерархия. Така е във всички цивилизовани държави.

Обстоятелството, че ме наричате таваришч, говори по-скоро за вас, отколкото за мен.

Прав сте, че няма как да ви уволнят от мястото, което заемате в българската култура. Затова ви съветвам доброжелателно да се хванете за работа, за да заемете такова място. Ако мога да ви помогна с нещо, ще го сторя.

Поздрави.

П.С. Забравих още едно предимство на работата в университета - там един млад, неженен преподавател се чувства прекрасно, защото в повечето ни университети учат предимно жени, много от които имат желание да... как да го кажем... да опознаят младия, неженен преподавател. :-)

Ангел Грънчаров каза...

Наричам Ви таваришч, първо, защото сте напълно анонимен, второ, щото сте кагебисткий пропагандист, тоест, съобразявам се с "културата", на която сте носител. Вие да не би да работите в Библиотекарския (ченгесарский) институт, та така старателно криете самоличността си? :-)

Аз съм работил години наред в университет, тъй че да ми обяснявате какво правите там със студентите, е прекалено тъпичко. :-) Между другото, подходът Ви е, както може да се очаква, твърде несъвременен. Вземете се модернизирайте малко.

И тъй, защо толкова упорито криете самоличността си?

Това, което Ви привлича особено много в "академичната кариера" са... студентките, така ли? :-) Писал съм по този въпрос в книгата си ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ. Там именно показвам, че когато университетът бъде обхванат от материалистичен дух, то... развратът става оная форма на "духовност", която придава, тъй да се рече, "академичния" му патос! Изцяло потвърждавате тезата ми.

Имам и още една нахална и крайно неприятна Ви молба: бихте ли съобщил заглавието на поне един Ваш "нАучен" труд?! :-)

Анонимен каза...

"Развратът", както го наричате, и научните занимания никак не са взаимоизключващи се понятия. Чудно, че трябва да ви обяснявам толкова елементарни неща, таваришч (явно съветизмите са ви любими и желаете да сме "таваришчи". Добре, няма да ви счупя хатъра).
Половите взаимоотношения между два пълнолетни индивида са хубаво нещо и не пречат на научните занимания. Когато човек има възможност за полово общуване с многобройни и доста настоятелни пълнолетни жени, моят съвет е да се възползва от нея. Аз поне така правя и никак не съжалявам. Не съм се научил още да казвам "не" на тия девойки и нямам желание да се уча. Нещо против? Нямате. Добре.

Колкото до молбата ви в края, резолюцията ми е "Не".

Анонимен каза...

Зрънчо се пени и само пяна излиза, нищо друго ...

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч наномный академично-нАучный развратник с кагебесткими наклонностями, аз друго и не очаквах да ми кажете! :-) Вашата НЕфилософска (НЕдуховна) същност нема начин да не избие в един разврат; и какво излиза, по причина на това, че не можете да си вдигнете... гащите (поради многото желаещи да се възползват от услугите Ви студентки!) Вие просто немате време да... пишете! Нищо не сте написал, нали?! :-) Амче ще Ви изгонят от университета де, требе да се преструвате, че сте учен, пък макар и менте, пишете нещо де!

А името ще си кажете ли поне? Защо Ви е срам от себе си? Страх Ви е от отмъстителността на съблазнените девушки, на които сте обещал да пишете незаслужени оценки, използвал сте ги сексуално, а пък след това сте "забравил" за обещанието си?! :-)

Анонимен каза...

Щом съм станал доктор, значи съм написал нещо. Една дисертация, плюс още десетина публикации. Това са стандартни изисквания - би трябвало да го помните. Но може и да сте забравил, знам ли ви...

Колкото до това, че същността ми била "нефилософска", с готовност го признавам и даже го твърдя. Философията е една от онези лъже-науки, с които са занимават само интелектуално импотентните люде. Людете, сиреч, на които не стига умът за истинска наука и истинско познание. Не се сърдете но сам съзнавате, че е така.

Моята сфера са точните, сиреч, ИСТИНСКИТЕ науки. Не юманитаристичните диарии.

Когато човек може добре да си управлява времето и има самодисциплина, половото общуване с ентусиазирани студентки оставя достатъчно време за писане и научни занимания. Не се тревожете за това.

Поздрави.

Анонимен каза...

И малко вътрешна информация: Умният университетски преподавател спи САМО и ЕДИНСТВЕНО с отличнички! Тоест с онези студентки, които нямат никаква нужда от помощ.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч академическо-научный и нефилософский половый атлет, дето спи само с отличнички, спасибо за безценната информация около Вашата тъй загадъчна хипотетично-въображаема личност! :-) Между другото, имайте предвид, че разговаряте с опитен психолог, тъй че мен специално да се опитвате да лъжете е безкрайно тъпо, сфащате ли поне това?

Това, че сте абсолютен кастрат в творческо отношение е ясно: написал сте няколко измъчени статии и една изстрадана безсмислена дисертация колкото да се лепнете към "академичната" сфера, та да можете на воля да преследвате, да се натрапвате със сексуалните си щения на студентките, които обаче едва ли са толкова благоразположени към Вас, щом Ви се наложи да изобретите лъжата, че спите само с... отличнички! Колега, абе отличничките, знаем, са грозновати, нема начин умна жена да е красива, как изобщо успявате на правите секс точно с такива студентки бе?! :-) Двойкаджиите, именно тъпите студентки са най-сексапилни бе, таваришч кагебисткий пропагандист, леле, как се изложи с тия студентки-отличнички, ще ме умориш от смех бе!!! :-)

Хубаво е, че се издаде и по другия пункт, по едно време лъжеше, че си бил преподавател по философия, ама си забравил това. Признанието, че не зацепваш що е философия е напредък в лечението на Вашата тъй изтерзана от пустата нАука (и особено от фантастичния секс с грозни студентки-отличнички!) многострадална душа. Един учен от сферата на точните науки, който хал-хабер си няма от философия, неизбежно е творчески кастрат, щото философските по същество интуиции са онова, което оплодява творческия импулс. Това именно и обяснява Вашата злоба спрямо изявени в творческо отношение личности като моя милост. Това именно и обяснява защо така усърдно криете самоличността си. Поне признайте, че работите в Библиотекарско-ченгесарския институт де, не е нужно да криете и тази истина!!! :-) Представям си колко са грозни студентките-отличнички в Библиотекарския институт, малееее!!!! :-) По тази причина карате предимно на самозадоволяване, нали и това познах?! :-) Не бива да се лъже психолог, ето, поне това научихте днес! Бъдете жив и здрав и по-малко лъжете!

Анонимен каза...

Опитах се да ви помогна, но както и предполагах, не вземате.

Успех!

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, за какво искахте да ми помогнете? Да се науча кат Вас да гоня студентките-отличнички-грозници ли? :-)