четвъртък, 4 май 2017 г.

Дали учителка по български език и литература, занимаваща най-вече с управленска дейност, би могла да разтълкува и осмисли поуката от една народна приказка?


Получих следното съобщение от моите приятели Ваня и Жак Асса, придружено с една... българска народна приказка; понеже в него се поставя интересен казус, свързан с тълкуване и постигане на верния смисъл на едно литературно произведение (каквото е народната приказка), то го публикувам в моя предимно образователен и възпитателен блог, надеждата ми е че повече хора ще се включат в решаването на тъй поучителния проблем от тъй престижната в наше време литературна наука:

Ангеле, пускам ти един файл с народна приказка с поука за лошите думи по твой адрес. Отдолу сме написали два въпроса. Тъй като се съмняваме в интелигентността на адресата на приказката, ти можеш от твое име да й помогнеш в разтълкуването й. Можеш да пишеш, че приказката сме ти я изпратили аз и Жак заедно с въпросите. Като отговор на твоето открито писмо (виж: Безценният възпитателен опит на ПГЕЕ в Пловдив следва да се разпространи в цялата система на толкова човеколюбивото ни иначе, ала въпреки това многострадално родно образование!).

МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА

Българска народна приказка

В една гора, в една пещера, имало малки мечета. Един човек отишъл веднъж за дърва. Едното мече се било закачило в едни храсти, мъчело се да се откачи. Човекът го видял, па му домиляло, откачил го от храстите и го занесъл в пещерата.

Мечката видяла това и рекла:

- Ти ми стори голямо добро. Хайде да се побратимим!

Човекът го било страх, ала какво да прави? Престрашил се и поговорил с нея. Когато да си тръгва човекът, уговорили се с мечката да се срещат и виждат в гората. И веднаж, при някоя следваща среща се целунали в уста, пък човекът не се стърпял и рекъл:

- Тю бе, посестримо, всичко ти е много хубаво, само това не струва, че ти бие дъхът на лошо!

Той не се сетил какво казва и не разбрал колко ще я заболи мечката от това. Домъчняло много на мечката, ала нищо не рекла, ами само навела врат и се примолила:

- Я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно; ако не щеш, ще те изям.

Човекът се сбъркал и се мъчил всякак да измоли да не я удари. Най-сетне видял, че няма как, та я ударил с брадвата и й сторил дълбока рана. После се разделили.

Минало се време, човекът отивал пак в гората на онова място, но мечката не я видял дълго време. След години, веднъж я срещнал на друго място. Те се познали и здрависали. Когато да си тръгне човекът, мечката му рекла:

- Огледай ме, побратиме, има ли я още раната от оная година, когато те накарах да ме удариш?

Разгърнал човекът вълната на врата, раната била зарасла и нито белег нямало. Рекъл човекът на мечката:

- А бре, посестримо, то дори не се познава, че е имало рана!

- Видиш ли, побратиме, че раната заздравя и аз съм забравила где е била тя; ама лошата дума, дето ми рече тогава, няма да я забравя, дорде съм жива. - Тя - лошата рана - заздравява, лошата дума не се забравя.

ВЪПРОС от ПУСТОШТА: Дали учителка по български език и литература (която се занимава с административна дейност вместо с литература) би могла да разтълкува и осмисли поуките от народните приказки? И ако не може да ги осмисли, има ли около нея някой да й помогне?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: