Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

четвъртък, 4 май 2017 г.

Отворено писмо до лидерите на основните партии в Пловдив, с което тествам реакцията им спрямо гражданския протест за свобода в образованието


Тази сутрин написах и изпратих следното открито писъмце до лидерите на основните партии в гр. Пловдив:

До инж. Иван Тотев - Областен координатор на ПП ГЕРБ (Колкото и да ви е чудно, кметът на Пловдив изпълнява официално и таз партийна длъжност, ето, убедете се сами!)
До Красимир Трифонов, Председател на ГС на БСП-Пловдив
До г-н Йордан Иванов, председател на ДСБ Пловдив
До г-н Борислав Инчев, председател на ВМРО в Пловдив
До г-н Юксел Расим, Председател на ДПС в Пловдив
До г-н Никола Хаджийски, лидер на СДС-Пловдив
До г-н Андон Андонов, лидер на НФСБ - Пловдив
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование от Пловдив, ангажиран гражданин,

Господа,

Днес е 42-ия ден от моя граждански протест под надслов ЗА СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО, който провеждам на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ в Пловдив. Можете да се информирате за целите на протеста като прочетете петицията със заглавие Стоп на имитацията на реформи в образованието!, там са посочени основните искания на моя граждански протест. Съзнавам се като съзнателен борец за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в конкретните общности, занимаващи се с образованието, с възпитанието, с насърчаване на личностния растеж на младите хора. От години моите иновации в непосредствената ми работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ в Пловдив не срещат разбиране от директорката на това учебно заведение Стоянка Анастасова, тя ме възприе като заплаха за тъй удобното статукво, определи ме като "народен враг", позволи си да провежда срещу мен целенасочена кампания на груб административен произвол, тормоз и терор, увенчана с двукратното ми "опраскване" (уволнение). Първият път директорката ме уволни предпразнично на 19 май 2014 г., след продължил година и половина съдебен процес Върховният Касационен съд отмени заповедта й за моето уволнение, възстанови ме на работа, работих в ПГЕЕ след възстановяването ми повече от година ала директорката не се отказа да си постигне целта, ето, на 23 март 2017 г. отново ме опраска, и то по съвсем фалшив предлог или мотив, уволни ме по крайно обидния за мен чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, именно "липса на качества", иначе казано, има добрината да ме определи като "пълен некадърник", което означава, че със своя волунтаристичен акт фактически ме лиши от преподавателски права, аз повече не мога да си намеря работа - разбира се, ако съдът отново не отмени въпросната тъй скандална и по същество смехотворна заповед (интересно е да се отбележи, че и първия път бях уволнен по същия този параграф, един вид на директорката на ПГЕЕ в Пловдив очевидно вече й харесва да настъпва все една и съща мотика!).

Моят граждански протест е един вид практически урок по демокрация и по гражданско достойнство, който аз изнасям на учениците, на учителите, на образователните властващи чиновници от ПГЕЕ, РУО-Пловдив и МОН-София всеки ден, ето вече 41 дни, имам много интересни наблюдения, които стриктно описвам в своя блог (от повече от 10 години всекидневно водя свой блог, който е един от най-активните в българския интернет), правя също така видеозаписи на самия протест, който пак слагам в блога си и т.н., проблемът е, че в ПГЕЕ в Пловдив в резултат на изцяло порочния и нехуманен управленски подход на директорката възникна нетърпима обстановка на страх от отмъстителната директорка, на репресии, на потискане на другояче и творчески мислещите, на грозно подлизурство, лицемерие и пр., това учебно заведение деморализацията е крайно напреднала, не виждам надежда за промяна към добро (без оставка на директорката), такава е моята преценка, резултат на всестранното осмисляне на прелюбопитната, но иначе изключително тежка ситуация. За мен казусът в ПГЕЕ е изключително благодатен за изследвания, с увлечение правя нужното да го осмислям цялостно, да обнародвам и да съхраня наблюденията и заключенията си - за да имаме пълната картина за това как тече толкова важния за бъдещето на българското образование процес на демократизиране и на либерализиране на отношенията в него. Налице е сблъсък на две ценностни парадигми за образованието, тази на човеколюбивото и свободолюбиво автентично образование, другата на авторитарното, насилническо спрамо личността на младите (не)образование, едната на бъдещето, другата - на нежелаещото да отиде в архивите, на съпротивляващото се минало, едната на промяната и реформата, другата - на застоя и на мъртвината.

Медиите в Пловдив и в страната този път, кой знае защо, не проявиха интерес към отчаяния ми протест, включващ и 13-дневна гладна стачка, от която се отказах след като разбрах, че няма смисъл: понеже безчовечността на образователните бюрократи е непоклатима. Но Пловдивската обществена телевизия (в която, между другото, водя свое авторско предаване, предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров") сравнително пълно отразява протеста ми, по тази причина съм подкрепен от много граждани, родители, ученици, учители. Да, обаче ето че политическите партии в Пловдив запазват пълна индиферентност към случващото се, което, не крия, е една силно интригуваща ме загадка.

Господа, не крия, че с това свое писмо до вас ви поставям в една ситуация, която е безкрайно интересна за мен, просто тествам реакцията ви - искам да разбера дали вашите толкова прочувствени декларации "в полза на промяната в българското образование" по време на предизборната борба са само фалшиви думи или пък в тях има все пак някаква истина. Вие сами изберете реакцията си, с което ще ми покажете точната истина за вас самите и за вашите партии. Знаете, единствено по делата се познават и хората, и партиите, не по думите (макар че и думите са нещо важно и многозначително, стига с думите да не се лъже чак толкова че дори и сами да не си вярваме вече!).

Аз се надявах вие сами да проявите известна съпричастност или солидарност към моята борба, към моя граждански протест, уви, не дочаках такъв момент (особено много съм разочарован от реакцията, от липсата на реакция от страна на партията, на която симпатизирам, която винаги съм подкрепял: ДСБ). Ако го бяхте сторили, тогава реакцията ви щеше да е съвсем автентична, а постъпката ви щеше да има що-годе значим нравствен смисъл включително. Сега, като сам ви подтиквам към реакция, ситуацията коренно се променя, но нищо, пак ви давам шанс да се изявите: безкрайно интересно ми е как ще постъпите. Мълчанието ви ще го изтълкувам като знак на тиха солидарност със самозабравилите се и способни на всякакви беззакония властващи длъжностни лица в образованието, изживяващи се за нещо като феодални деспоти или господари; това за мен ще значи, че вие заставате на страната на силите на застоя, борещи се за запазване на плачевното, на катастрофалното статукво в образователната област.

Толкова. Исках още по-кратко писмо да ви напиша, но се получи такова.

Приятно политиканстване ви желая!

4 май 2017 г.
Пловдив

ПОДПИС:

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: