понеделник, 8 май 2017 г.

Призивно писмо от приятел



По повод на вчерашната публикация в блога със заглавие Една песен, за да си поплачат малко тия, които са далече от родния дом... получих днес на имейла в 6 часа следното писмо, публикувам го тук понеже казва нещо важно, поставя голям нравствен проблем:

Приятелю,

От много време си мисля за нещо което не ми дава спокойствие, то е нямо но в същото време крещи с нечувана сила. Днес изпитах неудържим подтик да Ви го изкажа, бях шокиран когато чух песента на Лили Иванова във Вашия блог - защото бях взел вече решение да Ви предупредя преди още да съм чул песента.

Оказва се че конкурентната синхронност ми да дава основание - защото каква е точната вероятност да влезем в същата река в едно време, на едно място.

Защо казвам че сърцето ми, душата и умът, цялото ми същество се бунтуват против мен самия за да изразят една прозряна истина, истина, в която аз дълбоко вярвам.

Вярвам че в "нашето" (по-скоро тяхното) време на безсърдечие истината трябва да бъде изказвана, единствено тя притежава божественият дар на възкресението, спасението ако щетe.

Вие сам знаете какви жестоки последици имаше от скриването на истината за ритнатото дете в корема. Ще говоря направо: Вие според моето разбиране грешите, ще дойде не далечно време, в което Вие ще осъзнаете Вашият пропуск, но ще е късно.

Грешите жестоко и ако не се поправите без отлагане Вие не ще си простите, правя Ви дар на истина защото в нашия свят прегръщането на истината е саможертва, голгота и кръстна смърт, затова никой не иска да Ви я каже - защото тя е по-висш живот, който изгаря без пощада.

Укорявам Ви заради Вас самия за това: защото Вашите сетива или са приспани или съзнателно избирате да игнорирате. Нямате власт пропуснатите дни да върнете.

Боже мили, има ли по-тъжно нещо от запустяла, изоставена от хората стара къща, от дом, в който вече никой не живее?!

Има: къща запустяла и в чийто празнина владеят призраците на пропуснатото време, на несбъднатото!

Бъдете до Вашата майка, умолявам! О, какви глупаци сме ние, синовете: късно научаваме за майчините копнежи, за скритите тревоги в неизбродимите и натежали от мъка и очакване майчини сърца!

Вашата усмивка ще бъде най-скъп дар за Вашата мила майка. И не ми казвайте, господине, че Вие посещавате в събота, от събота на събота Вашата майка, сякаш не разбирате угрозната и понякога нетърпима тежест на неумолимите отмервания на времето, преживени в немилостна самота и празнина!

Човек се примирява с неумолимо отминаващото време когато е късал щедро от красивите цветове на споделените мигове с хора, които обича.

Късайте цветове винаги. С жаждата от пропуснатото. И не от събота на събота.

Я.М.

ЗАБЕЛЕЖКА: Ще отговоря на приятеля си. Между другото съм си мислил за това същото нещо. Но има една малка подробност: ако дойда да бъда при старата си майка всеки ден, тогава истината за това, което ме е сполетяло, ще я... убие! Да, майка ми не знае, че съм уволнен, че съм опраскан, че съм безработен, че съм без никакви доходи (нямам право на обозщетение, щото от предишното ми уволнение не са минали три години, а законът не позволява обезщетение за ония, които ги опраскват така често) и пр. Добре, ще дойда да бъда до майка си, но тя като разбере истината за случилото ми се няма да мигне повече от притеснения и това ще я убие, здравето й е така крехко! По тази причина съм се принудил да правя това, което правя. Тя още си мисли че съм на работа, ето, вчера ме поздрави, че Боко щял да вдигне заплатите на учителите от есента с цели 15 %. Горката ми майка, не знае какво ми се стовари пак на главата, но това, че не знае, я прави спокойна: поне да може да спи в дългите нощи. Затова аз, правдолюбецът, съм принуден да крия истината от майка си. Това е. Презирайте ме колкото щете за "лъжливостта" ми!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

15 коментара:

Анонимен каза...

На лъжата краката са къси, но обути в секси жартиери. Нали така, таваришч Грънчаров?

Ангел Грънчаров каза...

Другарке, в ранг "таваришч" да ме издигате е тъпо, щото аз не съм от народната милиция, нито партията може да ме приеме. Откога, повтарям, вий, милиционерите, започнахте да обиждате на "таваришч"?! :.)

Анонимен каза...

Истината щяла да го направи свободен, а лъже майка си като циганин. Лицемерие, нещо, таваришч Грънчаров?

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, не лъжа майка си, а й спестявам безсънните нощи, които ще я убият. Прочее, другарко, а Вие бихте ли убила собствената си майка - ако бяхте в моето положение? Толкова ли сте "правдолюбива" Вие, тъй добра и толкова загрижена за мен другарко?! Значи заради истината ще убиете и собствената си майка, така ли?! Не се ли страхувате, че това Ваше показно "правдолюбие" е толкова безчовечно, че Вие самата, на това основание, сте просто един нравствен урод?! Или просто се олигофрен, който плямпа нещо, без да съзнава какво точно казва?

Анонимен каза...

Удивително е колко лесно губите самообладанието си и изпадате в състояние на афект (знаете ли какво е това?)! Ако един обикновен коментар е достатъчен да ви докара до такъв бяс, няма да живеете твърде дълго. Особено с болното си сърце, за което сам сте си виновен.
Приемайте нещата по-спокойно, по-философски, и ще ви олекне.

Ангел Грънчаров каза...

Мила другарко, очевидно Вие не знаете що е това афект, щом употребявате таз толкова неподходяща дума; прочее, не е нужно да ми се правите на толкова учена; ако за Вас лично тия думи са непознати, това не значи, че са непознати и за другите хора, та правите допускане дали, моя милост е, видите ли, информиран за тях. (Аз вече Ви казах, че за всички непонятни ви психологически термини можете да се информирате от моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, там всичко е обяснено пределно просто, тъй че най-сетне имате шанс да ги научите!).

Та мила другарко, моля Ви, недейте да проецирате собствените си душевни състояния върху мен, да ми приписвате това, което Вие самата чувствате: "бяс", "афектираност" и так далее! Явно е, че живеете в свят, в който смесвате реално с фантазии, желано с действително и так далее. Гледам, че даже почнахте да изпадате в еуфория и да... гадаете колко още ще живея, което пак е показател за Вашето твърде разклатено психично здраве. Иначе благодаря Ви за загрижеността, ала немаше нужда, както се казва. Аз се забавлявам с Вас, другарко, и също така изследвам реакциите Ви, аз за разлика от Вас съм изследовател на комуноидната психопатология. Та все пак, като се успокоите малко, Ви съветвам да ми отговорите на зададените от мен въпроси: на какво, според вас самата, се дължи тъй силната Ви злоба към моята скромна персона? как стана така, че ме намразихте толкова? Защо се срамувате от своята собствена самоличност? Самата Вие ли се гнусите от себе си? Мислила ли сте някога за самоубийство? То е все пак някакъв изход, щото злобата ще Ви изяде сърцето. Вие, апропо, сте безбожница, нали познах? Участвала ли сте досега в някакви ритуали в прослава на Сатана? Как се отнасяте към сатанизма? Виждате, задавам ви чудесни въпроси, опитайте се да кажете честно какво мислите по тях. На тази база ще Ви помогна и по-нататък, стига да установим що-годе приличен диалог. Мога да Ви направя поредица от консултации с оглед да си облекчите до известна степен напрежението, което гложди тъй жестоко душата Ви...

Анонимен каза...

Най-добре си сипете една ракия, както ви е обичаят (така поне говорят повсеместно в ПГЕЕ), и не се ядосвайте за глупости. Хората имат различни мнения. Крайно време е да свикнете с това. Ни ви знам на колко сте години, но едва ли имате повече от 65. Трудно е на тази възраст човек тепърва да усвои някои житейски истини, но си струва да опита. Успех!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, зададох Ви няколко въпроса. Опитайте се да отговорите. Касае за Вашето душевно здраве. Концентрирайте се на въпросите ми. Дърдорите каквото Ви дойде на акъла, което показва, че душевният Ви живот е отишъл по дяволите вече. Мога да Ви спася. Давайте по ред. Пийте и ракия ако искате, може пък да Ви помогне да намалите натиска на бликащата отвсякъде в душата Ви злоба... но не Ви съветвам да се алкохолизирате, щото ще умрете. Апропо, за мен мерзавците в ПГЕЕ говорят каквито си искат врели-некипели. Вие обаче ме оставете мен, погрижете се за себе си. Знам, не е лесно да си комуноид, но аз мога да Ви помогна да станете отново човек...

гАд каза...

"Самата Вие ли се гнусите от себе си? Мислила ли сте някога за самоубийство? То е все пак някакъв изход, щото злобата ще Ви изяде сърцето. Вие, апропо, сте безбожница, нали познах? Участвала ли сте досега в някакви ритуали в прослава на Сатана? Как се отнасяте към сатанизма? "


Хахахахахаха, не отдавна ми се наложи да мина подобно тестче. Удивително е колко много глупости може да те попитат за елементарни процедури.
Разбирам, че психично болните трябва да бъдат идентифицирани някак си, но това не променя мнението ми за питащите .... :D

Анонимен каза...

В училище напоследък на това наблягат слуховете за вас. Че пийвате повечко и затова напоследък поведението ви е тъй хаотично. Не знам дали е вярно.

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря за тъй интересната за мен информация! Значи съм се пропил, тъй ли? :-)

А не сте ли чувал нещо за другите слухове, разнасяни за моя милост, а именно, че съм бил "полудял", че съм бил "превъртял", такива неща разпространявали за мен някои усърдни класни ръководителки, опитващи се да предпазят учениците от попадане под мое влияние? Те ли също така разпространяват слуховете за моя "извънредна пристрастеност към ракията", т.е. за моя "алкохолизъм"?

На Вас лично кой Ви каза тази информация, ако не е тайна? Защо не споделите, щото иначе ще си помисля, че сам си измислихте това ново и толкова глупаво обвинение?

Между другото защо да е "хаотично" поведението ми? Аз съм твърде последователен в думите и в поведението си, нищо хаотично няма нито в думите ми, нито в действията ми.

Очевидно неадекватните възприятия на моите доброжелателки са в основата на техните съвсем неадекватни преценки за моята скромна особа, което пък е показател за тяхното собствено психическо състояние, нали така? :-)

Ангел Грънчаров каза...

Гад(ино), значи си ходил наскоро на психиатър, тъй ли? И какво ти каза, каква диагноза ти тури? Кажи, да видим дали съвпада с моята преценка на твоята тъй одиозна личност, с извинение...

гАд каза...

Да, имаше изискване да мина психо тест тук в Прага.
Ще ви разочаровам тук, но диагноза няма, всичко си ми е нормално, но определено е досадна и дълга процедура.

Но нямаше как да не се усмихна на цитираните от мен въпросчета :))

Анонимен каза...

Винаги с удоволствие чета блога на другаря Грънчаров. С глас му се смея на дивотиите. :)

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, не е нежно да изтъквате малоумието си като някаква добродетел :-) Това, което наричате "дивотия", може да е нещо много умно или мъдро, но просто Ви липсва душевния потенциал да се доберете до същината и до смисъла му - и затова се смеете така олигофренски... че сте олигофрен Ви изпълва със задоволство, тъй ли?!

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ